№ 4927/14.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 10586 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. М.
К., срещу К.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***37 иск с правно основание чл. 422 от ГПК чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 500,00 лв., заплатена на отпаднало основание по развален договор за поръчка
от 21.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
която сума е предмет на Заповед за изпълнение № *г.,
издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че на 21.04.2015
г. със своя баща сключили с ответника К.С.К. договор по силата, на който последния се
задължил да снабди първите двама с документи необходими за процедура по
обстоятелствена проверка за недвижим имот № *
по КККР на гр. Варна с площ от 970,00
кв.м., находящ се в гр. В., с.о. „Тр.“,
м-ст „К.т.“. Поддържа, че
понастоящем документите не са изготвени, не са подадени, нито е върната
дадената от ищеца на 21.05.2014 г. парична сума от 500,00 лв., или сумата от
2000,00 лв., която дал неговия баща. В последвалите многобройни разговори
ответникът не оспорвал задълженията си, но така и не връщал парите.
Същевременно предназначението на имота било променено, поради което отпаднало и
основанието на поръчката. Сочи, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещи която ответникът е възразил в срок. По
изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ответникът К.С.К.
не е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от И.В.И..
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение № 2196/30.03.2018
г. по ч.гр.д. № 4072/2018 г. по описа на ВРС, срещу длъжника К.С.К. за заплащане на
посочените в заповедта суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е
подал възражение срещу нея, поради което на заявителя са дадени указания, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е
депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В проведено по делото на 14.10.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призования ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца за валидно
сключен между страните договор за поръчка
за снабдяване на ищеца с документи за обстоятелствена проверка на недвижим имот
№ *по КККР на гр. В.; изправността на ищеца - плащане на
сумата от 500,00 лв., представляваща цената по договора за поръчка; разваляне
на договора, поради виновно неизпълнение на ответника чрез отправяне на
изявление в този смисъл до него, което да е достигнало до адресата. Обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за поръчка, по който ищецът е изправна страна се установяват и от
приложените по делото доказателства – разписка от 12.03.2014 г. и 21.05.2014г.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски от по 25,00
лв. за държавна такса и по 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***37, дължи на И.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 500,00 лв., заплатена
на отпаднало основание по развален договор за поръчка от *
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
която сума е предмет на Заповед за изпълнение № *
г., издадена по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422 от ГПК чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***37, да заплати на И.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 325,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, както и сумата 325,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: