Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.К., ………….. год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на десети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.…......................Х. К……………………………..................................като
разгледа докладваното от съдията
..........................................гр.дело №508 по описа за 2020 год.,
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на: Нива от 2.922 дка., четвърта
категория, местност „П." имот - *** /сега поземлен имот с идентификатор ***/
с.Ш. и Нива от 1.453 дка., четвърта категория, местност „Ц.в.“ имот №*** /сега
поземлен имот с идентификатор ***/ в землището на с.Ш., които, след като
придобили през 1997 г. били продадени повторно през 2011 г. от същата продавач
на ответниците. Продавача В. В. А., продала имотите първо на тях с нотариален
акт №*, том *, н.д.№***/1997 г. на КРС и влезли веднага във владение на същите.
Владението върху имотите продължило до 2012 г., като до 2010 г. ги обработвали
лично, а следващите две години чрез трети лица - техни съседи, тъй като имали
здравословни проблеми. През 2013 г. разбрали от съседите си, че земите им се
обработват от други хора и веднага потърсили информация в общината, от където
разбрали, че имотите били продадени на ответниците от същия продавач с нотариален акт №**, т.*, н.д.№**/2011
г. на нотариус П.П.. Депозирали жалба в прокуратурата и срещу продавача В.В.А.било
образувано НОХД №1071/2014 г. по описа на РС-К.. В хода на наказателното
производство, първият ответник И.К. депозирал граждански иск срещу продавача с
искане да му бъде върната продажната цена на имотите, тъй като същият не е
станал собственик. Делото приключило с осъдителна присъда за измама на
продавача и с осъждане да върне на К. продажната цена на имотите- ***лв.
Твърдят, че като първи купувачи по време, са собственици на процесните имоти, а
ответниците са получили обратно от продавача платената цена и ясно съзнавали,
че те не са техни, но в правния мир съществувал титула за собственост
–нотариален акт №**, том **, н.д.№**/2011 г. на КРС и в СГКК имотите били
записани на тяхно име, а и те към момента владеели имотите, като ги отдавали
краткосрочно под наем на трети лица, въпреки признанията на ответника И.К.П. в
прокурорската преписка в НОХД №1071/2014 г. на КРС, че към 2014 г. не е обработвал
земите и въпреки, че е получил обратно цената на имотите по наказателното дело.
С оглед на това считат, че е налице обоснован правен интерес да установят, че
са собственици на процесните имоти, тъй като към деня на продажбата, с която
продавача В. А. продала имотите на първия ответник И.К.П. - 21.06.2011 т., но
не е имала в патримониума си собствеността за да му ги прехвърли. В резултат на
това ответниците не са могли да станат собственици по силата на правилото, че
никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Към деня на
процесните продажби процесните имоти били в режим на СИО и съпругите се явявали
съсобственици. Молят съда да постанови решение, с което да признаете за
установено по отношение на ответниците, че са собственици на Нива от 2.922 дка., четвърта категория
местност „П.“, имот №***, в землището на с.Ш., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***,
при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***.№***; и на Нива от 1.453 дка., четвърта категория, местност „Ц.в.“ имот №***
в землището на с.Ш., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***,
при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, както и да осъди ответниците да им
предадат владението върху описаните имоти. Претендират съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответниците считат предявените ревандикационни искове
за допустими, но изцяло неоснователни., С договора за продажба на процесните
недвижими имоти, сключен с нотариален акт №74/21.06.2011 г. на нотариус П.П.
купувачът И.П. не е придобил от продавача Веселина Ангелова правото на
собственост върху закупените имоти, защото продавачът е продал същите тези
имоти на ищеца Г.С. с нотариален акт №**/19.12.1997 г. на КРС. От сключването
на договора за продажба на процесните недвижими имоти на 21.06.2011 г.
упражнявали като собственик фактическата власт - владението върху тези имоти,
закупени с нотариален акт №**/2011 г. на нотариус П.П.. Владението, установено
от купувача И.П. върху закупените два имота на 21.06.2011 г., било
добросъвестно, явно и открито, и се упражнявало непрекъснато и необезпокоявано
в периода от 21.06.2011 г. до 21.02.2020 г. - когато ищците предявили
настоящите исковете,а и след това. По време на упражняваното от купувача И.П.
явно, открито, непрекъснато и необезпокоявано владение върху двата закупени
недвижими имота, като собственик осъществил следните фактически и правни
действия: -на 29.08.2011 г. платил дължимите държавни такси и вписал в
Агенцията по кадастър закупените от него имоти; по негова молба като собственик,
на 20.09.2011г. било извършено трасиране на границите на двата имота. За
периода от стопанската 2011/2012 г. и през настоящата стопанска 2019/2020 г.
като собственик отдавал под наем на наемателите ЕТ „И. Дечков-ДИП“ и Иванка
Лазарева нивата с площ 2922 кв.м., в местността „Паметника“, срещу заплащане на
наем в пари или натура. Двамата наематели ЕТ „И. Д.-ДИП“ и И. Л.били
регистрирани земеделски производители и ги заявили пред ОбСЗ и ДФЗ, че ги
обработват през съответните стопански години в т.ч. и наетата от тях нива с
площ 2922 кв.м.За периода от стопанската 2011/2012 г. и през настоящата
стопанска 2019/2020 г. като собственик отдавал под наем на наемателите М. М., А.
М. и М.Ю. процесната нива с площ 1453 кв.м., в местност „Ц.в.“, за отглеждане
на люцерна, срещу заплащане на наем в пари или натура. Наемателят А. М. бил
регистриран земеделски производители и заявил пред ОбСЗ и ДФЗ, че обработва
през съответната стопанска година наетия от него имот - нива с площ 1453 кв.м.
Договорът за продажба на процесните недвижими имоти, сключен с нотариален акт №**/21.06.2011
г. на нотариус Павлов бил валидна и действителна правна сделка. Договорът не
бил развален и не бил унищожен. Предявяването от купувача И.П. на граждански
иск към продавача В. А. за платената цена от ***лв., не променило неговото
субективното намерение (анимуса) да свои и владее процесните недвижими имоти
като техен собственик. За времето от началото на стопанската 2011/2012 г. и до
настоящата стопанска 2019/2020 г. включително, за период от над 8 години,
купувачът И.П. владеел като собственик процесните два недвижими имота, отдавал
ги е под наем на посочените трети лица – наематели, срещу което получавал
насрещни престации - наеми в пари и натура. Правят възражение за придобиване на
имотите по давност. В резултат на упражняваното от купувача И.П. добросъвестно,
открито, явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху закупените от него
два процесни недвижими имота - започнало на 21.06.2011 г., съгласно чл.79, ал.2
от ЗС с изтичането на 5-годишния давностен срок, като съпрузи придобили правото
на собственост по давност. С изтичането на 5-годишния срок на придобивната
давност в тяхна полза, правото на собственост на ищците върху процесните имоти
било погасено. От тогава, както и при предявяване на ревандикационните искове
ищците не били собственици на процесните недвижими имоти. Владеели процесните
два недвижими имота на валидно и годно правно основание като собственици въз
основа на придобивна давност, поради което предявените искове били
неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за
установено следното:
Съгласно представените 2
бр.справки от НБДН от 14.02.2020 г., ищците Г.Д.С. и М. И.С. са сключили
граждански брак на 01.05.1970 г. в гр.К., а ответниците И.К.П. и Ж.Н.П. са съпрузи от 08.09.2001 г.
С нотариален акт №**, том **, н.д.№***/1997
г. на
нотариус при РС-К. /л.11 по делото/, В.В.А.продала на Г.Д.С. следния свой
недвижим имот: нива с площ от 2.922 кв.м., четвърта категория, в
местността „П.“, представляваща имот №***, по плана за земеразделяне на с.Ш., при граници /посочени/ и нива с площ от 1.453
кв.м., четвърта категория, в местността „Ц.в.“, съставляваща имот №***, по
плана за земеразделяне на с.Ш., при граници/посочени/.
Съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт №**, том **,
рег.№**, д.№** от 21.06.2011 г. на Нотариус П. П., рег.№*** на НК с район РС-К.,
В.В.А.продала на И.К.П. следните свои недвижими имоти, придобити по наследство
в с.Ш., общ.К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-94/29.12.2009 г. на ИД на
АГКК както следва: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2922 кв.м. с номер
по предходен план имот №00***, с трайно предназначение на територията-
Земеделска и начин на трайно ползване-Нива, в местност „Паметника“, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***; и Поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 1452 кв.м. с номер по предходен план имот
№00***, с трайно предназначение на територията- Земеделска и начин на трайно
ползване-Нива, в местност „Ц. В.“, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
***, ***, *** и ***.
По делото са представени
заверени копия на 2 бр.скици от 05.03.2020 г. на СГКК-гр.С. и 2 бр.данъчни
оценки, както и заверени копия на: вносна бележка от 29.08.2011 г. за платена
такса в полза на Агенция по Кадастъра, протокол за извършено трасиране от 20.09.2011 г., 4 бр. договори за наем от
01.10.2011 г., от 21.10.2015 г., от
10.11.2019 г. и от 10.09.2017 г., сключени от И.К.П. като наемодател и трети
лица като наематели за прцесните две ниви; 2 бр. разписки за получена рента; 2
бр.справки за заявени кадастрални имоти и заявление вх.№541/29.01.2020 г. от И.
Ж. Л. до ОСЗ-К..
От приложеното н.о.х.д.№1071/2014 г. по описа на РС-К. се установява, че с
влязла в сила Присъда №4/20.01.2015 г. и мотиви към нея, подсъдимата В.В.А.от гр.К. е
призната за виновна за това, че в периода от 21.06.2011 г. до 02.08.2012 г. в
гр.К., в условието на продължавано престъпление, на два пъти, с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у И.К.П. и у И. Ф. Т., че е
собственик на поземлени имоти с трайно предназначение на територията-
Земеделска и с начин на трайно ползване- нива, находяща се в землището на с.Ш.,
общ.К., съответно: - у И.К.П. за поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен
план 00***/ с площ от 2922 кв.м. в местност „П.“ и за поземлен имот с
идентификатор *** / номер по предходен план 00***/ с площ от 1452 кв.м. в
местност „Ц. В.“, които му е продала с нотариален акт за покупко-продажба №**
но нотариално дело №***/21.06.2011 г., като с това му е причинила имотна вреда
общо в размер на ***лв., и –у И. Ф. Т. за поземлен имот с идентификатор ***/ със
стар планоснимачен №***/ с площ от 0.479 декара, в местността „Х.“ който му е
продала с нотариален акт за покупко-продажба №** по нотариално дело №**/02.08.2012
г., като с това му е причинила имотна вреда общо в размер на ** лв., като общата сума на
причинената имотната вреда възлиза на ** лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр.с
чл.58а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК
е осъден на „шест месеца лишаване от свобода“ като наказанието е отложено за
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, и В.В.А.е осъдена да заплати
на И.К.П. сумата от ***лв., представляваща обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
21.06.2011 г. до окончателното изплащане по предявения граждански иск по чл.45
от ЗЗД.
С оглед признатите от страните релевантни за спора обстоятелства, по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от закупуването
на процесните имоти през 1997г. до 2010г. ищците са ги владели, а от сключването на договора за
покупко-продажба на 21.06.2011г. ответниците упражняват фактическа власт върху
тях. Безспорно е и обстоятелството, че през 2014г. ответниците са узнали, че
закупените от тях имоти са били продадени на ищците през 1997г.
От така установеното следват следните правни
изводи:
Правото на собственост
може да бъде придобито чрез деривативен или оригинерен способ или по друг,
предвиден от закона ред. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на трите релевантни
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, последната да се намира във
владение или държане на ответника и фактическата власт върху вещта да се
осъществява от ответника без правно основание.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния
недвижим имот и че последният се владее от ответника, а в тежест на ответника е
да докаже, че владее спорния имот на годно да го направи собственик правно
основание, респ. да докаже възражението си за придобиване на собствеността въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имота.
В настоящия случай
ищците са придобили процесните земеделски земи в режим на съпружеска
имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 от СК, на основание възмездна
сделка- договор за покупко-продажба от 19.12.1997 г., сключен между ищеца Г.Д.С.
като купувач и продавача Веселина Василева Ангелова,
обективиран в нотариален акт №**, том **, н.д.№***/1997 г. на
нотариус при РС-К.. Договорът е
породил присъщия му транслативен ефект и правото на собственост върху имотите е
прехвърлено в патримониума на ищците, тъй като е сключен в изискуемата се в
чл.18 от ЗЗД нотариална форма.
Ответниците И.К.П. и Ж.Н.П. основават правото си на договор за продажба от
21.06.2011 г., сключен с нотариален акт №**, том**, рег.№***, д.№*** от 21.06.2011 г. на Нотариус П. П., рег.№*** на
НК със същия продавач В.В.А.и
ответника И.К.П.
по време на брака му с ответницата.
Не е спорно, че ответниците упражняват фактическа власт върху спорните недвижими имоти от 21.06.2011г. Спорът се свежда до това, дали владението им е добросъвестно или недобросъвестно.
Продажбата е деривативен придобивен способ и за да настъпи вещно-прехвърлителният ефект по нея, е необходимо продавачът да е титуляр на прехвърляемото субективно право на собственост, предмет на сделката. В случая праводателят на ответниците не е била собстветик на процесните недвижими имоти към датата на сключване на продажбената сделка /21.06.2011г./, тъй като вече се е била разпоредила с правата си на 19.12.1997 г., когато е продала същите имоти на ищците с нотариален акт №**, том **, н.д.№***/1997 г. на нотариус при РС-К.. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава, поради което ответниците не могат да се легитимира като собственици на процесните земеделски земи.
Давността е
оригинерен способ за придобиване право на собственост. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително - добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС. Според чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен и може да придобие
собствеността върху недвижим имот с кратката петгодишна давност, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на
възникване на правното основание. Съгласно нормата на чл.70, ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното. Според т.9 на ППВС №6/1974 г.,правно основание за добросъвестно
владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
/транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажба, замяна,
дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици, като
общото между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля
право на собственост на лице, което не е собственик. Според т.10 от
постановлението владението, основано на нищожно придобивно основание, е
недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и
приобретателят не е знаел за порока. В настоящия случай ответниците са
установили фактическа власт върху процесните имоти на правно основание –
действителна прехвърлителната сделка по чл.200 от ЗЗД, обективирана в
нотариален №**,
том **, рег.№**, д.№*** от 21.06.2011 г.
на Нотариус П. П., рег.№*** на НК. По делото не са наведени доводи, а и не са представени доказателства, че
към 21.06.2011 г. ответникът купувач е знаел, че праводателят му не е била собственик,
тъй като вече е продала същите земеделски земи на друго лице /ищеца/. С оглед
на това съдът приема, че при сключване на договора за продажба ответникът И.К.П.
е бил добросъвестен купувач. Промяна във владението от добросъвестно в
недобросъвестно е възможна при настъпването на определени последващи
обстоятелства, като в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.71 от ЗС. Според
съдебната практика релевантно към характера на владението, е предявяването на
иск за собственост от действителния собственик за връщане на имота, от който
момент владелецът престава да се счита за
добросъвестен и се превръща в недобросъвестен / в т.см. решение №**
/30.11.**** г. по гр. д. №2944/2015 г. на ВКС, II г.о., решение №*** /
27.07.2015 г. по гр. д. № ***/2014 г. на ВКС III г. о., решение № 141
/30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, II г. о./. В случая предявеният
от ответника И.П. гражданският иск в наказателното производство е за заплащане
на обезщетение за вреди от продавача-несобственик, а не за връщане на процесните
имоти. С научаването, че продавачът му не е била собственик не отпада
добросъвестността, защото разпоредбата на чл.70, ал.2, изр.второ от ЗС придава
правно значение само на добросъвестността към момента на реализиране на
правното основание. Предвид това съдът намира доводът на ищците, че от 2013 г.
ответниците са престанали да бъдат добросъвестни владелци с предявяване на
гражданския иск срещу праводателя си за неоснователен. Предвид доказателствата
по делото съдът приема презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС за необорена, поради
което считано от 21.06.2011 г. ответниците са добросъвестни владелци на
имотите. За придобиване по давност е достатъчно упражняваното на владението
като фактическо състояние върху недвижимите имоти да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато в предвидения от закона /чл.79 от ЗС/ срок. В случая ответниците
са демонстрирали владение чрез отдаване под наем на „купените“ земеделски земи,
а наемателят като държател е упражнявал фактическата власт върху нивите за
наемодателя /ответник/. По делото не се твърди, а и
от доказателствата не се установява владението да е било смутено чрез някакви
действия от страна на действителните собственици- ищците. Следва да се
посочи, че подаването на жалба в прокуратурата не оказва влияние на
упражняваното владение и не го прекъсва. Като
допълнение- в мотивите на Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г. по тълк.д.№
5/2005 г. на ВКС, ОСГК и ОСТК е прието че „за спирането на давността е
необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по
реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес.“. Давността се
прекъсва само в изрично посочените в закона основания, сред които: предявяване
на иск за собственост в хипотеза на чл.116, б.“б“ от ЗЗД; признание от
упражняващия фактическата власт върху вещта, че не е имал намерение за своене –
в хипотезата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. В случая, ищците нямат твърдения
давността да е спирала или да е прекъсвана, в случаи на чл.115 от ЗЗД или на
чл.116 от ЗЗД, към които разпоредби препраща чл.84 от ЗС. Тъй като по делото не
се установи нито, че владението е било прекъсвано от ответниците в срока по
чл.81 от ЗС, нито че придобивната давност е прекъсната по друг начин след обективираната
в нотариален №**, том **, рег.№***, д.№** от 21.06.2011 г. на Нотариус П. П.,
рег.№*** на НК покупко-продажба,
то съдът приема, че към 21.02.2020 г. -датата на предявяване на
ревандикационния иск в полза на ответниците е изтекъл придобивният петгодишен
давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС и възражението им е основателно.
Ответниците владеят спорните недвижими имоти на правно основание, поради което
съдът намира, че не са налице кумулативните представки на чл.108 от ГПК.
Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода спора, на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на *** лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.С., с ЕГН-********** *** и М.И.С., с
ЕГН-********** *** против И.К.П., с ЕГН-********** *** и Ж.Н.П., с ЕГН-**********
***, искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Г.Д.С.,
с ЕГН-********** и М.И.С., с ЕГН-********** са собственици на следните
недвижими имоти: Нива с площ от 2.922 дка., четвърта категория местност „П.“, имот №***, в
землището на с.Ш., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени
имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***.№***; и Нива с площ от 1.453 дка., четвърта категория, местност „Ц.в.“ имот
№*** в землището на с.Ш., съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***
и *** и за осъждането на И.К.П., с ЕГН-********** и Ж.Н.П., с
ЕГН-********** да предадат владението върху същите имоти, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.С., с ЕГН-********** *** и М.И.С., с ЕГН-********** ***
да заплатят на И.К.П., с ЕГН-********** *** и Ж.Н.П., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: