РЕШЕНИЕ
№ 1860
гр. Пловдив, 15.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1901 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано
от управителя – Н. Д. , чрез адвокат К.Б.,
срещу решение № РТД-3000-1729/32-200684/13.07.2020 г., издадена от директор на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция митници, с която по МРН 19BG003009057129R3 е определена
нова митническа стойност за стоки № 1, № 2 и № 3, променени са данните в
митническата декларация и допълнително са установени задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 895,67 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че административният орган не е обосновал
предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока по
вторичен метод. Твърди се, че органът неправилно е тълкувал и приложени
разпоредбите на чл. 70 – 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и Съвета за
създаване на Митнически кодекс на съюза и чл. 127-141 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 г. Данните от
митническите декларации, които били съобразени от орган при определяне на
новата митническа стойност, не били подложени на анализ, за да се приеме че
стоките, предмет на този внос са такива със „сходни“ характеристики на
процесните. Необосновано органът закрепил съмненията си относно декларираната
митническа стойност единствено върху статистически данни. Сочи се, че при преценката за достоверност на
декларираната митническа стойност незаконосъобразно органът е концентрира
вниманието си върху доказването на продажбата на стоките на първо търговско
ниво, без да съобрази спецификите в търговските отношения между дружеството и
неговия доставчик, който му предоставял преференциална търговска отстъпка. Сочи
се, че оспорващият не е бил запознат с мотивите на органа да пристъпи към
определяне на нова митническа стойност именно на база цена на „сходни стоки“,
нито от кои митнически декларации и от кои производители ще бъдат счетени за
релевантни съответни данни за вид на стоката, произход, цена, количество,
търговска репутация и др. Претендира се присъждане на сторените съдебни
разноски.
3. Ответникът – директор на Териториална дирекция
Митница – Пловдив при Агенция митници (правоприемник в хипотезата на чл. 153, ал. 1 от АПК във вр. чл. 7, ал. 1 от
Устройствения правилник на Агенция "Митници, обн., ДВ, бр. 59 от
16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.), чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В. Г. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да
бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 18.02.2020г.
в Митническо бюро - Радиново дружеството вносител „ФИТОНИ 1” ЕООД декларирало с
МД 20BG003009057129R3 на режим
„допускане на свободно обращение“, стоки с произход Турция и доставчик „Гезер
Аяккаби Дери Сан“:
-
стока № 1 „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена
кожа: мъжки - 902 чифта, дамски - 660 чифта", с код по ТАРИК 64029950,
държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 604,66 кг, декларирана
митническа стойност (МС) в размер на 3275, 13 лв.;
-
стока №2 „мъжки гумени чехли - 240 чифта, дамски - 680 чифта“, с код по ТАРИК
64029910, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 203,70 кг,
декларирана митническа стойност (МС) в размер на 1409, 17 лв.;
-
стока № 3 „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни
материали: дамски - 1626 чифта, детски 72 чифта“, с код по ТАРИК 64041910,
държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 530,59 кг., декларирана
митническа стойност (МС) в размер на 3023,85 лв.
7. При регистриране
на декларацията били активирани рискови профил, които индикирали, че
декларираната на основание чл.70, пар. 1 от Митнически кодекс на Съюза /МКС/
митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход. За сравнение били използвани определените в т.40 от пар. 1 от
допълнителната разпоредба на Закона за митниците „Справедливи цени“ - оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на
местоназначение, за периода август – октомври 2019г. Същите били предоставени
на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Съгласно
данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ” (л. 470 – л. 475), справедливата цена при внос в
ЕС за стоки с кодове по ТАРИК и същата държава на произход била:
- стока № 1 с код
по ТАРИК ********** - 16,23 л.в/кг.
Декларираната МС за ст. № 1 по МД 20BG003009057129R3 е в размер на 5,42
лв./кг.;
- стока № 2 с код по ТАРИК ********** -
24,64 лв./кг. Декларираната МС за ст. № 2
по МД 20BG003009057129R3 е в размер на 6,92 лв./кг.;
- за стока № 3
с код по ТАРИК ********** възлиза на 13,22 лв./кг. Декларираната МС за ст. № 3
по МД 20BG003009057129R3 е в размер на 5,72 лв./кг.
8. Поради
възникнало съмнение, относно достоверността на декларираната митническа стойност
на цитираните стока за нуждите на чл. 70, пар. 1 от МКС, митническите органи предприели
действия по реда на чл. 140, пар. 1 от Регламент (ЕС) У2 2015/2447 на Комисията
(РИ) и чл. 195, пар. 1 от МКС и с писмо рег. № 32-63857/26.02.2020г. на МБ -
Радиново били изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност /МС/ и учредяване на обезпечение за
осигуряване заплащането на митническото задължение и другите вземания, които
може да възникнат при вноса.
На
основание чл. 188 от МКС митническите органи извършили проверка на стоките,
резултатите от която била отразена в Протокол за извършена митническа проверка
№ 229/код на МУ 9920/19.02.2020 г. От стоки № 1, № 2 и № 3 били взети по 1 бр.
мостри за целите на митническия контрол.
9. С писмо вх. №
32-68227/02.03.2020 г. до началника на МБ - Радиново „ФИТОНИ 1” ЕООД
представило допълнителни документи относно декларираната МС, подробно описани в
оспореното решение. При разглеждане на представените документи митническите органи
констатирали, че стоката, закупена по фактура № EXP2020000000126/10.02.2020 г.
и допусната за свободно обращение с МД МРН 20BG003009057129R3/18.02.2020 г., не
можела да бъде идентифицирана с продадената по представените от вносителя
фактури за продажба на подобна стока на първо търговско ниво от предходен внос.
Отделно към фактурите липсвали и документ за извършени плащания. В
представеното търговско споразумение липсвали количества, цена и условия на
доставка. Тези констатации и необичайно ниските цени били възприети от
митническите органи като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност по реда на чл. 70 от МКС като същевременно не била оспорена
автентичността на предоставените документи.
10. Със съобщение рег. №
32-126058/30.04.2020 г. по чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството-вносител било уведомено, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение
по митническата декларация МРН 19BG003009057129R3. В съобщението било посочено,
че независимо от представената от него информация и документи, митническите
органи остават със съмнения, че декларираната митническа стойност на внесената
стока (№ 1, 2, и 3) не е действително платената или подлежаща на плащане цена. Органите
се позовали на чл. 140, § 2 от МКС, който предвижда, че ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради това и на основание чл. 74, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност следвало да бъде
определена като се приложат последователно букви от "а" до
"г" от параграф две на същия член, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Било
посочено, че след анализ в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия
момент на сходни стоки са намерени няколко резултата за стоки с описание,
отговарящо на декларираното, с държава на произход Турция, от други вносители,
които не са необичайно ниски, които били декларирани и приети в съответствие с
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
На дружеството – вносител била дадена възможност да даде становище в 7 –
дневен срок. В определения срок вносителят депозирал становище рег. 32-140769/19.05.2020
г., с което бил оспорен подходът на митническите органи по определяне на МС въз
основа на вноса на „сходни стоки“. Заявени било, че налчето на взети мостри от
вноска по МД МРН 19BG003009057129R3 позволявало в достатъчна степен да се
определят характеристиките на стоките, за да бъдат взети предвид данните за
внос на други „идентични стоки“. Дружеството – вносител възразило и срещу
лисата на конкретни детайли в уведомлението относно намерените случаи на внос
от Турция на „сходни стоки“, което преграждало възможността за отношение и
защита срещу тези констатации и съществено засягало правото на изслушване. В
този аспекта е отправено искане към органа да посочи по-детайлна информация, на
която е основал заключенията си, за да може оспорващият ефективно да се
възползва от правото си на изслушване.
11. Без събиране на
допълнителни доказателства, ответният административен орган издал процесното решение
№ РТД-3000-1729/32-200684/13.07.2020 г., с която по МРН 19BG003009057129R3
определил нова митническа стойност за стоки № 1, № 2 и № 3, променил данните в
МД и определил допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в
размер на 895,67 лв.
В мотивите си органът възприел установената при митническата проверка
фактическа обстановка като счел, че представените от дружеството - вносител
доказателства не били достатъчни да опровергаят възникналите основателни
съмнения на митническите власти относно реалната стойност на декларираните с процесната
митническа декларация стоки, с оглед на което в т. 1 от диспозитива на
административния акт определил нова митническа стойност както следва: за стока
№ 1 митническа стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. „б“ от МКС в размер на
5750,32 лв.; за стока № 2 митническа стойност на основание чл. 74, пар. 3 от
МКС в размер на 2821,25 лв.; за стока № 3 митническа стойност на основание чл.
74, пар. 2, б. „б“ от МКС в размер на 3623,93 лв.
