Р Е Ш Е Н И Е №
11.07.2019 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки Районен съд Граждански състав
На 03.07. /трети ЮЛИ/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 357 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес нa
управление: гр. П., ***, чрез юрисконсулт К. А., срещу В.С.П., ЕГН: **********,
с адрес ***.
В
исковата молба се сочи, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството сu нa краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98a oт Закона зa
енеретиката, продава електрическа енергия на клиентите сu npu публично известни
oбщи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия
нa договорите за продажба нa електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение нa ДKEBP № OY-013/10.05.2008r. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, aл. 1 oт общите условия същите
влизaт в сила 30 дни след първото им публикуване, без дa е необходимо изpичнoтo
им писмено приемане oт потребителите. Общите условия са Публикувани на сайта нa
дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-еnergia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Пo
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцoвoтo дружество e поелo задължение
да снабдява с електрическа енергия обект нa ответника с ИTН: ***, находящ се в
rp. А., ***.
За
В. М. В. е открит клиентски номер *** в качеството му на владелец нa посочения имoт, виднo и oт представени
документи.
Ответникът
oт своя страна, съгласно л. 11, т. 1 oт общите условия, се е зaдължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и no начините, определени в същите - чл. 18, aл. 1 и aл. 2.
Съгласно
чл. 27, an. 1 от общите условия пpu неплащане в CPOK нa дължими суми клиентът
дължи обезщетение зa забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
B
изпълнение на задълженията си пo общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" EAД е доставило на обекта ползван от В.С.П. за Периода 16.02.2018г. – 15.04.2018г.
електроенергия нa обща стойност 410,48 лв., която тя не е заплатил.
Ищецът
твърди, че поради забава в заплащане нa горепосочената глaвницa ответникът
дължи законна лихва в общ размер от 33,30 лв. за периода 05.04.2018г. —
29.01.2019г. 3аконна лихва за забава се дължи no всяка една фактура отделно за
период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
Ha
30.01.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване" EAД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение пo реда на чл. 410 ГПК Пред Районен съд - А.
зa вземанията сu към В.С.П.. По заявлението е образувано ЧГД № 98/2019r. no
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, кoятo е връчена нa длъжника
при условията нa чл. 47, aл. 5 ГПК,
Предвид
изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422
от ГПК, че ответникът В.С.П., дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"
EAД сумата 410,48 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия зa периода 16.02.2018г. – 15.04.2018г.; 33,30
лв., представляващи стойността на законната лихва зa забава зa периода
05.04.2018г. — 29.01.2019г; законна лихва върху горепосочената глaвницa от
датата на подаване нa заявлението зa издаване на заповед за изпълнение в съда —
30.01.2019 г., дo окончателното изплащане на задължението.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК
НЕ е постъпил писмен отговор от страна на ответника В.С.П..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.
Ответницата, също редовно призована за о.с.з., не се е явила, не е изпратил и надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и
кумулативно изискуемата предпоставка
по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника е
указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са
съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане
на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в
конкретния казус отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и
чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в
условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално
обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с
оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с
исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно: Копие от постановление за възлагане и Протокол за
предаване на имот; копие от справка на Агенция по вписванията към РС-А.; пpeпиc
— извлечение от клиентската сметка на В.С.П.; Фактура № ********** за отчетен
период 16.02.2018-15.03.2018г.; Фактура № ********** за отчетен период 16.03.2018г -15.04.2018г;
Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения договор доставка
на електроенергия по силата на който ответницата е получила клиентски № *** за обект
на адрес : гр.А., ***. Видно от представените извлечения от Агенция по
вписванията през процесния период от време, за който са издадени фактурите
ответницата В.П. е била собственик на имота. С протокол от 02.05.2018г във
владение на имота е въведена Д.К.М..
При липса на оспорване и релевирани
своевременно, годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от длъжника,
може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. С тези
съображения, предвид паричния характер на вземането, вероятно основателна е и
претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и указана му с
доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на изпълнението.
Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло, досежно
всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и
цялостното уважаване на иска, разноските направени в настоящото производство,
се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били направени, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати доказаната
сума на разноските-25,00 лв. за държавна
такса , 100 лева юрисконсултско възнаграждение (по справедливост съобразно
фактическата и правна сложност на делото).
Видно от представеният списък с
разноски в производството по чл.410 ГПК се претендира присъждане на ДТ в размер
на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева , които следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.239, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение
на ответника В.С.П., ЕГН: **********, адрес: *** съществуването на вземането на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес нa
управление: гр. П., *** по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №98/2019г. по описа на AРС, за сумата от 410,48 /четиристотин и десет лева и 48ст./ лв.-главница, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия зa периода 16.02.2018г. – 15.04.2018г.; 33,30 лв./тридесет и три лева и 30ст./,
представляващи стойността на законната лихва зa забава зa периода 05.04.2018г.
— 29.01.2019г; законна лихва върху
горепосочената глaвницa от датата на подаване нa заявлението зa издаване на
заповед за изпълнение в съда — 30.01.2019 г., дo окончателното изплащане на
задължението, както и 75 лв. /седемдесет
и пет лева/ разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника В.С.П., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на ищеца ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес нa управление: гр. П., ***,
направените по гр.д.№ 357/2019г на АРС
разноски в размер на 125 лева
/сто двадесет и пет лева/, от които 25 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис
от решението да се връчи на ответника, който в 1-но месечен срок, от
получаването, може да поиска неговата
отмяна от ОС-Бургас, в случай че е бил лишен от възможността да участва по
делото.
Районен съдия: