Р Е Ш Е Н И Е
№440
гр.
Бургас, 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на четвърти декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 568 по
описа на БОС за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК „Търговски
спорове“.
Образувано е по искова молба, с
която са предявени обективно съединени искове от С.Д.А., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.
Ненчо Драгнев ат АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№17,
ет.2, офис№5 срещу ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София,
район Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 126 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП,
реализирано на 14.05.2018г., на автомагистрала Тракия, в близост до село
Кабиле, област Ямбол, поради нарушаване
на правилата на движение от И.С.А. при управлението на лек автомобил марка
„Джийп Либърти“, рег.№******, сумата от 1300 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разлика между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за
периода 17.05.2018г.-10.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 11.11.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е пътувал на 14.05.2018г. в лек автомобил „Джийп
Либърти“, рег.№******, управляван от водача И.С.А.,
който е причинил процесното ПТП при нарушение на правилата на движение.
Поддържа, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на
застрахованото към датата на непозволеното увреждане при ответника-застраховател
по застраховка „гражданска отговорност МПС, като противоправността и
виновността на деянието е установена от наказателния
съд с влязло в сила решение №813 от
24.07.2019г. по АНД №787/2019г. на РС-Ямбол. Посочва, че вследствие на
настъпилото ПТП е претърпял множество телесни увреждания-разстройство на
здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в получен травматичен шок,
трайно затрудняване на движението на снагата за срок 1,5-2 месеца с контузия на
дясна половина на гръден кош, счупени осмо, девето и десето ребра, леко
изразена контузия на долния лоб на десен бял дроб, трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок от
3-4 месеца с увреждане в областта на тазовите кости, раздалечаване на
двете лонни кости и ставни повърхности в кръстно-дълбочинна става и непълно
счупване на ацетабулум на дясна
тазобедрена става. Ищецът изнася данни, че е престоял 4 дни в интензивно
отделение на болницата в гр. Ямбол и 9 дни в Бургасмед ЕООД, от които 5 дни в
Отделение по гръдна хирургия и 4 дни в Отделение по ортопедия и травматология.
Излага, че след изписване от болницата е прекарал домашно лечение в продължение
на 60 дни, като през цялото време е бил на легло, неподвижен, обездвижен, не е
могъл самостоятелно да се обслужва, поставен му е бил специален колан, който да
притиска и затваря таза, носил го е в продължение на 6 месеца. Твърди, че около
4 месеца и половина се е предвижвал с патерици, а след това с бастун до края на
месец януари 2019г., получил е прищипване на пикочния мехур по време на
лечението на таза, появили са се проблеми с уринирането заради поставения
катетър, подуване на колената и глезените вследствие на раздвижването,
придружени с нечовешки болки. Позовава
се на решение №1297 на ТЕЛК от 28.05.2019г., с което му е определена 40
процента трайна неработоспособност. Посочва, че до инцидента е работил като
автомонтьор по трудов договор, сключен с
работодателя Ист 77 ЕООД и е получавал трудово възнаграждение в размер на 510
лева, но тъй като работата е свързана с физическо натоварване не е могъл повече
да я извършва за в бъдеще и трудовото му правоотношение е било прекратено.
Заявява, че за периода 17.05.2018г.-10.03.2019г. е бил в болнични. считано от
04.06.2019г. е започнал работа в Победа АД на длъжност автомонтьор, а от 26.06.2019г.
като шофьор. След претърпяното ПТП е развил страхова невроза от пътуване с
автомобил, особено ако скоростта превишава 60-70 км/час, което се отразява на
качеството на работата като водач на МПС. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който прави възражение за местна подсъдност, като моли делото да бъде изпратено
по подсъдност на СГС. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие са настъпили всички описани в
исковата молба телесни увреждания. Посочва, че видно от приложената медицинска
документация пострадалият е претърпял счупване само на осмо ребро, но не и на
девето и десето ребро. Намира, че според епикризата ищецът е постъпил на
преглед в Отделението по ортопедия и травматология една седмица след инцидента,
предвижвал се самостоятелно, когато е констатирано счупване на ацетабулум, като
счита, че това забавяне не съответства на интензитета на болките и страданията,
описани в исковата молба, както и, че щом като ищецът изпълнява длъжността
шофьор на платформа към момента не са налице болки и страдания. Според
ответника не е доказано и пострадалият да е посещавал контролни прегледи и да е
спазвал препоръките за грижа за травмите. По отношение на травмата на гръдния
кош твърди, че не е вследствие на процесното ПТП, а на заболявания бронхиална
астма и токсичен хепатит, което се потвърждава от рентгеновото изследване.
Оспорва исковете по размер като прекомерно завишени и в несъответствие с
принципа за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за
съпричиняване, като посочва, че застрахованият автомобил се е движил със съобразена
скорост и, че ищецът е бил без предпазен колан. Оспорва началния момент на
размера на претендираното обезщетение за забава. Признава наличието на
застрахователно правоотношение със собственика на автомобила, участвал в
процесното ПТП. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова
молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която изразява становище да
неоснователност на въведените от ответника оспорвания с отговора. По отношение
на възражението за местна подсъдност счита същото за неоснователно предвид
постоянния и настоящ адрес на ищеца в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник. Развива доводи, че решението за
наказателния съд е задължително за гражданския по отношение на претърпените от
ищеца телесни увреждания, поради което ответникът неоснователно оспорва същите
като недоказани. Оспорва твърденията в отговора, че се е придвижвал
самостоятелно след инцидента, като в тази връзка ангажира гласни доказателства.
Посочва, че не доказан принос на пострадалия в причиняване на вредоносния
резултат. По отношение на началния момент на лихвата за забава прави изменение
на акцесорната претенция, като моли да се счита предявена от 11.10.2019г.
Ангажира допълнителни доказателства.
По делото е постъпил допълнителен
писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл.373, ал.1 от ГПК, с
който поддържа възраженията и становището си в първоначалния отговор на
исковата молба. Възразява срещу приемането на представено заявление с
допълнителната искова молба като преклудирано.
Предявени са искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането
вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенциите за заплащане на обезщетение са предявени от ищеца пред
застрахователя на 08.07.2019г., видно от приложените доказателства по делото,
като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което надлежно е
възникнало правото му на иск пред съда. От друга страна непосочването на
банкова сметка ***, както и непредставянето на допълнителни доказателства във
връзка с настъпилото ПТП нямат за последица недопустимост на исковете, а биха
могли да рефлектират върху началния момент на поставяне на ответника в забава.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от ОД на МВР-Ямбол.
Съгласно протокола за ПТП на 14.05.2018г., около 22,47ч., е
настъпил инцидент, при следните обстоятелства: на автомагистрала Тракия, 280,500
км., И.С.А. при управлението на МПС марка
„Джийп Либърти“, рег.№****** е
допуснал ПТП, при което пътникът в същия автомобил С.Д.А. е пострадал и
получил множество фрактури.
С решение №183 от 24.07.2019г. на РС-Ямбол по
АНД№797/2019г. И.С.А. е признат за виновен за това, че на 14.05.2018г. на
автомагистрала Тракия, в участъка между пътен възел Кабиле и пътен възел
Зимница, в платното за движение по посока гр. Бургас, в участъка между
километър 280+367,6 до километър 280+473,6, при управлението на МПС „Джип
Либърти“, рег.№******, собственост на Т.Д.А.от гр. Бургас, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил и допуснал да напусне пътното платно за
движение, не е съобразил скоростта за движение на автомобила с конкретната
пътна обстановка и атмосферните условия и отклонил рязко движението на
автомобила надясно, с което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на С.Д.А.: средна телесна повреда, изразяваща се в
травматичен шок, състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната половина
на гръдния кош със счупване на осмо, девето и десето ребра, с леко изразена
контузия на долния лоб на десен бял дроб, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при нормален ход на
оздравителния процес, средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на
тазовите кости -раздалечаване на двете лонни кости и ставните повърхности в
кръстно-хълбочна става и напълно счупване на ацетабулума на дясна тазобедрена
става, довели до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок
не по-малко от 3-4 месеца при нормален ход на оздравителния процес-
престъпление по чл. 343, ал.1, б“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в
размер на 1000 лв.
На основание чл.300 от ГПК
настоящият граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е
обвързан от влязлото в сила решение по чл.78а от НК на наказателния съд,
приравнено по правни последици на влязла
в сила присъда, относно извършването на
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, в това число по отношение на причинените в
причинна връзка с деликта три средни телесни повреди на ищеца, явяващи се
съставомерен признак и елемент от състава на престъплението, така както са
описани в диспозитива и в мотивите на решението по АНД№797/2019г. на РС-Ямбол.
Не е спорно по делото, че
пострадалият С.А. непосредствено след процесното ПТП е бил откаран в МБАЛ Свети
Пантелеймон АД– гр. Ямбол, като първоначално е бил настанен в ОАИЛ. Съгласно приложената епикриза от МБАЛ Свети Пантелеймон АД– гр. Ямбол,
находяща се на стр. 46 по делото, ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП до
СПО-гр. Ямбол, постъпил за лечение в ОАИЛ на 15.05.2018г. и изписан на
17.05.2018г. с поставена окончателна диагноза „травматичен шок, фрактура косте VIII- IX- X лекстра и фисура на ацетабулума в дясно“. След насочването му за лечение и
диагностично уточняване в УМБАЛ Бургас е постъпил в Отделението по гръдна
хирургия на 17.05.2018г. към МБАЛ Бургасмед ЕООД в задоволително общо състояние,
където е лекуван до 21.05.2018г., видно от епикриза на стр.48 по делото от МБАЛ
Бургасмед ЕООД. Поставена му е окончателна диагноза „контузия на гръден кош, S20.2 и фрактура косте VIII“ и издаден болничен лист за временна неработоспособност за общо 35 дни.
Според епикриза, издадена от Отделението по Ортопедия и травматология към МБАЛ
Бургасмед ЕООД, на 22.05.2018г. ищецът
отново е постъпил в болницата за извършването на оперативни процедури на таза и
долния крайник със среден обем на сложност. Обективното му състояние съгласно посочената
епикриза е палпаторна болка в областта на
симфизата и двете сакроилиачни стави, с болезнени ограничени движения в
дясна тазобедрена става. Извършена е
операция с оперативен протокол от 22.05.2018г., като под рентгенов контрол е направена
репозиция-закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друга
неуточнена кост и пострадалият е изписан на 25.05.2018г. с препоръки за
спазване на постелен режим на легло в продължение на 30 дни, да носи ортеза за
30 дни и за последващо амбулаторно проследяване от лекар-ортопед.
Приобщените като писмено доказателство по делото медицински епикризи представляват официални документи, изготвени от
длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и
пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250
от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
С исковата молба са ангажирани амбулаторен лист от
17.07.2018г. за преглед от доктор Стелиян Славов два месеца след инцидента, с
който на С.А. е поставена основна диагноза „увреждане на пикочен мехур,
неуточнено“, резултати от рентгенологично и рентгеново изследване, 10 броя
болнични листи и 2 броя експертни решения на ТЕЛК за временната му
неработоспособност в периода 17.05.2018г.-10.03.2019г., медицински протокол на
ЛКК от 01.11.2018г., съгласно който към прегледа от експертната комисия ищецът все
още се предвижва с помощни средства и натоварва крайниците и поставена водеща
диагноза „ S33.4 травматично скъсване на симфиза на
пубис- есенциална първична хипертония и астма с преобладаващ алергичен
компонент“.
Според приетото по делото експертно решение №2777 от
28.11.2018г.***, втори състав на ТЕЛК, поставената водещата диагноза на ищеца е
„смазване в областта на тазобедрена става и бедрото, ортопедичен статус
движение, щадящо повече за десния крак с помощта на патерица, колан в областта
на кръстната област, щадящо сядане, лягане, изправяне, навеждане, палпаторна
болка при натиск върху двете илиачни кости и над симфизата, ограничени са
движенията в двете тазобедрени стави, щадящи движения в двете колена, които са
оточни и болезнени“. Пред ТЕЛК С.А. е съобщил за затруднено дишане вследствие
на астма, от която е лекуван преди ПТП пред месец февруари 2007г. В тази връзка по делото е представена и епикриза от Пневмофтизиатрично
отделение на Специализирана болница за активно лечение за пневмо-фтизиатрични заболявания
Бургас ЕООД, видно от която ищецът е постъпил на лечение на 06.02.2007г. и
изписан на 10.02.2007г. с поставена диагноза „бронхиална асма-неалергична,
средно тежък пристъп“.
Съгласно анамнезата в експертно решение №317 от 11.02.2019г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас
ищецът се оплаква от болки в десния химоторакс, дясна тазобедрена става и в
областта на срамната кост, има ограничени движения в дясна тазобедрена става. В
ортопедичния статус е констатирано движение, щадящо за десния крак с помощта на
патерица, ротиран таз, болки при натиск в областта на десния хемиторакс, 7,9 и
10 ребра, срамна кост и двете илиачни кости, щадящи ограничени движения в двете
колена.
С експертно решение №1297 от 28.05.2019г. С.А. е освидетелстван и му е определена 40 процента трайно намалена
работоспособност за срок от две години. Като противопоказни условия на труд са посочени
претоварване на долните крайници, като движението, щадящо за десния крак, вече
е възможно без помощни средства към момента на прегледа според ортопедичния
статус. При прегледа ищецът е съобщил за продължаващи болки при натиск в
областта на десен хемиторакс-7,9 и 10 ребра, срамна кост и двете илиачни кости.
Установява се по делото, че към датата на процесното ПТП
ищецът е заемал длъжността „автомонтьор“ по трудово правоотношение с
работодателя Ист 77 ЕООД, като съгласно приложения трудов договор №2 от
089.01.2018г. е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 510 лева
Със заповед от 23.05.2019г. трудовото му правоотношение е
било прекратено по общо съгласие, считано от 23.05.2019г.
На 06.06.2019г. С.А. е започнал работа в Победа АД като
автомонтьор, видно от приложения срочен трудов договор от 04.06.2019г., сключен
на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. чл. 70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване 6
месеца и уговорено основно трудово възнаграждение 850 лв.
Със споразумение от 26.06.2019г., на осн. чл. 259 от КТ
ищецът е приел да съвместява при същия работодател и длъжността „шофьор
платформа“ за срок от 6 месеца и допълнително възнаграждение 660 лв.
За периода, в който е бил в отпуск по болест поради
временна неработоспособност 17.05.2018г.-10.03.2019г., съгласно приложените справки от НОИ му е
изплатено обезщетение в общ размер на 2941,61 лв.
По делото не е спорно, а и от
приложената застрахователна полица на стр. 236 по делото се доказва, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелката Д.А.-съпруга на ищеца си спомня, че на 15.05.2018г.
сутринта след като узнала за случилото се го посетила в болницата в гр. Ямбол.
Обяснява, че А. е бил в много лошо състояние в реанимацията, имал счупени
ребра, счупен, пукнат и разчекнат таз, външни охлузни рани, не си усещал
краката. В продължение на четири дни свидетелката ходила на свиждания при
съпруга си в болницата в гр. Ямбол, след това го прехвърлили в болницата в гр.
Бургас, където лежал първо в отделението по гръдна хирургия, а после в
отделението по ортопедия и травматология. Свидетелства, че пострадалият от ПТП
е бил на легло вкъщи в продължение на два месеца. Поддържа в показанията си, че
лекарите са му казали да носи колан, който обхваща тази и следвало да носи, тъй
като счупването било вътрешно и нямало как да се направи операция. Според
свидетелката от счупените ребра ищецът е получил кръвоизлив в белия дроб.
Обяснява, че първо са го раздвижили с патерици, след това с бастун, тазът му зараснал
на криво и прещипал пикочния мехур. Свидетелства, че след инцидента ищецът не
бил стабилен психически, не искал да се храни, да ходи до тоалетна, да го
къпят. Притеснявал се и към момента от шофиране и когато пътува с кола.
Свидетелката допълва, че към момента все още му се надуват краката, коленете и
глезените, не може да стои на твърдо повече от две минути и получава болки в
таза и в гърба. Съобщава, че на съпруга й не са заплащани компенсации или
обезщетения от работодателя.
Свидетелката Р.А.-майка на ищеца
в показанията си потвърждава, че след операцията синът й не можел да става и
бил на легло, като е бил обслужван от неговата съпруга. Заявява, че след
раздвижването е започнал да се предвижва с помощта на патерици, после с бастун,
наложило се да носи колан на таза, навсякъде го боляло, получил увреждане на
петата, имал усложнения.
Свидетелят С.П.– съсед и приятел
на ищеца в показанията си твърди, че след ПТП А. е получил проблеми с таза,
имал ударени ребрата, бил на легло, след това ползвал патерици.
По делото е разпитан свидетелят И.А.,
управлявал лек автомобил „Джийп Либърти“, рег.№****** по време на инцидента,
който твърди, че преди да достигнат до
Дражево телефонът на ищеца отказал и той си откопчал колана, за да остави
телефона отпред да се суши. Не помни и няма възприятия дали към ПТП ищецът е
бил с предпазен колан. Посочва, че автомобилът има обезопасителни колани на
предните и на задните седалки и те са били изправни.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели следва да бъдат кредитирани, като не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
В протокола за оглед на
местопроизшествието, приложен по делото, не е изследвано обстоятелството дали
пострадалият С.А. е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП.
Според приетото по делото
заключение на вещото лице Г. по назначената съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, при положение, че предпазният колан е бил правилно
поставен, съответно хоризонталният и диагоналният ремък са обхващали плътно
таза и торса на пострадалия, е изключено да настъпи откопчаването му. Липсват
данни за внезапно настъпила техническа повреда, причинила загуба на напречната
устойчивост на автомобила. В с.з. на 09.10.2020г. вещото лице Г. уточнява, че
ако пострадалият е бил с предпазен колан е нямало да получи твърдените
травматични увреждания, защото нямаше да се травмира допълнително от падането
на терена. Бил е изхвърлен с голяма скорост и в случай, че е бил с поставен
колан според вещото лице ищецът е щял да остане в автомобила.
Видно от заключението на вещото
лице П. по назначената съдебно-медицинска експертиза в медицинската документация няма описани характерни увреждания, които биха се получили
при правилно поставен предпазен колан. Установява се от заключението на вещото
лице П., че ищецът е получил съчетана травма, довела до травматичен шок, по
отношение на травмата на гръдния кош със счупване на три ребра в дясно с лека
контузия на белия дроб и плеврални изливи, обичайният срок за възстановяване на
три счупени ребра е в рамките на 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес. Според вещото лице П. травмата на срамните кости, както и счупването на
ацетабулума отзвучават в рамките на
10-12 месеца, при нормален ход на оздравителния процес.
БОС кредитира заключенията на
вещите лица по авто-техническата и медицинската експертизи, които са обстойно обосновани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че водачът на застрахования при ответника автомобил, за който е
сключена застраховка гражданска отговорност, виновно е допуснал ПТП като
е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследстие на което е причинил няколко
различни по вид средни телесни на ищеца. Предвид влязлото в сила решение по чл.78 от НК, обвързващо
гражданския съд на осн. 300 от ГПК доказан по
безспорен и несъмнен начин е фактическият състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието. Ответникът
е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 80 000
лева в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца са причинени три средни телесна
повреда, изразяваща се в травматичен шок, състояние, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на дясната половина на гръдния кош със счупване на осмо, девето и
десето ребра с леко изразена контузия на долния лоб на десен бял дроб, което е
довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, средна телесна повреда,
изразяваща се в увреждане на тазовите кости -раздалечаване на двете лонни кости
и ставните повърхности в кръстно-хълбочна става и напълно счупване на ацетабулум
на дясна тазобедрена става, довели до трайно затруднение движенията на десния
долен крайник. Получените травми са многобройни
и в различни области на тялото, придружени с интензивни болки и страдания, както
и значителни неудобства, като възстановителният процес е бил продължителен. Зарастването на таза е протекло с допълнителни усложнения
и прищипване на пикочния мехур, довело до проблеми с уринирането. Ищецът е ползвал болнични в
продължение на десет месеца, в които е бил неработоспособен, определена му е 40
процента трайно намалена работоспособност за срок от две години с решение на
ТЕЛК. Съдът при определяне на обезщетението отчита трудоспособната му възраст,
в която загубата на работоспособност при семеен мъж с две непълнолетни деца създава допълнителен психически и социален дискомфорт. След инцидента е нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалия, като травмите от телесните увреждания продължават и не са
отшумели към приключване на съдебното в настоящата инстанция. Както посочва
свид. А.на ищеца все още се надуват краката, коленете и глезените и той получава болки в таза и в гърба
при стоене върху твърди повърхности, изпитва притеснения, когато му се налага
да шофира и да пътува в автомобил.
Съдът приема за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца по следните съображения:
В процесния случай безспорно се доказва по делото, че ищецът е пътувал на предната
седалка, като автомобилът е оборудван с фабричен колан на
тази седалка, който е бил изправен. Установява се от заключението по назначената
авто-техническа експертиза, че тялото на пострадалия е рязко изхвърчало от
автомобила и в случай, че е бил с
предпазен колан е нямало да получи твърдените травматични увреждания, защото е
нямало да се нарани допълнително от падането на терена и тялото му е щяло да
остане в автомобила. Ищецът С.А. би имал характерни травматични наранявани при
поставен предпазен колан, но данни за такива няма в медицинската документация
според съдебно-медицинската експертиза. Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на ищеца, който с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. БОС определя степента му на съпричиняване на 1/4.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени
вреди и частично основателен, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
За горницата над посочения
размер до предявения размер от 126 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Установи се по делото, че
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и изплатеното
обезщетение от НОИ за периода на временна неработоспособност 17.05.2018г.-10.03.2019г.
възлиза на 1300 лева, поради което ищецът е претърпял имуществени вреди
вследствие на деликта в посочения размер.
При съобразяване на възприетата
по горе от настоящия съдебен състав степен на съпричиняване на вредоносния
резултат искът за имуществени вреди е основателен
до размера от 975 лева, за който следва да бъде уважен. За горницата над
посочения размер до предявения размер от 1300 лева искът за имуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая уведомяването до ответника със заявление от пострадалия е от 30.05.2018г.,
като е връчено с обратна разписка, на стр.237 по делото. С оглед на това акцесорната
претенция за лихви върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, считано
от 11.11.2019г. до окончателното плащане, така както е претендирана, е
основателна.
По делото не са
ангажирани доказателства за заплатени от ищеца съдебно-деловодни разноски,
поради което искането за присъждането им е неоснователно и следва да се остави
без уважение. Представено е само пълномощно, без договор за предоставяне на
правна помощ, с който да е уговорен размер адвокатско възнаграждение, няма и
доказателства за извършено плащане до приключване на съдебното дирене в
настоящата съдебна инстанция.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 2887,50лева
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 2439 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, район Възраждане, ул. Света София №7, ет.5 да заплати на С.Д.А., ЕГН**********,
с адрес ***, сумата
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили
телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 14.05.2018г., на
автомагистрала Тракия, в близост до село Кабиле, област Ямбол, поради нарушаване на правилата на движение от
водача И.С.А. при управлението на лек автомобил марка „Джийп Либърти“, рег.№……,
сумата от 975 /деветстотин седемдесет
и пет/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разлика между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за периода
17.05.2018г.-10.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 11.11.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Д.А. за осъждане на ОЗК Застраховане АД да му
заплати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди за разликата над уважените до предявените размери от
126 000 лева неимуществени вреди и 1300 лева имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.Д.А. да заплати на ОЗК Застраховане
АД сумата от 2887,50лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 2439лева държавна такса за разглеждане на исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: