Р Е Ш Е
Н И Е
№ 384
гр. Несебър, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 1435
по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Х.К.” АД, срещу наказателно постановление № 560/26.09.2019г. на началник
отдел „Местни данъци и такси” при О.Н. с което на жалбоподателя
на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, за извършено
нарушение на чл. 14 от ЗМДТ, е наложено наказание „административна санкция” в
размер на 500 лв. В жалбата се излага, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акцентира се върху разпоредбата на чл.
14, ал. 3 от ЗМДТ. Сочи се приложимост на чл. 28 ЗАНН към случая. От съда се
иска да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството – О.Н. чрез
процесуалния си представител, заема становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Развива съображения в тази насока. Моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
С нотариален акт за прехвърляне на собственост на
недвижим имот в изпълнение на задължение по договор за финансов лизинг № ***,
том **, рег. № ***, дело № *** от ****съставен от нотариус Л.Ч., дружеството
жалбоподател придобило собствеността върху ПИ с идентификатор ****, ведно с
построената в него сграда с идентификатор ****.1. На 26.09.2019г. представител
на дружеството подал пред О.Н. данъчна декларация за така закупения имот. При
подаване на декларация от св. М.срещу дружеството бил съставен АУАН № 98/26.09.2019г.
за извършено нарушение на чл. 14 от ЗМДТ, поради неподаване на данъчна
декларация в срок. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което за
нарушение на чл. 14 от ЗМДТ на жалбоподателя на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ било наложено наказание глоба в размер на 500 лв.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (нотариален
акт и АУАН, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вносна бележка за заплащане на сумата
от 500 лв., пълномощно, заповед № 7 на О.Н. заповед № 528 от 25.06.2008г. на
кмета на О.Н. заповед № 394 от 26.09.2012г. на кмета на О.Н. Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото
актосъставител – Р. Минчева. Впрочем установената по делото фактическа
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 528 от 25.06.2008г. на кмета на О.Н. в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разпоредбите на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да се
впишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В текста на АУАН и
НП липсва пълно описание на относимите към случая обстоятелства. Посочено е
единствено, че жалбоподателят на 26.09.2019г., в сградата на отдел „МДТ” О.Н.
не подал декларация в срок по чл. 14 от ЗМДТ. Цитиран е входящият номер на
декларацията и нотариален акт от 13.06.2019г. С цитирането в текста на АУАН и
НП на нотариален акт от 13.06.2019г., входящия номер на декларацията и излагане
на твърдение, че е налице „неподаване на декларация в срок” нарушението не е
описано по ясен начин. За пълно описание на нарушението е било необходимо от
фактическа страна да се посочи придобил ли е нарушителят право на собственост
върху имот, ако да на коя дата, от кога е възникнало задължението му да подаде
декларация, кога е изтекъл срокът на това негово задължение, от кой нормативен
текст произтича тогава негово задължение. По голямата част от тези
обстоятелства липсват в текста на АУАН и НП. В причинна връзка с горното е
допусната и неяснота относно датата на извършване на нарушението. От текста на
НП може да се направи извод, че жалбоподателят е наказан за неподаване на
декларация в срок. Т.е. нарушението се осъществява с изтичането на съответния срок.
В текста на АУАН и НП не е посочено кога е изтекъл този срок, като не е
посочено дори какъв срокът. Отразена е единствено датата 26.09.2019г., на която
обаче жалбоподателят е подал декларация (според текста на АУАН и НП). Ето защо
не става ясно и коя според наказващия орган е датата на нарушението.
В текста на АУАН и НП като нарушена е цитирана нормата на
чл. 14 ЗМДТ. Нормата съдържа осем отделни алинеи, но дори от текста на АУАН и
НП да се изведе, че се твърди допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ
(само в този текст става дума за подаване на декларация в срок), то липсват
данни за осъществено от жалбоподателя нарушение. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ
за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат
на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията,
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. В текста на АУАН и НП не е посочено жалбоподателят
да е собственик на новопостроена сграда. Очевидно срокът по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е свързан с построяване на сградата, а не с придобиването й. В случая
жалбоподателят е придобил сградата на основание договор за финансов лизинг по
реда на чл. 344, ал. 2 от ТЗ. Административнонаказващият орган не е събрал
никакви данни за това кога е построена сградата и кога е възникнало задължение
за подаване на декларация, предвидено в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Нещо повече – за
лицата, придобиващи собствеността по възмезден начин, не е налице задължение да
подават данъчна декларация – арг. от чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. В случая
приодбиването по договор за финансов лизинг е по „възмезден
начин’ – арг. от чл. 342, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Ето защо придобиването от
жалбоподателя на имота попада в обхвата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ и за това
придобиване не е било нужно подаването на декларация. В тази връзка следва да
се акцентира върху обстоятелството, че считано от 01.01.2019г. нормата на 14,
ал. 1 от ЗМДТ е изменена, като на деклариране след тези изменения подлежат
единствено новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на
въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Ето
защо при констатираните от наказващия орган факти (придобиване на основание
финансов лизинг на недвижим имот – земя, ведно с построена в нея сграда) за
жалбоподателя не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 14,
ал. 1 от ЗМДТ. От наказващия орган не е установено дали става въпрос за
новопостроена сграда и дали тази сграда подлежи на въвеждане в експлоатация.
Ето защо липсва доказване на фактите от фактическия състав на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Не става ясно и от кога е броен срокът по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, като
очевидно (видно и от показанията на актосъставителя) за начална дата е взетата
датата на придобиване – 13.06.2019г., докато в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ не става
въпрос за придобиване на сгради и постройки. Нещо повече – в показанията си
актосъставителят посочва, че е допуснато съвсем друго нарушение, описанието на
което липсва в текста на АУАН и НП – непредставяне на информация за отчетната
стойност, с която е заведен закупеният имот в счетоводството. Недопустимо е за
пръв път от актосъставителя в разпита му пред съда да се конкретизира
извършеното от наказаното лцие нарушение.
Всички обсъдени несъответствия са толкова съществени, че
водят до невъзможност да се разбере за какво нарушение е наказан
жалбоподателят. По този начин правото му на защита е нарушено, което е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Х.К.” АД,
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***1, наказателно постановление № 560/26.09.2019г. на началник отдел „Местни
данъци и такси” при О.Н.
с което на жалбоподателя на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за извършено
нарушение на чл. 14 от ЗМДТ, е наложено наказание „административна санкция” в
размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: