Р Е Ш Е Н  И Е

 

№                                           02.03. 2020 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На десети февруари                                                      2021 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.д.№ 84,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 432 от КЗ.

Постъпила е по подсъдност от РС–Търговище искова молба, от производство по гр.д. № 373/ 2020 г., след като ищецът е увеличил цената на иска в съдебно заседание на 16.10. 2020 г.

Исковата молба касае обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищцата А.С. ***, при пътно произшествие.

В исковата молба се твърди, че произшествието е станало на 27.10. 2019 г., като ищцата е пресичала пътното платно на ул. “Паисий“ в гр. Търговище, а ответникът не я е пропуснал и я е блъснал. Било образувано ДП  № 771 от 2019 г. на РПУ Търговище. След произшествието ищцата получила множество увреждания по левия крак и лявото рамо, направени са й редица интервенции, които подробно описва. Претърпяла е много болки и страдания, наложило се е да закупува медикаменти и консумативи за лечението. Лекият автомобил, с който е станало произшествието бил застрахован при ответника ЗАД“Армеец“ гр. София. Затова ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 42 000 лв. неимуществени вреди, частичен иск от 100 000 лв., както и сумата от 1928 лв. имуществени вреди – вложени медикаменти и разходи по лечението й. В съд. зас. искът се поддържаше от адв. Х.. Търсят се и разноските, и лихвите от завеждане на иска.

Ответникът не е оспорил наличието на застрахователен договор с причинителя на щетата, но оспорва иска по основание и размер. Счита, че търсеното обезщетение е твърде завишено по размер, като прави възражение и за съпричиняване на вредата, поради нарушаване на правилата за движение и неправомерно  пресичане. Да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Пътно-транспортно произшествие е станало на 27.10. 2019 г., около 11.50 часа, на ул. „Паисий”, до № 38, в гр. Търговище, при което лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ Н 2719 ВА, управляван от Илко Иванов Петков, удря пресичащата пешеходка А. Ахмедова С.. Вследствие на ПТП е причинена средна телесна повреда на пешеходката.

От назначената медицинска експертиза и представените писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата се установи следното: при произшествието тя получава тежка травма в областта на левия глезен и лявото рамо. Постъпва по спешност в „Ортопедично-травматологично отделение“ на МБАЛ гр. Търговище АД. Установено е открито счупване в областта на лявата подбедрица (глезенната става) и луксация еректа на лява раменна става. Извършена е първоначална обработка на раните на подбедрицата, провизорно наместване на счупването на глезена, наместване на раменната става, на 31. 10. 2019 г. е оперирана, извършено е открито наместване на счупването на глезена и остеосинтеза с плака и винтове. На 05.11. 2019 г. е извършена фасциотомия, поради локално възпаление на меките тъкани в областта на счупването. На 30.12. 2019 г. отново е оперирана и е отстранена част от импланта, след което е провеждала рехабилитация. На прегледа, извършен от вещото лице на 22. 01. 2021 г. се установява значителен оток в областта на лява глезенна става, ограничени и болезнени движения в ставата, куцаща походка. Движенията в лява раменна става са в пълен обем, болезнени в крайните степени на отклонение. Уврежданията, които е получила ищцата са множествени счупвания на лявата подбедрица, открити и еректилна луксация на лявата раменна става. На 27. 10. 2019 г. е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация  – тибия и фибула и репозиция на лявата раменна става. На 31.10. 2019 г. е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибията и фибулата на лявата подбедрица. На 05.11. 2019 г. е извършена фасциотомия поради локално възпаление на меките тъкани в областта на счупването. На 30. 12. 2019 г. е извършено отстраняване на имплантиран уред от тибията и фибулата. Провеждала е дълго време рехабилитация. Уврежданията, които е получила напълно отговарят на претърпяното ПТП. Около три четири месеца е продължило активното лечение, през което са провеждани оперативни интервенции. След активното лечение е проведена рехабилитация. В момента отново се нуждае от лечение поради значителния оток на глезена и ограничените движения. Предстои отстраняване на останалите импланти по оперативен път. По време на травмата и в началния период е имала много силни болки и страдания, които с времето и проведеното лечение постепенно са намалявали. При проведения преглед на 22. 01. 2021 г. е установено пълно зарастване на счупванията, но са налице значителен оток в областта на лява глезенна става, ограничени и болезнени движения в глезена и куцаща походка. В областта на лява раменна става движенията са възстановени, но са болезнени в крайните степени на отклонение. Има кожни белези от прекараната травма. Разходите, посочени по счетоводни документи, са в причинна връзка с процесното ПТП и лечението на травмите и са били необходими и целесъобразни. От извършения преглед и медицинската документация по време на лечението в болницата, а именно рентгеновите снимки, не се установяват предходни травми в областта на левия глезен и лявото рамо, които да са повлияли в процеса на лечението. Вещото лице дава заключение и за това, че всички направени разходи са свързани с лечението на получените при произшествието травми и са оправдани от медицинска гледна точка. Размерът им е 1928 лв.

До ответника е отправено искане за заплащане на обезщетение на 17.12. 2019 г. На 04.02. 2020 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, тъй като счита, че няма достатъчно доказателства. Наличието на валидна застраховка на водача на автомобила, покриваща щети при произшествие, не се оспорва от ответника.

След като ищцата била приета в болницата и там било проведено лечението й, в домашни условия за нея се грижел съпругът й – свид. Сабриев. Двамата живеели заедно с внука си и ищцата се грижела за детето. Първоначално не можела сама да се обслужва, имала гипс, ходела с проходилка. Това продължило около 3 месеца. В момента състоянието й не било както преди, трябвало да си почива по-често, още изпитва болки. Постоянно ищцата се пазела, а ръката не можела да вдигне по-високо от главата си. Сега вършела само къщната работа, а преди се грижела за двор и градина. Психически също не била както преди, забравяла къде са й документите и често плачела защото имало болки в ръката и крака.

Това се установи от разпита на свид. Сабриев, който въпреки че е съпруг на ищцата дава показания, които напълно съответстват на установеното от медицинските документи и медицинската експертиза. Съдът му дава вяра. Всички разходи са доказани по размер, като има представени фактури и платежни документи.

Какво се установява от назначените няколко технически експертизи: произшествието е станало на гладък асфалт, прав участък от пътя, с лек наклон надолу, слънчево време, добра, нормална видимост, суха пътна настилка, в светлата част на денонощието, при добра видимост, на ул. „Паисий”, до №38, в гр. Търговище. На около 35-45 м. преди мястото на удара, в посока обратна на огледа, на кръстовището с улица „Паисий” и улица „Кюстенджа” се намира бяла пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.2”. Широчината на дясното платно за движение на ул. „Паисий” по посока на огледа е 6,50 м., предназначено за движение в една посока, с два броя пътни ленти, разделени с единична, прекъсната, бяла разделителна линия. Действителната скорост на движение на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ Н 2719 ВА е от порядъка на 49-50 км/ч. В материалите от ДП липсват данни относно скоростта на придвижване на пешеходката. В нейните показания на ДП се посочва: „...тръгнах да пресичам платното за движение с леко бърз ход, не съм тичала обаче, просто вървях малко по-бързо...”. Скоростта на движение на пешеходката е от порядъка на 5,60 км/ч. Мястото на удара е по широчина на пътното платно — от 5,20 м. до 5,40 м. вляво от десния ръб на пътното платно — Ориентир 2, считано по посока на огледа ( към кв. „Запад”, гр.Търговище). По дължина на пътното платно — на около 18,50-20,50 м. след Ориентир 2, считано в същата посока. Инициалният /контактният/ удар е с предна лява част на автомобила, в зоната на долна лява част на предна броня и ляв халоген в зоната на ляв крак /ляв глезен/ на пешеходката С.. Според назначената от ОС експертиза причините за възникване на произшествието са няколко.

На първо място това е субективното поведение на водача на лек автомобил „Опел”, който не е възприел, или ако възприел, не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на платното за движение, пресичаща пешеходка А. Ахмедова С.. Субективното поведение на пешеходка С., която предприема пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, а не използва пешеходна пътека. С това свое действие пешеходката създава опасност за останалите участници в движението.

При изследване на въпроса за условията, при които е било предотвратимо ПТП за всеки един от участниците, експертизата прави извод, че водачът Илко Иванов Петков, движейки се със скорост 49-50 км/ч, от момента в който пешеходката А. Ахмедова С. е стъпила на платното за движение, при своевременното й възприемане и адекватна реакция, с аварийно спиране, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпилото произшествие. От друга страна ищцата А.С. също е имала техническа възможност да предотврати произшествието, като не предприема неправомерно пресичане на платното за движение.

При така описаните факти, които съдът установи на базата на всички събрани по делото доказателства, се налагат следните изводи:

На първо място съдът намира, че искът е установен в своето основание. Макар да липсват данни на какъв етап е и дали е приключило досъдебното производство, ответникът не оспорва, че застрахованият при него водач е нарушил правила за движение по пътищата и вследствие на това е настъпило и самото произшествие, като разбира се счита, че и другата страна също има принос.

В случая експертизите по делото установяват, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност, ако е наблюдавал пътя и е реагирал адекватно, да спре аварийно и по този начин да бъде предотвратено произшествието. В случая не се оспорва, че има нарушение на чл. 20 от ЗДП. Става дума за риск, който се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е била действаща по договор с ответника, считано от 23.04. 2019 г., до 22.04. 2020 г.

При това остава съдът да прецени какви са претърпените вреди и с каква сума следва да бъдат обезщетени.

За неимуществените вреди:

Към момента, малко над една година от инцидента, ищцата продължава да изпитва болки и страдания, като не се е възстановила напълно, а възстановяването ще продължи още неопределено време. Към момента ходи и може да извършва обичайните си дейности, но не в пълен обем и често се изморява. Освен това в момента е и в лабилно емоционално състояние, като все още не е преодоляла последиците от болките и ограниченията в обичайните си дейности.

При определяне на обезщетението съдът взема предвид и други фактори, като икономическата обстановка в страната, размера на средните доходи, средната продължителност на живота и съответно възрастта на пострадалия, която е 60 години към момента и 59 към датата на произшествието. По данни на НСИ в средата на 2020 г. средната брутна заплата в страната е 1337 лв. Средната продължителност на живота за 2017-2019 г. на жените в региона на област Търговище е около 77 години.

Средната продължителност на живота дава една представа колко дълго ищцата би търпяла съответните болки и страдания, както и влошено качество на живот, а средните доходи и тяхното нарастване определят количествения критерий по отношение нарастване размера на обезщетенията. При това съдът се съобразява и с действащата съдебна практика по отношение на размерите на присъжданите обезщетения. Всичко това има отношение към понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД. До голяма степен това понятие е субективно и зависи както от обективните критерии, така и от собствената практика и опит на съда.

На базата на всички тези критерии и опирайки се на други свои решения по дела за обезщетение на това основание, съдът определя размер от 36 000 лв. за неимуществени вреди.

По отношение на имуществените искът е установен по размер.

Във връзка с направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Установено е по делото, че ищцата е пресичала пътното платно на място, където няма обозначена пешеходна пътека тип „Зебра“, не е също така продължение на тротоар, на кръстовище или на друго разрешено място. Макар и не в непосредствена близост, на около 35-40 метра от произшествието е имало пешеходна пътека, която е можело да се използва. Само по себе си обачеq пресичането на необозначено място не е причина за произшествието, като движението по това време не е било оживено. Защото дори и да беше пресякла на пешеходна пътека, ако беше излязла внезапно на нея, без да се съобразява с останалите участници в движението, ищцата пак би имала неправомерно поведение.

В случая тя не е преценила добре разстоянието и скоростта, с която се е движил автомобилът, както и собствените си възможности и скорост на движение, за да може да премине безопасно, без да застрашава както своето здраве и живот, така и тези на останалите участници. Т.е., след като е пресичала на необозначено място на пътното платно, ищцата е следвало да се увери, че няма да създаде опасност за движението. Очевидно е за съда, че има нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДП от страна на ищцата.

Всеки един от участниците в този пътен инцидент е имал възможност да го предотврати, стига да беше спазил основни правила за движение по пътищата. Съдът намира, че и двете страни в еднаква степен са допринесли за произшествието и следователно за настъпилите вреди.

Предвид на това обезщетението, на което има право ищцата, следва да се намали наполовина.

Искът за имуществените вреди следва да се уважи в размер на 964 лв., а този за неимуществените за 18 000 лв.

В останалата част, до пълния размер от 42 000 и 1928 лв., да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските. Според представения списък, ищцата е направила разноски от 627,12 лв. за такси и експертизи. Дължат се 270 лв. според уважения размер/43%/. На адвокат Х. следва да се определи възнаграждение, според уважения размер на иска, който е около 19 000 лв. Съдът го определя на 1100 лв. и ДДС върху тази сума или 1320 лв.

На ответника се полагат разноски според отхвърления размер на иска. Направените от ответника разноски по списък са 500 лв. Иска се и ю.к. възнаграждение. Съдът го определя на 150 лв. или общо 650 лв. Според отхвърления размер на иска се дължат 370 лв.

Съдът компенсира разноските на двете страни/без адв.хонорар/, като ищцата следва да заплати на ответника 100 лв. разноски по компенсация.

Ищцата е освободена частично от внасянето на държавна такса. Такава се дължи върху уважения размер на иска. Като се приспадне внесената, остава ответникът да внесе сумата от 381,44 лв./758,56–377,12/.

По изложените съображения, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Миролюб Иванов и Константин Велев, а по делото от ю.к. И.Й., да заплати на А. Ахмедова С. ***, ЕГН ********** следните суми:

18 000/осемнадесет хиляди/ лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 05.11. 2020 г. до окончателното изплащане,

964 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.11. 2020 г. до окончателното изплащане,

представляващи обезщетение за причинените вреди при ПТП, настъпило на 27.10. 2019 г. в гр. Търговище.

В останалата част, до пълния размер на иска за неимуществени вреди, над 18 000 лв. до 42 000 лв./предявен като частичен от 100 000 лв./, ОТХВЪРЛЯ същия като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, с посочените горе седалище и адрес на управление, да заплати на а.д. „Д.и Х.“, седалище ***, булстат *********, сумата от 1320 лв., на основание чл. 38 от ЗА/включваща и ДДС/, за осъщественото от адв. Х. безплатно процесуално представителство,

ПО СМЕТКА НА ОС–Търговище, сумата от 377,12 лв. държавна такса върху уважения размер на иска.

ОСЪЖДА А. Ахмедова С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 лв., направени по делото разноски, след компенсация с нейните разноски.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: