Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
08.07.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на осми юни две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
търговско дело № 391 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК и е
образувано по исковата молба
на „Мелон България“ ЕАД с ЕИК *********, срещу С.Д.Р. с ЕГН **********,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на
ищеца в размер на сумата от 45 986,53 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед
издаден от „Стокси“ ЕООД на 28.02.2007г., авалиран от С.Д.Р., на стойност от 50 000лв. и прехвърлена с джиро на „Мелон
България“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
06.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 815/2019 год. на РС Поморие.
Ищецът твърди, че на 28.02.2007 год. в гр.Несебър „Стокси“ ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на „Юробанк България“АД сумата в размер на 50 000 лв. Авалистът С.Р. авалирал записа на заповед, при условията, при които е издаден. Ищецът признава, че записът на заповед е следвало да бъде предявен до 28.03.2017 год., но такива действия не са били предприети в определения срок. Твърди се, че с джиро „Юробанк България“АД е прехвърлила вземането си в полза на „Мелон България“ ЕАД. Ищецът поддържа, че за да възникне подлежащо на изпълнение вземане в негова полза, не е необходимо записът на заповед да бъде предявен за плащане. Счита, че предявяването се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Твърди се, че непредявяването на записа на заповед в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти.
Твърди се още, че на 06.11.2019 год. „Мелон България“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Въз основа на заявлението и представения документ по чл.417, т.9 от ГПК (запис на заповед), по ч.гр.д. № 815/2019г. му била издадена такава заповед, както и изпълнителен лист. Заявява се, че било образувано изпълнително дело при ЧСИ Т.Маджарова на 13.01.2020 год. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на ответника на 19.06.2020 год.
Ищецът
заявява, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по
банков кредит. Доколкото С.Р. е авалист, той има право на възражение само и
единствено при неспазване на формата на записа на заповед, или ако е страна по
каузалното правоотношение, което в случая не е налице.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като недопустима. По същество се изразява становище за неоснователност, с аргумент, че записа на заповед не е бил предявен, нито на длъжника, нито на авалиста. Според ответника, в записа на заповед е бил определен срок, в рамките на който е следвало да се извърши предявяването, а датата не представлява падеж на задължението. Поддържа се, че предявяването определя момента, в който вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава. Според ответника непредявеният запис на заповед не води до изискуемост на задължението и не поставя длъжника в забава. Сочи се, че ищецът признава неблагоприятен за него факт – че записът на заповед не е бил предявен, а и доказателства в обратния смисъл не са представени, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането и искът следва да бъде отхвърлен на това основание. Твърди се още, че ищецът е недобросъвестен. Сочи се, че записът на заповед служи за обезпечение на каузална сделка, по която авалистът не участва и не е наясно как е образувана процесната сума.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца. В нея се поддържа, че записът на заповед не е предявен в определения срок след издаването му – 28.03.2017 год., която дата е падеж и от нея започва да тече тригодишния давностен срок по чл.531 от ТЗ. Сочи се, че за разлика от издателя, авалистът не може да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, произтичащи от каузалното отношение. Твърди се, че менителничното поръчителство има самостоятелен характер, като единственото изключение от принципа за самостоятелност на авала е предвидено в чл.485 ал.2 от ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста. Поддържа се, че доколкото представеният запис на заповед е редовен от външна страна, неговата изискуемост е настъпила на падежа – 28.03.2017 год. Освен това, с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 19.06.2020 год. е връчен и приложен запис на заповед, което обстоятелство следва да се вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК. Твърди се, че връчването на длъжника на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на авалиран от него запис на заповед, следва да се счита за предявяване на записа на заповед, чрез връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Поддържа се, че „Мелон България“ ЕАД е титуляр на валидно и изискуемо вземане срещу ответника по издадения запис на заповед, което прави претенцията с правно основание чл.422 ГПК основателна.
От ответника е депозиран своевременно писмен отговор на допълнителната искова молба. Счита за невярно твърдението на ищеца, че посочената в ценната книга дата, до която записа на заповед следва да бъде предявен, представлява падеж, от който започва да тече тригодишния давностен срок. Посочва, че тази дата е краен срок, в който записа на заповед може да бъде предявен, а не падеж. Твърди, че доколкото не е осъществено предявяване, изискуемостта на задължението не е настъпила и същото не може да бъде събирано по реда на принудителното изпълнение. Намира, че доводите на ищеца във връзка с редовността на джирото са ирелевантни, тъй като ответникът не я оспорва. Тълкувайки записа на заповед и употребения в него израз „може да бъде предявен“, счита, че самото предявяване е евентуално или условно. Намира, че формулировката „може да предяви“ опорочава формата на записа на заповед, доколкото се касае до безусловно поето задължение за плащане, а в настоящия случай съществува друго условие, което се намира извън ефекта и от настъпването на което зависи възможността ценната книга да се предяви на издателя или авалиста. Счита, че предявяването на записа на заповед зависи от друго условие и не може да стане след посочената в него дата. След изтичането й за кредитора се е преклудирала възможността да предявяване на ефекта. При всички случаи тригодишната давност е настъпила и задължението е погасено по давност. Оспорва се доводът на ищеца, че длъжникът е узнал за издадената заповед въз основа на авалиран запис на заповед и следва ефекта да се счита предявен с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Възможността записът на заповед да се предяви едва в изпълнителното производство от съдебния изпълнител според ответника противоречи на закона. Намира, че издадената заповед за изпълнение е незаконосъобразна, тъй като не е бил представен документ, удостоверяващ предявяване на записа на заповед и този порок не може да бъде поправен с връчването на книжата по изпълнителното дело от ЧСИ.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 вр. чл. 485 ТЗ.
По делото е извършена справка относно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. ч.гр.д. № 815/2019 год. на РС Поморие за процесната сума. Съдът е констатирал, че ответникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който е допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и видно от представения по делото запис на заповед от 28.02.2007 г. дружеството Стокси ЕООД като издател на записа на заповед, а ответникът С.Д.Р. – като авалист, безусловно и неотменимо се задължили да платят на Българска пощенска банка АД или на негова заповед сумата от 50000 лв. Посоченият в записа на заповед падеж е на предявяване, като страните по записа на заповед са уговорили, че същият “може да бъде предявен за плащане в срок до 28.03.2017г.”.
По делото не се спори също така и по отношение на валидността на менителничния ефект, като ангажираният с исковата молба запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.535 от Търговския закон, валиден е от външна страна и установява несъмнено поетото задължение от издателя да заплати посочената сума, както и авалирането на задължението от страна на ответника. Прехвърлянето на вземането по записа на заповед на ищеца също не е оспорено, като посредством положеното върху документа джиро дружеството се легитимира надлежно като носител на всички права по джиросаната ценна книга.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че предявяване на записа на заповед не е извършвано нито на издателя, нито на авалиста на ценната книга, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Спорният по делото въпрос касае изискуемостта на вземането по записа на заповед с уговорен падеж “на предявяване”, което следва да бъде извършено в определен срок.
В настоящия случай записът на заповед от 28.02.2007 г. е издаден с падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486, ал.1 т.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ. Издателят е определил на основание чл.487 ал.1 изр.2 ТЗ по-дълъг срок за предявяването му за плащане, а именно до 28.03.2017 г. В този срок следва да бъде извършено предявяването на записа на заповед, като посочената датата не представлява падеж - защото падежът е определен “на предявяване”. При настоящата хипотеза предявяването на записа на заповед на длъжника е условие за настъпване на изискуемостта на вземането, както по отношение на издателя, така и по отношение на авалиста. Не могат да бъдат споделени аргументите на ищеца във връзка с приложението на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК, за това, че предявяването е от значение само за запазване правата по отношение на регресно отговорните лица - джиранти и техните авалисти, както и за поставяне на издателя, респ. авалиста в забава. В съдебната практика последователно се приема, че предявяването на запис на заповед, с падеж "на предявяване" /какъвто е и падежът с уговорен срок за предявяване за плащане по чл. 487, ал. 1 ТЗ/, има за цел именно да установи падежа на задължението – в този смисъл решение № 113 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 640/2016 г., I т. о., ТК, определение № 582 от 28.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 861/2018 г., II т. о. Следователно условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист е предявяването на записа на заповед на неговия издател. /В този смисъл решение № 162 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 651/2018 г., II т. о., ТК/. В случая не се спори, че такова предявяване не е било извършено. Затова съдът приема, че вземането по ценната книга не е изискуемо и не се дължи от авалиста, което налага отхвърляне на предявения иск по чл. 422 ГПК. Не може да бъде прието за редовно предявяване на записа на заповед, чрез връчването му с поканата за доброволно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК, най-малко защото по делото са представени доказателство за връчване на поканата единствено на авалиста. След като ценната книга не е надлежно предявена на издателя, то вземането по нея не е изискуемо и не се дължи и от авалиста. /В този смисъл решение № 35 от 14.04. 2020г. по т.д. № 574 по описа за 2019 г., I т. о., ТК/.
По изложените по-горе съображения предявеният иск за установяване на вземането се явява неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на сумата от 700 лв. - направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мелон България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1202, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза № 100, ет. 3, представлявано от Николаос Константинос Петракопулос и Борислав Григоров Арсов срещу С.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено съществуването на вземането на „Мелон България“ ЕАД в размер на сумата от 45 986,53 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед издаден от „Стокси“ ЕООД на 28.02.2007г., авалиран от С.Д.Р., на стойност от 50 000лв. и прехвърлена с джиро на „Мелон България“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 815/2019 год. на РС Поморие.
ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1202, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза № 100, ет. 3, представлявано от Николаос
Константинос Петракопулос и Борислав
Григоров Арсов да заплати на С.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
700 (седемстотин) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: