№ 15570
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*******
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20231110151224
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „***“ АД да заплати на „***“ АД сумата от 11 820.80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ЧСИ ***, рег. № 779 по описа
на КЧСИ, при разпределяне на постъпили по изпълнително дело № 1/2018г. суми,
професионалната (деликтна) отговорност на която била обезпечена от ответното дружество
по силата на сключен с ЧСИ договор за застраховка „Професионална отговорност“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1363.78 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.09.2022г. до 14.09.2023г.
Ищецът твърди, че в негова полза за обезпечаване на вземанията му от „***“ ЕООД по
сключен договор за банков кредит бил учреден особен залог върху търговското предприятие
на дружеството, както и върху вземанията му за суми по банкови сметки, открити в банката,
които били вписани в ЦРОЗ, а впоследствие вписването било подновено. Поддържа, че на
12.01.2018г. в банката постъпило запорно съобщение от ЧСИ ***, генерирано по
образуваното при нея изпълнително дело № 1/2018г., за налагане на обезпечителен запор
върху вземанията на „***“ ЕООД за суми по банкови сметки в банката, а на 24.08.2020г.-
запорно съобщение за изпълнение на задължението на банката в качеството й на трето
задължено лице да преведе по сметка на ЧСИ наличните по банковите сметки на длъжника
суми. В отговор и на двете запорни съобщения ищецът уведомил писмено ЧСИ, че в негова
полза са учредени особени залози, вкл. върху вземанията за суми по сметки на длъжника,
поради което при разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми от наложения
запор банката следва да бъде включена като кредитор с право на предпочтително
удовлетворение от същите, като наред с това, представил документи, удостоверяващи
качеството му на кредитор с учредено в негова полза обезпечение, както и размера на дълга
на „***“ ЕООД към банката. Въпреки това, след като на 09.09.2020г. банката като трето
задължено лице превела по специалната сметка на ЧСИ сумата от общо 13 076.11 лева,
органът по принудително изпълнение не извършил разпределение, респ. не съобразил
1
привилегията на ищеца като присъединен по право кредитор с право на предпочтително
удовлетворение от постъпилата сума, а вместо това превел сумата от 11 820.80 лева в полза
на необезпечения кредитор, по чието искане било образувано изпълнителното дело, а
остатъкът от 1255.31 лева- по собствената си сметка за удовлетворяване на съответната част
от следващата му се пропорционална такса, с което според ищеца нарушил нормите на чл.
460 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОЗ. С това ищецът поддържа да му е причинена имуществена вреда,
равняваща се на сумата, която е следвало да получи, в случай че ЧСИ бе изпълнил
задължението си да извърши разпределение, респ. не бе превел постъпилата сума в полза на
първоначалния взискател по делото. Поради това претендира обезщетяване на тази вреда от
ответника в качеството му на застраховател през релевантния за спора период на
професионалната отговорност на ЧСИ ***, чийто архив понастоящем бил прехвърлен към
ЧСИ Милен Бъзински, при когото процесното изпълнително дело било образувано под №
20218380411725. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че
макар ищецът да има качеството кредитор на „***“ ЕООД, същият няма качеството
кредитор на този длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 1/2018г.
по описа на ЧСИ ***, тъй като не бил депозирал по делото изрична молба с приложен към
нея изпълнителен лист или удостоверение, че такъв е приложен по друго изпълнително
дело, като това препятствало и възможността ЧСИ *** да узнае размера на вземането на
обезпечения кредитор. С оглед на това поддържа, че неизготвянето на разпределение от
ЧСИ и действията й по фактическо разпределяне на постъпилата от запора на банковите
сметки на длъжника в „***“ АД суми не биха могли да бъдат определени като
противоправни. Наред с това, поддържа, че от представените по делото доказателства не се
установяват елементите на деликтния фактически състав: виновно и противоправно
поведение, настъпила вреда за ищеца, както и пряка- причинно следствена връзка между
соченото за незаконосъобразно процесуално поведение на ЧСИ и вредата, чиято обезвреда
се претендира. Ето защо, доколкото не съществувало основание за ангажиране на деликтната
отговорност на *** в качеството й на ЧСИ, не било налице основание за ангажиране и на
собствената му гаранционно- обезпечителна отговорност. Независимо от изложеното, счита,
че в случая ищецът в качеството си на присъединен по право кредитор по изпълнителното
дело, образувано пред ЧСИ ***, разполагал с правната възможност да обжалва актовете и
действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК, респ. на чл. 462, ал. 2
ГПК, а от данните по делото не се установявало да се е възползвал от тези способи за
защита. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“,
разновидност на който договор е договорът за задължителна застраховка „Професионална
отговорност“ на ЧСИ.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към релевантния за спора момент
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Професионална
отговорност“ на ЧСИ, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи
гражданската (деликтната) отговорност на ЧСИ *** в качеството й на орган по
2
принудително изпълнение; 2/ реализиране на застрахователно събитие- провеждане на
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение в срока на действие на
застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на
съдебния изпълнител (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо),
изразяващо се в случая в неизготвяне на разпределение по чл. 460 ГПК, респ. в
разпределяне на постъпилата по изпълнителното дело сума без съобразяване правата на
ищеца като обезпечен кредитор; 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно
засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск,
изразяващо се в случая в невъзможност същият да събере вземанията си от „***“ ЕООД в
хода на образуваното при ЧСИ *** изпълнително дело № 1/2018г.; 4/ причинно- следствена
връзка между процесуално незаконосъобразното поведение на ЧСИ и вредоносните
последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени пълно и главно от ищеца.
Не е спорно между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от
доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че през периода, през който се
твърди ЧСИ *** да е осъществила процесното виновно и противоправно поведение,
гражданската (деликтната) й отговорност в това й качество за вреди, причинени на трети
лица, е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ на ЧСИ. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва
да се изясни, че този факт с правно значение се установява въз основа на приобщената като
писмено доказателство и неоспорена от името на ответника справка от Камарата на частните
съдебни изпълнители с изх. № 3912/05.10.2021г., съгласно която за периода от 06.08.2019г. до
05.08.2021г. именно ответното дружество е било обезпечило професионалната отговорност
на ЧСИ *** по силата на сключен помежду им застрахователен договор съобразно нормата
на чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ.
Установява се от представените съобразно искането на ищеца документи, приложени
по изпълнително дело № 11725/2021г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, при когото е
прехвърлен архивът на ЧСИ ***, че въз основа на молба от 09.01.2018г. от „***“ ООД до
ЧСИ *** в кантората й е било образувано изпълнително дело № 1/2018г., по което в полза на
молителя са наложени запори върху вземанията на „***“ ЕООД за суми по банкови сметки,
открити в общо шест банки в страната, сред които и „***“ АД, въз основа на издадена на
„***“ ООД обезпечителна заповед от 20.12.2017г. по търг. дело № 3151/2017г. по описа на
СГС, ТО, VI- 18 състав. В отговор на полученото запорно съобщение ищецът е уведомил
ЧСИ- л. 20 от изпълнителното дело, че сметките на дружеството- длъжник са блокирани до
сумата, за която е допуснато обезпечението, както и че в полза на банката има учреден
първи по ред особен залог върху вземанията на длъжника за суми по всички негови банкови
сметки, открити в „***“ АД, поради което последното следва да се счита присъединен по
право взискател.
Впоследствие, с молба от 05.08.2020г., депозирана по образуваното изпълнително дело,
молителят „***“ ООД е представил два изпълнителни листа, обективиращи негови вземания
от „***“ ЕООД, сезирайки ЧСИ *** с искане за пристъпване към изпълнение спрямо
имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на вземанията по изпълнителните листове.
С оглед на това органът по принудително изпълнение е изпратил до банката- ищец в
качеството й на трето задължено лице ново запорно съобщение с нареждане наличните по
сметките на длъжника суми да бъдат преведени по специалната сметка на ЧСИ за това. В
отговор, с писмо, постъпило по изпълнителното дело на 08.09.2020г.- л. 46- л. 83 от
изпълнителното дело, ищецът „***“ АД отново е уведомил съдебния изпълнител за
учредените в негова полза от длъжника „***“ ЕООД особени залози, вкл. върху търговското
3
му предприятие и върху вземанията му за суми по банкови сметки в банката, като е
представил и доказателства за това- извлечение от Търговския регистър за вписан в полза на
ищеца залог върху търговското предприятие на „***“ ЕООД, както и удостоверения от ЦРОЗ
за вписване в регистъра на 26.05.2015г. на посочените обезпечения, както и за
подновяването на вписването преди изтичане на законоустановения петгодишен срок на
действие на вписването съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. А с уведомление от
09.09.2020г. до съдебния изпълнител- л. 84- л. 123 от изпълнителното дело, ищецът е
уведомил органа по принудително изпълнение, че по сметките на длъжника в банката е
постъпила сума в общ размер на 13 076.11 лева, която, в изпълнение на задължението на
„***“ АД като трето задължено лице, ще бъде преведена по посочената от ЧСИ банкова
сметка, като за пореден път е уведомил ЧСИ и за правата си на заложен кредитор,
присъединен по право взискател по изпълнителното дело и ползващ се с право на
предпочтително удовлетворение от посочените суми, като наред с посочените по- горе
удостоверения от Търговския регистър и от ЦРОЗ е представил и декларация от законните
представители на банката с нотариална заверка на подписите им- л. 90 от изпълнителното
дело, съдържаща данни относно източника на вземанията на банката спрямо „***“ ЕООД-
Договор за кредит № 2028.0415 от 13.05.2015г. и анекси към него, както и относно размера
на вземанията му по този договор, възлизащи към 04.09.2020г. на сумата от общо 1 458
907.50 лева.
От представените с исковата молба два броя преводни нареждания от 09.09.2020г.,
както и от отбелязването на гърба на приложената по изпълнителното дело обезпечителна
заповед се установява, че „***“ АД е изпълнила надлежно задължението си по чл. 508, ал. 3
ГПК като трето задължено лице да преведе по сметка на ЧСИ наличните по банковите
сметки на длъжника по изпълнителното дело суми в общ размер на 13 076.11 лева, от която
на 15.10.2020г. ЧСИ *** в превела в полза на първоначалния взискател по изпълнителното
дело- „***“ ЕООД, сумата от 11 820.80 лева- л. 125 от изпълнителното дело, а остатъкът от
1255.31 лева- в своя полза за удовлетворяване на вземането си за възнаграждение по т. 26
ТТРЗЧСИ.
А в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2025г., от името
на ищеца е представен и сключеният със „***“ ЕООД договор за особен залог на вземания
№ 2028.0415-А1 от 13.05.2015г., съгласно който същият е сключен за обезпечаване на
вземанията на банката по сключен с дружеството договор за кредит №
2028.0415/13.05.2015г., като предмет на залога са всички настоящи и бъдещи вземания на
залогодателя по всички негови банкови сметки, които са открити или ще бъдат открити в
„***“ АД.
С оглед на така приобщената и възпроизведена доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав намира за доказано, че ищецът в качеството си на кредитор на
„***“ ЕООД по сключен помежду им договор за банков кредит, респ. на заложен кредитор, в
чиято полза през 2015г. е учреден особен залог върху търговското предприятие на
дружеството, разбирано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения
съобразно нормата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, а отделно и върху вземанията на търговеца за суми по
банкови сметки, открити в банката, надлежно вписани в ЦРОЗ, като впоследствие
вписванията са подновени съобразно изискването на чл. 30, ал. 5 ЗОЗ, притежава качеството
присъединен по право взискател по изпълнителното дело срещу „***“ ЕООД, образувано
при ЧСИ *** по искане на „***“ ЕООД. В този смисъл са изричните разпоредби както на
нормата на чл. 459, ал. 2 ГПК, съгласно която ипотекарният и заложният кредитор, както и
кредиторът с право на задържане се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението, така и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, в сила от
30.12.2016 г. -след изменението на ЗОЗ, обн. ДВ, бр. 105 от 2016 г., съгласно която
„Заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които
4
изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане
се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор
упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по
разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с
нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.“
Следователно, заложният кредитор с учреден в негова полза особен залог върху
имущество на длъжника, какъвто в случая се установи да е ищецът, е присъединен по силата
на закона (ex lege) взискател във всяко производство по индивидуално принудително
изпълнение, по което изпълнението е насочено срещу заложеното имущество. В случая
последното безспорно е така както с оглед обстоятелството, че в полза на ищеца е учреден
особен залог върху вземанията на длъжника му за суми по банкови сметки, открити в „***“
АД, и именно такива суми са постъпили по изпълнителното дело, така и доколкото в полза
на банката е учреден залог и върху цялото търговско предприятие на търговеца, чиито
вземания като имуществени притезателни права безспорно са част от предприятието му. С
оглед на това, противно на поддържаното от името на ответника в отговора на исковата
молба, в случая не е необходимо ищецът да депозира нарочна молба до ЧСИ да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, респ. да представя изпълнителен лист
в негова полза или удостоверение от друг съдебен изпълнител, че такъв е приложен по друго
изпълнително дело. Последното е така и доколкото съгласно изричната норма на чл. 10, ал. 3
ЗОЗ вземането на заложния кредитор с учреден в негова полза особен залог се счита
изискуемо до размера на сумата по разпределението. Следователно, в отклонение от
правилото на чл. 459, ал. 1 ГПК, при извършване на разпределение на суми, постъпили в
резултат от изпълнението върху имущество, заложеното в полза на присъединения по право
заложен кредитор, съдебният изпълнител не заделя, не запазва сумата, която се следва на
заложния кредитор по своя сметка, а удовлетворява този кредитор, превеждайки му я след
влизане в сила на разпределението. В този смисъл, за съдебния изпълнител съществува
задължение- по арг. от цитираните разпоредби на чл. 459, ал. 2 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, да
извърши проверка в Търговския регистър по партидата на длъжника- търговец и в ЦРОЗ
дали имущественото право, срещу което се насочва изпълнението, е предмет на вписан
особен залог в ЦРОЗ и ако установи това обстоятелство, следва да приеме, че заложният
кредитор е присъединен по право взискател в образуваното изпълнително производство.
В случая, както бе изяснено, вследствие на наложения запор върху вземанията на
длъжника „***“ ЕООД за суми по банкови сметки по изпълнителното дело е постъпила сума
в общ размер на 13 076.11 лева, преведена от ищеца по сметка на ЧСИ в изпълнение на
задължението му по чл. 508, ал. 3 ГПК. Тази сума обективно не е достатъчна за
удовлетворяване на всички присъединени за събиране по изпълнителното дело вземания-
тези на взискателя, по чиято инициатива е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ ***
въз основа на представени от него изпълнителни листове, както и тези на ищеца-
присъединен по право взискател, по договор за кредит № 2028.0415/13.05.2015г., чийто
размер е бил известен на ЧСИ ***, доколкото, както бе изяснено, с уведомление от
09.09.2020г. на същата е представена декларация с нотариална заверка на подписите по чл.
10, ал. 3 ЗОЗ относно размера на вземанията на „***“ АД от „***“ ЕООД. С оглед на това и
съобразно разпоредбата на чл. 460 ГПК съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши
разпределение, като най- напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват
с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът, в случай че е налице такъв, да
разпредели между другите вземания по съразмерност. От приобщените по делото
доказателства не се установява, а не се и твърди ЧСИ *** да е извършила разпределение на
постъпилата сума, респ. да е призовала длъжника и всички взискатели за предявяването му,
респ. за обезпечаване възможността на всеки от тях да обжалва разпределението. Напротив,
установява се, че органът по принудително изпълнение директно е превел постъпилата сума
в полза на първоначалния взискател- хирографарен кредитор на длъжника, респ. по своя
5
сметка. С оглед на това и доколкото, както бе изяснено, в хода на производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу „***“ ЕООД е постъпила сума,
недостатъчна да погаси вземанията на всички взискатели, конституирани по делото- по
тяхно искане, респ. по силата на закона, като не е извършила разпределение по реда на чл.
460 ГПК, ЧСИ *** е действала в противовес с правно дължимото, допуснала е процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. По изложените фактически и правни
съображения неоснователен е доводът на ответника за недоказаност по делото на
осъществено от съдебния изпълнител, чиято гражданска отговорност е обезпечил през
коментирания период, виновно противоправно поведение.
За да бъде установено дали това противоправно поведение на ЧСИ *** е довело до
увреждане на ищеца в качеството му на присъединен по право взискател по изпълнителното
дело, респ. какъв е размерът на вредата, настоящият съдебен състав следва ad hoc- за целите
на настоящото производство, да извърши разпределение на постъпилата на 09.09.2020г. по
банкова сметка на ЧСИ сума в размер на 13 076.11 лева, като съобрази вида, размера,
привилегиите на вземанията, подлежащи на удовлетворяване в хода на процесното
индивидуално принудително изпълнение, вкл. съобразно правилата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД.
От приобщените по делото доказателства се установява, че взискателят, по чието
искане е образувано изпълнително дело № 1/2018г. по описа на ЧСИ ***- „***“ ООД, е
хирографарен (непривилегирован) кредитор на „***“ ЕООД, че вземането на ЧСИ за
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следваща му се при конкретното разпределение и
подлежаща на удовлетворяване като вземане от първи ред по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
доколкото същата има същността на разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника и не се внасят предварително от взискателя- арг. от нормите на чл. 79, ал. 2 ГПК и
чл. 29, б. „б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 1255.31 лева (този размер не е оспорен от
ищеца, но и се установява при извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления при
съобразяване размера на събраната сума и нормата на чл. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ), както и че
вземането на ищеца- присъединен по право взискател с правно на предпочтително
удовлетворение от събраните вземания, върху които в негова полза е учреден особен залог, е
в размер на 1 458 907.50 лева.
С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения за други вземания,
подлежащи на удовлетворяване в хода на процесното изпълнително дело, в частност при
процесното разпределение, следва да се приеме, че на първо място на погасяване подлежи
задължението към ЧСИ за следващото му се във връзка с конкретното разпределение
възнаграждение по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1255.31 лева, а след него с целия остатък от
постъпилата сума в размер на 11 820.80 лева- вземането на ищеца в качеството му на
кредитор с право на предпочтително удовлетворение от стойността на заложеното в негова
полза вземане на длъжника, срещу което ЧСИ е насочил принудителното изпълнение, което
вземане в случая е с привилегия от трети ред- арг. чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД във вр. с чл. 16, ал.
1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗОЗ. С това събраната по изпълнителното дело сума от
процесния запор се явява изчерпана, поради което и в полза на хирографарния кредитор-
първоначалния взискател по делото, в случая не е следвало да бъде превеждана каквато и да
е част от постъпилата в резултат от изпълнителния запор сума.
Изложеното обосновава извод, че в причинна връзка с установеното в хода на процеса
процесуално незаконосъобразно поведение на ЧСИ *** по неизвършване на разпределение
съобразно изискването на нормата на чл. 460 ГПК и при спазване на поредността,
регламентирана в чл. 136, ал. 1 ЗЗД, за ищеца като кредитор с право на предпочтително
удовлетворение от събраната на 09.09.2020г. сума е възникнала вреда, тъй като част от
вземането му, следващо му се по сключен със „***“ ЕООД договор за кредит, с размер на
частта от 11 820.80 лева, до която сума съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОЗ
вземането му се счита за изискуемо, е останало неудовлетворено въпреки наличие на
6
предпоставки за бъде погасено до посочената сума в хода на процесното индивидуално
принудително изпълнение.
При тези фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано в хода на настоящия процес осъществяването на всички материални предпоставки,
обуславящи възникването и ангажирането на имуществената отговорност на ЧСИ *** по чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ за причинените на „***“ АД вреди, а с това и на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на застраховател, обезпечил през
релевантния за спора период професионалната (гражданската деликтна) отговорност на
ЧСИ, поради което искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
Изводът в последния смисъл не се разколебава от изложения в отговора на исковата
молба довод, че в случая ищецът не бил потърсил защита на интереса си, обжалвайки
актовете и действията, респ. бездействието на ЧСИ по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК, респ.
на чл. 462, ал. 2 ГПК. Това е така от една страна, доколкото от приложените по делото
доказателства се установява, че банката е обжалвала действията на ЧСИ по реда на чл. 435
ГПК, като жалбата й е оставена без разглеждане с окончателен съдебен акт, а в случая не е
изготвяно разпределение, което да бъде предмет на жалба по реда на чл. 462, ал. 2 ГПК, а от
друга- доколкото провеждането на процедура по чл. 435- чл. 438 ГПК, респ. по чл. 462, ал. 2
ГПК не е предвидено от законодателя като предпоставка за допустимост или основателност
на претенцията, имаща за предмет ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ, респ.
на неговия застраховател. Още повече, че по последната съдът дължи самостоятелна
преценка за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, каквото би могло да е допуснато и без да е налице основание за отмяна на
подлежащ на обжалване съобразно процесуалния закон конкретен акт, действие или
бездействие на ЧСИ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, поставянето на задълженото по него лице в забава, както и размер на вредата от
неточното в темпорално отношение изпълнение на задължението, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода на забавата.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. Това е предвидено в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.
3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен
(спрямо разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи- по-
ранната дата между деня на уведомяването от застрахования и деня на уведомяването,
съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
7
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по- ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Следователно, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“,
разновидност на която е задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ,
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на
срока за произнасяне и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищеца до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да изплати обезщетение във връзка с процесния деликт на 14.09.2022г., поради което
и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от застрахованото лице,
както и на доказателства, а и на твърдения за извършено плащане по извънсъдебно
предявената претенция, следва да се приеме, че това е и началната дата, от която по
изложените вече съображения ответникът дължи обезщетение за забава.
Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава,
считано от посочената дата- 14.09.2022г., до края на заявения от ищеца период- 14.09.2023г.,
възлиза на сумата от 1364.04 лева, поради което и с оглед действащото в българския
граждански процес диспозитивно начало искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 2297.40 лева, включваща заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение,
което, противно на поддържаното от името на ответника, настоящият съдебен състав не
намира за прекомерно по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото общият му
размер е съответен на материалния интерес по делото, на фактическата и правна сложност
на същото, както и на положените от адвоката на страната конкретни процесуални усилия,
поради което и съдът го намира за съответен на принципите за обоснованост и
справедливост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“
АД, ЕИК ****, да заплати на „***“ АД, ЕИК *********, сумата от 11 820.80 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ЧСИ ***, рег. №
779 по описа на КЧСИ, при разпределяне на постъпили по изпълнително дело № 1/2018г.
суми, професионалната (деликтна) отговорност на която била обезпечена от „***“ АД по
8
силата на сключен с ЧСИ договор за застраховка „Професионална отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1363.78 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.09.2022г. до 14.09.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 2297.40
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9