Определение по дело №788/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба от „Петко Ангелов БГ“ ЕООД – гр.П., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Определение №36/13.03.2023г., постановено по АНД № 137 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023г.

Касационният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения , по които счита, че не е осъществен фактическият състав на освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл.189ж, ал.3 от ЗДвП. Заплащането на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП преди връчване на ЕФ не водело до анулирането му. Освен това, не се доказвало предварително заплатената компенсаторна такса да касае именно процесното нарушение. Приложената квитанция не можело да се свърже с процесния ЕФ, поради неяснота кое е издалото я длъжностно лице, от коя структура е същото, къде е издадена, как плащането се свързва с конкретното нарушение, кой и по какъв начин е заплатил таксата, и дали плащането е от представител на оспорващото дружество или друго лице. Всички тези обстоятелства не били изяснени от съда, а изводът, че фишът е анулиран бил в разрез със закона. По преписката липсвали годни доказателства, удостоверяващи заплащането на компенсаторната такса, не бил наличен и акт за анулиране на фиша. Представената разписка нямало как да се обвърже с процесния ЕФ и поради това, че няколко дни по-късно същият бил връчен на лицето като от това действие произтичали всички уредени законни последици. Съдът не проявил необходимата активност за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване като не събрал необходимите годни писмени доказателства и така ограничил процесуалните права на жалбоподателя, с което нарушил процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК.

Касационният жалбоподател цитира разпоредбите на чл.189ж, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, както и на чл.21, ал.1 от АПК, и развива съображения, по които счита, че е ограничено правото му на защита до степен лишаването му от правосъдие. Счита, че районният съд е допуснал многобройни и съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на акта си. Твърди, че след връчване на ЕФ такса по чл.10, ал.2 от ЗП не е заплащана, като за обратното не са събрани годни и безпротиворечиви доказателства, поради което е налице предмет, годен за обжалване по съдебен ред и съдът дължи произнасяне по спора.

По изложените съображения касаторът моли да се отмени оспореното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдебното производство. Претендира разноски. Алтернативно, при приемане, че е налице заплащане на компенсаторна такса, респ. че е осъществен съставът по чл.189ж, ал.2 и ал.3, т.1 от ЗДвП, прави искане съдът да се произнесе със съдебен акт за прекратяване на производството, поради оттегляне/анулиране на ЕФ като в този случай, доколкото административнонаказващия орган е станал причина за завеждане на делото, моли да му се присъдят и направените пред районния съд разноски.

Ответникът, в писмен отговор, депозиран чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност на частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Прилага извлечение за извършено плащане на компенсаторна такса за процесния ЕФ, както и разпечатка от сайта https://www.bgtoll.bg/.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Съдът, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира от фактическа и правна страна следното:

С ЕФ №********** от 23.03.2022г. , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ , на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД – гр.П. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал.3 от ЗДвП , е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. ЕФ е връчен на наказаното лице на 10.02.2023г., видно от приложеното известие за доставяне.

По жалба на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД – гр.П. срещу ЕФ №********** от 23.03.2022г., е образувано АНД №137/2023г. по описа на Районен съд-Свиленград. С обжалваното определение №36/13.03.2023г. жалбата срещу горепосочения ЕФ е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено като съдът е приел, че липсва предмет на оспорване, а за дружеството не е налице правен интерес да обжалва ЕФ. Този извод съдът е направил след позоваване на разпоредбите на чл.10, ал.2 от ЗП и чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП и въз основа на установеното, че компенсаторната такса по ЕФ №********** от 23.03.2022г. в размер на 750.00 лв е доброволно заплатена на 08.02.2023г.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд.

С процесния ЕФ административнонаказателната отговорност на частния касатор е ангажирана на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушаване на забраната по чл.102 , ал.2 от ЗДвП като нарушението е установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/.

По делото не е спорно, че частният касатор е собственик на превозното средство, за което на 23.02.2022г. е установено движение по платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че превозното средство е от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. С процесния ЕФ на наказаното лице е указана възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневния срок от връчването му заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП при спазване на изискванията по чл.189е, ал.3 и ал. 4 от ЗДвП. Правилно е прието от районния съд, че за така установеното движение на ППС, допуснато от касатора, е заплатена компенсаторна такса. Последното се потвърждава от приложеното извлечение от електронната система за събиране на пътни такси, в която за процесния фиш изрично е отбелязано "ЕФ платена КТ" като са посочени датата на плащане – 08.02.2023г. и номера на платежния документ - АМ23BG001015Х49867285. Същият платежен документ /квитанция/ е приложен и към отговора на частната жалба като от него е видно, че е издаден от Агенция „Митници“ на 08.02.2023г. от служител на МП Капитан Андреево на трасе „Товарни камиони изход“ , по отношение на товарен автомобил рег.№РВ **** СР с допълнително ППС и по повод „документ за нарушение“ №********** т.е. по повод на процесния ЕФ. Описаното в платежния документ налага извода, че компенсаторната такса е заплатена при проверката процесното ППС при преминаването му през МП Капитан Андреево на излизане от територията на страната т.е. в хипотезата на чл.167а, ал.3б, т.1 от ЗДвП. При така установеното, не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че представеният платежен документ не може да се обвърже с коментирания ЕФ като следва да се отбележи, че е без значение кое е лицето, заплатило компенсаторната такса.

Независимо от горното, настоящият състав намира за неправилно приетото от районния съд, че в случая липсва предмет на оспорване , а за дружеството не е налице правен интерес да обжалва ЕФ. Видно е от доказателствата по делото, че два дни след заплащането на компенсаторната такса по ЕФ №**********, същият на 10.02.2023г. е връчен на касатора, а в приложените извлечения от Електронната система за събиране на пътни такси липсва отбелязване ЕФ да е анулиран.

Заплащането на компенсаторната такса не води до извода, че електронният фиш се счита за анулиран по силата на закона, както твърди ответникът. Тази законодателна техника е предвидена в чл. 189ж, ал.3а от ЗДвП (в сила от 1.01.2019 г., поради изрично придаденото и обратно действие) по отношение на електронните фишове, издавани в хипотезите на чл. 179, ал. 4 и на чл. 10а, ал. 6 от ЗП. По аргумент за обратното, в останалите визирани в чл. 189ж, ал.3 от ЗДвП случаи, анулирането на електронния фиш, вкл. в случаите при които таксата по чл.10, ал.2 от ЗП е заплатена в законния срок, за да се счете един електронен фиш за анулиран, е необходимо да има изрично произнасяне на председателя на АПИ. Приемането на противното би довело до наличие на правна несигурност, което в санкционното производство е недопустимо.

Според чл. 189ж , ал.2 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал.3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно ал.3 на чл.189ж от ЗДвП, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция, електронният фиш се анулира, когато: 1. таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена; 2. пътното превозно средство е било обявено за издирване; 3. за пътното превозно средство съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Действително, нормата на чл.189ж, ал.2 от ЗДвП е непрецизна, но анализът и систематичното й тълкуване във връзка с ал.4 и ал.3 според настоящия съдебен състав, води на извода, че такова изрично произнасяне за анулиране на електронен фиш в хипотезата на чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП е необходимо не само при подадено искане от страна на лицето, но и в случаите когато самият АНО е установил, че е налице заплащане на компенсаторна такса.

В случая съдът не е събрал доказателства, от които да е видно, че процесният електронен фиш действително е бил анулиран, като това не е видно и от представените извлечения от електронната система на АПИ по отношение на ЕФ, в които въпреки извършеното плащане, не е отразено че същият е анулиран.

Предвид горното, настоящият състав счита, че в случая е налице предмет на оспорване, а доколкото се касае за санкционен акт, то е налице и правен интерес от оспорването му.

По изложените съображения оспореното определение следва да се отмени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Във връзка с последното е необходимо районният да изясни на първо място дали жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото от наличните към момента доказателства по делото категоричен извод в тази насока не може да бъде направен.

При установяване срочността на оспорването, първоинстанционният съд следва да изясни и въпроса дали жалбата има характер на искане за анулиране на фиша по реда на ал.2 вр. ал.3, т.1 на чл.189ж от ЗДвП, в която хипотеза следва да я изпрати на компетентния да се произнесе по това искане орган. При изрично изявление, че жалбата няма такъв характер, а е подадена с цел проверка законосъобразността на ЕФ, съдът следва да разгледа спора по същество.

При този изход на производството, на частния касатор се следват разноски в размер на внесената държавна такса от 150.00 лв, платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.235, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №36/13.03.2023г., постановено по АНД № 137 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023г.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, подадена от „Петко Ангелов БГ“ ЕООД – гр.П. срещу ЕФ №********** от 23.03.2022г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД – гр.П. направените по делото разноски в размер 150.00 /сто и петдесет/ лева.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: