№ 1138
гр. Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 30.05.2018г. е сключил с ответника договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца с месечна
абонамента такса в размер на 44, 99 лв. Сочи, че за отчетния период 15.09.2018г. –
14.12.2018г. абонатът не е заплатил сумата от 110, 19 лв., представляваща общ размер
на дължимите абонаментни такси и стойност на използваните услуги. Ищецът изтъква,
че във връзка с договора за мобилни услуги е сключил с ответника и договор за лизинг
от същата дата, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване
мобилно устройство „Huawei Y6 2018” срещу лизингова цена от 95, 37 лв., платима на
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2, 19 лв. и първоначална лизингова
вноска в размер на 45 лв. Посочва, че за отчетния период 15.09.2018г. – 14.02.2019г.
абонатът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 41, 61 лв., от които –
сумата от 6, 57 лв. – лизингови вноски за периода 15.09.2018г. – 14.12.2018г. и сумата
от 35, 04 лв., представляваща начислени накуп 16 лизингови вноски на основание чл.
12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът
допълва, че поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите
суми по договора за мобилни услуги, на основание т. 11 от него му е начислил
1
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 112, 47 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси, както и неустойка в размер на 182, 56 лв.,
представляваща разликата между стандартна цена на предоставеното мобилно
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за
лизинг от 30.05.2018г. Ищецът твърди, че на 30.06.2018г. е сключил с ответника и още
три договора за мобилни услуги, като за отчетния период 15.09.2018г. – 14.12.2018г.
последният дължи за абонаментни такси по този с предпочетен номер ********** -
сумата от 76, 76 лв., по този с предпочетен номер ********** - сумата от 7, 77 лв., а по
този с предпочетен номер ********** - сумата от 79, 73 лв. Ищецът уточнява, че
поради горепосоченото неизпълнение е прекратил предсрочно договорите за мобилни
услуги с предпочетен номер ********** и с предпочетен номер **********, за което е
начислил на ответника по всеки от тях неустойка в размер на по 62, 46 лв. Ищецът
твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани във фактура №
**********/15.10.2018г. на стойност 109, 70 лв., от която претендира сумата от 77, 49
лв., поради частично плащане в размер на 32, 21 лв., фактура №
**********/15.11.2018г. на стойност 104, 30 лв., фактура № **********/15.12.2018г. на
стойност 99. 23 лв. и фактура № **********/15.02.2019г. на стойност 454, 99 лв.
Ищецът сочи, че за тези си вземания в общ размер на 736, 01 лв. се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2376/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 736, 01 лв., представляваща
общ размер на вземанията му по процесните договори за мобилни услуги и лизинг за
месечни абонаментни такси, използвани услуги, неплатени лизингови вноски и
неустойки за предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК, чрез
неговия работодател. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание,
за което е надлежно призован отново по реда на чл. 46 ал. 2 ГПК, чрез своя
работодател, не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово
отсъствие.
С молба вх. № 9201/14.06.2021г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
направил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е
намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от
15.09.2021г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
2
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. От последните се установява по безспорен начин, че ответникът е бил
абонат на ищцовото дружество по четири договора за мобилни услуги, както и
лизингополучател по договор за лизинг, имащ за предмет предоставяне възмездното
ползване на мобилен апарат „Huawei Y6 2018”. Фактическото предаване на
лизинговата вещ е удостоверено с изявление за получаването й от ответника,
материализирано върху самия договор за лизинг, който е подписан от него.
Предоставянето на договорените мобилни услуги се установява от следващите
исковата молба фактури и приложения към тях, в който те са детайлизирани по вид,
количество и стойност. От тези доказателства се установява, че ответникът е имал
неизплатени задължение от предходни периоди, поради което ищецът е прекратил
договорите за мобилни услуги. По този начин е запълнен фактическия състав на
предвидената в договорите неустоечна клауза и за доставчика е възникнало вземане за
неустойка. Ответникът не е навел никакви възражения срещу съществуването и
изискуемостта на процесните вземания, с оглед на което предявения иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 225 лв. и за платен
адвокатски хонорар в размер на 360 лв. или общо 585 лв. В заповедното производство
сторените разноски възлизат на 385 лв. за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. ЦВ. К., ЕГН:
********** с пост. адрес в *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
3
Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД, СУМАТА от 736, 01 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и една стотинка/
- главница, представляваща сбор от вземания за неплатени месечни абонаметни такси и
ползвани услуги в размер на 274, 45 лв., лизингови вноски в размер на 41, 61 лв. и
неустойки в размер на 419, 95 лв. по договор за мобилни услуги от 30.05.2018г. с
предпочетен номер **********, по договори за мобилни услуги от 30.06.2018г. с
предпочетени номера **********, **********, ********** и по договор за лизинг от
30.05.2018г., за което са издадени фактура № **********/15.10.2018г., фактура №
**********/15.11.2018г., фактура № **********/15.12.2018г. и фактура №
**********/15.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 976/05.10.2020г. по ч.гр.д.
№ 2376/2020г. на ВТРС.
ОСЪЖДА С. ЦВ. К., ЕГН: ********** с пост. адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 585 лв.
/петстотин осемдесет и пет лева/, представляваща общ размер на направените в
исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
КАКТО и СУМАТА от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща
сторените в заповедното производство разноски.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4