РЕШЕНИЕ
№738/16.11.2017г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в
присъствието на прокурор Невена Владимирова……..….........…………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 859 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, вр. с чл.75 ал.1, т.2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Д. – гражданин на Иран, с адрес за призоваване гр.Х. срещу Решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че е в РБългария със съпругата си, новородения си син и с брата на съпругата си, поради осъществено спрямо него преследване по причина на неговата религия, а именно поради смяна религиозната му принадлежност от мюсюлманска към християнска и последвалата активна християнска дейност в Иран, свързана с превод и разпространение на християнска литература и материали на хартиени, електронни и медийни носители. Счита за неправилен извода на административния орган, че молбата му за закрила е неоснователна и спрямо него не са установени факти за осъществено преследване съгласно чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Неправилен бил изводът, че изложените от него обстоятелства са недостоверни, представени умишлено с цел възползване от процедура за закрила и не отговарят на критериите на ЗУБ. Неправило се твърдяло от административния орган, че посочените от жалбоподателя факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата от личната му история, определена като „оскъдна“ и „неубедителна“. По този начин административния орган пренебрегвал задължението си да изследва всички относими факти по случая и неправилно разпределял доказателствената тежест, която в бежанското право била специфична. Изобщо не били отчетени представените от жалбоподателя писмени доказателства, последователни събития и факти. От друга страна на жалбоподателя не била дадена възможност да представи всички релевантни доказателства за неговия случай по време на административната процедура, въпреки многократните му опити, което наложило да ги представи едва в съдебната фаза на процеса. Жалбоподателят твърди, че обстоятелствата във връзка със заплахата и осъщественото спрямо него преследване не са преценени в оспореното решение и в тяхната съотносимост с обстановката в страната му на произход. В решението липсвала цялостна преценка на надлежно представена информация относно настоящата обстановка в Иран, поради което преценката на представената бежанска история нямало как да бъде обективна. Пропускът на административния орган да събере нужната информация и да отчете възраженията и обясненията на жалбоподателя във връзка със страха от преследване в страната му на произход, представлявал съществено нарушение по чл.35 от АПК и рефлектирал върху ефективността на защитата му.
По изложените съображения, доразвити в съдебно заседание, се претендира отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Жалбата се поддържа и от процесуален представител.
Ответникът – Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител в депозирано писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложени съображения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна и пледира за отмяна
на оспореното решение като преписката се върне на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване с новосъбраните писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез администрацията на Дирекция „Миграция” рег. № 105450-5725/30.09.2016г. и чрез администрацията на РПЦ – Харманли – рег. № 4864/05.10.2016г., заведени в ДАБ – МС под вх. № УП 11595/05.10.2016г., А.Д. е поискал закрила от Република България.
Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, същата е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещият закрила се индивидуализирал с имената А.Д., гражданство Иран, роден на ***г. в Иран,Казерун. Попълнен е и Регистрационен лист към молбата рег.№УП- 11595/05.10.2016г., в който търсещият закрила е била записан като А.Д., гражданство Иран, етническа принадлежност персиец, роден на ***г. в Иран, Казерун, с постоянен адрес Иран, гр.Карадж, религия – протестант, с висше образование, професия – компютърен специалист,женен.
С Писмо рег. №УП-11595/25.10.2016г. на ДАБ, Директорът на РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№ М-21479 от 06.12.2016г., /рег. № УП-11595/09.12.2016г. на ДАБ/ ДАНС не възразява на лицето да бъде предоставена закрила в РБългария, в случай че същото отговаря на условията по ЗУБ.
На 05.10.2016г. с А.Д. е било проведено интервю, обективирано в Протокол рег.№УП- 11595/05.10.2016г. В хода на същото жалбоподателят посочва, че е напуснал Иран нелегално за Турция, след което с помощта на трафикант преминали група хора нелегално в България. Посочва, че е персиец, заради която си етническа принадлежност не е имал проблеми, но е имал проблеми заради изповядваната от него религия – християнин.Участвал във фондация „Илям“, която се занимавала с разпространение на християнска литература и поради това имал проблеми с държавата, че разпространява тази религия. Отрича членство в политическа партия или организация, и въоръжена групировка. Сочи,че във връзка с разпространяването на християнска литература няколко пъти е бил задържан. Независимо от това продължил да се занимава с тази дейност, бил длъжен от гледна точка на религията. Посочва, че не е осъждан.
Под рег.№УП-11595/09.03.2017г. е заведен Протокол от проведено на 08.03.2017г. второ интервю с А.Д.. В хода на интервюто жалбоподателят подробно описва причините, поради което е напуснал е Иран – а именно приемането на християнската религия, разпространение на християнска литература, страх от преследване в страната му на произход по тази причина, предвид неколкократните му задържания и предвиденото смъртно наказание за подобна дейност. Помагал е на християнски организации. На въпроса дали върху него е оказвано насилие, отговаря положително като посочва, че по време на арестите му е бил бит. Не е търсил съдействие от полицията, тъй като били издирван от тях. Решили да напуснат страната, след като разбрал, че има съдебно решение. Сочи , че при евентуалното му завръщане в Иран ще бъде в опасност, тъй като го очаква затвор или смъртно наказание.
С Молба-декларация рег.№УП 11595/24.03.3017г. жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава на външен адрес, като видно от данните по делото, същата е била удовлетворена.
С Молба рег.№УП 11595/ 05.04.2017г. жалбоподателят е поискал закрила и за детето си Даниел А.Д., за който се установява от представеното удостоверение за раждане, че е роден на ***г. в гр.Хасково.
С Решение №12572/20.06.2017г. Председателят на ДАБ – МС на основание чл.75, ал.1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал предоставяне на международна закрила на А.Д. и малолетното му дете Д. А.Д..
Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установяват факти, които да обуславят необходимост от предоставяне на бежански статут на А.Д.. Последният не направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Според административния орган дори да се приеме,че бежанската история е достоверна, то молбата за закрила е неоснователна, тъй като посочените от кандидата причини за основателни опасения от преследване и твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелства или лични подробности за изясняване на случая. Изложените в бежанската история факти били оскъдни и неубедителни. Според административния орган, макар да се установило, че кандидатът познава основните принципи на протестантството, не се доказвало убедително, че е новопокръстен християнин. Прието е, че кандидатът умишлено заблуждава служебното лице, представяйки удобна бежанска история с цел получаване на закрила, а заявените опасения от преследване във връзка с религията му са негови лични необективни такива. Административният орган е приел също, че в случая не се установява преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ. Посочил е, че нито молителят, нито член на семейството му са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Изложил е и съображения, че чужденецът не е подала молба за закрила в първия възможен момент, след като е пресякъл границата на страната. Позовавайки се на Справка с вх.№МД-300/10.03.2017г. на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ е приел, че кандидатът се позовава на общоизвестен за страната факт – острото осъждане на подтикването към смяна на религиозната принадлежност на мюсюлманите, като по този начин цели улеснен достъп до закрила и по-сигурен начин да получи такава. Направил е извод, че жалбоподателят е икономически мигрант, чийто мотив за напускане на Иран е стремеж към по-добър стандарт на живот.
Административният орган е приел, че спрямо молителя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция Релевантни твърдения в тази насока не били направени.
Случаят е бил
разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т.3 от
ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-440/10.04.2017г.
на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че за чужденеца
не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Приел е, че нивото на
насилие в Иран не е изключително като не се установява спрямо заявителя да са
налице сериозни и потвърдени основания
да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата
си по произход, той би бил изложен пред реален риск да стане обект на заплаха,
релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно молителят не се позовавал на други причини от
хуманитарен характер, визирани в чл.9 ал.8 от ЗУБ.
В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя се представят писмени доказателства – препоръчително писмо от В. Й.– пастор на Евангелска Петдесятна църква „Извор на живот“ – гр.Хасково; свидетелство за водно кръщение; писмо от Х. Р. Т. – представител на организацията Илам; справка за А.Д. и С. М. от 11.08.2017г. , изготвена от пастор на Иранска Християнска Църква Торонто; информация относно организацията Елам; 4 бр. статии от Иранска Християнска Новинарска агенция от 09.07.2017г.; Световен списък за наблюдение за 2017г. на организацията Отворени врати с профил на държавата Иран; Профил на държавата Иран, Световен списък за наблюдение за 2017г. , страна 8-ма, изготвен от организацията Отворени врати – всички, придружени с превод на български език; Копие от Декларация в подкрепа на Р.М., А.Д. и С. М., подписани от граждани на гр.Хасково, Пловдив, Златоград, гр.Перник, гр.Велики Преслав, гр.Димитровград, с.Минерални бани, обл.Хасково, с.Върбица; Справка за актуалната ситуация в Ислямска Република Иран, изготвена от „Център за правна помощ – глас в България“.
От страна на ответника се представя Справка вх.№МД-1123/02.10.2017г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно Ислямска Република Иран.
По искане на жалбоподателя по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Й.– пастор на Евангелска Петдесятна църква „Извор на живот“ – гр.Хасково. В показанията си последният излага подробни обстоятелства относно запознанството си и срещите с жалбоподателя и неговите съпруга и брат, придобитите впечатления от тях, развиваната от тях дейност, вкл. разяснява обстоятелства, свързани с полученото водно кръщение в България.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.06.2017г. срещу подпис, а жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган на 06.07.2017г. - в преклузивния срок по чл. 87 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ, Председателят на ДАБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България, на основание чл.75, ал.1 от ЗУБ.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му.
В хода на производството с търсещия закрила са проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи, прочетени на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Спазено е и изискването на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила и такова е дадено преди произнасянето на органа.
Независимо от горното, съдът счита, че оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
В хода на административното производство от страна на жалбоподателя са представени редица документи, вкл. са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на твърдяните още пред административния орган обстоятелства. След преценката на тези доказателства се налага извод, че решаващият орган не е спазил изискването по чл.35 от АПК като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Администртивният орган неправилно е приел, че жалбоподателят не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по някоя от изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Видно от изнесеното от страна на кандидата по време и на двете проведени интервюта, като причина за напускане на страната си по произход последният еднопосочно е твърдял, че изпитва основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от него християнска религия и осъществяваната от него в тази връзка дейност. Заявил е също, че неколкократно е бил задържан и заплашван именно във връзка с развиваната от него дейност по разпространение на християнска литература. Административният орган е приел достоверност на бежанската история (макар и условно), но е счел, че липсва подробно описание на обстоятелства или лични подробности за изясняване на случая, а изложените факти в същата са оскъдни и неубедителни. Този извод не може да бъде споделен. В протокола от проведеното на 08.03.2017г. интервю жалбоподателят конкретно е посочил името на лицето /Х. Р./ и християнската организация /Елам/ , за които е работил и които е подпомагал в дейността им още преди да напусне Иран, вкл. е визирал и момента, от който датира познанството му с това лице, момента на едно от задържанията си, както и продължителността на последното му такова. Според настоящия състав тези изнесени от жалбоподателя данни в достатъчна степен конкретизират фактите и обстоятелствата от изложената бежанска история.
Събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателя, изложена и в хода на проведените интервюта, че е християнин, че преди да напусне Иран е развивал активна дейност по разпространение на християнската религия, продължаваща и към момента. От друга страна въз основа на тези доказателства се оборва възприетото от решаващия орган, че жалбоподателят умишлено се възползва от общоизвестни за Иран факти, с цел да заблуди длъжностното лице и да получи закрила. Опровергава се изцяло и извода на ответника, че опасенията от преследване на жалбоподателя са необективни негови такива, както и че последният е икономически мигрант. Действително тези доказателства не са били представени пред административния орган, но последното не представлява пречка съдът да ги подложи на собствена преценка. При съвкупната им такава, наред с изнесеното в бежанската история, съдът счита, че ако ответникът бе положил необходимите усилия, вкл. като даде възможност на кандидата за закрила да подкрепи твърденията си чрез представяне на съответните доказателства, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на А.Д..
Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателя във връзка с обстановката в Иран, която е неговата държава по произход, с което е допуснал нарушение на чл.75 ал.2 от ЗУБ. Позовал се е на Справка с вх. № МД-300/10.03.2017г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, съдържаща и подробни данни относно положението на християните-протестанти в Иран, но независимо от това не я е взел предвид при формиране на крайния си извод. Изрично в справката се визира, че Наказателният кодекс предвижда смъртна присъда за опит от страна на немюсюлманите да обърнат в друга религия мюсюлманите. В справката се съдържат и данни, че независимо от теоретичното признаване на протестантите от Конституцията на Иран, на практика те са подложени на тормоз и дискриминация, и значително по-агресивни правителствени ограничения и нарушаване на човешките права в сравнение с етническите християнски групи. В справката се съдържат и подробни данни, сочещи, че сменилите религията си и особено евангелистите са подложени на прекомерни нива на арести, висока степен на тормоз и наблюдение, както и данни, че според Шериата, също приложим от съдиите, вероотстъпничеството е престъпление, наказуемо със смърт. Данни, че иранското законодателство предвижда смъртно наказание за вероотстъпничество се съдържат и в представената от самия ответник Справка вх.№МД-1123/02.10.2017г.
Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е рефлектирало и върху приложението на материалния закон.
Събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. Изводът в решението за липса на такива се явява неправилен, а оспореното решение в частта му за отказания бежански статут – несъобразено с материалния закон.
Съдът счита, че решението е неправилно и в частта му, в която на жалбоподателя е отказано и предоставянето на хуманитарен статут. Събраните по делото доказателства оборват възприетото от административния орган за липса на предпоставките по чл.9 от ЗУБ. С оглед изповядваната от жалбоподателя религия и осъществяваната в тази връзка активна дейност от негова страна, е напълно възможно последният да бъде обект на тежки посегателства по смисъла на чл.9 от ЗУБ.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл.35 от АПК, като и при несъобразяване с разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗУБ, довело и до несъответствието му с материалния закон, което е основание за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Предвид гореизложеното оспореното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила. При новото произнасяне по молбата за закрила на А.Д. следва да се обсъдят представените от последния писмени доказателства и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут. Доколкото се претендира и субсидиарна закрила, представените от А. Д. документи следва да се обсъдят и във връзка с обстановката в Иран и по-конкретно във връзка с положението на християните – протестанти, като се има предвид възможността жалбоподателят да бъде засегнат от тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ с оглед изповядваната от него религия и развиваната в тази връзка дейност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А.Д. – гражданин на Иран.
ВРЪЩА преписката на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на А.Д. при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: