Р Е Ш Е Н И Е
14.02.2020г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и първи януари |
Шести наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: П. Антова
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 2399 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №0800-413 от 05.02.2019г. *** на културата е наложил на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище ***, р-н ***представлявано от Р.М.С., имуществена санкция в размер на 3500 лв за извършено административно нарушение по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Р.М.С., управител на „Д.Ф.“ ООД, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна Държавна агенция М.н.к. се явява *** С.С., която изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №11 от 30.08.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 08.06.2018г., П.И.И., на длъжност регионален *** в ГД ИОКН при МК, на основание Заповед № РД 09-319/11.05.2018г. на *** на културата във връзка с чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН и П.Х. Г., гл. *** в ГД ИОКН, на основание Заповед № РД09-323/11.05.2018г. на ***на културата във връзка с чл.192, ал. 1, т.1 от ЗКН, са извършили проверка по документи и на място на сграда - недвижима културна ценност, намираща се в гр. Плевен, ул. ***. Съставен е Констативен протокол по реда на чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН, регистриран в МК с вх. № 08-00-413/26.06.2018г. От направената проверка по документи е установено, че сградата на ул. ***се намира в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес гр. Плевен, ул. ***, съгласно ЗРП, одобрен със Заповед №РД-15-1894/15.11.2000г. Имотът е с идентификатор 56722.659.872 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния ***на АГКК. Имотът е частна собственост на Т.И.И., С.И.Т., „***“ ЕООД и „Д.Ф.“ ООД. *** е декларирана с писмо № 5675/15.12.1989г. на НИПК като архитектурен паметник с предварителна категория „за сведение“. Съгласно § 12 от ПЗР на ЗКН, „заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Сградата е елемент по уличния фронт по ул. „***“, деклариран с писмо №5675/15.12.1989г. като групов паметник но културата и съгласно § 12 от ПЗР на ЗКН притежава статут на недвижима културна ценност. Сградата е в още по-тежко аварийно състояние от констатираните при предходните проверки.: покривът липсва, виждат се следи от пожар, при който е пострадал сериозно таванският гредоред, увреден допълнително от атмосферната влага; североизточната кула е разрушена, както и части от надзида; стените по фасадите също са обрушени, с пукнатини и паднала мазилка, което е довело до ерозия на тухлената зидария; на места са запазени елементи от пластичната фасадна украса, гредоредът на втория етаж също е прогнил и с пропадания. В резултат от действието на атмосферните води и дъждовете през пролетта на 2018 година са отслабени и носещите зидове. Около и в сградата са израснали много храсти и дървета с различна големина, които не са разчистени от собствениците. Сградата е оградена с висока плътна ограда. Като собственик на сградата „Д.Ф.“ ООД не е предприело мерки за опазването и поддържането ѝ съвместно с другите собственици или самостоятелно, с изключение на поставената по указание на Община Плевен ограда, с цел да предпазва преминаващите граждани от падащи части от фасадната конструкция. На фасадата на сградата има предупредителна табела за опасност от самосрутване. Като собственик на сградата „***“ не е предприело, съвместно с другите собственици или самостоятелно, мерките, предписани за изпълнение на Заповед № РД-12-145/04.05.2017г. на *** на Община Плевен, издадена на основание чл.73, ал.3 от ЗКН,както и за изпълнение на предписанията на комисията по чл.73, ал.1 от ЗКН, както следва:
– На основание чл.74, ал. 1 от ЗКН, да се изготви архитектурно
заснемане, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкция на сградата. Да се изготвят шаблони на запазената пластична украса на сградата и корнизите, които да се използват за реставрация на фасадите. Да се заснемат геодезически характерни коти по фасадата, кота корниз и кота било.
– След положително становище по внесените материали
по реда на чл.74, ал.1 от ЗКН, до изготви конструктивен проект за укрепване на фасадите, по време на демонтажа и строителството, който да се внесе за съгласуване в Община Плевен.
– След одобряване на конструктивния проект да демонтират
сградата, като запазят фасадите към ул. „***“ и пл.“ ***“. Елементите на каменното стълбище също да бъдат запазени на депо, след демонтажа, за евентуало експониране в реконструираната сграда.
Бездействието за приемане на мерки относно опазването и поддържането на сградата – НКЦ е продължило в дългогодишен период от време , като нарушението на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, е установено към датата на проверката от ***ите от ГД ИОКН на 08.06.2018г., при която с Констативен протокол по реда на чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН, регистриран в МК с вх. № 08-00-413/26.06.2018г. е прието, че в резултат от неполагането
на дължимите грижи на добър стопанин и собственик на имот, състоянието на сградата на ул. ***, намираща се в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес гр. Плевен, ул. ***, е в още по-тежко състояние и опасността от самосрутване е непосредствена.
Въз основа на Акт №11 от 30.08.2018г. за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление №0800-413 от 05.02.2019г. на ***а на културата, с което е наложено на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище ***, р-н ***представлявано от Р.М.С., имуществена санкция в размер на 3500 лв за извършено административно нарушение по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство.
С Решение №339 от 13.05.2019г., постановено по НАХД№432/2019г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление №0800-413 от 05.02.2019г. на ***а на културата, с което е наложено на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище ***, р-н ***представлявано от Р.М.С., имуществена санкция в размер на 3500 лв за извършено административно нарушение по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство, като незаконосъобразно.
С Решение №568 от 24.10.2019г., постановено по КАНД №870/2019г., Административен съд – Плевен е отменил Решение №№339 от 13.05.2019г., постановено по НАХД№432/2019г. на Районен съд – Плевен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на решението.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания актосъставител П.И.И. и свидетелите П. Х.Г., М.В. Т.– С.и Е.Б.Н., чиито показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондетност и съответствие с приложените по делото писмени доказателствата, а именно: заверено копие от констативен протокол с входящ № 08-00-423 от 26.06.2018 година; заверено копие от сигнал в МК с входящ № 08-00-413 от 09.05.2018 година от Г.С.- *** на Община Плевен; заверено копие от констативен протокол № 3 от 10.02.2012 година и констативен протокол от 02.04.2012 година на комисия, свикана съгласно чл. 73 ал. І от ЗКН; заверено копие от уведомление-молба от 23.04.2015 година с входящ № ТСУ и С-04Т-218-1 от 23.04.2015 година в Община Плевен от Т.И.И. и С.И.И., собственици на сградата; заверено копие от Заповед № РД-12-334 от 17.06.2015 година на проф. д-р Д.С.- *** на Община Плевен; заверено копие от констативен протокол № 1 от 25.06.2015 година на комисия, свикана по чл. 73 ал. І от ЗКН; заверено копие от писмо на ***Д.Д.- ***на НИНКН с изходящ № 0800-194 от 16.11.2015 година до Т.и С.И. с копия до ГД ИОКН и главен ***на Община Плевен; заверено копие от Заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 година на ***Н.И.- Заместник *** на Община Плевен, издадена на основание чл. 73 ал. ІІІ от ЗКН; заверено копие от Решение № 411 от 28.09.2016 година Административен съд - Плевен, издадено по производство, образувано по жалба на Т.И.И. и С.И.И. против Заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 година на Заместник *** на Община Плевен; заверено копие от писмо на ***Д.Д.- ***на НИНКН с изходящ № 0800-194 от 15.02.2017 година до главен ***на ГД ИОКН с копия до Т.И. ***; заверено копие от Определение № 3771 от 28.03.2017 година на ВАС, издадено по производство, образувано по жалба на Т.И.И. и С.И.И. от град Плевен срещу Решение № 411 от 28.09.2016 година Административен съд - Плевен; заверено копие от Заповед № РД-12-145 от 04.05.2017 година на Г.С.- *** на Община Плевен, издадена на основание чл. 73 ал. ІІІ от ЗКН и на Решение № 411 от 28.09.2016 година Административен съд - Плевен, влязло в законна сила, считано от 18.04.2017 година; заверено копие от Решение № 489 от 26.10.2017 година Административен съд - Плевен по АД № 394 от 2017 година по описа на същия съд; заверено копие от доклад от З.З.- ***в Отдел „Правно и нормативно обслужване“ при Община Плевен относно Заповед № РД-12-145 от 04.05.2017 година на Г.С.- *** на Община Плевен; 11 броя снимки; заверено копие от писмо с изходящ № 08-00-413 от 09.08.2018 година до „Д.Ф.“ ООД с покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение; заверено копие от Заповед № РД 09-319 от 11.05.2018 година и РД 09-323 от 11.05.2018 година на *** на културата; заверено копие от Заповед № РД 09-267 от 19.05.2017 година на *** на културата; декларационната карта на паметник на културата, както и декларационно писмо № 5675 от 15.12.1989 година, съдържащо обяснителна записка относно списъка на архитектурните паметници в град Плевен и в табличен вид списък, в който под № 30 фигурира жилищно-търговска сграда на ул. ***, Протокол №80 с изх.№ ПР-25/27.06.2019г., одобрен от *** на културата, от заседанието на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, състояло се на 09.05.2019г., на което касае процесния недвижим имот – жилищно-търговска сграда, ул. *** в гр.Плевен; Идентификационен фиш за изготвена Заключителна оценка, изготвена през месец януари 2019г. от НИНКН, на основание чл.21, ал.3 от Наредба № Н-12 от 21.11.2012г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, действала към момента на оценката; Снимков материал от проверката от 06.06.2018г., Решение №1446 от 29.10.2019г. по адм.д.№45/2018г. на ВАС. От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на Заповед № РД – 09-319/11.05.2018 година на *** на културата, на 08.06.2018 година, ***и в същото Министерство - актосъставителят П.И.И. и свидетелката П.Х.Г. извършили проверка на обект жилищно-търговската сграда, находяща се на ул. "*** № 2, УПИ ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен. Проверката била инициирана във връзка с издадена Заповед № РД – 12 -145/04.05.2017 година на *** на Община град Плевен, съдържаща нарочни предписания към собствениците на същата сграда във връзка с опазването и поддържането и като част от културното наследство. От показанията на актосъставителя П.И.И. и свидетелката П.Х.Г. се установява, че сградата е в още по – тежко аварийно състояние от това, което било констатирано при предишни проверки в годините, датиращи от 2015 година. Според актосъставителя П.И.И. и свидетелката П.Х.Г. при проверката установили, че покривът липсва напълно, били изцяло разрушени североизточна кула и части от надзида; стените по фасадите били обрушени с пукнатини от паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия на тухлената зидария; гредоредът от втория етаж бил прогнил и пропаднал, около и в сградата имало израснали много храсти и дървета с различна големина. От показанията на актосъставителя П.И.И. и свидетелката П.Х.Г. се установява, че за така констатираните обстоятелства бил изготвен нарочен констативен протокол с входящ № 08-00-423 от 26.06.2018 година, било направено и фотозаснемане на обекта. От показанията на свидетеля Е.Б.Н. се установява, че същият работи като ***„ТСУ“ в Община - Плевен и в това си длъжностно качество е запознат със статута на сградата като недвижима културна ценност, както и с нейното аварийното състояние. Според показанията на свидетеля Е.Б.Н. сградата се намира в изключително лошо състояние, като имало следи от пожар и навлажнени зидове, имало пукнатини по елементи от двете главни фасади. От показанията на свидетеля Е.Б.Н. се установява, че сградата е опасна и негодна за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и пожароопасна. Според показанията на свидетеля Н.никой от комисията, проверяваща имота през 2015г., не е посмял да влезе в сградата, с изключение на арх. Б., тъй като имало опасност от самосрутване. Според свидетеля Н.на собствениците на сградата били дадени предписания по чл.71 и 73 от ЗКН по констативен протокол от 25.06.2015г., които те не изпълнили. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и свидетелите Г. и Н., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях аварийно състояние на сградата. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения по констатираното аварийно състояние на сградата и неполагането от страна на собственика на необходимата грижа с цел опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на тази НКЦ.
При така
приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „Д.Ф.“
ООД е извършил нарушение по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.197, ал.1 от Закона за
културно наследство. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на „***“ ООД за това, че като
съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр.
Плевен, с административен адрес – гр. Плевен, ул. ***“ № 2, с идентификатор
56722.659.872 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не
е полагало необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на сградата, като така не е изпълнило разпоредбите на чл.71, ал.1,
т.1 от ЗКН, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими
културни ценности са длъжни да:1. Полагат необходимите грижи за тяхното
опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на
разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното
деяние е осъществено чрез бездействие, включително с неизпълнение на Заповед №
РД-12-145/04.05.2017 г. на *** на Община-Плевен, издадена на основание чл. 73,
ал. 3 от ЗКН. Представените по делото писмени доказателства установяват по
безспорен начин, че жилищно-търговската сграда, находяща
се на ул. "*** № 2, УПИ ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен е собственост на Т.И.И., С.И.И. , "***" ЕООД
– Плевен и "***" ООД – София - жалбоподател в настоящето
производство. Сградата е декларирана с писмо № 5675 от 15.12.1989 г. и
фигурира под № 30 в актуализирания списък на архитектурните паметници на
културата в гр. Плевен, одобрен от архитектурната комисия при експертния съвет
на НИПК с Протокол № 26/12.09.1989 г., като архитектурно-строителен паметник на
културата с предварителна категория "за сведение" и попада в обхвата
на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на
културата – църква "***" – Плевен, деклариран със същото декларационно писмо като архитектурно-художествен паметник
на културата, с предварителна категория "местно значение" и съгласно
чл. 59, ал. 4 от ЗКН /ДВ бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп./ и § 12, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с предварителна категория
„за сведение“. При влизане в сила на Закона за културното наследство в него не
е съществувал категория "архитектурен паметник на културата категория
"за сведение". Но съгласно § 10 от ПЗР на закона (Обн.
- ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) "Заварените обявени
по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като
културни ценности по смисъла на този закон." Тази разпоредба касае всички
заварени, обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата,
без значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че
към момента на влизане на закона в сила в него няма категория "за
сведение". С последваща промяна в Закона за
културното наследство - ДВ, бр.54/2011 г., са променени както чл. 50, уреждащ
категориите недвижими паметници на културата, така и §10 от ПЗР. С тези
изменения в чл. 50 е уредена категория "за сведение", а §10 придобива
следното съдържание: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими
паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности
по смисъла на този закон." Следователно с промяната от 2011 г. само се
урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния
статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута й. И при
обнародване на закона, и при това изменение на закона, процесната
сграда има същия статут, който е придобила през 1989 г. Разпоредбата на §12 от
ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като
декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани
ценности. Безспорно по делото е установено, че сградата е била надлежно
декларирана. Съгласно чл. 61, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗКН
декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с
регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН при
взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, като със
заключителната оценка по ал. 1 се извършва установяване на културната и научна
стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. След
изготвена от НИНКН по реда на чл. 61 от ЗКН заключителна оценка, е установено,
че обектът притежава качества на недвижима културна ценност и липсва основание
по чл. 69, ал. 1 от ЗКН за прекратяването на временните режими за опазване на и
отписването му от регистъра на недвижимото културно наследство по чл. 68, ал. 1
от ЗКН. На заседание на Специализирания експертен съвет по опазването на
недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към *** на културата, проведено на
09.05.2019 г., е докладвано предложение на директора на НИНКН за предоставяне
статут по чл. 64, ал. 1 от ЗКН на обекта като архитектурно-строителна недвижима
културна ценност, с категория „за сведение“, както и определяне на режими за
опазването му. С решение по т. 10 от Протокол № 80 от 09.05.2019 г. СЕСОНКЦ не
приема предложението на НИНКН, относно категоризирането на недвижима културна
ценност, с категория „за сведение“. СЕСОНКЦ изразява становище, че значителната
загуба на материалната автентичност не е причина да се занижава категорията за
сградата, тъй като тя има високо значение в градоустройствен аспект и висока
културно-историческа стойност и предлага да бъде повишена категорията на
недвижимата културна ценност от категория „за сведение“ в категория „местно
значение“, като процедурата не е приключила. Съгласно чл. 59, ал.4 ЗКН
декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до
установяването им като такива по реда на този закон. А според ал.3 временният
режим за опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички физически и
юридически лица след приемането на ЗКН (2009 г.). Следователно жилищно-търговската
сграда, находяща се на ул. "*** № 2, УПИ
ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен запазва декларираната по стария ред предварителна
категория "за сведение" от 1989 г. и има статут на недвижима културна
ценност до установяването й като такава по реда на новия закон – Закон за
културното наследство. След като сградата има статут на недвижима културна
ценност, за собствениците й, в т.ч. за дружеството жалбоподател - "***"
ООД – София, съществува задължението да полагат необходимите грижи за нейното
опазване, съхранение и поддържане в добро състояние. Констатираното нарушение е
квалифицирано по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство. Извършеното
деяние се изразява обобщено в това, че дружеството в качеството си на
съсобственик на процесния имот, не е положило необходимите грижи за неговото опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние, като не е предприело мерки в насока
да изпълни разписаните в
чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН задължения
и не е изпълнило Заповед №
РД-12-145/04.05.2017г. на *** на Община-Плевен, издадена на основание чл. 73,
ал. 3 от ЗКН, на която дружеството е адресат. Т.е. изпълнителното деяние на
нарушението е осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след
изтичане на установените в Заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. срокове за
провеждане на процедурите по изготвяне и представяне на архитектурно заснемане
на сградата, текстова и фото-документация, изготвяне на конструктивен проект за
укрепване на фасадите и внасянето му за съгласуване в община Плевен и т.н. и не е приключило включително към датата на
последната проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол
№08-00-413/26.06.2018 год. Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган
от жалбоподателя, поради което съдът приема, че изпълнителното деяние на
нарушението е осъществено чрез
бездействие, което продължава да се осъществява до момента, докато дружеството
не предприеме мерките, които са му предписани със заповедта и/или от закона.
Докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В
случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал
непрекъснато през целия период. Когато едно административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се
установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с
предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на процесната сграда. Поради изложеното
съдът приема, че от възникване на задължението за собствениците за предприемане
на горните действия до фактическото им
предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена
конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до
настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и
НП дата 08.06.2018 год. съставлява датата, на която, видно от всички материали
по административно-наказателната преписка, е констатирано това бездействие от
контролните органи. На тази дата, след обобщаване на всички събрани по
преписката писмени документи, включително и от предходно извършвани проверки и
снимков материал, е направена писмена констатация, че дружеството-съсобственик
на имота не е изпълнило произтичащите от ЗКН и издадената Заповед
№РД-12-145/4.05.2017г. на *** на Община Плевен задължения и са дадени конкретни
препоръки за изпълнение. Подробно е описано и в акта, и в обжалваното
наказателно постановление състоянието на сградата, а именно, че същата е в
тежко аварийно състояние, като е конкретизирано в какво се изразява то.
Съответно и адекватно на така констатираното състояние на сградата, описано
подробно по елементи, е указанието на органа за предприемане от страна на
съсобственика на мерки, разписани в чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН , а именно - грижи за опазване, съхранение и поддържане
в добро състояние на сградата, респ. на тези елементи, за които е констатирано,
че се дължи грижа. Тези грижи е ясно и
недвусмислено, че следва да съответстват на установеното при огледа и да са
насочени към отстраняване на тези
конкретно описани повреди. Както бе посочено по-горе от всички събрани по
делото доказателства се установя по безспорен и несъмнен начин, че покривът на
сградата липсва напълно, изцяло са разрушени североизточна кула и части от надзида;
стените по фасадите са обрушени с пукнатини от
паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия на тухлената зидария;
гредоредът от втория етаж е прогнил и пропаднал, около и в сградата има
израснали много храсти и дървета с различна големина. Жалбоподателят "***"
ООД – София не е предприел никакви действия, които да съответстват на
установеното при огледа и да са насочени
към отстраняване на тези конкретно описаните повреди. В случая
бездействието на жалбоподателя да предприеме мерки по опазване на процесния имот безспорно е довело до неговото увреждане в
какъвто смисъл са направените констатации от извършената проверка на място, за
която е съставен констативен протокол с входящ № 08-00-423 от 26.06.2018 година
н.М.н.к. От друга страна и в акта, и в обжалваното наказателно постановление от
една страна се съдържа препращане към издадената Заповед № РД-12-145/04.05.2017
г. на *** на Община-Плевен, а от друга страна са преповторени конкретните
указания към собствениците, дадени с тази заповед. Следователно, разписани са
конкретни, ясни и недвусмислени мерки, които следва да се предприемат, и грижи, които да се положат, за опазването,
съхранението и поддържането в добро състояние на процесния
имот. Обстоятелството,
че с Решение № 1446 от 29.10.2019 г., постановено по адм.
дело № 45/2018г. на ВАС – Трето отделение, е отменена Заповед №
РД-12-145/04.05.2017 г. на *** на Община Плевен, е правно ирелевантно
за предмета на делото. Цитирането в
АУАН на тази заповед се отнася до мерките, които собствениците на конкретния
недвижим имоти - НЦК е следвало да предприемат и то като етап за постигане на
доброто функционално състояние на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдебните решения са
задължителни за страните по тях, за всички съдилища и учреждения.
Тъй като силата на присъдено нещо на съдебното решение важи в определени
обективни предели, зачитането й изисква идентичност между предмета на делото и
предмета на извършваните от съответния административен орган действия. Правноустановителното действие на съдебното решение касае
само страните по делото, то не засяга проведеното административнонаказателно
производство. Обжалваното НП е издадено във връзка с установеното
неизпълнение на задължението на жалбоподателя да полага необходимите грижи за
опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на процесната НКЦ, което произтича пряко от закона и което
безспорно е налице, а не за неизпълнение на Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на *** на
Община – Плевен.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. За това нарушение разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ЗКН предвижда налагането на глоба в размер от 5000 до 10000лв за физическите лица и имуществена санкция в размер от 15000 лева до 30000 лева за едноличните търговци и юридическите лица. Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е в сила по време на извършването му, като съобразно ал.2 на същия член ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ЗКН в редакцията на ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г., предвижда налагането на глоба в размер от 1000 до 3000лв за физическите лица и имуществена санкция в размер от 1500 лева до 3500 лева за едноличните търговци и юридическите лица. Това е нормативният акт, който е в сила по време на извършване на нарушението и който е най-благоприятен за нарушителя. По чл. 197, ал. 1 от ЗКН съставомерно е неизпълнението на задължението на собственика на културната ценност да полага необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние. В случая бездействието на жалбоподателя да предприеме мерки по опазване на процесния имот безспорно е довело до неговото увреждане в какъвто смисъл са направените констатации от извършената проверка на място, за която е съставен констативен протокол с входящ № 08-00-423 от 26.06.2018 година н.М.н.к. Следва да се има предвид, че собственикът на обекта, в конкретния случай, представляващ архитектурно-строителен паметник на културата - недвижима културна ценност с категория "за сведение" има задължение да полага необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, което произтича пряко от закона и което задължение - неговото възникване и изпълнение не е обусловено от издаването на нарочен административен акт на контролен орган. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 от Закона за собствеността (ЗС) всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В подкрепа на тези основания е и разпоредбата на чл. 38, ал.3 от ЗС, съобразно която общите части не могат да се делят. Задължението на собствениците на недвижими културни ценности по чл. 71, ал.1 т.1 от ЗКН да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му, се отнася до всеки съсобственик, независимо от обстоятелството дали притежава идеална част от имота или е собственик на етаж, респ.част от етаж, от сградата, и независимо от размера на притежаваната част. Следователно жалбоподателят „Д.Ф.“ ООД като съсобственик на процесния имот носи отговорност за полагането на необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на фасадата, мазилката по фасадата, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, комините.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство е наложил на жалбоподателя „Д.Ф.“ ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 3500 лв, като при определяне размера на наказанието съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на обществена опасност на деянието. Съобразно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична и в случая следва да се понесе от всеки един от съсобствениците на процесния имот, който не е изпълнил задължението си по чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН независимо от обстоятелството дали притежава идеална част от имота или е собственик на етаж, респ.част от етаж, от сградата, и независимо от размера на притежаваната част. Отделен е въпросът, че стойността на необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на сградата се заплащат съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността от всички съсобственици съобразно частта им в общия имот.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана административно-наказателната му отговорност. В тази насока следва да се има предвид задължителната сила съобразно разпоредбата на чл.413 ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН на Решение №568 от 24.10.2019г., постановено по КАНД №870/2019г., на Административен съд – Плевен.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство, като законосъобразно и обосновано.
При този изход на процеса жалбоподателят „Д.Ф.“ ООД следва да бъде осъден да заплати на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН н.М.н.к. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №0800-413 от 05.02.2019г. на *** на културата, с което е наложено на основание чл.197, ал.1 от Закона за културно наследство на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище ***, р-н ***представлявано от Р.М.С., имуществена санкция в размер на 3500 лв за извършено административно нарушение по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „Д.Ф.“ ООД да заплати на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН н.М.н.к. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: