Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ...
град Кърджали, 11.05.2021 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..…
на тринадесети април ……………….…..….…….……………….………………….………….………….…….………….
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, ……......……………………………...…….……….………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Павлина Петрова ..................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов …….….……….
административно дело №34 …..... по описа за …................. 2021 год. …..……………….…….……......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр.
с чл.186,
ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1,
т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано
е по
жалба от „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя му
М.А.М., с ЕГН **********, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-740-0076355 от
24.11.2020 год.,
издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която, на „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, е наложена ПАМ - запечатване
на търговски обект: маса №***, находяща се в *** – Зеленчуков пазар,
стопанисвана от „МЕРТ – 19” ЕООД, с ЕИК *** и е забранен достъпът до нея, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспоренета заповед за неправилна, немотивирана,
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага съображения за това, като сочи, най-напред, че с обжалваната заповед е постановено
налагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена
в чл.186 от ЗДДС и че съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него лице. Твърди, че в случая
мотивите на административния орган са бланкетни и практически могат да бъдат изложени
по отношение на всеки един случай на нарушение, свързано с реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба и че конкретика в мотивите е изложена единствено
по отношение предмета на дейност, асортимента, работното време и няма посочена ясна
логическа взаимовръзка между тези обстоятелства и направения от административния
орган извод за съществено накърняване на обществения интерес и фискалната политика.
Твърди също, че неиздаването на касова бележка при извършена продажба на стойност
2.09 лева, наред с посочения характер на дейностга на зеленчуковия пазар - осъществявана
с работно време от 9:00 до 18:00 часа, понеделник до петък и в събота от 10:00 до
16:00 часа, върху търговска площ от 7 кв.м.(две маси х 3.50 кв.м.), не обосновават
тезата за нанесени значителни вреди на обществения интерес и на публичните финанси,
като сочи, че действително неиздаването на касова бележка води до негативни последици
за фиска, но нерегистрираната продажба на стойност 2.09 лева в никакъв случай не
мотивира съществено накърняване на обществения интерес и на бюджетната политика
и че тази теза не се подкрепя и от установената по време на проверката касова разлика
в размер на 24.87 лева. Жалбодателят счита, че твърдяната от органите по приходите
„възможност за реализиране на големи обороти предвид множеството потенциални клиенти”
е хипотетична и по никакъв начин не обосновава необходимостта от запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни и нещо повече - това твърдение намира за нелогично,
както с оглед конкретните установени обстоятелства при извършената проверка, така
и предвид извънредната обстановка и тежкото социално-икономическо положение в страната
вследствие на здравната криза, породена от коронавируса. Счита, че изводът за очаквани
множество потенциални клиенти и реализиране на големи обороти не кореспондира с
намалената покупателна способност на голяма част от населението като резултат от
наложения локдаун и ограничената социална активност и че е необосновано и твърдението
в обжалваната заповед, че „ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване
на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди”
, тъй като не ставало ясно, как търговията със стоки на цени, които според органа
по приходите са ниски, осъществявана върху минимална търговска площ и в рамките
на нормирано работно време, ще доведе до толкова значителни щети за държавата, че
същите ще са трудно поправими. Според жалбодателя, липсата на конкретни и относими
фактически основания за определяне на срока за запечатване на обекта представлява
нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл.186, ал.3 от ЗДДС,
във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което издадената заповед е незаконосъобразна.
Твърди също, че срокът, за който се налага процесната ПАМ, не е съобразен с тежестта
на нарушението и степента на неговата обществена опасност, като сочи, че нарушението
касае неиздаване на фискална или ръчна касова бележка при извършена продажба на
стоки на обща стойност 2.09 лева и е установено за първи път, като предвид тези
обстоятелства, налагането на ПАМ - запечатване и забрана достъпа до обекта за срок
от 14 дни, е очевидно несъразмерен на извършеното нарушение. Излага и довод, че
ако целта е да се промени организацията на работа в търговския обект с оглед стриктното
регистриране и отчитане на продажбите, то това със сигурност не изисква период от
14 дни и че целта на ПАМ би се постигнала и е налагане на мярката за по-кратък срок.
Жалбодателят сочи, че в решението си от 08.01.2021 год. административният орган
посочва, че „с процесната заповед е определен срок за запечатването на обекта -
14 дни - средна величина с оглед предвидения в чл.186, ал.1 от ЗДДС максимум”, като
поддържа становището, че този срок е обоснован с вида на нарушение и последствията
от него. Жалбоподателят оспорва това твърдение като неоснователно, тъй като в обжалваната
заповед не се съдържала ясна обосновка по въпроса, до каква степен констатираното
при проверката нарушение ощетява обществото и фиска, като счита, че това обстоятелство
е важно при определяне срока за запечатване на търговския обект, тъй като продължителността
на ПАМ следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на държавата и накърнените права на данъкоплатците и че изложените в заповедта
аргументи в тази насока са принципни и не са съобразени с конкретиката на установеното
нарушение. Сочи, че няма спор, че при определяне срока за запечатване административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но в решението си той следвало
да се съобрази както с правните предписания, практическия си опит и особеностите
на конкретния случай, така и със спецификата на фактическата социално-икономическа
обстановка, в условията на която се цели превенцията на обществените отношения,
касаещи данъчното облагане и че дори при нормална ситуация в страната, 14-дневния
срок за запечатване е тежка мярка спрямо данъчния субект в условията на извънредната
епидемиологична обстановка и допълнително наложените ограничения със заповеди на
кмета на общината, както и цялостната обществена-икономическа стагнация в страната
на кризата с COVID-19. Сочи също, че като цел на процесната ПАМ в обжалваната заповед
било посочено: „Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти”, като
счита, че така формулираната цел не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които
са закрепени в чл.22 от ЗАНН. Според
жалбоподателя, прилагането на процесната ПАМ би могло не само да преустанови
търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за срок от 14 дни,
но и да натовари дружеството с допълнителни разходи, свързани с отстраняването на
наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, а освен имуществените
вреди, които биха настъпили за адресата на заповедта, негативни последици щели претърпят
и членовете на неговото семейство. Сочи, че в потвърдителното си решение от
08.01.2021 год. административният орган посочил, че имущественият интерес на жалбоподателя
не може да се противопостави по значимост на държавния и обществен интерес, но
че в тази връзка следвало да се има предвид, че намалените доходи на данъчно задължените
лица водят и до по-ниски приходи за бюджета. Жалбоподатетелят твърди, че обжалваната
заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно постановление,
с което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното нарушение
и не е осигурена възможност дружеството да заплати санкцията си и ПАМ да бъде прекратена
по реда на чл.186, ал.1 от ЗДДС, като сочи, че ПАМ - запечатване на обект за срок
до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции
и че е вярно също, че производството по налагане на ПАМ по ЗДДС и това по налагане
на административно наказание по ЗАНН са самостоятелни, но че чл.187, ал.4 от ЗДДС
поставя в пряка зависимост от административнонаказателното производство благоприятната
за адресата на заповедта възможност за прекратяване на ПАМ, след заплащане на наложената
му глоба или имуществена санкция. Счита, че при това положение, спазвайки принципите
на съразмерност и пропорционалност, административният орган би следвало да издаде
и съобщи на адресата наказателното постановление в кратък срок от установяване на
нарушението, на в конкретния случай, към настоящия момент (почти три месеца след
установяване на нарушението) на 16.11.2020 год., не било връчено наказателно постановление
за извършеното нарушение, което лишавало жалбоподателя от законовата възможност
да заплати санкцията си и ПАМ да бъде прекратена по реда на чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Предвид всичко изложено счита, че наложената мярка - запечатване на обекта за
14 дни, за неотчетена с фискален бон покупка на стойност 2.09 лева, е прекомерно
тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да
предотврати такава за фиска. С оглед изложеното, с жалбата моли за решение, с което
да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-740-0076355
от 24.11.2020 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в
ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
„МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е наложена ПАМ
- запечатване на търговски обект - маси с №***, находящ се в ***, р-н „Зеленчуков
пазар” и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет дни/, както и моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят „МЕРТ-19” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, се представлява от управителя
и едноличен собственик на капитала М.А.М., който заявява, че поддържа
подадената жалба по изложените в нея подробни доводи и съображения. Заявява,
че заповедта до момента не е изпълнена и че ако имало издадено наказателно
постановление е щял да си плати глобата,
както и че е написал възражение,
че си признава вината и ще си плати за това. Моли съдът да
отмени заповедта, която обжалвал, за да не му запечатват масите на пазара и да не му спират работата.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” -
Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно призован,
не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – Р Д. Д. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП –
Пловдив, който оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Заявява, че до момента няма издадено НП и
че срокът
за това е 6 месеца, но това било извън неговата компетенция. Моли съда да
отхвърли жалбата и да потвърди издадената заповед като правилна и
законосъобразна, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника
по жалбата.
По администпативнтата прпепидса ,изпрантена в съда, е приложено и писмено
становище, в което са изложени доводи и аргументи в подкрпепа на оспорената
заповед за прилагане на ПАМ.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Екземпляр
от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-740-0076355 от 24.11.2020 год., издадена
от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП е връчен на адресата й, на датата 18.12.2020 год., като
същият е получен срещу подпис лично от М.А.М. – управител и
представляващ „МЕРТ-19” ЕООД
***, c ЕИК ***, видно
от попълнената и оформена разписка към заповедта/л.20/. Съобразно
даденото в нея указание, заповедта е била обжалвана в указания 14-дневен срок,
пред директора на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, с жалба/наименована „възражение”/ с Вх.№ИТ-00-8349 от
29.12.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив офис – Кърджали и с Вх.№70-00-13024 от
30.12.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.17/. По повод тази жалба,
наименована „възражение”, е постановено Решение №ГДФК-13 от 08.01.2021 год. на директора
на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП/л.14-л.16/, с което подадената жалба от „МЕРТ-19” ЕООД
***, c ЕИК ***,
представлявано от управителя му М.А.М., е била отхвърлена, като неоснователна. Видно от
попълнената и оформена разписка към това решение/л.16, стр.2/,
екземпляр от същото е било връчен, срещу подпис, лично на М.А.М.
– управител и представляващ „МЕРТ-19” ЕООД
***, c ЕИК ***,
на датата 22.01.2021 год. Жалбата против процесната заповед за налагане на ПАМ
е подадена на 03.02.2021 год., регистрирана в ТД на НАП – Пловдив Офис –
Кърджали с Вх.№ИТ-00-936/03.02.2021 год./л.7/. От това следва, че жалбата е подадена
на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването от жалбоподателя на екземпляр от
Решение №ГДФК-13 от 08.01.2021 год. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, а от това следва,
че жалбата е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок.
Жалбата, освен това, е подадена по установения ред и в изискуемата форма и
съдържание, от лице, което е адресат на наложената със заповедта ПАМ и за
което, предвид това е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с нея са
били засегнати непосредствено негови права и законни интереси. Предвид горното,
жалбата на „МЕРТ-19”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя му
М.А.М., с ЕГН **********, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-740-0076355 от
24.11.2020 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” –
Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по административната преписка Протокол сер.АА №0076355 от 16.11.2020
год. за извършена проверка в обект/л.23-л.24/, съставен на снование чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се
установява, че на 16.11.2020 год., в 11:36 часа, при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС - маса ***, находящ се в ***, район „Зеленчуков пазар”, ул.„***”
№***, стопанисван от „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, е констатирано, че дружеството,
в качеството на задължено лице по смисъла чл.3 от Наредба №Н-18 от 13 декември от
2006 год. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
В протокола е отразено, че при проверката, за извършена
контролна покупка на 16.11.2020 год. на банани, на обща стойност 2.09 лева, платени
в брой преди легитимацията от К. Г. Б., в качеството й на проверяващ на лицето М.А.М.,
управител в горецитирания търговски обект, не е издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ/фискално устройство/ Eltrade A1 KL, с рег.№
на ФУ ***, с ИН на ФУ №*** ИН, на ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Констатацията
за извършено нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика, в размер на *** лева между: наличните
парични средства в касата - *** лева, съгласно приложен
опис на паричните средства в касата/л.24, стр.2/
към Протокола за извършена проверка cep.
** №***/*** год. и
разчетената касова наличност - *** лева по данни
на ФУ/л.25/. Предвид горното е прието, че са нарушени са разпоредбите
на чл.З, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1
от Закон за данъка върху добавената стойност.
За така констатираното нарушение, от старши инспектор по приходите при ЦУ
на НАП, на 18.11.2020 год. е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер.** №*** от *** год., против „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя му
М.А.М., с ЕГН **********/л.22/, в
който е прието, че с описаното деяние е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН
е бил предявен на управителя на соченото за нарушител юридическо лице, който го
е подписал на същатадата – 18.11.2020 год. без възражения, като екземпляр от
него му е бил връчен в момента, видно от оформената и подписана разписка към
акта/л.22, стр2/.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане на
ПАМ №ФК-740-0076355 от 24.11.2020 год. на началник отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите/л.18-л.20/, с която,
на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, на жалбодателя
„МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя му М.А.М., с ЕГН **********/в заповедта, неясно защо, като
представител /пълномощник, е вписано името М. И. Х., с ЕГН **********, за която
няма никакви данни да е упълномощен представител на дружеството-жалбоподател/, е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект - маса ***, находящ се в ***, Зеленчуков пазар, ул.„ ***” №***,
стопанисван от „МЕРТ-19”
ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до
него,
за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание
чл.186,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност.
В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока,
като е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за
запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Посочено е също, че при определяне
продължителността на мярката са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - неиздаването на
фискални касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и води
до укриване на приходи и намаляване на размера на внесенитеи данъци и че следва да се
вземе предвид и вида на търговския ооект, а именно две маси /***/,
характера на търговска дейност, продажба на разнообразни плодове и зеленчуци, предлагащи
се на достъпни цени - ягоди с цени от 13.00 лв./за кг./; банани с цени от 2.60 лв./кг.,
домати с цени от 2.00 лв., краставици с цени от 2.50 лв., зеле с цени от 0.70 лв.
- 0.80 лв., патладжан с цени от 10.00лв./кг., нар с цени от 2.00 лв., лимони с цени
от 3.50 лв., круши с цени от 2.00 лв., мандарини е цени от 2.30 лв., което е предпоставка
за реализиране на големи обороти и с множество потенциални клиенти, имайки предвид
комуникативното местоположение на обекта, който се намира в района на „Зеленчуков
пазар” в град Кърджали, който район е много оживен и натоварен през целия ден, характеризиращ
се и с голям човекопоток. Посочено е също, че следва да се вземе под внимание и
работното време на търговския обект: от 09.00 часа до 18.00 часа - от понеделник
до петък и събота от 10.00 часа до 16.00 часа, като във връзка с изложеното е
прието, че се налага да бъде приложена принудителна административна мярка, за да
се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще
да извършва продажби по установения за това ред. Административният орган е
приел също, че следва да се отчете фактът, че с констатираното
нарушение
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти и
че издаването
на фискални бележки, задължителните реквизити, които същите следва
да съдържат, правилното отчитане на ФУ. наличието на регистрирано и работещо ФУ,
съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от
или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно
установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти,
които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Направен е и извод, че така извършеното деяние демонстрира
поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, а
също така показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. В мотивите е обосновано, че целта на наложената
ПАМ
е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти и че ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Изложен
е и мотив, че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок, както и че при
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който,
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Отбелязано е също, че срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца и
че целта
му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска.
В мотивите към заповедта е прието, че предвид неспазването на реда за издаване
на касова бележка и като бъдат преценени следните обстоятелства: вида на търговския
обект - маси за плодове и зеленчуци, характера на търговската дейност, която се
осъществява, удобното местоположение и констатираната положителна касова разлика,
установена от официално разчетеният от ФУ оборот на процесната дата, то същите са
индикация за установена практика от страна на задълженото лице за избирателно неотчитане
на продажби, като е посочено, че аргумент в подкрепа на гореизложеното е и издаденият
против дружеството АУАН №F580089/18.11.2020 год., с който се ангажира отговорността
на последния за извършеното и описано административно нарушение, на основнание чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-48/13.12.2006 год. на МФ и че следва да се вземат под внимание
и обясненията, дадени от управителя на търговския обект - М.А.М., приложени в доказателствата
по административната преписка и описа на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката към ПИП cep.** №***/*** год., от които се установява,
че разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова
наличност от ФУ се дължи от неотчетени приходи от продажби. Според приетото в
мотиите към заповедта, всички изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат,
че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес
и фискалната политика на държавата, тъй като укрива търговския си оборот и не начислява
данъци върху неговия реален размер.
На следващо място е прието, че създадената организация в този търговски обект
няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти и че от събраните
данни се налага изводът, че една от целите пред данъчно задълженото лице е именно
отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.
Посочено е, че въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът
е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот
и че следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати възможността
за неотчитане на приходите от негова страна, както и другите допуснати нарушения
на действащото законодателство, а също така, и за да се коригира неговото поведение
към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните
обороти. Изведен е извод, че именно с цел да се промени установената организация
в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска,
се налага принудителна административна мярка, целяща да въздейства върху поведението
на лицето, с оглед издаването на фискални касови бележки за всяка една извършена
продажба, както и възможността за осъществяването на контролните функции на приходната
администрация.
В
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е указано, че запечатването
следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизането й в сила и че присъствието
на представител на „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, е задължително, както и че при неосигуряване
на достъп до търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна
отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс. В заповедта е указано на „МЕРТ-19”
ЕООД, с ЕИК ***, да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове
стоки, в срок до определената дата на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в
указания срок, на основание чл.187, ал.З от Закона за данък върху добавената стойност,
органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение
да ги пази, каякто и че отстраняването на стоките ще се извърши за сметка „МЕРТ-19”
ЕООД, с ЕИК ***, като НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или загуба
на стоките.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената
срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се
явява неоснователна и недоказана.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, в
съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3, предл.II /второ/ от
ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на
изпълнителния директор на НАП/л.21/, на
основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186,
ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на Дирекции „Контрол” в
Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности” в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният
акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с
изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Ясно
е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан, при извършена контролна
покупка от налично и работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/.
Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото
нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.** №*** от *** год., на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ, както и на съставения АУАН сер.**
№*** от *** год. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила или казано по-друг начин - спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на представляващ търговското дружество и описа към
същия протокол, на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката. В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.*** №*** от *** год. са посочени проверените документи, както и събраните при
проверката писмени доказателства, установащи нарушението.
На следващо място, обжалваната заповед за налагане на ПАМ е
издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона.
Следва да се посочи, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на
МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в случая редакция(Изм. - ДВ, бр.98 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019 г.), принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по
установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
ПАМ, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин
за документиране на извършена продажба, което представлява административно
нарушение на чл.185 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС
и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая извършеното
нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна касова
бележка от кочан, при извършената контролна покупка, безспорно е установено, а
то не се и оспорва от жалбоподателя. Това нарушение се явява основание за
налагане на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това,
компетентният орган действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата
редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а”
от ЗДДС, а и предвид сега действащата, компетентният орган по приходите
има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна
мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във
всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност,
т.е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна
мярка (в този смисъл - решение №1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г., I о., решение №14927 от 04.12.2018
г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о., решение №3418 от 19.03.2018 г. на
ВАС по адм.дело № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно, свободата
на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само
до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази
своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта
следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се
нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както бе
посочено по-горе, в чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено срокът на
този вид ПАМ да е до 30 дни, като в случая, срокът на конкретната ПАМ е определен
под средния такъв срок, който среден срок следва да се приеме, че е 15 дни,
като така определения срок на наложената ПАМ, според настоящия съдебен състав,
е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и последиците от него. С оглед на изложеното до тук съдът в настоящия състав намира, че
наложената с оспорената заповед ПАМ е законосъобразна, включително и по
отношение на определения срок от 14/четиринадесет/ дни, на запечатването на
търговския обект и забраната за достъп до същия.
Съдът намира най-сетне, че не е нарушен и принципът на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, противно на доводите на жалбоподателя,
изложени в жалбата. Както беше посочено, при
извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство,
а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена
фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на наложената мярка
от 14/четиринадесет/ дни кореспондира на
установените по делото обстоятелства, при които това нарушение е извършено.
Следователно, оспорената заповед е постановена както в
съответствие с приложимия материален закон, така също и с неговата цел.
Процесната принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици
от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В
оспорения акт ясно е посочена и целта - преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това е
посочено, че целта
му е и промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Предвид горното, съдът в настоящеия състав не споделя доводите и съображенията,
развити в жалбата и съответно в хода по същество от процесуалния представител
на жалбодателя.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че по отношение твърденията, респ. оплакванията на жалбоподателя,
изразени в жалбата и в хода по същество, че нямало издадено наказателно
постановление/което обстоятелство се потвърждава от процесуалния представител
на ответника/ и че ако е имало такова, е щял да си плати наложената санкция, съдът
намира същите за неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че акът за
установяване на описаното нарушение е съставен и връчен на датата 18.11.2020
год., при което, 6/шест/-месечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, за
издаване на наказателно постановление въз основа на този АУАН, изтича на датата
18.05.2021 год. включително. При положение, че наказателното постановление бъде
издадено до тази дата и му бъде връчено, за жалбоподателя си съществува
възможността да заплати по-най бързия начин наложената със същото имуществена
санкция, както твърди, че иска да стори, при което ще възникне хипотезата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно - принудителната административна мярка да се прекрати от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че имуществена санкция е заплатена изцяло
или казано по друг начин – в тази хипотеза оспоренета заповед за налагане на
ПАМ няма да бъде приведена в изпълнение.
Така, с
оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-740-0076355 от
24.11.2020 год., издадена
от началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване” на търговски
обект: маса №***, находяща се в *** – район „Зеленчуков
пазар”, стопанисван от „МЕРТ-19” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** и с която заповед е забранен и достъпът до
него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, е неоснователна и недоказана
и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на съдът счита, че същото следва да е в минимален размер от 100.00 лева, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Тук следва да се отбележи, че в изпратеното, заедно с административната преписка, писмено становище, изготвено и подписано от юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на изпълнителния директор на НАП - юрк.Л. Р. и съгласно приложения към него списък на разноските, се претендира присъждане в полза на ответника по жалбата, на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200/двеста/ лева, съгласно чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът в настоящият състав намира този претендиран размер за необоснован и прекомерен, като в тази връзка следва да се посочи или по-скоро да се разясни на процесуалния представител/пълномощника/ на ответника, изготвил и подписал становището, че най-напред, чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ не съдържа нито ал.1, нито ал.2 или каквато и да е друга. Този текст се състои от едно единствено изречение и не е структуриран в алинеи, точки и подточки/букви/ и това единствено изречение регламентира, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. От друга страна, като се има предвид, че делото не е с голяма фактическа или правна сложност, че по същото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което се е явил друг процесуален представител на ответника и че в хода по същество в това съдебно заседание, този процесуален представител е казал точно две изречения, едното от които отново е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съдът намира, че искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбодателят „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т.е. в минималния, предвиден в чл.24 от Наредбата размер на това възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕРТ-19”
ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя му М.А.М., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-740-0076355 от
24.11.2020 год.,
издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която, на „МЕРТ-19” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, е наложена ПАМ - запечатване
на търговски обект: маса №***, находяща се в *** – район
„Зеленчуков
пазар”, стопанисвана от „МЕРТ-19” ЕООД, с
ЕИК *** и е забранен достъпът до
нея, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „МЕРТ-19” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите - Централно управление, като разноски
по делото, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: