№ 164
гр. Варна, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20233100600292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от П. Л., чрез адв.
Ж.Н. - САК, срещу определение № 71 от 12.01.2023 г. постановено по НЧХД № 3253 / 2022
г. на ВРС. В същата е изразено недоволство от присъдените разноски на М. Н. за адвокатско
възнаграждение. Наведени са доводи, че ВРС буквално е прочел разпоредбата на чл. 190 от
НПК, а тя била неприложима при прекратяване на наказателното производство поради
настъпила давност, както и че размера на присъдения хонорар е прекомерен.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по
делото, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 6253 / 2022 г. по описа на ВРС е образувано по тъжба
на настоящия жалбоподател П. Л. срещу подс. М. Н., за извършени престъпление по чл. 148
от НК.
С протоколно определение от 08.12.2022 г. производството по делото е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
Самият П. Л. е депозирал молба пред ВРС, с която поискал на основание чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК, съдът да се произнесе относно направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
ВРС с атакуваното определение е осъдил частния тъжител П. Л. да заплати на подс.
Николова сумата от 1860,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
производствата пред съдебните инстанции, с оглед разпоредбата на чл. 190 от НПК.
Посочената фактология обуславя следните изводи:
И въззивният съд, като ВРС не може да намери друг прочит на разпоредбата на чл.
190, ал. 1 от НПК, освен буквалния. Няма как да се придаде друг смисъл на определението
по чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК освен, че с него се прекратява наказателно
производство. Екстравагантно е виждането на жалбоподателя, че основанието по чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК следва да се приравни като последици, с тези на оправдателна присъда и то
най-вероятно е обусловено от това, че е в разрез с неговите интересите, но друг прочит на
приложимия закон няма. Даже и да се приеме, че изтеклия срок не е свързан с поведението
на ч.т., то последиците на изтеклата абсолютна давност винаги настъпват и са основание за
1
прекратяване на наказателното производство /с изключение хипотезата на чл. 289, ал. 2 от
НПК/, а бавността при извършване на съдопроизводствените действия не е визирана от
законодателя като основание, изключващо прилагане института на абсолютната давност.
Трябва да бъде отразено и че това становище е утвърдено в практика.
В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане от съда на
корекция, относно размера на направените разноски при съзиране на прекомерност, още по-
малко да преценява дали хонорара е морално укорим или конституционно нетърпим. Освен
това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се
третира като такова. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и
правна сложност изискваща подготовка и многократно пряко участие в с.з.
Въз основа на горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 71 от 12.01.2023 г. постановено по НЧХД № 3253
/ 2022 г. на ВРС, с което П. Х. Л. е осъден да заплати на М.И.Н. сумата от 1860,00 лева,
представляваща направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2