Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4940 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД против Р.Й.Х., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Р.Й.Х. дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД сумата в общ размер на 2039,26 евро по Договор за банков кредит № 046LD-R-000628/16.07.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател и Р.Й.Х., като кредитополучател, от която: 1166,18 евро – просрочена главница, 316,95 евро - договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително, 556,13 евро - наказателна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3560/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответницата Р.Й.Х., произтичащо от Договор за банков кредит № 046LD-R-000628, сключен на 16.07.2012 г., по който е изпълнил задължението си да предостави на ответницата кредит в размер на 1670 евро при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил 7,99 %, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, или 18 %, при краен срок за връщане на кредита 20.07.2019 г., съгласно погасителен план, включващ 84 месечни погасителни вноски. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 16.07.2012 г. по сметка с IBAN: ***, открита на името на ответницата Р.Х. в „Първа инвестиционна банка“ АД. Твърди, че ответницата не е изпълнила точно задължението си да върне кредита, ведно с уговорената възнаградителна лихва, просрочвайки 46 погасителни вноски по главницата в общ размер 1166,18 евро и 38 погасителни вноски по лихвата в общ размер 316,95 евро. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение в срок за ответницата е възникнало задължение да заплати мораторна неустойка (наказателна лихва) по т.10, раздел ІІ от договора за кредит в размер на 556,13 евро, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително. Наказателната лихва представлява сбор от договорения в раздел II, т. 4 от договора за кредит лихвен процент (18%) и надбавка в размер на законната лихва за забава и се начислява върху просрочените плащания. Считано от датата на падежа – 20.07.2019 г. целият кредит е изискуем.
Ищецът твърди, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3560/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което обуславя правния интерес от подаване на исковата молба.
Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Ангажира доказателства. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р.Й.Х., чрез адв. С.М., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Твърди нищожност на договора за кредит поради липса на предмет и на основание, тъй като кредитът е предоставен за погасяването на несъществуващи задължения на ответницата към ищеца по предходен Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., който също е нищожен. Не се сочат основания за нищожност на Договора за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007г. Ответницата оспорва задължението за заплащане на възнаградителна лихва поради неравноправния характер на клаузата по чл. 4 от Договора за кредит от 16.07.2012 г., която дава възможност на кредитора едностранно да променя размера на лихвата. Оспорва задължението за заплащане на санкционна лихва за забава поради нищожността на клаузата по чл. 10 от Договора за кредит, която е уговорена в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Релевира възражение за наличие на анатоцизъм, тъй като с отпуснатата с Договора за кредит от 16.07.2012 г. заемна сума са погасени задължения на потребителя за главница и натрупани лихви към същата банка по Договора за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., като натрупаните лихви са трансформирани в главница по Договора за кредит от 16.07.2012 г. и отново се олихвяват с възнаградителна и евентуално наказателна лихва.
При условията на евентуалност, ответникът предявява възражение за прихващане на задълженията срещу свое вземане към ищеца в размер на 5000 лв., подлежащи на връщане като платени без основание за погасяването на несъществуващи задължения по Договор за кредитна карта от № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., както и прихващане срещу свое вземане към ищеца в размер на 2000 лв., подлежащи на връщане като платени без основание за погасяването на несъществуващи задължения за увеличена възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г. в периода 16.07.2012 г. – 20.07.2019 г. и прихващане срещу свое вземане към ищеца в размер на 2000 лв., подлежащи на връщане като платени без основание наказателни лихви по договор за банков кредит № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г. в периода 16.07.2012 г. – 20.07.2019 г.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли исковите претенции да бъдат уважени.
Ответницата Р.Х., чрез адв. С.М., в открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 3560/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик се установява, че е издадена Заповед № 2011/10.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД против длъжника Р.Й.Х. за следните суми: 1166,18 евро – просрочена главница; 316,95 евро - договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително; 556,13 евро - наказателна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 79,77 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за банков кредит № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя Р.Й.Х..
От представения по делото Договор № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г., се установява, че между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор и ответницата Р.Й.Х., като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на ответницата сумата от 1670 евро за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2019 г. Страните са се съгласили погасяването на кредита да бъде извършено в уговорения срок, съгласно приложения към договора погасителен план на 84 погасителни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва.
Съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент на банката за евро е в размер на 7,99 % или договорната възнаградителна лихва към датата на сключване на договора възлиза на 18,00 %.
В раздел II, т. 5 е уговорен годишен процент на разходите по кредита – 21,26 %, а в т. 10 страните са договорили наказателна лихва, както следва: плащания дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент в раздел II, т. 4 от договора за кредит плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали палежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.
Договорът е сключен при действието на Общи условия за кредити на физически лица (OУ), като според раздел IV, чл. 4.4 от ОУ, при промяна на приложимия референтен лихвен процент договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя.
По делото е представен Договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., сключен между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата Р.Й.Х., по силата на който ищецът се е задължил да открие и води на името на титуляра - ответницата Р.Й.Х. разплащателна сметка с № B…., да издаде към нея кредитна карта Visa Classic, както и да предостави на оправомощения държател банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 500 лв., който може да бъде усвояван с използване на кредитната карта. Срокът за ползване на кредитния лимит е уговорен до 14.02.2009 г. Съгласно чл. 6 от Договора за кредитна карта за предоставения овърдрафт оправомощеният държател заплаща на банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите три отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. Лихвеният процент, начисляван съгласно договора за кредитна карта, се равнява на годишна лихва в размер на 15,75 % за първата година и 18,00 % за следващата. С подписването на договора ответницата е декларирала, че са и предоставени и е запозната с Общите условия за издаване на кредитна карта Visa Classic и Тарифата за такси и комисиони и приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея и банката във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредитна карта.
Видно от представения по делото Анекс от 06.06.2007 г. към Договора за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г. със същия банката е увеличила предоставения на ответницата Р.Х. банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка от 500 лв. на 2500 лв., като ответницата е декларирала, че е запозната и приема измененията и допълненията от 27.03.2007 г. на Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa Classic, неразделна част от договора за кредитна карта, и приема прилагането им.
От представения по делото Анекс от 22.11.2007 г. към Договора за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г. се установява, че банката е приела да издаде към откритата на името на ответницата картова разплащателна сметка с № …. револвираща международна кредитна карта с чип Visa Classic, с която се заменя издадената на името на ответницата на основание договора кредитна карта Visa Classic, както и да издава на името на посочени от ответницата лица допълнителни револвиращи международни кредитни карти с чип Visa Classic. Предоставеният овърдрафт може да се усвоява с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра. Съгласно т. 6.1. от Анекс № 3 при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит от страна на ответницата, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
От заключението на извършената и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че на 16.07.2012 г. по банкова сметка ***, открита при ищеца, е постъпила сумата от 1670 евро, с основание: усвояване на кредит № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г. Размерът на възнаградителната лихва е 18,00 %, формиран от базовия лихвен процент на банката в евро – 7,99 % и надбавка от 10,01 пункта. Към 02.09.2019 г. договореният лихвен процент на възнаградителната лихва не е променян, същият е в размер на 18,00 %. Последното плащане по процесния кредит е направено на 20.10.2016 г. През периода 16.07.2012 г. – 04.09.2019 г. с платените от ответницата суми по договора за банков кредит от 16.07.2012 г. са погасени следните задължения: главница в размер на 503,82 евро, възнаградителна лихва в размер на 988,60 евро, наказателна лихва за забава в размер на 43,27 евро. Ответницата е допуснала забава на плащанията за първи път на 22.10.2012 г., когато е погасила четвъртата месечна погасителна вноска с падеж 20.10.2012 г. Размерът на начисляваната наказателна лихва за забава съответства на договорения в т. 10 от процесния договор, а именно 18 % плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Наказателна лихва е начислявана само върху падежиралата и непогасена главница. Към 02.09.2019 г. непогасена е наказателна лихва за забава в размер на 279,83 евро, дължима за периода от 20.10.2016 г. до 02.09.2019 г. Към 04.09.2019 г. непогасени са следните задължения по Договора за банков кредит от 16.07.2012 г.: 1166,18 евро – главница, 317,77 евро – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 20.07.2019 г. и 279,83 евро – наказателна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 02.09.2019 г. Вещото лице е посочило, че с постъпилата по сметката на кредитополучателя Р.Х. сума от 1670 евро по процесния договор за кредит са погасени следните суми по Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., а именно: 1282,71 евро или 2500 лв. – главница, 246,73 евро или 480,87 лв. – договорна лихва и 67,37 евро или 131,31 лв. – законна лихва за забава. Изслушано в съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че през цялото време на действие на процесния договор за банков кредит от 16.07.2012 г. размерът на договорната възнаградителна лихва не е променян, като същият е 18 % и представлява сбор от базовия лихвен процент от 7,99 % и договорената надбавка от 10,01 пункта.
По делото е извършена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражения от страните, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена от вещото лице. Видно от експертното заключение, ако с постъпилите суми по сметката на ответницата, обслужваща процесния кредит от 16.07.2012 г., е погасявана само главница и законни лихви за забава на просрочена главница, без договорни лихви и неустойки, към 04.09.2019 г. непогасени биха били общо 207,94 евро, от които: 201,21 евро – главница и 6,73 евро – законна лихва за забава на просрочени главници за периода 21.02.2019 г. – 04.09.2019 г. За периода от 22.02.2007 г. до 05.01.2010 г. са погасени следните задължения по Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г.: 1509,90 лв. – главница, 149,17 лв. – такси, 588,10 лв. – договорни лихви, 21,83 лв. – наказателни лихви. За периода от 22.02.2007 г. – 16.07.2012 г. са погасени същите задължения по Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., а именно: 1509,90 лв. – главница, 149,17 лв. – такси, 588,10 лв. – договорни лихви, 21,83 лв. – наказателни лихви.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит от 16.07.2012 г., сключен между страните, по който ищецът е предоставил и ответницата е усвоила твърдяната парична сума; конкретния размер на главния дълг, който се претендира; уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и нейният размер; настъпването на изискуемостта на вземанията; наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, валидно уговорена клауза за неустойка и възникнало основание за начисляване на такава за процесния период в претендирания размер.
При установяване на горното, ответницата следва да докаже положителния факт на изпълнението.
В тежест на ответницата е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания, включително възраженията за нищожност на цитираните в отговора на исковата молба клаузи от договора за банков кредит, поради противоречие със ЗЗП и ЗПК.
Във връзка с възражението за прихващане, ответницата следва да докаже плащането на сумите, с които твърди да е погасявала свои несъществуващи задължения към ищеца.
При установяване на горното, ищецът следва да докаже обстоятелствата, от които произтичат тези вземания.
От представения Договор № 046LD-R-000628 от 16.07.2012 г., безспорно се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор и ответницата Р.Й.Х., като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит. От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се доказва изпълнението на задължението на банката да предостави на ответницата заетата сума от 1670 евро – на 16.07.2012 г. по банкова сметка ***, открита при ищеца. Кредитът е реално усвоен от ответницата. С предоставената на ответницата сума от 1670 евро е реализирана целта на договора, а именно погасяване на задължения по Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г. Изпълнението на задължението на ищеца за предаване на заетата сума е породило насрещното задължение на ответницата да върне на кредитодателя получената в заем сума по кредита. От заключението на вещото лице се установява, че действително не е налице редовно плащане на уговорените по договора месечни вноски, като към 04.09.2019 г. непогасени са следните задължения:1166,18 евро – главница, 317,77 евро – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 20.07.2019 г. и 279,83 евро – наказателна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 02.09.2019 г. Кредитът е станал изискуем с настъпването на крайния срок за погасяването му - 20.07.2019 г., поради което не е необходимо банката изрично да уведомява длъжника, чрез изпращане на покана, за изпълнение на задълженията по договора.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за банков кредит от 16.07.2012 г., поради липса на предмет и на основание, тъй като кредитът е предоставен за погасяването на несъществуващи задължения на ответницата към ищеца по предходен Договор за кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., който също е нищожен. Погасеното правоотношение по договора за кредитна карта от 2007 г. е относимо единствено към целта за сключване на банковия кредит от 2012 г., а именно рефинансиране, като средствата по последния са усвоени чрез заверяване на сметката на ответницата Р.Х.. Договорът за рефинансиране може да бъде сключен за погасяване на заемни задължения на кредитополучателите или на трети лица в същата банкова институция, в друга банка или към трети правен субект. Договорът за рефинансиране, включително и когато е сключен за погасяване на задължение към същата банка, представлява ново, самостоятелно правоотношение, защото се отличава от предишното по основание и предмет, и между страните се въвеждат нови договорки относно съществените условия на правоотношението. Обстоятелството, че с усвоената от ответницата сума от 1670 евро, предоставена й с Договора за банков кредит от 16.07.2012 г., са погасени нейни задължения за лихва по договора за кредитна карта от 14.02.2007 г., не може да аргументира извод за недължимост на възнаградителна лихва върху онази част от реално предоставената в заем сума от 1670 евро, с която са погасени дължими лихви по договора за кредитна карта, доколкото в случая са налице две различни облигационни правоотношения, по всяко от които кредитополучателят на отделно основание дължи заплащане на възнаграждение за предоставената финансова услуга. Дори да се приеме, че със заемните средства, предоставени с Договора за банков кредит от 16.07.2012 г., са погасени задължения по нищожен договор между същите страни, това обстоятелство не рефлектира върху валидното възникване на облигационното правоотношение по процесния договор за банков кредит, но с оглед наведеното възражение за прихващане ще има значение за изхода на спора.
Относно претенцията за договорна възнаградителна лихва по Договора за банков кредит от 16.07.2012 г. съдът намира следното:
В раздел II, т. 4 от сключения на 16.07.2012 г. договор за банков кредит страните са уговорили, че ответницицата - кредитополучател ще заплати на банката - кредитор лихва за предоставения й кредит, формирана от базов лихвен процент на банката за евро и надбавка от 10,01 пункта. Клаузата на т. 4 съдържа и изрично указание относно размера на лихвата към датата на сключване на договора – 18,00 %, включващи базов лихвен процент 7,99 % и стандартна надбавка 10,01 процентни пункта. Съдът намира, че клаузата на т. 4 от раздел II от договора за банков кредит не е нищожна, поради неравноправния й характер, каквито доводи навежда ответника, тъй като в частта за определяне на размера на лихвата към датата на сключване на договора клаузата указва ясно и недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения й кредит. Останалите уговорки между страните в раздел II, т. 10 от договора за кредит и в раздел IV, чл. 4.4 от ОУ към него - относно правото на банката да променя едностранно размера на лихвения процент по кредита са неравноправни и поради това нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Произтичащата от чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същия договор за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка (в този смисъл Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г. на ВКС, II т.о). Следователно нищожността на клаузите в раздел II, т. 10 от договора за кредит и в раздел IV, чл. 4.4 от ОУ към него, в частта в която е предвидена възможност банката едностранно да променя договорения лихвен процент, не освобождава кредитополучателя от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер – 18,00 %, респ. кредитополучателят не е обвързан само от последвалите сключването на договора промени (увеличения) в размера на лихвата, които са резултат от едностранна промяна на базовия лихвен процент, извършена на основание признатите за неравноправни и нищожни договорни клаузи.
В разглеждания случай обаче не се установява по време на действие на процесния Договор за банков кредит от 16.07.2012 г. да е извършвана едностранна промяна на договорения лихвен процент за възнаградителна лихва. Вещото лице в извършената съдебно-счетоводна експертиза и при изслушването му в съдебно заседание, категорично посочва, че за процесния период лихвеният процент е останал непроменен - 18 %, както е бил изначално договорен - 7, 99 % + 10, 01 %. Доколкото за целия период на договора размера на кредиторовото възнаграждение е бил определян съобразно изначално договорените 18,00 % няма основание да се приеме, че е налице нищожност на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти - 7,99 % и договорна надбавка - 10, 01 %.
Съдът счита, че възнаградителна лихва е дължима, доколкото това представлява цената на предоставената финансова услуга - възнаграждението на банката за дадените в заем парични средства, длъжникът при сключване на договора се е съгласил да заплаща съответния размер на това възнаграждение за услугата, който размер не е променян по време на действие на договора и не е прекомерен.
Що се отнася до претенцията за наказателна лихва по договора за банков кредит от 16.07.2012 г., съдът съобрази следното:
Съгласно раздел II, т. 10 от договора за банков кредит страните са се съгласили, че неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент по т. 4 плюс наказателна надбавка в размер на 10,01 пункта. Съдът намира, че предвиденото в т. 10 от сключения между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата Р.Х. Договор за банков кредит от 16.07.2012 г. задължение за кредитополучателя да заплаща наказателна лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент (18 %) плюс наказателна надбавка от 10,01 пункта в случай на неизвършени плащания по кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като наказателната лихва се явява необосновано висока, поради което клаузата на т. 10 от раздел II е неравноправна и като такава е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, която е императивна по своя характер, ограничава размера на дължимото обезщетение за забава при забавени плащания на потребителски кредити до размера на законната лихва. Доколкото уговорката в раздел II, т. 10 от процесния договор за банков кредит противоречи на тази императивна норма, то това също обуславя нейната нищожност. Следователно тъй като клаузата на раздел II, т. 10 от договора е нищожна, т.е. няма задължителна сила за ответницата Р.Х., имаща качеството на потребител, то същата не следва да се прилага в отношенията между страните. Според правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП нищожността на отделни клаузи от договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага без тези клаузи. В случая договорът за банков кредит може да се прилага и без клаузата за наказателна лихва, поради което нейната нищожност не води до нищожност на целия договор.
При това положение следва да се приеме, че претенцията на ищеца за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата в размер на 556,13 евро – наказателна лихва по т. 10 от договора за банков кредит, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че с Решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71 състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът. Следователно в процесния случай съдът не може да замести нищожната клауза на т. 10 от договора за банков кредит от 16.07.2012 г. с повелителните правила на закона – със законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 76/22.07.2020 г. по т.д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т.о.).
Относно релевираното от ответницата възражение за прихващане на вземанията на ищеца срещу свое вземане към ищеца в размер на 5000 лв., подлежащи на връщане като платени без основание за погасяването на несъществуващи задължения по Договор за кредитна карта от № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г. съдът намира следното:
От представените в оригинал Договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0710 от 14.02.2007 г., Анекс от 06.06.2007 г. и Анекс от 22.11.2007 г. към него, безспорно се установява сключването на същите между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата Р.Х.. Не се спори между страните, че банката е изпълнила задължението си да предостави на картодържателя – ответницата кредитна карта с уговорения кредитен лимит от 2500 лв. Доколкото няма спор, че кредитният лимит е използван за титуляра-ответницата е възникнало задължение да върне заетата сума по договора за кредитна карта. По делото не се установи по време на действие на договора за кредитна карта да е променян едностранно от банката договореният в т. 6 от договора лихвен процент. Същият не е прекомерен и доколкото няма спор, че ответницата е усвоила кредитния лимит по договора за кредитна карта за нея е възникнало задължението да плати възнаградителна лихва на банката за предоставения овърдрафт, представляваща цената на предоставената финансова услуга по сделка с потребител, която е една от основните характеристика на договора за банков кредит.
Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба бланкетно възражение за нищожност на договора за кредитна карта, тъй като същият, ведно с ОУ, неразделна част от договора, отговаря на изискванията на ЗПК (отм. на отм. на 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).
По отношение на платените наказателнни лихви по договора за кредитна карта съдът намира следното:
Процесният договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка е сключен през 2007 г., т.е. по време на действие на ЗПК, в сила от 01.10.2006 г. и отм. на 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, и 2 от същия закон при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е възпроизведено и в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от действщия ЗПК, в сила от 12.05.2010 г. С така уговорената от страните по договора за кредитна карта неустойка – наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 19 от ЗПК (отм.) и се въвеждат плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът им надвишава нормативно установения предел, а именно законната лихва. Поради това съдът намира, че клаузата в договора за кредитна карта за заплащане на наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % е нищожна и като такава не е произвела действие между страните. В този смисъл погасените по договора за кредитна карта наказателни лихви се явяват недължими и платени при първоначална липса на основание. Следователно възражението за прихващане е доказано и основателно за сумата от 21,83 лв. – равняваща се на 11,16 евро, представляваща платени наказателни лихви по договора за кредитна карта, за периода от 22.02.2007 г. до 16.07.2012 г., видно от приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изводите за недължимост на задълженията за наказателна лихва по процесния договор за банков кредит от 16.07.2012 г., съдът намира, че с извършените от ответника по този договор плащания за наказателна лихва за забава в общ размер на 43,27 евро, за периода от 16.07.2012 г. до 04.09.2019 г., съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза, е погасена част от възнаградителната лихва, която част се равнява на 43,27 евро и дължима остава възнаградителна лихва в размер на 274,45 евро. Отделно от това следва да се извърши прихващане на вземането на ищеца за възнаградителна лихва по договора за банков кредит от 16.07.2012 г. с вземането на ответницата към ищеца за сумата в размер на 21,83 лв., равнявща се на 11,16 евро, представляваща платени наказателни лихви по договора за кредитна карта, при начална липса на основание, до размера на по-малкото от двете вземания. Следователно, след извършеното прихващане, по договора за банков кредит от 16.07.2012г. дължима остава възнаградителна лихва в размер на 263,29 евро.
В настоящия случай ответницата Р.Х. нито твърди, нито представя доказателства да е изпълнила точно в количествено и темпорално отношение насрещната парична престация по процесния договор за кредит от 16.07.2012 г. Поради това в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 1166,18 евро, представляваща незаплатена главница по Договора за банков кредит от 16.07.2012 г., както и сумата в размер на 263,29 евро, представляваща договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително, като за разликата над 263,29 евро до пълния предявен размер от 316,95 евро исковата претенция за договорна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените по-горе съображения искът за наказателна лихва по т. 10 от договора за банков кредит от 16.07.2012 г. в размер на 556,13 евро, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, се явява неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на главницата от 1166,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва: 111,46 лв. – за държавна такса в исковото производство, 200 лв. – за депозит за вещо лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 79,77 лв. – за държавна такса в заповедното производство и 50,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като е представил писмени доказателства за заплащането на претендираната държавна такса в исковото и заповедното производство и на депозит за вещото лице. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде в размер на 100 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 379,39 лв. – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата също има право да й бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата е претендирала заплащане на разноски в общ размер на 1050 лв., от които: 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение в исковото производство и 250 лв. – депозити за съдебно-счетоводни експертизи, като е представила писмени доказателства по делото за реалното им извършване. Основателно е релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото същото необосновано надвишава минимума от 509,19 лв, определен съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение, претендираното от ответницата, следва да бъде редуцирано до 600 лв. В полза на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 254,17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Р.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д. Ц.“ № 37, следните суми по Договор за банков кредит № 046LD-R-000628/16.07.2012 г., а именно: сумата от 1166,18 евро – просрочена главница и сумата от 263,29 евро – договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 263,29 евро до претендирания размер от 316,95 евро, както и иска за наказателна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит, в размер на 556,13 евро, за периода от 20.10.2015 г. до 04.09.2019 г., включително, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3560/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Р.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 379,39 лв. (триста седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) - разноски в заповедното производство и в исковото производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на Р.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 254,17 лв. (двеста петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) - разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: