Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр.
София, 24.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10187 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 140747/06.07.2020 г. на
СРС, 56 с - в, по гр. д. № 58846/2018 г. А.Г.К., ЕГН: ********** е
осъдена да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК:********на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 265, 12 лв., представляваща 1/2
ид. ч. от стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.09.2015
г. до 30.04.2016 г. за аб. №
178765 за топлоснабден имот: aп. 1, находящ се в гр. София, район Средец, ул. „********вх. *, ет. партер, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.09.2018 г. до
окончателното плащане, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 44, 85 лв.,
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 16.05.2018 г., като
исковете са отхвърлени както следва : за разликата до пълния предявен размер от
666, 65 лв. по главницата и за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2015 г. като
погасени по давност, както за разликата над уважения размер до размер от 177, 22
лв. за лихвата за забава.
Със същото решение А.Г.К., ЕГН: **********
е осъден да заплати в полза на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 666,
65 лв., представляваща 1/2 от стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за аб. №
178765 за същия имот, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.09.2018 г. до окончателното
плащане и за сумата от 151, 04 лв., мораторна лихва за периода от
16.09.2015 г. до 16.05.2018 г., като иска за лихва е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 177, 22 лв. Ответниците
са осъдени за заплащане на разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Недоволен от
решението само в частите, в които се отхвърлят исковете срещу А.Г.К.
за главница и лихви до пълните предявени размери, е останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, който го оспорва с доводи за необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила в оспорените
части. В жалбата се поддържа, че неправилно СРС е отхвърлил част от исковете
като погасени по давност, на основание чл. 111 ЗЗД. Позовава се на чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2008 г., както и на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., в които е
определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Според
ищеца, задължението за заплащане на сумите по ежемесечните фактури се заплаща в
30 - дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за отоплителния
сезон на интернет страницата на продавача, като лихва се начислява при изпадане
на длъжника в забава - т. е. след изтичане на този 30 - дневен срок. Излага още
съображения, че задълженията по общата фактура, издадена на 31.07.2015 г.
стават изискуеми на 16.09.2015 г., а исковата молба е депозирана на 05.09.2018
г., с което течението на давността е прекъснато. При това погрешно СРС е приел,
че е налице погасяване по давност на част от вземанията по главницата и
лихвите. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част срещу
ответника А.Г.К. и да се уважат изцяло исковете.
Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна - ответницата А.Г.К. оспорва жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че правилно и обосновано СРС е приел, че част
от вземанията за главница и лихви три години преди подаване на исковата молба
на 05.09.2018 г. са погасени по давност. Основателно е прието, че месечните
задължения стават изискуеми след изтичане на месеца, за който се отнасят, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Обстоятелството, че
общата фактура за задълженията за периода м. 05.2015 г. - 30.04.2016 г. е
издадена на определена дата не променя извода за погасяване на част от
задълженията па давност. Решението е съобразено с ТР № 2/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа
се, че ответниците освен това са заплатили сумите към ищеца след постановяване
на решението.
Вторият
ответник А.Г.К. не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище.
Като съобрази установените по делото факти и
становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното
:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът следи и без довод за
допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорените части. СРС се е
произнесъл по обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Решението се
оспорва от ищеца само в частта, в
която исковете за главница и лихви са отхвърлени частично срещу ответницата А.Г.К.
и е влязло в сила в неоспорената част, в която исковете са уважени срещу нея,
както и в частта, в която са уважени и частично отхвърлени срещу втория
ответник А.Г.К..
По
делото се установява, че двамата ответници са съсобственици на процесния
топлоснабден имот, на основание наследяване по закон на тяхната майка М.М.Ц.,
починала на 25.11.2008 г. В това си качество същите се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради
което между тях и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия.
Предвид изложеното
следва, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил
извод, че страните са
обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия за битови нужди за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., арг. от чл. 153, във вр. е
чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца ОУ.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал.
1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото
разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответницата документи,
касаещи дяловото разпределение за периода, които са подписани от потребител и
заключението на приетата пред СРС СТЕ, която настоящият съд също кредитира.
Според това заключение дължимите суми
за топлоенергия за процесния имот в размер на общо 1 333, 87 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., като
задълженията за ТЕ за всеки от ответниците са в размер на 666, 65 лв.,
представляваща 1/2 от стойността на доставената топлинна енергия в периода.
По основното възражение на ищеца,
развито във въззивната жалба, че неоснователно СРС е приел, че част от претендираните
вземания са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
към момента на подаване на исковата молба на 05.09.2018 г., въззивната
инстанция споделя изложеното от СРС, като в допълнение намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа.
В случая по отношение изискуемостта на сумите за
топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. (т. е. за целия исков период
м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.) са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Анализът на
нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения
стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се
отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни
задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на
ищеца.
Следва
да се отбележи, че обективирането на задълженията в една обща фактура, не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване
на общата фактура, каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това
е така, доколкото, съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.
е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите
за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност
на потребена топлинна енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ 2014 г. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да
измества произволно периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед
течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с
нормата на материалния закон уреждащ давностните срокове.
Както приема и СРС, с подаване на
исковата молба на 05.09.2018 г. течението на давността е прекъснато, поради
което тригодишната погасителна давност е изтекла за вземанията по главница за
ТЕ за периода 01.05.2014 г. –
31.08.2015 г. Искът е
основателен само за вземанията за ТЕ за периода от м. 09.2015 м. до м. 04.2016
г. в определения от СРС размер от 265, 12 лв. (1/2 от непогасената по давност
част от вземането от 530, 81 лв.) срещу А.Г.К..
Съдът
не намира основание за промяна изводите на СРС, в частта, в която е исковете са
отхвърлени до пълния предявен размер срещу този ответник.
По иска за лихви за забава по чл.
86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 15.09.2015 г. - 16.05.2018 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата,
посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на
чл. 119 ЗЗД, както основателно е приел и СРС.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата
на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружеството.
В
случая, с доклада по делото на основание чл. 153 ГПК, съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на интернет страницата
на ищеца са били публикувани данни за дължимите от ответниците суми за
доставена топлинна енергия за отчетните периоди 30 дни твърдяната от ищеца
начална дата на забавата.
Предвид
изложеното СРС е определил, на основание чл. 262 ГПК, лихвата за забава за
периода от 15.09.2016 г. до 16.05.2018 г. върху непогасената по давност
главница (265, 12 лв.) за доставена топлинна енергия от 01.09.2015 г. до
30.04.2016 г. в размер на 44. 85 лв., като е отхвърлил иска за лихви над този
размер до пълния предявен 177, 22 лв. срещу ответницата А.Г.К.. Въззивният съд
не намира основание за промяна на изводите, до които е достигнал СРС и по този
въпрос.
В заключение, доколкото решаващите
изводи на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението в
оспорените части, в които исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните
размери срещу А.Г.К., следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по
присъдените в тежест на ответницата разноски. В цялата останала неоспорена част
решението е влязло в сила.
Въззивният съд не обсъжда представените
пред него доказателства за извършено плащане на задълженията след постановяване
на решението от СРС, тъй като ответниците не са оспорили решението и плащането
не може да бъде съобразено, на основание чл. 271 ГПК.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за тази инстанция има
ответницата А.Г.К.. В нейна полза съдът присъжда адвокатско
възнаграждение от 350 лв., за което има данни, че е реално заплатено за тази
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския
хонорар, който е в минимален размер.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК:********срещу А.Г.К., ЕГН: **********
над сумата от 265, 12 лв. до пълния предявен размер от 666, 65 лв. - представляваща
1/2 ид. ч. от стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.09.2015
г. до 30.04.2016 г. за аб. № 178765
за топлоснабден имот: aп. 1, находящ се в гр.
София, район Средец, ул. „********вх.*, ет. партер и за периода от 01.05.2014
г. до 31.08.2015 г., като погасени по давност, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба - 05.09.2018 г. до окончателното плащане и
над сумата от 44, 85 лв. до
размер от 177, 22 лв. - лихвата за забава върху главницата за периода от 15.09.2016
г. до 16.05.2018 г. и ответницата е осъдена за разноски.
РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалите
уважителни и отхвърлителни части - като
неоспорено от двете страни.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.