Р Е Ш Е Н
И Е
№
178
12.07.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седми юли две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Й.
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 141 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ГР.КЮСТЕНДИЛ с адрес за
призоваване: гр.Кюстендил, пл.“Ген.Иван Голев“ № 1 обжалва решението по а.н.д.
№282/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с
доказани деяния и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението
и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
с.з. ответникът Й.Я.Ш. не се явява и не се представлява.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на
районния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №30-0000010/21.01.2020г. на началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр.Кюстендил, с което на Й.Я.Ш. са наложени
следните административни наказания:
1/за
нарушение на чл.34, §1, изр.1, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. на основание
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 1500лв.,
2/за
нарушение на чл.23, §1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. на основание чл.105, ал.1
от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200лв. и
3/за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.161, т.1, т.3 и т.4 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че обвинението срещу
дееца е за извършени нарушения на 09.01.2020г. на изхода на гр.Кюстендил,
главен път Е 871 в посока с.Пиперков чифлик по време на управление на специален
автомобил „Мерцедес 1117“ с рег.№КН1933ВК от категория N2,
собственост на „Феникс Еко МС“ ЕООД – гр.Кюстендил, оборудван с аналогов
тахограф, като превоза е за собствена сметка по обяснения на водача.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснати
нарушения на процедурата по ЗАНН и материалния закон. Според съда липсва пълно,
точно и ясно описание на нарушенията от фактическа страна, а посочената правна
квалификация не дава представа за точно извършените от дееца деяния които имат
различен фактически състав. По съществото на спора съдът е приел липса на
доказателства за използвани от водача тахографски листове, липса на представени
доказателства кога последно тахографския апарат е представен на технически
преглед и липса на данни в какво качество водачът е управлявал автомобила, като
не е установено и дали същият е бил със специален режим на движение, имайки
предвид, че не отговаря на изискванията в ЗДвП и ЗАвПр. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП. Съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за деловодни разноски за адвокатско възнаграждение поради липса
на заплатено такова в договора за правна защита и съдействие.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са
следните:
Правилен е извода на районния съд за допуснати в хода
на административнонаказателната процедура съществени нарушения досежно
съдържанието на АУАН и НП и необходимостта от корелация и идентичност на повдигнатите
обвинения в извършени противоправни деяния.
В съдържанието на АУАН срещу дееца са повдигнати
четири на брой обвинения за извършени нарушения в отделни точки и със самостоятелни
правни квалификации, както следва:
1/извършен превоз без водача да е използвал
тахографски лист за 09.01.2020г. /датата на проверката/ в нарушение на
задължението по чл.34, §1, изр.1, пр.1 от Регламента,
2/извършен превоз, като водачът не представя
тахографски лист за 09.01.2020г. и за предходните 28 дни в нарушение на чл.36,
§1, т.1 от Регламента,
3/извършен превоз с тахограф, който не е представен за
контролна проверка в срок 2 години от предходната такава в нарушение на чл.23,
§1 от Регламента и
4/извършен превоз без валидно СУМПС в нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В съдържанието на НП обвиненията срещу дееца са три на
брой, като обвиненията по т.1 и т.2 от АУАН са трансформирани в едно общо,
включващо части от двете – извършен превоз без водача да използва тахографски
лист за 09.01.2020г. и не представя тахографските листа от предходните 28 дни.
Промяната в обвиненията по т.1 и т.2 от АУАН в едно
общо по т.1 от НП е извън хипотезите за изменение по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Касае
се за самостоятелни административни нарушения, санкционирани по различен правен
ред. Задължението на водача да използва тахографски листове всеки ден, през
който управлява превозното средство по чл.34, §1, изр.1, пр.1 от Регламент
№165/20014г. е различно от задължението на водача при проверка да представи на
контролните органи тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани
през предходните 28 дни по чл.36, §1, т.1 от Регламента. Неизпълнението на
посочените задължения формира отделни, самостоятелни административни нарушения,
имайки предвид различните изпълнителни деяния и съставомерни елементи от
обективна страна. Изпълнителното деяние по т.1 от АУАН се състои в „използване
на листовете“ за всеки ден от управлението, а изпълнителното деяние по т.2 от
АУАН представлява „непредставяне на листовете“ на контролните органи за
посочения времеви период. Посочените елементи от фактическите състави за
нарушенията по т.1 и т.2 от АУАН не позволяват извършеното от АНО обединение,
т.к.същото не отговаря на дадената правна квалификация по чл.34 от Регламента.
Касае се за ново обвинение по НП, формулирано в нарушение на процедурата по ЗАНН,
което е неясно и противоречиво. Това е достатъчно основание за отмяна на НП по
т.1 от същото без да е необходимо разглеждането на спора по същество.
Обвинението по т.2 от НП касае нарушение на чл.23, §1
от Регламента, чиито фактически обстоятелства са свързани с управление на
превозното средство с тахограф, който не е представен за контролна проверка в
срок от 2 години. Дадената за него правна квалификация на наложеното наказание
обаче е неприложима. Нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвПр санкционира нарушения на
закона и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него при липса
на специален състав. В случая обаче нарушението касае неспазване на задължение
по вторичен акт от правото на ЕС, а не на изискванията на ЗАвПр и подзаконовите
актове по неговото прилагане. Нормата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр препраща към
спазване изискванията на Регламента, който обаче не е подзаконов нормативен акт
от националното право. Следователно, наказанието е наложено по неприложим санкционен
състав, което води до незаконосъобразност на НП. Независимо от това,
нарушението се явява и недоказано, т.к. липсват данни относно годината на
производство на тахографа и датата на последния извършен технически преглед за
преценка относно датата на изтичане на 2-годишния срок за представяне на
средството за следващия технически преглед. Съставения АУАН не се ползва с
презумтивна доказателствена сила, а в рамките на съдебното производство по
делото АНО не установява посочените релевантни фактически обстоятелства по
съществото на спора. Липсват писмени доказателства за посочените факти, а
показанията на св.Илиев не съдържат конкретика за деянието, т.к. свидетелят не
си спомня нищо.
Обвинението по т.3 от НП е с правна квалификация по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и касае управление без валидно СУМПС. Задължението по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП водачът да притежава СУМПС, което да е в срока на валидност
не е част от санкционния състав по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, който се
отнася за управление без притежаване на съответно СУМПС спрямо категорията на
управляваното МПС. Според данните в обстоятелствената част на НП превозното
средство е от категория „N2“ по см. на
чл.149, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП и се включва в притежаваната от водача категория
„С“ по СУМПС по см. на чл.150а, ал.2, т.10 от ЗДвП. Относимият състав за
отговорността е общия такъв по чл.185 от ЗДвП. Независимо от това, разгледано
по същество, нарушението се явява недоказано, т.к. представеното по делото
СУМПС на водача е издадено от Република България и няма данни за издадено СУМПС
от друга държава по смисъла на привръзката с чл.161, т.1, т.3 и т.4 от ЗДвП.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260038/08.03.2021г. по а.н.д.№282/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.