Р
Е Ш Е Н И Е № 457
гр. Хасково, 03.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Р* К*,
като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 630
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 301 от 17.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 199 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград, с
което е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ по отношение на Д.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, че дължи на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 3 сумата от
3001,29 (три хиляди и един лева и двадесет и девет стотинки) лева,
представляваща разходи по обучение, дължими по договор за повишаване на
квалификация (преквалификация) за придобиване на професионална квалификация
„Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви с право да извършва
проба на автоматични влакови спирачки“, сключен на 30.07.2017г., ведно със
законната лхва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
20.12.2018г., до окончателното погасяване на вземането, като искът е отхвърлен
за разликата над сумата от 3001,29 лева до пълния предявен размер от 3581 лева,
за коят сума е издадена Заповед № 463 от 27.12.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 934 по описа за 2018г. на
РС-Свиленград. Със същото решение Д.А.А. е осъден да заплати на „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД сума в размер на 100,87 (сто лева и осемдесет и седем стотинки)
лева, представляващи съразмерните на уважената част от иска разноски, направени
в заповедното производство, и сума в размер на 274,05 (двеста седемдесет и
четири лева и пет стотинки) лева, представляващи съразмерните на уважената част
от иска разноски, направени в исковото производство пред първата съдебна
инстанция.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен иска по
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, е подадена
въззивна жалба от Д.А., чрез процесуалния му представител адвокат А.Й.. Твърди
се, че оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен при непълен
доказателствен анализ. Навежда доводи, че насрещната страна не е изпълнила
задълженията си по договор за придобиване на професионална квалификация,
сключен на 30.07.2017г., тъй като въззивникът се е обучавал и извън дневните
дежурства, противно на уговореното в договора. На следващо място счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение относно направените
отбелязвания в дневника на проведения стаж, доколкото в представения от Д.А.,
въззивник в настоящото производство, оригинал, такива липсвали. Изразява се
несъгласие с изводите на съда, че „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД нямало
задължение да уведоми кога ще се проведе изпита за приключване на обучението. С
доводи, че неизправната страна по договора не е Д.А., а „БДЖ – Товарни превози“
ЕООД, се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
да се отхвърли предявения иск. Претендират се и направените разноски пред
настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба. Същата
се оспорва изцяло, а оспорваното решение се намира за правилно, обосновано и
законосъобразно. Излагат се подробно мотиви в тази насока като се разглеждат
аргументите, изложени от първоинстанционния съд. Намира, че няма основание за
отмяна на обжалваното решение, поради което моли настоящата въззивна инстанция
да потвърди същото и да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
Претендира направените разноски в двете съдебни инстанция, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, за което представя
списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание, въззивникът не се явява, не изпраща представител. Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт Р* Р*. Поддържа подадения отговор на
въззивна жалба и моли за постановяване на решение в този смисъл. Отново
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против
съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за
изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на
основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя. С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 235 вр. чл. 234, ал. 3, т.
2 от КТ вр. чл. 92 от ЗЗД. За основателността на този иск е
необходимо настъпването на следните юридически факти (материални предпоставки),
а именно: 1. наличие на валиден договор за придобиване на квалификацията между
ищеца и ответника; 2. неизпълнение на задълженията на ответника по договора; 3.
уговорка, с която да е уговорен размер на обезщетението за неизпълнение на
задълженията по договора за придобиване на квалификация; 4. размер на
претендираното обезщетение.
По делото се установява по категоричен
начин от представените писмени доказателства, а и страните не спорят за
възникнало по между им облигационно отношение по силата на сключен договор за
повишаване на квалификация (преквалификация) от 30.10.2017г. Съгласно условията
на посочения договор „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД се задължава да проведе курс
за придобиване на професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на
електрически локомотиви с право да извършва проба на автоматични влакови
спирачки“ в редовна форма на обучение, с
продължителност на обучението по теория от 30.10.2017г. до 29.12.2017г. и
производствена практика (стаж) от 02.01.2018г., като заплати учебната такса на
обучаемия Д.А., заплаща на същия месечна издръжка и му осигурява документ за
безплатно пътуване по железопътната мрежа на Република България, а след
завършване на обучението при наличие на свободна щатна длъжност да осигури
работа на обучаемия. От своя страна по силата на сключения помежду им договор Д.А.
се задължил да посещава редовно занятията, да завърши обучението си в
сроковете, определени от учебната програма, както и при отправено му
предложение за назначаване да постъпи на работа за срок не по-малък от 5 г. на
длъжността, за която се обучава.
Съгласно чл. 14 от договора за
повишаване на квалификация (преквалификация) от 30.10.2017г., обучаемият
възстановява изцяло направените разходи за обучението си (стойност на курса,
изплатено възнаграждение, разходи за допълнителни възнаграждения и други) с
начислен ДДС в случай, че по своя вина или поради слаб успех изобщо не завърши
обучението, включително и на поправителна сесия. Посочената клауза има
характера на неустойка, доколкото с нея предварително се определят последиците
на евентуалното длъжниково неизпълнение. За да се претендира предварително
уговореното обезщетение за вреди при неизпълнение на договора, е необходимо
такова да е било определено между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да изпълни същото, а длъжникът да е нарушил
договора, като виновно не е изпълнил задълженията си.
В настоящия случай между страните остава
спорен въпрос за изпълнението на договора, а не за сключването на такъв и
уговарянето в него на неустоечна клауза. Обучаемият Д.А., въззивник в
настоящото производство, твърди, че неизправна страна по договора за повишаване
на квалификация е „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, което по своето правно естество
представлява твърдение за кредиторова забава, изключваща последиците от
неизпълнението на длъжника – аргумент чл. 96, ал. 1 от ЗЗД. По-конкретно
твърденията в тази насока на въззивника са за неизпълнение на задължението на
въззиваемата страна да проведе производствената практика съобразно учебната
програма, както и в липсата на уведомяване за датите на провеждане на изпитите
за приключване на обучението.
Настоящата въззивна истнация изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд досежно посочените възражения.
Съгласно заповед № 12-00-3099 от 19.12.2017г. на директора на поделение за
товарни превози /ПТП/ - П** практическото обучение за правоспособност „помощник
локомотивен машинист“ е следвало да се проведе за 240 часа като второ лице „**“
в локомотивно депо – гр. С* З*, считано от 02.01.2018г., а съгласно заповед №
12-00-646 от 20.03.2018г. – за 16 часа като второ лице „**“ в Бизнес център П**,
вагонно-ревизорски участък С**, считано от 23.03.2018г. Възраженията на
длъжника, Д.А., се отнасят до изпълнението на посочените заповеди, доколкото
твърди, че стажът се е провеждал и извън дневните дежурства, макар изрично да
било записано, че стажантите е трябвало да бъдат обучавани само и единствено по
време на дневните дежурства на обучаващите ги лица. В тази връзка представя
оригинала на дневника си за производствена практика.
Съгласно чл. 1 от договора за повишаване
на квалификация „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД се задължава да включи в курса Д.А.А.,
като е уточнено, че курсът включва обучение по теория и производствена
практика. Относно стажът в договора е предвидено единствено началната му дата и
продължителността му – 240 часа като „помощник-машинист на електрически
локомотиви“ и 16 часа като „ревизор вагони“. В договора няма изрично предвиден
начин на протичане на стажа, а именно, че същият следва да бъде проведен само
по време на дневните дежурства на обучаващите лица. Неизпълнението на заповед №
12-00-3099 от 19.12.2017г. и на заповед № 12-00-646 от 20.03.2018г. и двете на
директора на ПТП - Пловдив не би могло да доведе до сочените от въззивника
правни последици, а именно неизпълнение на сключения договор за повишаване на
квалификация. В тази връзка настоящата въззивна инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд, че обучението извън дневните дежурства е
несъществено отклонение и същото не представлява неизпълнение на договорно
задължение.
Настоящата въззивна инстанция намира за
неоснователно възражението, че неизпълнението на задължението за явяване на
изпити за приключване на обучението се дължи на липса на уведомяване за датите
на провеждане на същите. Правата и задълженията на страните по един договор се
определят от съдържанието на същия. Действително е възможно определени
задължения да не са изрично предвидени, доколкото същите се явяват несъщински. Не
може обаче да се приеме, че по силата на сключения между страните договор в
тежест на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е било вменено да уведомява обучаващите
са за приключването на обучението и датите на провеждане на изпити. Напротив
тълкувайки волята на страните, съгласно чл. 20 от ЗЗД, правилно
първоинстанционният съд е приел, че част от задължението на обучаемия да
завърши обучението си в сроковете, определени от учебната програма, е да се
уведоми за времето, реда и начина на провеждане на изпитите, с които приключва
същото.
Със заповед № 12-00-1182 от 12.06.2018г.
на директора на ПТП – Пловдив са определени датите за провеждане на изпити по
теория и практика на лицата, сключили договори за повишаване на квалификацията
с „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. Видно от протокол № 183 от 22.06.2018г. Д.А.А.
не се е явил на изпита по теория, поради което след това не е бил допуснат до
практически изпит.
В чл. 14 от процесния договор страните
са предвидели, че неустойка за неизпълнение ще се дължи включително когато
обучението не е завършено и на поправителна сесия. За определяне на дати за
провеждане на изпити по теория и практика в поправителна сесия е изготвено
нарочно уведомление с рег. № 12-00-1856 от 13.09.2018г., което видно от
известие за доставяне е било получено лично от Д.А.. Въпреки това не се
навеждат твърдения същият да е приключил обучението си чрез полагане на изпити
в поправителна сесия.
С оглед изложеното настоящата въззивна
инстанция намира, че от представените по делото доказателства и наведените от
страните твърдения, изводът на първоинстанционния съд за наличието на валидно
облигационнно отношение между „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и Д.А.А. по силата,
на което вторият е поел задължение за приключване на курс за придобиване на
професионална квалификация „Помощник локомотивен машинист на електрически
локомотиви с право да извършва проба на автоматични влакови спирачки“ и което
не е изпълнил, е правилен и законосъобразен. Ето защо следва да се приеме, че
са налице всички предпоставки за реализирането на предвидената в договора
клауза с характера на неустойка.
Размерът на задължението, чието
установяване се иска, се доказва от представените писмени доказателства и от
изготвената съдебно-счетоводна ексепртиза. Съгласно приетото заключение на
вещото лице направените разноски за обучението на Д.А. са в общ размер на
2856,71 лева без ДДС, като включват таксата за обучението, издръжка на
обучаемия, възнаграждение за обучаващ и карта за пътуване по железопътната
мрежа на Република България. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
съгласно уговореното в чл. 14 от процесния договор на „БДЖ – Товарни превози“
ЕООД се дължат действително направените разходи за обучението на Д.А., а именно
640 лева с ДДС (такса за обучение), 227,47 лева с ДДС (жп карта), 26,72 лева
(възнаграждение за обучаващ) и 2107,10 лева (издръжка на обучаемия).
С оглед изложеното настоящата въззивна
инстанция намира въззивната жалба се неоснователна, а оспореното решение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззиваемия. Последният
е направил искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Същото се
определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния
размер за съответния вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Предвид фактическата и правна сложност на настоящия правен спор, както и че
настоящото производство се характеризира като ограничен въззив, не са искани,
допускани и събирани доказателства, настоящата въззивна инстанция определя 150
(сто и петдесет) лева като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 301 от 17.07.2019г., постановено по гр. д. № 199 по описа за 2019г. на
Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК Д.А.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 3 сума в размер
на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.