№ 214
гр. Варна, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. С.
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. С. Въззивно гражданско дело №
20223000500125 по описа за 2022 година
намира следното:
Въззивното производство е образувано по жалби, подадени от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 260092/13.12.21г., постановено по гр.д. № 1358/20г. на
ОС-Варна, а именно:
1.Въззивна жалба, подадена от „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД, гр. Варна чрез
адв. Г. А. от АК-Варна, против решението, в частите му, с които са
отхвърлени исковете му против „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-
ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна, както следва:
-за заплащане горницата над присъдените суми до претендираната сума
от общо 187 852.60 лв., претендирани като обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придобиване на дизелов
генератор на стойност 16 200 лева, бензинов монофазен генератор на
стойност 1 990 лева и резервоар за дизелово гориво и помпа за подаването му
към генератора и различна арматура за изграждане на горивопровод от
резервоара до генераторите на стойност 2 687.60 лв., както и разходите за
гориво - бензин и дизел, общо в размер на 166 975 лева, през периода
31.01.2019г. до 28.02.2020г. по списък, причинени от спиране на
електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад
със застроена площ от 765.80 кв. м., с идентификатор 38354.307.9.1 по КККР
на с. Константиново, местност „Герена“, построена в ПИ с идентификатор
38354.307.9, на основание чл. 49 ЗЗД;
- за присъждане горницата над присъдените суми до претендираната
обща сума от 23 585.85 лв. – обезщетение за забава при изплащане горните
обезщетения за периода от плащането на всеки разход по списък до
22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
1
- за връщане на сумата от общо 67 466.92 лв., получена от ответника
като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от
30.12.2015г. и 24.07.2017г. т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до
03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55 от ЗЗД, ведно с 4 729.52 лв.,
представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на плащането,
евентуално от изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до
предявяването на иска: 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1от ЗЗД.
Счита се, че решението в обжалваните му части е постановено в
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване
на така предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото.
Сочи се, че липсва по делото възражение на ответника, както и указания от
съда, че ответникът следва да установи факта, че ищецът е поел задължение
да изгради трафопост в рамките на 3 месеца, както и че този факт е от
значение за решението по делото. Поради това съдът не е имал право да се
позовава на такова обстоятелство и ищецът е бил поставен в положение на
процесуална изненада. Изводът, че ищецът е можел да изгради трафопост за 3
месеца е основан на писмо от 25.01.19г., което не е подписано от
представляващ ищеца и от договор, по който същият не е страна. Изявленията
на адв. М. Русева в цитираното писмо не обвързват ищеца. Поддържа се, че в
резултат на предприетото от ответника обжалване на издадената Заповед №
Г-432/27.12.18г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПЕ І-9, масив 307 по КВС,
идентичен на процесния ПИ с идентификатор 38354.307.9, е била осуетена
възможността в продължение на 10 месеца и 24 дни ищецът да изгради
трафопост, за да осигури ел. захранването на имота си от съответния
лицензиран доставчик на тази стока. В тази насока са изложени правни
доводи, основани на нормите на ЗУТ и ЗЕ, от които следва, че изграждането
на електрически уредби високо и средно напрежение, които служат за
снабдяване с ел. енергия само на един небитов абонат, е възможно само след
изготвянето на инвестиционен проект, което е предпоставено пък от одобрен
и действащ ПУП, в който е предвидено съответното застрояване. По иска по
чл. 55 от ЗЗД пък, след като ищецът е доказал сключените между страните
два договора за наем и плащането на претендираните суми, то именно
ответникът е следвало да установи по делото онова, което съдът е приел по
своя преценка – че плащането е извършено за консумирана вода и ел. енергия,
както и че е заплащано възнаграждение за ползване на мрежата на ответника.
След като такова доказване не е било осъществено от ответника, то и
предявения иск се явява основателен. Освен горното се посочва, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка,
посочвайки конкретни документи, които не са обсъдени или пък са обсъдени
писмени доказателства, които не са относими към спорните отношения между
страните. Сочи се, че по делото са били предявени в евентуалност два иска с
правно основание чл. 49 от ЗЗД и 3 иска, съединени в евентуалност по чл. 55
от ЗЗД, но съдът не е посочил кой от така предявените искове е разгледал и и
2
уважил и какви са мотивите за това. За исковете по чл. 55 от ЗЗД е било
посочено само, че уговорката в договорите не е била нищожна. Относно
допуснати от съда нарушения на материалния закон се сочи, че по делото е
било доказано, че ако не са били извършените от ответника неоснователни
действия по противозаконно прекъсване на ел. енергията, то ищецът е нямало
да бъде принуден да извърши разходите за закупуване на генератори и
съответните технически съоръжения за тяхното функциониране, както и
горива, за да си произвежда ел. енергия. Налице е в случая косвена вреда,
изразяващи се в невъзможността ищецът да реализира печалба, тъй като
стойността на закупените ДМА намалява чрез тяхната амортизация.
Стойността на закупените горива пък е пряка вреда, тъй като ищецът не е
имал друга възможност да си осигури ел. енергия, необходима за
извършваната от него дейност. Обсъдени са в тази връзка и всички елементи
от състава на деликта, за да се обоснове наличието на всеки един от тях в
настоящия казус и да се поддържа, че искът за непозволено увреждане е
основателен, както и акцесорния иск за мораторни лихви от датата на
причиняване на увреждането до датата на завеждането на иска съобразно
заключението на вещото лице и извършеното увеличение на иска. Обосновава
се в евентуалност и основателността на претенцията за присъждане на
обезщетение на вредите, съизмерими с разликата в цената между
произведената чрез генераторите ел. енергия и цената на лицензирания
доставчик за същия период и за същото количество ел. енергия. Във
въззивната жалба в т. ІІ, б. Б, т. 3, 2) въззивникът е направил изявление, че се
еприсъединил към мрежата на „Енерго-Про“ АД на 18.02.20г. По иска за
връщане на недължимо платени суми по договорите за наем се сочи, че се
поддържа нищожност на клаузите на чл. 8 от двата договора на релевираните
с исковата молба отделни основания. Поради това се претендира осъждане на
ответника да върне платените без правно основание суми, ведно със
законните лихви от деня на всяко плащане до подаване на исковата молба.
Отправени са искания: да се приемат като доказателства по делото
Определение № 2984/25.11.19г. по адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна и
Протокол, обр. 16/14.04.20г. за установяване годността на построен ТП тип
БКТП 1х1000 кVA и захранване на този ТП в ПИ на ищеца, както и да се
изиска и приложи като доказателство по делото адм.д. № 423/19г. на Адм.С-
Варна за установяване на твърденията относно датата на подаване на жалбата
срещу Заповед № Г-432/27.12.18г. на зам. кмета на община Варна.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, гр.
Варна чрез адв. П.. Счита се, че жалбата е допустима, но неоснователна като
се споделят мотивите на съда за отхвърляне на исковете. Поддържа се, че
вреди за ищеца не са настъпили, тъй като ако се присъди стойността на
закупените съоръжения, то именно ищецът ще се обогати без основание.
Поддържа се още, че платените по договорите за наем суми са били за
разходите за комуналните услуги, а горивата са били използвани не за
3
генераторите, а за зареждане на автомобилите на ищеца. Счита се, че
доказателствените искания са недопустими като преклудирани. Претендира
се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
2.Въззивна жалба, подадена от „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. П., против решението, в
частите му, с които ответното дружество е осъдено да премахне технически
пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на
отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които
пречи на упражняване правото на собственост на ищеца „ХЕЛЛЕНИКА“
ООД, гр. Варна, върху ПИ с ид. 38354.307.9 и изградената в него едноетажна
сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид.
38354.307.9.1 по КККР на с. Константиново, местност „Герена“, на
основание чл. 109 ЗС (като скицата на л. 517 от делото, приподписана от
съда, представлява неразделна част от решението); с което ответното
дружество е осъдено да заплати на „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД обезщетение за
причинени имуществени вреди - разходи за гориво за месец февруари 2019г. в
размер 4 978.28 лв.; за м. март 2019г. в размер 5 294.07 лв. и за м. април 2019г.
