РЕШЕНИЕ
№ 932/18.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, I състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА административно дело № 631 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на И.Г.К. ***, чрез адв.А. *** против
Заповед за прилагане на ПАМ №20-0367-000082/11.05.2020г. издадена на основание
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград и е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността , но не повече от 18 месеца, считано от 02.05.2020г.
Отнети
Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели
с рег. № РА6897КМ.
Жалбоподателят,
счита оспорения акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон и в нарушение на целта на закона.
Поддържа се, че полицейските
служители са били длъжни, преди съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство да се уверят, дали лицето е водач на моторното превозно
средство по смисъла на закона и дали е управлявал същото след употреба на
алкохол. Счита се също така, че е било необходимо да го попитат, дали е
управлявал моторното превозно средство, когато е възникнало процесното
произшествие, тоест около 2 часа преди да бъде тестван за употреба на алкохол и
при какви обстоятелства е настъпило произшествието. В този смисъл се възразява,
че К. е бил проверен за употреба на алкохол, когато се е върнал при автомобила
си и е бил задържан от полицейските служители, като към този момент, той не е
водач на автомобила.
Иска се оспорената заповед да бъде
отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.
Началник Районно управление Велинград
при Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по делото писмено
становище поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.
Счита се, че извършеното от К. деяние
е несъмнено установено, като е съставен редовен Акт за установяване на
административно нарушение, връчен надлежно на неговия адресат. При издаване на
оспорената заповед са спазени материалния и процесуалния закони.
Иска се оспорената заповед да бъде
потвърдена.
Според съставената разписка,
заповедта е връчена на нейният адресат на 13.05.2020г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на
администрацията на 26.05.2020г. При това положение, следва да се приеме, че същата
е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
При извършена проверка на 02.05.2020г.,
в 02:33 ч. в гр.Ракитово. ул. „Георги Раковски“, И.Г.К. управлява моторно
превозно средство, товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № РА6897КМ, под
въздействието на алкохол в кръвта измерено в издишания въздух. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7513+“
с фабричен номер „ARBA 8096“, като уреда е отчел 1,73‰ алкохол. Същият е в тежко
алкохолно опиянение.
Издаден е талон за медицинско
изследване № 8859333 от 02.05.2020г.,като в него който е връчен на адресата, с
изричното волеизявление от негова страна, че „…отказва талон за мед. изследване…“.
Съставен е
Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 206110 от 02.05.2020г., в който деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Акта е
връчен при условията на отказ да бъде подписан от неговия адресат. Отказа е
удостоверен с подписа на свидетел.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0367-000082
от 11.05.2020г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция
на МВР, Пазарджик, е издадена въз основа на същите факти и обстоятелства
посочени в АУАН, като те са дословно възпроизведени в обстоятелствената част на
процесният административен акт.
Прието от административния орган е,
че с това деяние, К. е извършил нарушение изразяващо се в управляване на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,20‰, установено по надлежния ред, като е
нарушил е правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП.
Приобщена по делото е Заповед № 312з-74 от
18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на
конкретно изброени длъжности, включително и Началник Районно управление към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2,
т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Представена е справка за
нарушител/водач И.К., според която от 22.02.2002г., когато е издадено първото
свидетелство за управление на МПС до момента спрямо него са издадени две
наказателни постановления; седем електронни фиша и са постановени две
принудителни административни мерки, една от които е процесната. Съобразно
Удостоверение № 3286р-23588 от 23.05.2019г., за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха, в Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери“ към Главна дирекция „Пътна полиция“ на
МВР, процесното техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096 е преминало периодична
проверка на 19.11.2019г.
Представена е разпечатка от измерени
резултати с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096, в която на 02.05.2020г.,
в 02:33 ч. е отчетен резултат от 1,73‰.Според представената справка за
регистрация на МПС, товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № РА6897КМ е
собственост на И.К..
По отношение на същият инцидент е бил
съставен Акта за установяване на административно нарушение № АА265334 от
08.05.2020г., в който е констатирано, че на 02.05.2020г., около 01:06часа, в
гр. Ракитово, ул. „Грамадка“, като водач на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“
с рег. № РА6897КМ, К. не остава на място на пътно транспортно произшествие в
което е участник, не остава на място до пристигане на органи на МВР. Актът е
връчен на неговия адресат, който е вписал „…Имам
възражения…“. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №
20-0367-000402 от 20.05.2020г. на Началник РУ Велинград, с което на К. за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца.
Представено по делото е и Наказателно
постановление № 20-0367-000362 от 13.05.2020г. на Началник РУ Велинград, в
което е прието за установено, че на 02.05.2020г., около 01:06часа, в гр.
Ракитово, ул. „Грамадка“, като водач на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с
рег. № РА6897КМ, К., след употреба на алкохол, установено с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510+“, с фабричен № ARВА 0096, при което е отчетена
концентрация от 1,73‰, губи контрол над МПС и излиза извън пътното платно, като
се блъска в оградата на дом в гр. Ракитово, ул. „Георги Раковски“, № 28.
Настъпва пътно транспортно произшествие с материални щети по автомобила,
предпазната ограда и стълб, собственост на EVN. При това положение, за нарушение на
чл. 20, ал. 2, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лв.
Представено е Постановление вх. №
397/2020г. от 15.07.2020г. на Районна прокуратура Велинград, с което е
прекратено наказателното производство по ДП вх. № 397/2020г. по описа на
прокуратурата и ЗМ №190/2020г. по описа на РУ Велинград, водено за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК срещу И.Г.К.. За да постанови този резултат,
прокурорът е приел, че в хода на производството не е установено, именно К. да е
управлявал въпросното превозно средство към момента на настъпване на пътното
транспортно произшествие.
В
хода на настоящото производство е разпитан свидетеля Й. Г.К. брат на
жалбоподателя, който твърди, че на 02.05.2020 г. след полунощ към 12.15 часа
брат ми се обадил, но не могли да се свържат. Къщите им били наблизо и
свидетеля отишъл до брат си, който заварил седнал на двора. Това станало около 12:25
часа. Брат му бил пуснал телевизора, фланелката му я нямало, бил гол до кръста.
Свидетелят го попитал какво става, а той отговорил, че като се е прибирал,
минал през една дупка, бутнал оградата на комшиите. Бил притеснен. След това брат
му отишъл до комшиите и свидетеля си тръгнал след половин час. Жалбоподателят
се разтривал с ракия, тъй като го боляли гърдите.Било преди 01:00 часа. На
другия ден разбрал, че брат му е бил в ареста. Докато свидетеля е бил вечерта
при брат си, не са идвали полицаи, не са му правили проверки. Свидетеля твърди,
че не знае след това какво се е случило. Сочи, че вечерта, когато отишъл у брат
си, той си правел разтривки в областта на сърцето. Свидетеля твърди, че брат му
не употребява алкохол, но не знае в момента, поради състоянието в което се е
намирал, счита, че може да е употребил някакъв алкохол от притеснение.
Според приложимата към момента на
издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП(действаща
редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Фактическият
състав, очертан в последно цитираната норма, с проявлението на който се поражда
правомощие за административния орган да наложи принудителна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“, включва управление на МПС, в
нарушение на материалното правило за поведение, възведено в чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП, според което, на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Концентрацията на алкохол в кръвта над
0,5‰, трябва да е установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. Противоправното деяние на водача се констатира с акт за установяване на
административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно
длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има
отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в
него фактически констатации.
Съвкупната
преценка на данните описани в предходния раздел на настоящото решение, налага
констатацията, че процесното пътно транспортно произшествие е настъпило на
02.05.2020г. около 01:06часа или преди това. Несъмнено е обаче, че проверката
на К. за употреба на алкохол е извършена на същата дата в 02:33часа, тоест
повече от един час и поливана, след настъпване на пътно транспортното
произшествие. Относно тези факти, нито в Акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 206110 от 02.05.2020г., нито пък в обстоятелствената част
на процесната заповед са изложени някакви конкретни твърдения и описание, било на
обстоятелствата при които е било установено пътното транспортно нарушение, било
на обстоятелствата при които е извършена проверката на К. за употреба на
алкохол.
Съвършено
неясно е, защо е прието, че именно К. е управлявал товарния автомобил с рег. №
РА6897КМ в момента на настъпване на произшествието и защо е счетено, че К. е
бил употребил алкохол около 01:06часа, когато според контролния орган е
настъпило пътното произшествие. Впрочем, липсват каквито и да е твърдения, как
и въз основа на какви данни, контролните органи са определили, че това
произшествие е настъпило именно в 01:06часа. Според данните, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел, ако се приеме, че К. действително
е причинил пътно транспортно произшествие, това би следвало да се е случило
около 00:15часа или преди това.
В обстоятелствената част на оспорената заповед
и в акта за установяване на административно нарушение, към който тя препраща,
липсват каквито и да е констатации относно фактите и обстоятелствата при които
е констатирано настъпването на пътно транспортното произшествие и фактите и
обстоятелствата при които е установено, че К. е управлявал процесния товарен
автомобил след употреба на алкохол. В този смисъл, от факта, че към 02:33часа
на 02.05.2020г. е установена концентрация на алкохол от 1,73‰ в издишания от К.
въздух, дори да се приеме че на 02.05.2020г. около полунощ, К. и причинил настъпването
на пътно транспортно нарушение с
управляваният от него автомобил рег. № РА6897КМ, по никакъв начин не следва
автоматично извода, че жалбоподателя е управлявал автомобила след употреба на
алкохол. Впрочем, от данните по делото не става ясно дори, къде точно е
настъпило пътното произшествие – дали на ул. „Грамадка“ или пък на ул. „Георги
Раковски“ в гр. Велинград.
В подобен
смисъл са и констатациите, изложени в Постановление вх. № 397/2020г. от
15.07.2020г. на Районна прокуратура Велинград, с което е прекратено
наказателното производство по ДП вх. № 397/2020г. по описа на прокуратурата и
ЗМ №190/2020г. по описа на РУ Велинград
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Това процесуално изискване в случая не е спазено. В
обстоятелствената част на заповедта липсват, конкретно посочени факти и
обстоятелства, свързани с начина на установяване на процесното деяние,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол. Не е посочено и не е установено по делото, как и въз основа на какви
данни, административния орган е констатирал, че К. е управлявал процесния
товарен автомобил с концентрация на
алкохол в издишания въздух от 1,73‰.
Според принципа за „истинност“, възведен в чл. 7 от АПК, административните актове се основават на действителните факти от значение
за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за
случая. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени
в този кодекс
Според принципа за „Служебно начало“, установен в
чл. 9., ал. 2 от АПК, административният орган събира всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
В случая това не е сторено. Процесната заповед в
която се твърди, жалбоподателя да е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не се основава на всички факти и обстоятелства, които са от значение за
случая. Тези факти не са установени в необходимата пълнота и по отношение на
тях не са събрани необходимите доказателства. Това е причината, в
обстоятелствената част на заповедта да липсва пълно и точно описание на
нарушението, въз основа на което се прилага процесната принудителна
административна мярка.
С оглед на гореизложеното се стига до извода, че оспорения
административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
С оглед констатираната незаконосъобразност на
административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по
производството, които съобразно представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, се констатираха в размер на 310,00лв., представляващи заплатена държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0367-000082 от 11.05.2020г.
на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с която спрямо И.Г.К., ЕГН: **********,***, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността , но не повече от 18 месеца, считано от 02.05.2020г
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР,
Пазарджик да заплати на И.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата от 310,00лв. (триста
и десет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия :/п/