РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330111861 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.
Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че ответникът К. е предизвикал
пътнотранспортно произшествие при управление на автомобила си, без да има
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Произшествието е
настъпило на ***, като относно него било налице влязло в сила съдебно решение на
****, по което ответникът бил трето лице помагач. Решението било свързано с
осъждане на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за причинените при
пътнотранспортното произшествие от ответника вреди. Твърди се, че в изпълнение на
влязлото в сила решение дружеството ищец е извършило плащане за сумата от 1330,95
лв., с което ищецът е придобил право да претендира така заплатената сума от
извършителя по силата на чл. 558, ал. 7 от КЗ. Ето защо се иска да бъде осъден
ответникът да заплати тази сума, както и законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба.
Ответникът Р. К. К. отрича наличието на плащане, както и правото в тази връзка
на ищеца да претендира заплащане на сумата по регресен иск. Прави също така
възражение, че от датата на настъпване на процесното ПТП до завеждането на иска е
изтекла абсолютната погасителна давност. Предвид тези обстоятелства счита, че искът
е неоснователен.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с
1
доводите на страните съдът намери за установено:
От представения протокол за ПТП № ****/***, се установява, че на *** в 8,30
часа в гр. *** на кръстовище между бул. „****“ и бул. "****" ответникът Р. К. К.
управлявал лек автомобил марка „****“, с ДК № ****. При предприета маневра завой
на ляво, той не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка
"****" ДК № ****, собственост на А.С.Т. поради което настъпило пътно-транспортно
произшествие / лист 5/. Ответникът е имал сключена застраховка гражданска
отговорност по полица №***** на ЗД "****" АД с вадидност от 05.01.2007г. до
04.01.2008г., която видно от представената справка е била прекратена на ****, тоест
преди датата на произшествието /лист 6/. Поради факта на прекратяване собственикът
на увредения автомобил А.С.Т. предявил пред Гаранционен фонд искане за изплащане
на описаните от застрахователя вреди /лист 7/. По същият бил постановен отказ
обективиран в писмо от ****. /лист 9/.
Установява се от приложеното решение на *** по гр. д.***, че " ***" АД в
качеството на правоприемник на ЗД "*** "АД е предявил против Гаранционен фонд гр.
София иск за сумата 456 лв. и законната лихва върху нея позовавайки се на заплащане
на обезщетение на пострадалия при спор по чл.273, ал.4 от КЗ / отм./. Искът е бил
отхвърлен от районния съд като погасен по давност /лист 15/. Това решение е било
отменено от **** по в. гр.д. № ****, като вместо това ответникът Гаранционен фонд
София е бил осъден да заплати на "***" сумата 456 лв. представляваща заплатеното от
застрахователя обезщетение на пострадалия от описаното по-горе пътнотранспорнтно
произшествие, законната лихва върху нея, считано от 10.01.2013г. до окончателното
плащане, както разноски в размер на 550 лв. / лист 20/. Като неподлежащо на
обжалване, решението е влязло в сила на датата на постановяването му, като възоснова
на него "****" АД е изпратило на ищеца по настоящото дело писмо от *** с искане за
заплащане на присъдените суми / лист 22/.
Установява се от представеното по делото платежно нареждане, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на *** Гаранционен фонд е
превел по банков път на "****" АД общо 1330,95 лв., от които: 456 лв. главница, 199
лв. законна лихва и 675 лв. разноски / лист 24 и 62/.
На *** ищецът по настоящото дело изпратил на ответника К. регресна покана, с
която претендирал в едномесечен срок да заплати сумата, като по делото липсват
доказателства относно датата на връчванена тази регресна покана / лист 27/.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Безспорно е, че процесното пътно-транспортно произшествие е причинено от
ответника който е управлявал автомобила си без наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Безспорно е след влизане в сила на
решението на *** ищецът е изплатил сумите по съдебното решение, възстановявайки
2
ги по този начин на изплатилото ги на пострадалия застрахователно дружество - "***"
АД в качеството му на правоприемник на ЗД "***" АД. По силата на плащането
ищецът е встъпил в правата на пострадалото лице, по смисъла на чл.588, ал.7 КЗ,
поради което има право да получи исковата сума от ответника.
Неоснователен е доводът на ответника относно това, че не е изяснено
обстоятелството дали ответникът е имал или не валидна застраховка. То е било
установено в производството по цитираното по-горе въззивно гражданско дело на ***,
с което решението на първата инстанция е било отменено и спорът решен по същество.
Ответникът К. е участвал в производството по този иск като трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд и е обвързан от задължителната сила на мотивите по
чл.223, ал. 2 ГПК / лист 15 - 20/.
С оглед основателността на иска следва да се разгледа и възражението на К.
относно изтекла в негова полза абсолютна погасителна давност по чл.112, ал.1 ЗЗД.
Неправилен е доводът на неговия представител, че давността в случая тече от датата на
пътно-транспортното произшествие. Изискуемостта на правото на регрес на ищеца не
настъпва от момента на деликта, а от момента на заплащане на обезщетението, тоест от
****. Давността за вземането в случая е пет години и тя не е изтекла към датата на
предявяване на иска - 16.07.2021г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 153,24 лв. от които 53,24 лв. държавна такса и 100 лв.
депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. *** бл.**, вх. **, ет.**, ап.**
да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет.4, на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, сумата 1330,95лв. /хиляда триста и
тридесет лева и 95ст./, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
имуществени вреди от предизвикано на **** ПТП, констатирано с протокол №
****/**** на Сектор Пътна Полиция при ОДП гр. ****, към която дата ответникът К. е
управлявал МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва върху главницата считано от 16.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на
3
Гаранционен фонд гр. София, сумата 153,24 лв. /сто петдесет и три/, представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4