в размер 5 919.21 лв., всички причинени от спирането на електрическото
захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена
площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1, на основание чл. 49 ЗЗД, както и
обезщетения за забава при заплащането на горните обезщетения, както
следва: 662.44 лв. за забава при изплащането на сумата 4 978.28 лв.
обезщетение за разходите през м. февруари 2019г. в периода 01.03.2019 г. –
21.06.2020 г.; 658.87 лв. за забава при изплащането на сумата 5 294.07 лв.
обезщетение за разходите през м. март 2019 г. в периода 01.04.2019 г. –
21.06.2020 г. и 687.34 лв. за забава при изплащането на сумата 5 919.21 лв.
обезщетение за разходите през м. април 2019 г. в периода 01.05.2019 г. –
21.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 2185.15 лв., разноски
съразмерно уважената част от исковете. Счита се, че в тези части решението е
неправилно и незаконосъобразно и се претендира отмяната му и отхвърляне
на тези искове като неоснователни. Поддържа се, че ответното дружество
няма ангажимент, задължение и законово основание за извършване на
доставки на ел. енергия и питейна вода. Неясно е как ще се разделят
разходите за поддръжка на тръби и канализация, които са собственост на
ответника и как последният ще контролира изхвърлянето на масла и други
отпадни води от ищеца. След като ответникът няма задължение да захранва с
ел. енергия ищеца, да извършва междинни замервания, да поема за своя
сметка разходите за загуби, да извършва префактуриране и събиране на
разходваните суми за ел. енергия и да търпи евентуални загуби от забава в
плащанията, то и не са налице вреди за ищеца, който не е положил нужните
усилия, за да си осигури самостоятелно ел. захранване, което се оказва, че е
възможно, тъй като настоящия момент същият се е присъединил към
електропреносната мрежа самостоятелно.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
4
насрещната страна „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД, гр. Варна, с която същата е
оспорена като неоснователна, тъй като същата е бланкетна. Поддържа се, че
след като за имота на ищеца са налице доказателства за законното изграждане
и въвеждане в експлоатация на построения обект при посочените в
техническите книжа условия (чрез техническата комуникационна
инфраструктура на ответника), то и всяко действие, с което се пречи на
използването на този имот съобразно одобрените условия, представлява
нарушение и поради това негаторният иск е основателен. Отрича се, ищецът
да е бездействал при осигуряване на самостоятелно ел. захранване на обекта
си, тъй като своевременно са били предприети действия за изработване и
одобряване на ПУП-ПРЗ за изграждане на ТП. Заповедта за одобряването на
последния е била обжалвана именно от ответника. Освен това за
осигуряването на комуникационната свързаност на обекта на ищеца за
доставката на ел. енергия, вода и канал, ищецът е плащал на ответника цената
на ел. енергията с надбавка от 10%, а отделно от това и „разходи за
обезпечаване на договора“. Поради това разходите на ответника са били
покрити поне два пъти. Претендира се потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му,
с която е отхвърлен иска, предявен от „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД срещу „ТЕРЕМ-
КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, за осъждането на ответника да
премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с електрическа
енергия, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на
упражняване правото на собственост на ищеца върху ПИ ид. 38354.307.9 и
изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със
застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на с.
Константиново, местност „Герена“, на основание чл. 109 ЗС (като скицата на
л. 517 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от
решението).
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от страни с правен
интерес от обжалването на обжалваем в обжалваните му части съдебен акт,
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради
което са допустими.
При проверка редовността на исковата молба настоящият съд намира,
че с оглед наведените едни и същи твърдения по фактите, на които са
основани и отправените към съда искания по иска по чл. 49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които се
различават само относно начина на съизмеряване на вредите и
претендираното по размер обезщетение, то следва да се приеме, че е налице
предявен един иск – за заплащане на сумата от 187 852.60 лв. (като вреда,
съизмерима с равностойността на закупените материални активи и горива), но
не по-малко от 161 452 лв. (като вреда, представляваща разликата между
себестойността на произведената за процесния период ел. енергия от ищеца и
цената, на която доставя ел. енергия лицензираният доставчик в района).
5
Отделно от това пък предявеният иск за връщане на платени от ищеца на
ответника суми по двата договора за наем е един, а наведените като
преюдициални възражения за нищожност на клаузите от двата договора на
няколко правни основания не водят до извода за наличието на повече искове.
Исковата молба е редовна по така предявените главни искове, наред с
предявения негаторен иск.
Същевременно обаче ищецът е твърдял в исковата молба и е уточнил с
молбата си от 24.06.20г., че началният момента на периода на забавата за
заплащане на обезщетение за вредите от противоправното прекъсване на ел.
захранване, е от датата на извършване на плащането на съответния разход
(моментите, в които са сторени разноските за закупуване на генератори,
резервоари, помпа и горива). В тази връзка отправената претенция е била
първоначално за заплащане на сумата от 2 000 лв. като част от дължимата
законна лихва върху посочените вреди за процесния период от 31.01.19г. до
28.02.20г. от общо 18 000 лв., считано от датата на увреждането до подаване
на исковата молба в съда, а с молба от 04.12.20г. е предприето изменение на
размера на предявената акцесорна претенция от частична от 2 000 лв. на
такава в пълен размер от 23 585.85 лв. (при главница от общо 187 852.60 лв.)
и в пълен размер от 21 500 лв. (при главница от общо 161 452 лв.). Тъй като
обаче се претендира обезщетение за забава за различни периоди (от момента
на извършване на съответния разход) и за различни по размер главници (в
зависимост от цената на закупената вещ), то ищецът следва да уточни
отделните размери на претендираните лихви за забава върху така
претендираните отделни разходи и за периодите от момента на тяхното
извършване (датата на съответната фактура за закупуване на вещта) до
момента на подаване на исковата молба. А ако обезщетението се съизмерява с
разликата в цените на произведената чрез ел. генератори ел. енергия и
доставната цена на ел. енергията от лицензирания за това доставчик, то
следва да се посочи момента, в който е настъпила забавата на ответника и да
се посочат отделните размери на лихвите за забава върху разликата в цените
(помесечно, какъвто е бил графика за заплащане на ел. енергията на
ответника), до подаване на исковата молба в съда.
Освен това ищецът следва да уточни момента, в който се е присъединил
към мрежата на „Енерго-Про“ АД чрез собствения ТП – дали това е на
28.02.20г. (каквато е крайната дата на процесния период по този иск) или
18.02.20г., както се твърди в т. ІІ, б. Б, т. 3, 2) от въззивната жалба.
Отделно от горното в обстоятелствената част на исковата молба общият
размер на сумите, за които се твърди, че са платени без основание (описани в
таблицата към т. 12) възлизат на обща сума от 66 105.69 лв. Същевременно е
отправено искане за присъждане на общата сума от 67 466.92 лв. Това
противоречие между обстоятелствена част и петитум следва да бъде
отстранено. Освен това в обстоятелствената част е посочено, че мораторната
лихва върху всяка една от недължимо платените суми възлиза на общо
4 729.52 лв. (така отново в таблицата към т. 12 от исковата молба и текста
6
след таблицата), която представлява част от дължимата мораторна лихва от
датата на изтичане на срока за изпълнение, даден с поканата – 29.03.19г.
до датата на завеждане на иска, от общо 9 400 лв. В петитума на исковата
молба обаче се претендира присъждане на сумата от 4 729.52 лв. като част от
дължимата мораторна лихва от датата на плащането, евентуално от
изтичане на срока за изпълнение - 29.03.19г. до датата на завеждане на
исковата молба, от общо 9 400 лв. Ищецът следва да уточни дали отделните
лихви върху отделните плащания по фактурите, описани в таблицата към т.
12 от исковата молба са изчислени за периодите от датите на плащането или
от 29.03.19г., до подаване на исковата молба. Според уточнението следва да
се посочат и размерите на отделните лихви върху отделните главници за
периодите, за които таблицата към т. 12 от исковата молба не се отнася.
По доказателствените искания на въззивника „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД: тъй
като не са давани указания от първоинстанционния съд, че носи ищецът носи
доказателствена тежест да установи факта на предприемането и
извършването на действия за осъществяване на техническа възможност за
самостоятелно захранване с ел. енергия от лицензирания доставчик за района,
то представените документи, представляващи Определение № 2984/25.11.19г.
по адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна и Протокол, обр. 16/14.04.20г. за
установяване годността на построен ТП тип БКТП 1х1000 кVA и захранване
на този ТП в ПИ на ищеца, следва да се приемат като относими
доказателства, допустими пред въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал. 3 от
ГПК (но след тяхната заверка за вярност с оригинала). Същевременно на
въззивника следва да се даде възможност да представи доказателства и
относно момента на влизането в сила на посоченото определение.
Не се налага изискването на цялото адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна
за установяване на твърденията на въззивника относно датата на подаване на
жалбата срещу Заповед № Г-432/27.12.18г. на зам. кмета на община Варна,
тъй като от представеното с исковата молба копие от жалбата на ответника
срещу тази заповед е видно и кога същата е била подадена пред община Варна
– 30.01.19г. /т. І, л. 90-91/. Това искане следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковото производство и въззивното
производство в частта му, образувано по нередовните искове, като дава
възможност на ищеца „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД (да се уведоми чрез адв. Г. А.) в
1-седмичен срок от съобщението с препис за насрещната страна да уточни:
1. По главния иск по чл. 49 от ЗЗД – кой е момента, в който твърди, че се
е присъединил към мрежата на „Енерго-Про“ АД чрез собствения ТП –
дали това е на 28.02.20г. (каквато е крайната дата на процесния период
7
по този иск) или 18.02.20г., както се твърди в т. ІІ, б. Б, т. 3, 2) от
въззивната жалба.
2. По акцесорните искове спрямо иска по чл. 49 от ЗЗД - отделните
размери на претендираните лихви за забава върху претендираните
отделни разходи и за периодите от момента на тяхното извършване
(датата на съответната фактура за закупуване на съответната вещ и
гориво) до момента на подаване на исковата молба - 22.06.20г. А ако
обезщетението се съизмерява с разликата в цените на произведената чрез
ел. генератори ел. енергия и доставната цена на ел. енергията от
лицензирания за това доставчик, то следва да се посочи момента, в който
е настъпила забавата на ответника и да се посочат отделните размери на
лихвите за забава върху разликата в цените (помесечно, какъвто е бил
графика за заплащане на ел. енергията на ответника), до подаване на
исковата молба в съда – 22.06.20г.
3. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – да се отстрани противоречието
между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, досежно
общия размер на сумите, за които се твърди, че са платени без основание
- сума от 66 105.69 лв. или сума от 67 466.92 лв.
4. По акцесорните искове спрямо иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – да
отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата
молба и петитума, досежно това дали сумата от общо 4 729.52 лв. като
част от сумата от 9 400 лв., представлява сума, изчислена върху
главницата, считано от датата на изтичане на срока за изпълнение,
даден с поканата – 29.03.19г. до датата на завеждане на иска или е
сбор от мораторните лихви върху главниците, считано от датите на
съответното плащане до подаване на исковата молба. Според
уточнението следва да се посочат и размерите на лихвата/лихвите върху
съответните главници и периоди, за които таблицата към т. 12 от
исковата молба не се отнася.
При неизпълнение в срок, производството по нередовните акцесорни
искове ще бъде прекратено; противоречието в размера на предявения иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ще бъде преодоляно чрез приемането на по-високия
размер на претенцията, а противоречието в твърденията за датата на
присъединяване към електроперносната мрежа чрез собствен ТП ще бъде
преодоляно чрез приемането на по-ранната посочена дата от 18.02.20г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД (да се
8
уведоми чрез адв. Г. А.) в 1-седмичен срок от съобщението да завери за
вярност копията на представените с въззивната жалба Определение №
2984/25.11.19г. по адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна и Протокол, обр.
16/14.04.20г. за установяване годността на построен ТП тип БКТП 1х1000
кVA и захранване на този ТП в ПИ на ищеца, както и доказателства за
момента на влизането в сила на посоченото определение, след което съдът ще
ги приобщи към доказателствения материал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „ХЕЛЛЕНИКА“
ООД да се изиска цялото адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна.
НАСРОЧВА производството по делото по редовните искове в открито
с.з. на 18.05.22г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9