Решение по дело №1826/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2339
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 3 януари 2019 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20173110101826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2339/23.5.2018г.

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 1826 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано, въз основа на искова молба вх. № 7830/ 10.02.2017 г. от Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,*** срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. - управител, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да:

         - изпълни задължението си по договор от 02.09.2019 год. за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение, при връзката му с уличния водопровод;

         - заплати на ищците сумата от 679.97 лева, представляваща сбор от стойността на неизвършените СМР и стойността за разходите за възстановяване на недостатъците при възлагане на СМР.

- заплати на ищците сумата от 236.40 лева, представляваща неустойка по договор от 02.09.2019 год., начислена за периода 02.12.2016 год. – 23.03.2017 год.;

         - в условия на евентуалност спрямо иска за реално изпълнение на договорното задължение, отправя искане за осъждане на ответника да преустанови подаването на вода под налягане по водопроводното отклонение, собственост на ищците, представляващо вътрешна водопроводна мрежа, означено със зелен цвят на скицата на л. 79 от делото, с които действията смущава правото на собственика да се разпорежда със своята вещ в пълен обем.

         В исковата молба се излага, че въз основа на правна сделка, обективирана в НА № */ * год., ищците са собственици на ПИ № *, находящ се в гр. Варна, в. з. *. В периода 21.09.2011 г. – 25.03.2013 год. в този имот е изградена и завършена до степен груб строеж еднофамилна вилна сграда и лятна кухня. На 02.09.21016 год. между Е.Т. и ответното дружество е сключен договор за изпълнение на СМР на водоснабдителни съоръжения по отношение на изградения в имота обект, в т. ч. и ликвидиране на съществуващото старо водопроводно отклонение, при връзката му с уличния водопровод, подлежащо на премахване. От страна на ищците е извършено авансово плащане в размер на 1654.79 лева, при крайна цена, съгласно количествено – стойностна сметка в размер на 2363.99 лева. Последното задължение не е изпълнено от ответника. Твърди се още, че голяма част от калкулираните дейности не са извършени, а предложените цени са значително завишени.

         Ответникът – Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите на ищците. Възразява срещу пасивната легитимация на дружеството, до колкото процесното водопроводно отклонение е собственост на Община Варна. Намира, че е изправна страна по договора, като на 29.11.2016 год. служители на дружеството са монтирали водомерен възел с дистанционно отчитане и са ликвидирали старото водопроводно отклонение от съществуващата водомерна шахта. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявени са евентуално съединени искове правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с. чл. 92, ал. 1 и чл. 265, ал. 1, предложение трето ЗЗД и чл. 109, ал. 1 ЗС.

         С договора за изработка, изпълнителят се задълважава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждание.

Възнаграждение на изпълнителя се дължи от възложителя за извършена и приета работа.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на е да установи носи доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: наличие на валидна договорна връзка между страните, с посочения предмет, по която са изправна страна, и от която е възникнало правото им да претендират реално изпълнение от ответника, а също и заплащане на търсените суми; по евентуалния иск – в тежест на ищците е да установят, че са собственици на конкретния имот, а също и на действия от страна на ответника, които им пречат да осъществят правата си в пълен обем.

В тежест на ответника е да установи положителните факти на които основава възраженията си, в т. ч. и изпълнение на задължението си.

Липсва спор, а и се установява от представеното на л. 13 удостоверение, че ищците са съпрузи.

Не се спори, а и се установява от представения на л. 11 нотариален акт, че ищците са собственици на имот с идентификатор № *, находящ се в гр. Варна, м. „*“, идентичен със стар имот №* по плана на „*“.

         На 13.08.2008 год. между „ВиК – Варна“ ООД и Е.П.Т. е сключен предварителен договор, по силата на който страните се съгласяват да сключат окончателен такъв относно присъединяване на обект – вилна сграда, находяща се в гр. Варна, в. з. „*“, ПИ № *, към водопроводната и/ или канализационната система, при условията и по реда на ЗУТ, Закона за водите и Наредба № 4/ 14.09.2004 год. Уговорено е присъединяването на обекта да се извършва в съответствие със съгласувания инвестиционен проект на клиента (т. 2), а също така в т. 3 е предвидено, че „ВиК – Варна“ ООД изпълнява срещу заплащане инвестиционния проект и възстановяването на пътната и тротоарна настилка и/ или озеленени площи в състоянието преди извършване на необходимите СМР.

         Съгласно приобщения към доказателствения материал по делото Договор № ВО – 1610313 - 26 за изпълнение на строително – монтажни работи от 02.09.2016 год., между Е.П.Т. (възложител) и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД (изпълнител) е възникнала валидна облигационна връзка, с предмет – извършване на СМР на водоснабдителни и канализационни съоръжения, за обект с административен адрес гр. Варна, СО „*“, УПИ № *, кв. *. Уговорена е цена в размер на 1969.99 лв. без ДДС, определена съгласно изготвена от изпълнителя количествено – стойностна сметка, платима на две вноски, както следва: аванс в размер на 70 % от цената, платим при подписване на договора и окончателно плащане, в размер на остатъка от сумата по чл. 2, ал. 2, платими в петдневен срок от приключване на СМР на обекта и съставяне на Акт Обр. 19. Не се спори, а и се установява от представеното на л. 32 фактура, че сумата от 1654.79 лв. е заплатена от ищцата към ответника на 02.09.2016 год., в брой, на касата на дружеството.

В случая, липсва спор между страните относно настъпване на условията, визирани в т.5, пункт 1 – 7, вкл., след което и започнало и изпълнение на възложената работа.

         От представената на л. 35 количествено – стойността сметка се установява вида, количеството и цената на възложените СМР.

         Предмет на спора е изпълнение на задължението на ответника за ликвидиране на старото водопроводно отклонение, намиращо се имота на ищците. В случая, с договора за възлагане на СМР, това задължение е поето от ответника , което обстоятелство безспорно се установява от приложената КСС, неразделна част от договора. От изготвената повторна съдебно – техническа експертиза, така и от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства (свид. С. и Т.), категорично се установява, че старото водопроводно отклонение не е ликвидирано.

         Горното обуславя извод за основателност на иска за реално изпълнение, поради което и ответникът следва да бъде осъден да изпълни задължението си по договор № ВО – 1610313-26 от 02.09.2019 год. за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение, при връзката му с уличния водопровод, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД.

Спорен по делото и е въпросът относно качественото изпълнение на възложената работа. В тази връзка по делото са излушани две комплексни експертизи, вещите лица по които заключават, че не могат да се установят и несъотвестния при изпълнените строителни работи не могат да се установят, тъй като са скрити от последващо изпълнени такива, а по настоящем са и подземно закрити. Извод за некачествено изпълнение на възложените СМР не се формира и от събраните в хода на процеса гласни доказателства. В показанията си свидетелят С. разяснява, в най – общ план, редът и начина, по който са се осъществили процесните СМР, а свидетелят Т. споделя впечатленията си за неслятане на изкопа след приключване на СМР.

         Липсата на безпорни доказателства за лошо изпълнение на възложената работа, обуславя извод за неоснователност на претенцията за присъждане на сумата от 679.97 лева, представляваща сбор от стойността на неизвършените СМР и стойността за разходите за възстановяване на недостатъците при възлагане на СМР, поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 265, ал. 1, предложение второ ЗЗД.

         На следваща място, видно от договора, страните са уговорили правото на изправната страна, при забава на другата страна, да получи неустойка в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 10 % от цената по договора. Не е уговорен срок за изпълнение за възложената работа, видно от съдържанието на чл. 6 от коментирания договор. В случая, липсата на конкретно уговорен падеж на задължението, обуславя невъзможност за формиране на извод относно забавата кредитора, а придъждането на мораторна неустойка предполага именно наличие на такава. Ето защо, неоснователна се явява и претенцията за присъждане на сумата от 236.40 лв. представляваща неустойка по договора от 02.09.2019 год., начислена за периода 02.12.2016 год. – 23.03.2017 год., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД

Поради уважаване на иска за реално изпълнение, евентуалния иск – за осъждане на ответника да преустанови подаването на вода под налягане по водопроводното отклонение, собственост на ищците, представляващо вътрешна водопроводна мрежа, означено със зелен цвят на скицата на л. 79 от делото, с които действията смущава правото на собственика да се разпорежда със своята вещ в пълен обем, не следва да бъде разглеждан от настоящия състав.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 498.20 лв., представляваща извършени съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. – управител да изпълни задължението си по договор № ВО – 1610313-26 от 02.09.2019 год. за ликвидиране на съществуващо старо водопроводно отклонение, при връзката му с уличния водопровод, по иска на Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД.

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,*** срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. – управител иск за заплащане на сумата от 679.97 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сбор от стойността на неизвършените СМР и стойността за разходите за възстановяване на недостатъците при възлагане на СМР по договор № ВО – 1610313-26 от 02.09.2019 год., на основание чл. 265, ал. 1, предложение второ ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,*** срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. – управител иск за заплащане на сумата от 236.40 лв. (двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка по договор № ВО – 1610313-26 от 02.09.2019 год., начислена за периода 02.12.2016 год. – 23.03.2017 год., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,***  сумата от 498.20 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Е.П.Т., ЕГН: ********** и И.А.Т., ЕГН: **********,*** да заплатят на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: