Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, ……... 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                ЧЛЕНОВЕ: С. МИЛЕВ

                                   мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при участието на секретаря Снежана Апостолова и прокурора Йорданка Чанкова, разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова внохд № 5349 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 07.03.2017 г. по нохд № 21152/2015 г., СРС, НО, 12-ти състав, е признал подсъдимия П.О.Г. за невиновен в това, че за времето от 20.00 часа на 29.03.2015 г. до около 11.00 часа на 30.03.2015 г. в гр. София от ресторант „Край реката“, находящ се на бул. „********, чрез използването на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – 1 бр. картина с размери 18, 5 х 24 см, изобразяваща „Мелници от Холандия“ от неизвестен автор, на стойност 320 лв. и 1 бр. картина с размери 41 х 32 см, изобразяваща „Майка с дете“ с автор Б.О., на стойност 850 лв., или всичко на обща стойност 1170 лв. (хиляда сто и седемдесет лева), от владението на М.В.В.– управител на ресторанта, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП. В протеста се поддържа, че по делото е било установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, но първоинстанционният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите М.В., В.В.и В.Х., които са били последователни, логични и кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Според представителя на държавното обвинение посочените свидетели са дали показания, които напълно подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В закрито заседание на 11.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля и не сочи доказателства. Моли въззивния съд да се произнесе по протеста съгласно изложените в него съображения и да направи пълна проверка на законността и правилността на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. С. твърди, че протестът е неоснователен и че изводът на районния съд за невиновност е правилен. Моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.

Подсъдимият П.Г. не дава обяснения. В последната си дума моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред. Присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е обсъдил пълно, всестранно и обективно целия събран доказателствен материал. От фактическа страна въззивният съд споделя изводите на районния съд и прие за установено следното.

Към 2015 г. свидетелката М.В. била управител на ресторант „Край реката“ в гр. София, жк „******“, бул. „********. По стените на ресторанта имало закачени различни картини, сред които и 1 бр. картина с размери 18, 5 х 24 см, изобразяваща мелници от Холандия от неизвестен автор и 1 бр. картина с размери 41 х 32 см, изобразяваща майка с дете с автор Б.О.. Свидетелят О.Г., баща на подсъдимия П.Г., от време на време ходел в ресторанта да извършва технически дейности по поддръжката.

В периода 29.03.2015 г. – 30.03.2015 г. свидетелката В.а забелязала, че от стените в ресторанта липсват няколко картини и уведомила за това съпруга си свидетеля В.В.. Неустановено по делото лице, познат на В., му се обадил, че случайно е видял картините в антиквариат, собственост на свидетеля В.Х., в гр. София, бул. „*****. В. посетил антиквариата лично и се уверил, че това са същите картини, които са били поставени на стените в ресторанта. Едната картина, изобразяваща майка с дете с автор Б.О., била донесена в антиквариата на 30.03.2015 г. от неустановено по делото младо момче, което представило лична карта. Х.закупил картината за сумата от 100 лв. В тефтера си за продавач на тази картина отразил следните данни: П.О.Г., ЕГН **********. Другата картина, изобразяваща мелници от Холандия, била донесена в антиквариата от неустановено по делото лице четири или пет дни по-рано, като Х.не е отбелязал личните данни на продавача. На 30.03.2015 г. свидетелката В.а подала заявление в 03 РУ-СДВР за липсата на двете картини.

Междувременно на 24.02.2015 г. подсъдимият П.Г. подал заявление за издаване на нова лична карта, която му била издадена на 17.03.2015 г. и му била връчена на 21.03.2015 г. На 31.03.2015 г. подсъдимият заминал със самолет в Испания, за да лекува наркотичната си зависимост.

От изготвената и приета по делото съдебно-оценителна и изкуствоведска експертиза се установява, че общата пазарна стойност на двете процесни картини е 1170 лв. при минимална работна заплата към датата на оценката 360 лв.

От заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при подсъдимия Г. е налице зависимост от опиев тип (хероинова зависимост) в клинична ремисия, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките. Според вещото лице психичното му състояние позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае, да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и факти от значение за делото.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, както следва. Показанията на свидетелите М.В., В.В., В.Х. (дадените непосредствено пред първоинстанционния съд и прочетените от досъдебното производство на л. 5), В.С., О.Г., В.Г., М.Г., писмените доказателства – писмо от 09 РУ-СДВР с информация относно издаване лична карта на П.Г. с приложени към него документи – заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани от 24.02.2015 г., декларация, справка от СРП на л. 78 ведно с приложени към нея документи, протокол за доброволно предаване на л. 6 от досъдебното производство, онлайн резервация за самолетен полет на 31.03.2015 г. на л. 9 от досъдебното производство, заключение на съдебно-оценителна и изкуствоведска експертиза, заключение на съдебно-психиатрична експертиза.

От показанията на свидетелите В.а и В. се установява, че в периода 29.03.2015 г. – 30.03.2015 г. В.а е установила липсата на процесните картини от заведението, за което уведомила В.. Точната дата, на която В.а е подала сигнал до органите на реда за липсата им, се установява от заявлението до началника на 03 РУ-СДВР на л. 2 от досъдебното производство – 30.03.2015 г. въпреки твърдението на свидетелката, че е подала жалбата на 29.03.2015 г. За липсата на картините информация, макар и оскъдна, се съдържа и в показанията на свидетелката Стоичкова, която е отключила вратата на ресторанта и не е забелязала следи от разбиване по ключалката. Самата тя не е видяла, че липсват картини, но разбрала за изчезването им от В.а и В..

От показанията на свидетелите В. и Х., както и от протокол за доброволно предаване на л. 6 от досъдебното производство, се установява, че картините – едната, изобразяваща мелници от Холандия от неизвестен автор и другата, изобразяваща майка с дете с автор Б.О., са се намирали в антиквариата на свидетеля Х.. Единственото доказателствено средство за това как са попаднали двете картини в антиквариата, са показанията на Х., дадени непосредствено пред първоинстанционния съд и прочетените от досъдебното производство на л. 5. От тях се установява, че картината, изобразяваща майка с дете, е била донесена в антиквариата на 30.03.2015 г. от младо момче на видима възраст около 25-30 години, като Х.я е купил за 100 лв. В тефтера си свидетелят записал данни на момчето от предоставена лична карта: П.О.Г., ЕГН **********. По отношение на втората картина, изобразяваща мелници от Холандия, Х.твърди, че я е купил около четири или пет дни по-рано, но не помни от кого и не е записал данни за лицето. По делото не е приобщен записът от тефтера на Х., тъй като той вече е водел нова тетрадка и не е знаел къде е старата.

Правилно районният съд е отбелязал, че свидетелката В.а в показанията си твърди, че още на 28.03.2015 г. забелязала, че от стената липсва една картина, а на следващия ден – 29.03.2015 г. забелязала, че липсват още две картини като не посочва индивидуализиращи белези на тези три картини и остава неясно на коя дата/дати е забелязала липсата точно на процесните две картини. В същото време свидетелят Х.е категоричен, че е закупил картината, изобразяваща мелници от Холандия, четири или пет дни преди 30.03.2015 г., т.е. на 25.03. или 26.03., няколко дни преди В.а да констатира липсата на картини от ресторанта. В тази връзка въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че няма как тази картина да е била продадена и физически предадена в антиквариата на 25.03. или 26.03.2015 г., а да е била отнета от ресторанта на 29.03. или 30.03.2015 г.

Въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля О.Г., баща на подсъдимия, в частта, в която твърди, че свидетелят В. му се обадил и заявил, че подсъдимият е откраднал картините. Това твърдение съвпада с показанията на В. в същия смисъл за проведен телефонен разговор, в който О.Г. е заявил, че подсъдимият е в Испания. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на Г. в частта им относно точната дата, на която подсъдимият е заминал на лечение в Испания. От показанията на В.Г., М.Г., както и от онлайн резервация за самолетен полет на името на подсъдимия на л. 9 от досъдебното производство се установява, че П.Г. е заминал в Испания на 31.03.2015 г., а не на 29.03.-30.03.2015 г. В тази част показанията на бащата на Г. не кореспондират с останалите доказателствени източници за датата на заминаване. Правилно районният съд е посочил, че показанията на свидетелките В.Г. и М.Г. следва да бъдат подложени на внимателна преценка, тъй като те са близки роднини на подсъдимия, съответно негови леля и сестра. Също както и първостепенния съд, и въззивният съд намира, че няма основания показанията им да не бъдат кредитирани. Твърдяната от тях наркотична зависимост на подсъдимия се потвърждава и от показанията на свидетеля В., както и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Датата на заминаване на подсъдимия за Испания се потвърждава, както вече беше посочено, от резервацията за самолетен билет на негово име за 31.03.2015 г.

Въззивният съд прецени и че следва да кредитира показанията на В.Г. и М.Г., че в периода месец февруари – средата на месец март 2015 г. подсъдимият е бил с изгубена/открадната лична карта. Те се потвърждават от писмо от 09 РУ-СДВР с информация относно издаване лична карта на П.Г. и приложено към него заявление от подсъдимия от 24.02.2015 г. Както много точно е отбелязал районният съд, обстоятелството, че личната карта на подсъдимия е била открадната или изгубена малко преди инкриминирания период, създава защитна версия и съмнение, че е възможно трето лице, което е разполагало с изгубената/откраднатата лична карта, да е предало едната картина в антиквариата и да е предоставило на свидетеля Х.данните от личната карта, но не изключва автоматично възможността и самият подсъдим да е направил това. В тази връзка и твърденията на неговите леля и сестра, че в периода 27.03.2015 г. до заминаването му на 31.03.2015 г., същите са се редували да пазят подсъдимия и са били неотлъчно до него, не изключват възможността той да е напуснал дома си без тяхното знание.

От събрания доказателствен материал обаче не се установява по никакъв начин съпричастност на подсъдимия към проникване в ресторанта и отнемане на процесните две картини, както и това да се е случило на 29.03.2015 г. или на 30.03.2015 г. Както правилно е отбелязал първостепенният съд, от съществено значение по делото е да се разграничат отнемането на картините от продаването им в антикварния магазин. По делото няма нито преки, нито непрекъсната верига от косвени доказателства, които да установяват съпричастността на подсъдимия Г. към отнемането на картините от ресторанта. По отношение продаването на картините в антикварния магазин по делото се установява единствено от показанията на свидетеля Х., че едната картина му е била продадена на 30.03.2015 г. от младо момче, което е представило лична карта и въз основа на представения документ за самоличност свидетелят е записал в тефтера си три имена и ЕГН, съвпадащи с тези на подсъдимия П.Г., като по делото не е извършено разпознаване. Относно втората картина не са събрани данни за самоличността на лицето, което я е продало в антиквариата на Х., като свидетелят твърди, че това е станало четири или пет дни преди 30.03.2015 г. Тази оскъдна информация за лицето, което е продало картините в антиквариата, преценена в съвкупност с констатираните по-горе разминавания между датите, на които В.а твърди, че е забелязала липсата на картините и датите, на които Х.твърди, че са му били донесени, както и при наличните доказателства за изгубване личната карта на подсъдимия в същия период, са недостатъчни да обосноват съпричастност на Г. към продажбата на картините в антиквариата. Освен това, както правилно е отбелязал районният съд дори подсъдимият да беше продал картините на свидетеля Х., това не означава, че той ги е отнел от ресторанта.

Въз основа на описаната правилно установена фактическа обстановка и извършен пълен анализ на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразния правен извод, че подсъдимият не е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, и следва да бъде оправдан. Въззивният съд не намира основания за приемане на различни изводи от правна страна. По делото не се установи подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а именно чрез използването на техническо средство да е отнел процесните две картини от владението на М.В. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Не са събрани каквито и да е доказателства за съпричастност на Г. към отнемането на картините. Въззивният съд изцяло споделя и изводите на районния съд за констатирани разминавания в показанията на свидетелите относно датите на релевантните събития по делото, което внася допълнително съмнение в обвинителната теза, която не се и поддържа от представителя на СГП пред въззивния съд, нито се е поддържала от представителя на СРП в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. 

С оглед на изложеното въззивният съд не споделя доводите, изложени в протеста на представителя на СРП, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Напротив, настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства за съпричастност на П.Г. към отнемането на процесните картини от ресторанта, поради което правилно районният съд го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК

При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и при изследване на доводите и възраженията, изложени в подадения протест, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед на посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК вр. с чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 07.03.2017 г. по нохд № 21152/2015 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.