№ 119
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:М. Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100608330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М. Д., защитник на
подсъдимата М. Т. В., срещу присъда от 18.11.2024 г. по НОХД № 7489/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 132-ри състав. С присъдата М. В. е
призната за виновна в това, че на 03.05.2019 г. в гр. Бургас съставила
неистински частен документ – договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД между Л.И.Ф. и Т.Б.М., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 1380 и 1381/03.05.2019 г. на нотариус О.Ж. с
район на действие гр. Бургас, на който придала вид, че представлява
конкретно писмено изявление на Л.И.Ф., и употребила договора на
неустановена дата за времето от 03.05.2019 г. до 09.05.2019 г., като
посредствено, чрез адвокат М.С.С. от АК Благоевград (упълномощена от сина
на В. – Т.М.) го изпратила по електронен път до П.А.К., длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията с адрес: гр. София, ул. „*******“
№ 20, за да докаже, че съществува правно отношение – продажба на
дружествени дялове от капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД, сключен между
1
Л.И.Ф. и Т.Б.М., ЕГН ******* – престъпление по чл. 309, ал. 3 вр. ал. 1 НК,
поради което на основание чл. 303 НПК и чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 1 вр.
чл. 54 НК е и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимата са присъдени направените разноски в досъдебното производство
в размер на 929,36 лева и разноски от 720 лева, направени в съдебната фаза.
Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство компактдиск.
В жалбата са изложени твърдения, че присъдата е неправилна. В
производството било категорично доказано, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което е била призната за виновна. Искането към СГС е
наложеното наказание да бъде намалено, тъй като ролята й в извършване на
деянието не била основна и следвало да се вземат предвид нейните
напреднала възраст, влошено здравословно състояние и чисто съдебно
минало.
В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата. Събраните
доказателства по делото ангажирали наказателната отговорност на
подсъдимата. Признава нейната вина. Акцентира върху влошеното й
здравословно състояние и напреднала възраст като основания за намаляване
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Представителят на СГП счита, че обжалваната присъда била
законосъобразна. Посочените от защитата аргументи не обосновавали
желаната от нея ревизия на присъдата в частта й на определеното наказание.
То било справедливо. Прокурорът предлага на съда да потвърди присъдата.
В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че поддържа
казаното от защитника си.
В последната си дума М. В. моли да й бъде намалено наложеното
наказание, тъй като била с два инфаркта и с онкологично заболяване.
Настоящият съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата съгласно
чл. 314 НПК, и констатира, че първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, а именно
ограничаване на правото на подсъдимия по чл. 55, ал. 1 НПК да разбере за
какво престъпление е привлечен в това му качество. Налице е неяснота в
2
обвинителния акт, която не е отстранена от СРС в разпоредителното
заседание по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, и е пренесена в обжалваната
присъда.
Срещу подсъдимата е повдигнато обвинение, че е извършила
престъпление с квалификация чл. 309, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Това престъпление е
двуактно. Съгласно Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г.
на Пленума на ВС „За съставомерността на деянието по чл. 309 НК от
обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или
преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца,
за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или
изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието
ще бъде довършено, когато документът е употребен… Употребата ще е
налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице в
държавен или обществен орган или пред частно лице. Ако е налице общност
на умисъла за съставянето, респективно за преправянето на документа, както
и за употребата му, другото лице, което има участие в първия акт на
изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител. При липса на общ
умисъл относно употребата на документа ще е налице посредствено
извършителство.“
В обвинителния акт фактическите действия, извършени от В., и
представляващи според прокурора употреба на съставения от нея неистински
частен документ, са описани, както следва: „Употребила договора на
неустановена дата от времето от 03.05.2019 г. до 09.05.2019 г. като
посредствено чрез адв. М.С. (упълномощена от сина на В. Т.М.) го изпратила
по електронен път до П.К., длъжностно лице по регистрацията при Агенцията
по вписванията, за да докаже, че съществува правно отношение – продажба на
дружествени дялове…“.
Така формулирано, обвинението е неясно. Налице е двусмислие какво е
извършено в периода от 03.05.2019 г. до 09.05.2019 г. – дали тогава В. е
представила договора на адв. С. или тогава той е бил изпратен на
длъжностното лице към Агенцията по вписванията. Не е ясно какви
фактически действия са извършени от обвиняемата, чийто обективен резултат
е бил получаването на инкриминирания документ от адв. С.. В обвинителния
акт липсват твърдения дали С. е знаела или не, че полученият от нея документ
3
е неистински. Такова изявление от прокурора е задължително, защото в
противен случай обвиняемата е поставена в положение да се защитава, че е
извършила престъпление, чието изпълнително деяние изначално се твърди да
е осъществено от друго лице. Прокурорът не е изложил становище за
фактическите отношения между С. и В., за да разбере последната, че е
обвинена да е използвала адвоката като оръдие за извършване на документно
престъпление. Неизяснен остава и въпросът, защо прокурорът е намерил за
уместно да подчертае, че адв. С. е била упълномощена от Т.М. и какво е
значението на това обстоятелство за ангажиране наказателната отговорност на
В..
Неяснотата на обвинителния акт в частта му, в която са описани
фактите които представляват според прокурора употреба на неистински
документ при условията на посредствено извършителство, се мултиплицира в
мотивите на присъдата. Там е заявено следното: „От показанията на С. се
установява, че процесният договор й е бил предаден от Ч., за да ги подаде по
електронен път до Агенцията по вписванията. Следва извод, че чрез Ч.,
подсъдимата (а и синът й Т.М.) е предала тези документи на С.“. По този
начин районният съд заявява, че употребата на документа се е случила чрез
участието на трето лице – Ч., което обстоятелство не е съобщено на
обвиняемата по начин, който да й позволи да се защити от това твърдение.
Невъзможно е да бъде проследена аналитичната дейност на контролирания
съд и въз основа на какви е доказателства е приел, че не само подсъдимата, но
и синът й М., са предали неистинския договор на адв. С..
СГС намира, че неяснотата в обвинителния акт относно
обстоятелствата, при които е осъществено заявеното посредствено
извършителство при употребата на процесния неистински документ, е
следвало да бъде констатирана от първия съд в разпоредителното заседание с
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП.
Налице е отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл. 1, т. 2
НПК, обуславящо отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Извършеното съществено
процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимата, не може да
бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо при ново разглеждане на
делото. Ето защо следва да се приложи чл. 335, ал. 2 НПК.
4
Настоящият състав ще отбележи факта, че събраните по делото
доказателства подкрепят казаното от защитата в пледоарията й пред СРС, че
подзащитната му не била изиграла основна роля в извършване на деянието и
следвало да се търси отговорност на друго лице. Съгласие в този смисъл е
заявено и от районния съд в мотивите към присъдата. Правомощия за реакция
имат разследващите органи.
Така мотивиран и на основание чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 18.11.2024 г. по НОХД № 7489/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 132-ри състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5