№ 1307
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20221110102777 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание 357, ал 1 във връзка с чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищцата-А. И. М. излага в исковата молба, че по силата на Трудов договор с рег.
№4581-11724/23.12.2016 год. заема длъжността „Управител/Общежитие“ в сектор
„Управление на собствеността и материално осигуряване“ към отдел „Управление на
собствеността“ при Академия на МВР. Сочи, че със Заповед №4581з-1500/17.12.2021
год. на ВПД Ректор на Академията на МВР й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това,
че в качеството си управител/общежитие е отказала да изпълни конкретна задача
възложена й от прекия й ръководител М.П., че е оспорила разпореждането и не е
представила поисканите, няколко пъти, заявления на настанените обучаеми в
общежитие №1, като в заповедта е посочено, че е материалноотговорно лице, което
носи имуществена отговорност за стоково-материалните ценности, намиращи се в
общежитието, както и за тяхното получаване, съхранение и отчитане, като е нарушила
и съответните нормативни и вътрешноведомствени актове. Излага, че заповедта е
издадена от лице, което не притежава съответната компетентност, че заповедта е
немотивирана, тъй като не става ясно какъв е видът на нарушението, в какво
конкретно се изразява, кога е извършено то, както и че не са изискани писмени
обяснения за вменените нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че не е
извършила твърдените нарушения. Моли заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание да бъде отменена и ответникът да бъде осъден да й заплати
направените по делото разноски.
1
Ответникът-Академия на МВР, в отговора на исковата молба чрез процесуалния
си представител, оспорва фактическите твърдения, изложени от ищцата. Твърди, че
заповедта е мотивирана, като при издаването й са спазени всички законови
изисквания, както и че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че са в трудови правоотношения, по силата на
които А. И. М-К заема длъжността „Управител, общежитие“ в сектор „Управление на
собствеността и материално осигуряване“ към отдел „Управление на собствеността“
при Академия на МВР, което се установява и от Трудов договор №4581р-11724 от
23.12.2016 год. и Допълнително споразумение към него от 27.02.2017 год..
От длъжностна характеристика за длъжността заемана от ищцата е видно, че
основните задължения на лицата, заемащи длъжността са: да организира и доставя
своевременно необходимото количество постелъчен инвентар и хигиенни препарати;
да полага грижа и контролира хигиената и реда в общежитието и района около него;
да докладва своевременно на ръководството за причинени щети от настанените в
общежитията и следи за възстановяването им; да заделя и предлага брак, а след
утвърждаването организира провеждането на брака; да контролира финкционирането
на системата за сигурност и противопожарна безопасност; да отговаря за опазване на
имуществото в общежитието; да отговаря за изпълнение работата на чистачите, като
организира и разпределя работата им и ги подсигурява с необходимите материали,
препарати и пособия; да отговаря за безопасната работа на съоръженията и за
противопожарната безопасност в общежитията; като материално отговорно лице носи
пълна имуществена отговорност по смисъла на българското законодателство за
стоково-материалните ценности, намиращи се в общежитието, за тяхното получаване,
съхранение и отчитане; да се явява на работа в състояние, което позволява да
изпълнява служебните си задължения; да не извършва несвойствена работа без
разрешение на прекия ръководител, която може да доведе до злополука; да познава,
спазва и изпълнява вътрешно ведомствените актове (заповеди и разпореждания),
издадениот министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, и
административния секретар на МВР, които са с общ адресат-отнасят се до дейността
на всички структури или до всички служители на МВР; носи дисциплинарна
отговорност за неизпълнението на съответните нормативни и вътрешноведомствени
актове; спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;
спазва Закона за защита на класифицираната информация; спазва стриктно
утвърдените в структурата правила за здравословни и безопасни условия на труд, като
носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат
2
да пострадат от неговите действия или бездействия; стриктно спазва мерките за
безопасност и инструкциите за работа при изпълнение на служебните си задължения,
включително и в екстремни условия; спазва работното време, утвърдено със заповед
на ректора на Академията на МВР; не допуска прояви, злепоставящи престижа на
службата и при осъществяване на контакти с лица, които могат да уронят авторитета
на същата, незабавно докладва на прекия си началник в писмена форма; периодично
подлежи на медицински преглед, осигурен от работодателя; да изпълнява и други
задачи, поставени/възложени от прекия ръководител в рамките на предоставените им
правомощия;
С Докладна записка с рег. №4581р-11754 от 09.09.2021 год. на Началник одел
УС М.П. до Ректора на АМВР, М.П. информира за направена проверка в общежитие
№1, като излага, че във връзка с недостига на леглова база при настаняването на
обучаемите задочна форма на обучение, на 08.09.2021 год., в 15,20 часа, заедно с Р.К.
са извършили проверката, при която не са открили А. К. на работното й място, а при
проведен телефонен разговор с нея им е отговорено, че се намира в Ректората.
Изложено, че е поискала от А. К. да представи бройката и хората, които са настанени,
но тя не е притежавала актуален опис, тъй като до 03.09.2021 год. задочниците са
настанявани от М.П.-управител на общежитие №2. Посочва, че съвместно с г-жа К. и
г-жа К. е направена проверка на свободните и заети стаи от 2-ри до 5 етаж
включително, като е установено, че има свободни стаи и са настанени обучаеми, на
които им е било отказано настаняване. Излага, че в стая 406 леглата са били застлани,
имало е битов отпадък и четка, и паста за зъби, за което А. К. е отговорила, че няма
настанени в нея, но не е почистена от чистачките. Уведомяма ректора, че ежедневните
проверки на състоянието на заетостта на стаите е задължение на управителката на
общежитието и е недопустимо да не знае колко човека са настанени в съответната стая
и за какъв период. Уведомява, че е поискала да й бъдат представени всички заявления
на настанените в общежитието, но А. К. е отказала и й е наредила да изпрати В.Х. да
ги вземе.
На 11.10.2021 год. е изготвено сведение (с рег. №4581р-14084) от Началник
отдел УС-М.П. до Председателя на Комисия назначена със Заповед №4581з-
1174/05.10.2021 год., по повод отправени към М.П. въпроси, в което последната
отговаря, че на 13.09.2021 год. повторно е изискала от г-жа К. заявленията на
настанени обучаеми в общежитие №1, по време на оперативка.
На 29.11.2021 год., с покана за даване на писмени обяснения рег. №4581р-16547,
от ВПД Ректора АМВР е изискал обяснения от А. И. М. във вразка с отказа й да
изпълни конкретна задача възложена й от прекия й ръководител М.П., а именно
непредоставяне на поискана й няколко пъти служебна документация (заявления за
ползване на общежитията с квитанция за платена такса, както и опис) на настанените
3
обучаеми в общежитие №1. Видно е, че ищцата е поканена на 30.11.2021 год. да се яви
в сградата на АМВР да се запознае с доклад №4581р-16318/24.11.2021 год. и
приложени материали. Посочено е, че писмените обяснения следва да се дадат на
03.12.2021 год.
На 30.11.2021 год. е изготвен Протокол с рег. №4581р-16564, от който е видно,
че на А. И. М. са предоставени документи-Докладна записка от началник на отдел УС;
Писмо от помощник-ректора на АМВР, въпроси и сведения/обяснения (всички, от
които са приети като доказателства по делото).
На 03.12.2021 год. е дала обяснения, в които излага, че в периода от 25.05.2021
год. до 02.09.2021 год. е била в отпуск по болест, като след връщането й на работа е
получила, в присъствието на М.П., от М.П. /управител на общежитие №2/, два листа от
тетрадка, в които са описани вече настанените задочно обучаеми. Посочено е, че
общежитието е разполагало със седемдесет места за настаняване, което е било бройка
крайно недостатъчна за желаещите да бъдат приети, поради което по време на
почивните дни 04, 05, и 06 /официален празник/ сепетмеври със съпруга й са
организирали местата така, че да могат да бъдат настанени общо 122 човека. В
обясненията си излага, че в Правилника за настаняването и ползването на
общежитията при МВР не е посочено кой трябва да съхранява заявления, както и че
въпреки, че няма изискване за водене на книга на настанените, тя води такава, но не й
е поискана.
Със Заповед №4581з-1500/17.12.2021 год. на ВПД Ректор старши комисар
доц.д-р Р.Я., на основание чл. 195, ал.1, във вр. с чл.192, ал.2 от КТ, чл. 49, ал. 4, т.4 от
ЗМВР, чл. 188, т.1 от КТ, вр. с чл. 187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ, покана за даване на
писмени обясненя с рег. №4581р-16547/29.11.2021 год., доклад за извършена проверка
с рег. №4581р-16318/24.11.2021, писмени обяснения с рег. №4581р-16824/03.12.2021
год. на А. И. М. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за нурушаване на
трудовтата дисциплина. Посочено е, че са установени следните нарушения 1. „В
качеството си на управител в сектор „Управление на собствеността и материално
осигуряване“ към отдел „Управление на собствеността“ при Академията на МВР е
отказала да изпълни конкретна задача, възложена й от М.П. като пряк ръководител, в
рамките на предоставените й правомощия. 2. А. К. е материално отговорно лице, което
носи пълна имуществена отговорност за стоково-материалните ценности, намиращи се
в общежитието, както и за тяхното получаване, съхранение и отчитане. 3. С
неизпълнение на пряко законово разпореждане на началника на ОУС, оспорването на
разпореждането и непредоставянето на поисканите няколко пъти заявления на
настанените обучаеми в общежитие №1. 4. А. К. носи дисциплинарна отговорност за
неизпълненито на съответните нормативни и вътрешноведомствени актове.“. В
заповедта е посочено, че с това свое поведение А. К. е осъществила нарушение на
4
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т.3 (неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила), т.7 (неизпълнение на
законните нареждания на работодателя) и т. 10 (неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нармативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение) от КТ.
Приет като доказателство по делото е Правилник за настаняването и позването
на общежитията на Академията на МВР. В чл. 7 е посочено, че настаняването в
общежитие за обучаваните по чл. 2 (курсанти, студенти и докторанти-редовна форма
на обучение, зачислени на обучение в академията-за съответната учебна година;
специализанти-за курса на обучение в АМВР) се извършва с подаване на заявление до
пом.-ректора на АМВР чрез началника на курса (ал.1), че началникът на курса и
управителят на общежитието приемат и обработват заявленията и разпределят
желаещите за настаняване по стаи (ал.2). Според ал.3 управителят на общежитието,
съгласувано с началника на курса, изготвя предложение за настаняване до пом.-
ректора, като въз основа на предложението по ал.3 пом.-ректорът издава заповед за
настаняване в общежитието. Съгласно чл. 8, ал.1 всеки курс се настанява по
предварително определен от пом.-ректора етаж в съответното общежитие. Видно от
чл. 9 заповедта за настаняване се издава от пом.-ректора, а в заповедите за
настаняване се посочват: данни на настаненото лице, период на ползване на
общежитието и номер на стая. В чл. 15, ал.1 е уредено, че управлението,
стопанисването и материално-техническото осигуряване на общежитията се
осъществява от сектор „Управление на собствеността и материално осигуряване“ при
Академията на МВР. Според чл. 16, ал. 1 за всяко общежитие се назначава управител
(ал.1), който е материално отговорно лице и отговаря за стопанисване на
общежитието, опазването на имуществото, спазване на вътрешния ред, санитарно-
хигиенните изисквания, пожарната и аварийната безопасност и пропускателния режим
в общежитието (ал.2). Според чл. 17, ал. 2 в задълженията на управителя фигурира и
да води и съхранява необходимата документация (т.5)-без да е посочено каква е тя.
Приета като доказателство по делото е длъжностна характеристика за
длъжонстта „Началник курс“, като в раздел 4 преки задължения фигурира: организира
и участва в приемането, зачисляването и настаняването на обучаемите-курсанти,
специализанти и студенти.
Видно от длъжностна характеристика за длъжността „помощник-ректор“, в
раздел преки задължения е посочено, че помощник-ректорът организира
изграждането, използването и ремонта, и предлага разпределението на сградния и
жилищния фонд, предоставен на Академията и тяхното комунално-битово обслужване.
5
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на
трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от
КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание “забележка” на ищцата за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187,т. 3, т.7 и т. 10 от КТ, изразяващи се в
неизвършване на проверка за точността на попълнените от нея данни, във връзка с
провеждане на атестацията й.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Доколкото с искането на обяснения следва установяване на нарушението,
то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените такива в друга
връзка не могат да бъдат взети предвид.
В случая от ищцата са поискани обяснения относно това, че не е изпълнила
пряко законово разпореждане на началника на ОУС, оспорила е разпореждането и не е
предоставила поисканата на няколко пъти служебна документация-заявления за
ползване на общежитията с квитанция за платена такса, както и опис. От писмените
обяснения дадени от А. И. М. е видно, че е дала обяснения именно за тези
обстоятелства. Действително искането за обяснения не е детайлно конкретизирано,
като не са посочени дати, но доколкото наказанието е наложено за твърдените деяния,
то съдът приема, че правото на ищцата да възрази срещу тях е обезпечано. Тук следва
да се посочи, че дори да не конкретизирано в детайли искането, то ищцата, в срока за
даване на обяснения е поканена да се запознае с доклада и приложените към него
материали, което е станало на 30.11.2021 год., видно от Протокол за запознаване с
материали по извършена проверка с рег. №4581р-16564/30.11.2021 год. Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
6
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание не
е описано нарушението на трудовата дисциплина, а препраща към документите, в
които са посочени нарушенията и послужили за образуването на дисциплинарното
производство, с които ищцата е запозната. Нарушението е квалифицирано като такова
по смисъла на чл. 187, т.3, т.7 и т.10 от Кодекса на труда – неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,
неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Ищцата твърди, че заповедта е
немотивирана, което не се споделя от настоящия състав. Както беше посочено по-горе
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на
установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също
така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и
на възможността работникът или служителят да се защити срещу наложеното
наказание. Затова, когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят
неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като
предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в
заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя
изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред
са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.
187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на
известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от
работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната
характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени
7
задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези
задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в
конкретната ситуация, е въпрос по същество / Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д.
№ 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Предвид изложеното
съдът намира, че възраженията на ищцата, че заповедтта не е мотивирана и
квалификацията на твърдяните деяния е направилна, са неоснователни.
На следващо място легална дефиниция на дисциплинарното нарушение е
дадена с разпоредбата на чл.186 от КТ, която го определя като виновно неизпълнение
на трудовите задължения от работника или служителя, който се наказва с
предвидените в кодекса дисциплинарни наказания независимо от имуществената,
административнонаказателната или наказателна отговорност, ако такава отговорност
се предвижда. От цитираната разпоредба се извличат конститутивните елементи,
индивидуализиращи нарушението. Първият елемент е обективен и се свежда до
неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя. В случая
ответникът твърди, че ищцата е отказала да изпълни конкретна задача, възложена й от
прекия й ръководител, като не е предоставила поисканите й няколко пъти заявления на
настанените обучаеми в общежитие №1. С оглед приетите по делото писмени
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че не са ангажирани
доказателства, че от страна на А. И. М. са извършени вменените й нарушения на
трудовата дисциплина. Видно от приетата като доказателство по делото Специфична
длъжностна характеристика на длъжността „управител/общежитие“ в сектор
„Управление на собствеността и материално осигуряване“ към отдел „Управление на
собствеността“ при Академия на МВР не фигурира задължение управителят на
общежитие да съхранява документи свързани с настаняването на обучаеми в
общежитието. От същата се установява, че задълженията на управителя на
общежитието най-общо се свежда до организационна дейност във връзка с
използването на общежитието и опазването на имуществото в него, но не със
съхраняване на документи. Във вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР-чл.2 е посочено, че документооборотът е съвкупност от
взаимно свързани дейност по обработка на документите от тяхното създаване или
получаване до изпращането и архивирането или унищожението им, като обработката
се осъществява от деловодство и регистратури или други звена и служители с такива
функции-чл.2, ал.3. От правилника за настаняването и ползването на общежитията на
Академията на МВР се установява, че настаняването в общежитие за обучаваните се
извършва с подаване на заявление до помощник-ректора на АМВР, чрез началника на
курса, като началникът на курса и управителят на общежитието приемат и обработват
заявленията, разпределят желаещите за настаняване по стаи, като управителят на
общежитието съгласувано с началника на курса, изготвя предложение за настаняване в
8
общежитието. В т.4.1 от длъжностната характеристика за длъжността началник курс,
като пряко задължение е посочено, че организира и участва в приемането,
зачисляването и настаняването на обучаемите се курсанти, специализанти и студенти.
В случая от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че на ищцата по
някакъв начин е вменено в задължение съхранението или държането на заявленията,
още повече че те се подават и чрез началника на курса. От вмененото с правилника
задължение за приемане и обработване на документи не следва да се прави извод, че
към момента на поискване на заявленията, те са се намирали в държане на ищцата,
още повече, че същата е била в болничен в периода от 25.05.2021 год. до 02.09.2021
год. обстоятелство, което не се оспорва от ответника. За пълнота следва да се
отбележи и че не се установява дали от ищцата са поискани заявления подадени в
срока, в който е била в отпуск по болест и дали същите са й предадени. Не на
последно място, в открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника
изрично излага, че няма заповед на ректора на Академията на МВР, която да
регламентира регистрацията, обработката и съхранението на заявленията. С оглед
изложеното не може да се направи и категоричен извод, че ищцата е извършила и
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на други трудови
задължения предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Предвид това съдът приема, че ответникът, върху който е била
възложена доказателствената тежест не е ангажирал никакви доказателства за
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
Изложеното мотивира съда да приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание
се явява незаконосъобразна, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 2 от
Кодекса на труда, предявен от А. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ///////,
чрез адв. С. против Академията на МВР, с адрес на управление: гр. ////////,
наложеното със Заповед № 4581з-1500/17.12.2021 год. на ректора на Академията на
МВР дисциплинарно наказание “забележка” като незаконно.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Академията на МВР заплати на
А. И. М., ЕГН ********** сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева),
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.А. на МВР да заплати по
сметка на СРС сумата от 50 лева (петдесет лева), представляващи дължима държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10