Било посочено, че в конкретния случай методът за определяне на митническата
стойност въз основа на „идентични стоки“ е неприложим, тъй като недостатъчното
описание на стоките в е.д. 6/8 „Описание на стоката“ на МД не включвало
качеството на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състав на
материала и т.н., което от своя страна не позволявало прилагането на метода за
идентичност по смисъла на определението, посочено в чл. 1, пар. 2, т. 4 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447. Въз основа на разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от
МКС, следвало да се определи митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2,
буква б) от МКС като се вземе предвид договорната стойност на „сходни стоки“,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване.
За нуждите на възприетия вторичен метод, при определяне митническата
стойност на стока № 1 били съобразени данните от: 1) митническа декларация с
МРН 20BG003012005047R5/27.01.2020г. /л.546/ за
внос на „чехли с ходила от полиуретан и горна част от пластмаса или изкуствена
кожа“ – 2780 чифта мъжки, 3710 чифта дамски и 15000 чифта дамски, при МС 3,17
лв./чифт и 9,51 лв./кг.; 2) митническа декларация с МРН 20BG005807047614R4/29.01.2020г. /л.595/ за внос на
„дамски чехли с горна част от изкуствен материал“ – 200 чифта при МС 4,16
лв./чифт и 9,05 лв./кг.; 3) митническа декларация с МРН 20BG005803013357R6/09.03.2020г. /л.646/ за внос на
„мъжки чехли с ходила и горна част от изкуствени материали“ – 1888 чифта при МС
6,66 лв./чифт и 13,42 лв./кг.
За стока № 3
били съобразени данните от: 1) митническа декларация с МРН 20BG002002026838R4/27.01.2020г. /л.678/ за внос на
„домашни чехли с горна част от текстил и ходила от пластмаса“ – 3450, при МС
2,21 лв./чифт и 6,83 лв./кг.; 2) митническа декларация с МРН 20BG002002026757R7/16.03.2020г. /л.733/ за внос на
„домашни чехли с горна част от текстил и ходила от пластмаса“ – 126 чифта при
МС 2,64 лв./чифт и 6,81 лв./кг.; 3) митническа декларация МРН 20BG003009059504R5/06.03.2020г. /л.753/ за внос на „домашни
чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилна материя“ – 342 чифта
при МС 3,95 лв./чифт и 12,76 лв./кг.
По отношение на стоки № 2, при прилагане на метода по чл. 74, пар. 2, буква
б) от МКС, не били посочени данни за внос на сходни стоки. За определяне МС на
тези стоки органът се позовал на чл. 74, пар. 3 от МКС и данните от митническа
декларация МРН 19BG005803000458R5/25.01.2019г. /л.766/ за внос, при цени 3,15
лв./чифт и 13,85 лв./кг. В мотивите на акта липсва обосновка за вида на стоките
по тази МД, брой, тегло и митническа стойност.
12. По делото бе допусната
съдебна експертиза с вещо лице – А.Д., чието заключение се прие без резерви от
страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е анализирал ползваните от
митническите органи данни по МД за внос на „сходни стоки“, както и тази по
метода на чл. 74, пар. 3 от МКС. По отношение на сходството със стока № 1 се
установява, че предмет на МД с МРН
20BG003012005047R5/27.01.2020г. са стоки с код по ТАРИК 64029939, произход
Турция, доставчик „Гезер Аяккаби Дери Сан“ Истанбул и вносител „Арка“ ООД; по МД с МРН 20BG005807047614R4/29.01.2020г. -
стоки с код по ТАРИК 64029950, произход Турция, доставчик „Тунка Груп“ Истанбул
и вносител „Б ЕНД Т ЕКСПРЕС“ ЕООД; по МД с МРН 20BG005803013357R6/09.03.2020г. -
стоки с код по ТАРИК 64029939, произход Турция, доставчик „Тайгър Шуус“ Истанбул и вносител „Мат - Стар“ ООД.
За стока № 3 експертът установява, че предмет на МД с МРН
20BG002002026838R4/27.01.2020г. са стоки с код по ТАРИК 64041910, произход
Турция, доставчик „Gulercan Giyim Pazarlama Ve
Dis Tic“ Истанбул и вносител „ЕЙ ДИ Логистик България“ ООД; по МД с МРН
20BG002002026757R7/16.03.2020г. - стоки с код по ТАРИК 64041910, произход
Турция, доставчик „Gulercan Giyim Pazarlama Ve Dis Tic“ Истанбул и вносител „ЕЙ ДИ Логистик
България“ ООД; по МД с МРН 20BG003009059504R5/06.03.2020г. – стоки с код по
ТАРИК 64029950, 64029939 и 64041910, произход Турция, доставчик „Гезер Аяккаби
Дери Сан“ Истанбул и вносител „Фитони“ 1
По отношение на стока № 2 се констстира, че предмет на МРН
19BG005803000458R5/25.01.2019г. са стоки с код по ТАРИК 64029910, произход
Китай, доставчик „jinjiang xinnio foreign trade
co“ LTD и вносител „Лин Стар“.
Вещото лице отбелязва, че при извършената митническа проверка определената
стойност е изведена за килограм и не съдържа в себе си информация за броя
чифтове на които съответства. Експертизата е установил също, че процесните
стоки с производител „Гезер Аяккаби Дери Сан“ Истанбул са с ниска до средна
пазарна цена. Пазарният анализ на сходните стоки показва, че съотношението на
по-скъпите модели в сравнение със стоките с нисък ценови клас е средно 2 към 1.
V. От правна страна.
13. Спорът между страните се
концентрира по това дали митническите органи са обосновали наличието на
"основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 /Регламент за изпълнение/ и спазена ли е
процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МКС за
определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната
стойност на сходни стоки, респ. правилата на чл. 74, § 3 от МКС.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата
територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл.
72 от МКС/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04,
EU: C: 2006: 716, т. 20).
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се
определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II
на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, а
ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или
б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. Съгласно § 2 но чл. 141 от Регламента за
изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "сходни
стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на
стоките по чл. 70, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла
на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки
конкретен случай /така решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело №
8396/2019 г./
Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай административният орган е определил различна митническа
стойност на трите вида стоки по процесната митническа декларация, излагайки
аргументи за деклариране на необичайно ниска митническа стойност, като се е
позовавал на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода август
2015г. – октомври 2019г. Прави впечатление, че митническите органи обосновават
съмненията си въз основа на сравнение между статистически данни за периода на
нормални търговки отношения, съпоставени с данни от внос, извършен в условията
на обявена глобална пандемия. Отделно при сравнението е приложена стойност на
килограм, без информация са съответстващ брой чифтове, което прави невъзможна
проверката за наличие на съпоставимост спрямо конкретния внос. Използването на
различна мярна единица и неактуални към глобалната търговска обстановка данни
само по себе си води до необоснован извод за наличие на занижена митническа
стойност.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация
и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на
тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразено с възможностите му – арг. От Решение от 28
февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52.
Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза,
който принцип следва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36.
Съгласно чл. 22, §§ 6 и 7 от МК, митническите органи са длъжни преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основава решението, т. е. длъжни са да мотивират всяко
решение, което е неблагоприятно за него.
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява
да обоснова своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март
2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13,
EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщение
рег. № 32-126058/30.04.2020 г. по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
дружеството-вносител да е било уведомено, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация МРН
19BG003009057129R3, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът
не е посочил данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната
митническа стойност. Срещу това обстоятелство е подадено изрично възражение,
което органът е пренебрегнал и в резултат е издал административен акт в
условията на неизяснена фактическа обстановка и нарушение на процесуалните
правила. По реда на чл. 188 от
Регламента (ЕС) 2015/2447, органът е дължал извършване на допълнителната
проверка и излагане на конкретни фактически съображения по прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност.
В издадения административен акт митническите органи не са извършили анализ
съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените
са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически
декларации като не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ
на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на
цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата
срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на
стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
При определяне на новата митническа стойност на спорните стоки е използвана
информация за „сходни стоки“, внос от страната на произход, като част от тях
имат идентичен код по ТАРИК с процесните стоки, а други са с различен код.
Напълно наясно остава в мотивите на оспорения административен акт, защо органът
е предпочел за стоки № 1 данните по МД с МРН 20BG003012005047R5/27.01.2020г. за
внос на „чехли с ходила от полиуретан и горна част от пластмаса или изкуствена
кожа“ с код по ТАРИК 64029939 и цена 9,51 лв./кг., пред тези по МД с МРН
20BG005807047614R4/29.01.2020г. за внос на „дамски чехли с горна част от
изкуствен материал“ с идентичен на процесните стоки код по ТАРИК 64029950 и по
– ниска цена 9,05 лв./кг. Неясно остава също, защо органът не е ценил данните
от МД с МРН 20BG003009059504R5/06.03.2020г. за внос на „домашни чехли с външни
ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа“ с код по ТАРИК 64029950 на
цена 4,73 лв./кг. и внос на „чехли с
горна част от пластмаса“ с код по ТАРИК 64029939 и цена 6,81 лв./кг.
Обстоятелството, че посочената МД е по внос на стоки от оспорващия не е
посочено като основание за дерогиране. Тази декларация е коментирана и при
подбора на сравнителните данни.
Такъв необоснован подход се установява и за стока № 3, където органът е
ценил данните по МРН 20BG002002026838R4/27.01.2020г. за внос на „домашни чехли
с горна част от текстил и ходила от пластмаса“ с код по ТАРИК 64041910 при цена 6,83 лв./кг., спрямо тези
по МД с МРН 20BG002002026757R7/16.03.2020г. за внос на „домашни чехли с горна
част от текстил и ходила от пластмаса“ с код по ТАРИК 64041910 и по-ниска цена
6,81 лв./кг.
В този ред подходът на администрацията се явява и непоследователен при определяне на
митническата стойност на стока № 2, доколкото в митнически декларации МРН
20BG002002026838R4/27.01.2020г. и МРН 20BG002002026757R7/16.03.2020г. се
съдържат данни за внос на стоки „гумени обувки“ с код по ТАРИК 64019900,
произход Турция, при цена 2,95 лв./кг. и 2,92 лв./кг. Неясно е защо органът при
определянето на МС за стока № 1 е възприел пренасянето на стоката в друг код по
ТАРИК, а за стока № 2 е счел, че не са налице данни за внос на сходни стоки.
Визираните МД съдържат данни за сходни по кодификация стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и еднакъв съставен материали, което
налага експертна оценка по възможността им да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение с процесните гумени чехли. Такъв
анализ от страна на митническата администрация не е извършен.
Извън горното, при определяне на митническата стойност на стока № 3, органът
не е посочил кои данни от МРН 19BG005803000458R5/25.01.2019г. е възприел за
релевантни, за да достигне до извод, че определената стойност от 13,85 лв./кг.
се явява определена по разумни способи, съответстващи на принципите на чл. 74,
§ 3 МКС. Не е извършена и никаква
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки от Китай и Турция, дължащи се очевидно на разликите в
разстоянията и видовете транспорт (франко борд – морски транспорт и франко
превозвача – сухопътен транспорт) .
Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други
вносители и цени на килограм не са достатъчни за извършване на сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки
по смисъла на цитираното решение на Съда на
ЕС по дело С-291/15.
Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз
основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2 б.
"б" и пар. 3 от Регламент № 952/2013 г., а липсата на
мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно
основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да
се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за
определяне на митническата стойност на процесните стоки.
На следващо място, според чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74,
параграф 2, б. (б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки,
които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания
следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното
по-горе определение. Сходството на стоките по процесната декларация и по
използваните от ответника митнически декларации за стойност на "сходни
стоки" не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на
търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено.
Не е направен анализ на взетите при контрола мостри, вкл. чрез назначаването на
експертиза, която да обоснове наличие или липса на сравнителни данни за
идентични стоки и едва след това да се изследва, по какъв начин разликите в
показателите със „сходните стоки“ се отразяват върху митническата стойност на
сравняваните продукти.
Въпреки даденото изрично указание на административния орган, че носи
доказателствената тежест да установи фактическите основания посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издавеното му, по делото не бяха
ангажирани доказателства за сходство на стоките по критериите търговско равнище
и количества.
В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки с „идентични“ или "сходни" стоки. При липсата на анализ
на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките
и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност, издаденият административен акт се явява в противоречие
както с материалноправните норми, така и с целта на закона.
За да определи по-висока митническа стойност на описаните стоки в
митническата декларация, ответникът се е позовал на данни за декларирана
митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и
на стоки с различно търговско равнище стоки, без да извърши корекции съобразно
императивното правило на чл. 114, ал. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно
предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне
на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т.
20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради
което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е
решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019; решение №
16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 0 8139/2019 г. /.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна. Незаконосъобразното определяне на нов
митническа стойност за стоките по митническа
декларация МРН 20BG003009057129R3/18.02.2020 г. влече след себе си и
незаконосъобразност на издадения административен акт относно промяна на данните
в МД и определяне на допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност, поради което същият подлежи на отмяна.
V. По съдебните разноски.
14. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 910 лева, от които
240 лева за адвокатска защита, 600 лева за възнаграждение на вещо лице и 50
лева за държавна такса. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за
адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1, т. 1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение
е в размер на 300 лв. Претенцията на
жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения
минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява
неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. На
основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да
бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е
ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ в обжалваната част решение № РТД-3000-1729/32-200684/13.07.2020
г., издадено от директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция
митници. ОСЪЖДА Агенция митници да
заплати на „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано от управителя – Н. Д. , сумата от 910 (деветстотин и десет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: