Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 18.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен състав в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Пенка Цанкова и с
участието на прокурор Ася Николова, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД
№ 4596 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 26.09.2019 г. по НОХД 3249/2017 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 –
ви състав, е признал подсъдимия К.И.К. за виновен за това, че в периода от
неустановена дата в края на месец ноември 2014 г. до неустановена дата в
началото на месец декември на 2014 г. в град София, ул. „*****в условията на продължавано
престъпление, когато с две деяния, с които е осъществил състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, чрез използване на
моторни превозни средства – микробус марка „Деу“, модел „Дамаз“ с рег. № *****бял
на цвят и товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****бордови, бял на цвят, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност от 9561 /девет
хиляди петстотин шестдесет и един/ лева,
собственост на търговско дружество „М.- МТ“ ООД д бустат *****, представлявано
от М.Г.К.и Г.М.К.и от владението на Б.Д.Б.– МОЛ на склад за „Хънтър Дъглас“
машини в търговско дружество „М.- МТ“ ООД с Булстат *****, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
На неустановена дата в края на месец ноември 2014
г. от склад „Хънтър Дъглас“, находящ се в гр. София, ул. „*****, чрез
използване на моторно превозно средство – микробус марка „Деу“, модел „Дамаз“ с
рег. № *****бял на цвят е отнел чужди движими вещи – сто килограма алуминиеви
отпадъчни материали с цена за един килограм 1,80 лева на обща стойност 180 /сто и осемдесет/ лева,
собственост на „М.- МТ“ ООД с Булстат *****, представлявано от М.Г.К.и Г.М.К.и
от владението на Б.Д.Б.– МОЛ на склад за „Хънтър Дъглас“ машини в търговско
дружество „М.- МТ“ ООД с Булстат *****, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
На неустановена дата в края на месец ноември 2014 г. от склад „Хънтър Дъглас“,
находящ се в гр. София, ул. „*****, чрез използване на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****бордови, бял на цвят, е отнел чужди
движими вещи – три броя алуминиеви ролки, от които два броя алуминиеви ленти,
навити на рула с артикулен код 340300.0181 „Luxaion Al Strip 375x0,7mm“ с
дължина по 500 метра всяка или общо 1000 метра на обща стойност 7390, 00 /седем хиляди триста и деветдесет/
лева, и един брой алуминиева лента, навита на руло с артикулен код 300038.7080
„Luxaion Al
Strip 272x0,7 mm“ с
дължина 375 метра на стойност 1991, 25 /хиляда
деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв., на обща стойност 9561 /девет хиляди
петстотин шестдесет и един/ лева,
собственост на „М.- МТ“ ООД с Булстат *****,
представлявано от М.Г.К.и Г.М.К.и от владението на Б.Д.Б.– МОЛ на склад за
„Хънтър Дъглас“ машини в търговско дружество „М.- МТ“ ООД с Булстат *****, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, съставляващи престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК е осъдил подсъдимия и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Със
същата присъда е признал подсъдимия К.И.К. за невиновен и го е оправдал за това
да е извършил кражба чрез използване на моторно превозно средство – мотокар, марка
„НМТ 20“, както и за това да е извършил кражба по чл. 195, ал.1 , т.6 от НК –
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК – работник,
сглобяване на детайли, /лице, на
което е възложено със заплата временно да извършва работа, свързана с пазене на
чужда имущество при т.д. „М.- МТ“ ООД/, което
служебно положение му позволявало достъп до склада на „Хънтър Дъглас“ машини,
назначен в т.д. „М.- МТ“ ООД с Булстат ***** с трудов договор № 09/ 27.08.2014 г. на длъжност „работник сглобяване на детайли“,
считано от 27.08.2014 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение –
12.12.2014 г., работа, свързана с пазене на чуждо имущество, като се е
възползвал от служебното си положение, за да получи достъп до местата, където
се съхраняват вещите- предмет на престъплението.
Съдът
е осъдил подсъдимия К.К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в
размер на 247, 70 /двеста четиридесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, представляващи възнаграждения на
вещи лица на досъдебно производство, както и сумата от 5 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
депозирана въззивна жалба на защитника на подсъдимия К.К. е образувано ВНОХД
4596/2020 г. по описа на СГС НО, V
въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с твърдение
за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В
допълнението към въззивната жалба се излагат твърдения за недоказаност на
авторството на инкриминираното деяние. Навеждат се доводи за липса на
доказателства, които да установят съпричастността на подсъдимия К. към
престъплението, като в тази връзка се посочва, че направената видео-техническа
експертиза не е установила лице, което осъществява състава на инкриминираното
деяние. Отправят се твърдения, че присъдата почива изцяло на предположения и
косвени доказателства.
С
депозираната въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
В
проведеното закрито съдебно заседание на 12.01.20201 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия К. изразява своето съгласие с
присъдата в оправдателната й част и несъгласието си в осъдителната част на
съдебния акт. Моли съда да отмени отмени първоинстанционната присъда и да
постанови оправдателна такава.
Представителят
на държавното обвинение пред съда намира, че постановената присъда е правилна,
законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а подадената въззивна жалба следва
да бъде оставена без уважение. Намира, че всички доказателства са категорични
по отношение на авторството на деянието, като не намира нарушение, което да
обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В
заключение моли съда да потвърди присъдата.
Подсъдимият
К. в последната си дума пред съда моли да бъде признат за невинен.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка
на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства,
обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата
инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече
че и доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
При
постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него
и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията
на свидетелите Г.М.К.М./показанията
на свидетеля, дадени пред орган в хода на досъдебното производство са прочетени
на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т.1 и т. 2, предл. 2 от НПК/, М.Г.К., П.И.Д., П.Г.З./показанията на свидетеля, дадени
пред орган в хода на досъдебното производство са прочетени на основание чл.281,
ал. 5, вр. ал. 1, т.1 и т. 2, предл. 2 от НПК/, Б.Д.Б.И.П.Х./показанията на свидетелите Б.и Х.,
дадени пред орган в хода на досъдебното производство са прочетени на основание
чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, М.Б.А., Б.Й.С./показанията на свидетеля, дадени
пред орган в хода на досъдебното производство са прочетени на основание чл.281,
ал. 5, вр. ал. 1, т.1 и т. 2, предл. 2 от НПК/, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л.
33 – 40 от ДП/,
заключение на съдебно-оценителна експертиза /л.44- 45 от ДП/, Протокол № 38/2015 към видеотехническа експертиза
/л.
48 – 50 от ДП/,
справка съдимост /л.
53 от ДП/,
справка за лице АИС „Български документи
за самоличност“ /л.
57 от ДП/,
протокол за доброволно предаване /л.
64 от ДП/,
копие от трудов договор №
09/ 27.08.2014 г. и длъжностна
характеристика /л.
65 – 68 от ДП/,
копие от Заповед № 18/12.12.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение /л.69 от ДП/, заверени копия на фактури на чужд
език /л.71 – 72 от ДП/, протокол за личен обиск на лице /л.74 от ДП/, заверено копие от Свидетелство за регистрация част I за т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“, /л.107 от ДП/, заверено копие на план за сграда
на „М.- МТ“ ООД /л. 108 от ДП/, заключение на допълнителна
оценителна експертиза /л.111-112 от ДП/. Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му. Пред
съда са разпитани свидетелите Г.М.и М.К.в качеството им на представители на търговското
дружество „М.МТ“ ООД, от което са отнети процесните вещи. Двамата свидетели потвърждават, че от
владението на търговското дружество са отнети алуминиеви ролки, както и че
подсъдимият К.К. е работил в „М.МТ“ на длъжност „работник сглобяване на детайли“.
Г.М.разказва, че е научил за липсата на материали от свидетеля Б.Б.. Пред съда
излага твърдения, свързани с работния процес в търговското дружество и различните
задължения на служителите. Съдът се доверява на изложеното на свидетелите,
чиито твърдения намират опора в останалите гласни доказателствени средства. Ключови свидетели в настоящето
наказателно производство са свидетелите И.Х.и П.З.. Посочените лица са станали
очевидци на инкриминираното деяние, като са успели да възприемат лично
обстоятелствата, засягащи времето, мястото, предмета на престъплението,
механизмът на извършване, както и самия извършител на деянието. Свидетелят Х.дава
сведения за първото инкриминирано деяние, като твърди че подсъдимият е дошъл
през времето, когато той е бил на смяна като охранител и му е казал, че мисли
да изнесе отпадъчни алуминиеви материали. И.Х.излага твърдения, че К.К. е изнасял
отпадъчните материали с помощта на микробус марка „ДЕУ“, собственост на
фирмата, за която работи. Пред съда свидетелят казва, че няма информация
относно втория инкриминиран период, тъй като тогава е застъпвал на смяна свидетелят П.З.. Предходната инстанция
е присъединила показанията на И.Х.от досъдебното производство към
доказателствената съвкупност, като от тях се извлича по-подробно
обстоятелствата, касаещи конкретния инкриминиран период на престъплението, конкретно
описание на превозното средство, което е използвал при изнасяне на предмета на
престъпното деяние. В първоначалните си показания Х.излага по-конкретни
сведения относно второто инкриминирано деяние за това че е разбрал намеренията
на подсъдимия отново да изнася материали
от склада, като се е опитал да му се противопостави, като впоследствие
свидетелят си е тръгнал, тъй като П.З. е застъпил на смяна. Показанията на
свидетеля се намират в синхрон с установеното от П.З. по отношение на твърденията
за второто инкриминирано деяние. Като двамата свидетели излагат данни, че
подсъдимия е бил във видимо нетрезво състояние. З.излага информация по
отношение на второто инкриминирано деяние,
посочва предмета на престъплението – три броя алуминиеви ролки, описва
механизма на престъпното деяние, състоящ се в натоварване на предмета на
престъплението чрез мотокар на процесното превозно средство и конкретния извършител. При съпоставка на
неговите показания, дадени пред предходната инстанция и тези в досъдебното производство,
съдът откри противоречие, касаещо обстоятелство дали свидетелят е присъствал при самото осъществяване на
престъплението. Съдът реши да даде вяра на казаното от свидетеля в хода на
досъдебното производство, поради по-близкия времеви период на изложеното до
инкриминираното деяние, което предполага и по-голяма степен на съответствие с
действителната фактическа обстановка, както и по-ясен и безпристрастен спомен
за случилото се. Част от твърденията, изложени от П.З. и И.Х., намират опора в
показанията на свидетелите Б.Б.и Б.С.. Б.Б.потвърждава
казаното от свидетелите З.и Х.по отношение на предмета на престъплението, тъй
като именно Б.е забелязал липсата на алуминиевите ролки и алуминиевите отпадъци от склада, като в
показанията си в досъдебното производство е описал подробно инкриминираните
вещи. Б.Б.и Б.С. в показанията си потвърждават изложеното от страна на П.З.
обстоятелство, свързано с използването на мотокара по време на престъпното
деяние от страна на извършителя. Като посочените свидетели твърдят, че са
забелязали следи в склада от гумите на мотокара около мястото, на което са се
намирали откраднатите вещи. Показанията на свидетеля С. си кореспондират с
твърденията на П.З. досежно използваното моторно превозно средство при
осъществяване на второто инкриминирано деяние, като свидетелят разказва
подробно как е установил неправомерното използване на превозното средство. От
показанията на свидетеля С. съдът извлича информация за характеристиките на
служебните автомобили, използвани от работниците при осъществяване на работата
им. Свидетелят твърди че алуминиевите ролки са били натоварени от мотокара на
товарния автомобил марка „Форд“, тъй като не е възможно същите да бъдат побрани
от служебния микробус модел „Дамаз“. Б.С.
излага твърдения още, че е разбрал от П.З., че същият срещу 50 лева е пуснал
подсъдимия К. да излезе с микробуса извън границите на складовите помещения.
Посочените твърдения се припокриват с изложеното от свидетеля З.. Съответствие
в показанията на Б.С. по отношение на обстоятелството къде се държат ключовете
за автомобилите и склада съдът открива и в казаното от страна на свидетелите М.А., П.Д.и Г.К.. Въз
основа на изложеното съдът кредитира в цялост приобщените гласни доказателства
като достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително
еднотипна фактическа обстановка, от която не възниква съмнение по отношение на
относимите към инкриминираното деяние обстоятелства. Свидетелските показания се
намират в синхрон с установеното и от приобщените писмени доказателства по
отношение на описанието на предмета на престъплението – алуминиевите ролки,
съгласно приобщените заверени копия на фактури в хода на досъдебното
производство, както и относно обстоятелството, че подсъдимият К. е работил в
инкриминирания период за „М.- МТ“ ООД, установяващо се и от
заверено копие от трудов договор № 09/ 27.08.2014 г., длъжностна характеристика
и копие от Заповед № 18/12.12.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение. Съдът
ползва с доверие експертното заключение на назначената и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия К..
От която съдът извлича данни, че подсъдимият е психично здрав, като същият няма
развита алкохолна зависимост. По време на инкриминираните деяния подсъдимият се
е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въззивният
съд се доверява и взема предвид и експертното заключение на назначените и
извършени съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, които
установиха точната цена на отнетите вещи. В
хода на досъдебното производство по данни от свидетелските показания и
предоставени видеозаписи с протокол за доброволно предаване е назначена и
изготвена видеотехническа експертиза. От експертното заключение на експертизата
стана ясно, че от съдържанието на предоставените видеозаписи не се установява
лице, което да е осъществило отнемане на процесните вещи. Съдът кредитира
изготвеното заключение, макар и да не го ползва с висока информативност, тъй
като не допринася за установяване на фактическата обстановка, поради това че
изследваният период не съответства на установения инкриминиран период на
извършване на престъпленията. От приложената справка за съдимост на К.К., съдът установи
данни за предходно осъждане на подсъдимия, но също така за настъпила
реабилитация по право на основание чл. 86, ал.1 от НК Предвид което към инкриминирания период на извършване
на престъплението м. ноември и декември 2014 г., подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност . С оглед задълженията си, съгласно
чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата инстанция е
сезирана с жалба от страна на защитата, в която се излагат доводи за липса на
доказаност по отношение на авторството на инкриминираното деяние. Съдът намира
жалбата за неоснователна. Съображенията в тази насока са свързани на първо
място с това, че не може да се съгласи с направеното твърдение, че няма
свидетели очевидци на инкриминираното деяние. От гласните доказателствени
средства на свидетелите И.Х.и П.З. се установи по категоричен начин, че двамата
свидетели са възприели как подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното
деяние. Като свидетелят Х.е присъствал при отнемане на алуминиеви отпадъчни материали, а
свидетелят З.при отнемането на алуминиевите ролки. По отношение на направената
констатация, че видео техническата експертиза не установява отнемане на
процесните вещи, съдът се присъединява към направеното уточнение от предходната
инстанция, че видеозаписите, обект на експертизата, не покриват инкриминирания
период. При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че подсъдимият К.К. е осъществил чрез действията си състава на престъпление по
чл. 195,
ал.1, т.4 във вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Като съдът намира за
правилно заключението на съда по отношение на обявяване на подсъдимия за
невиновен за осъществяване на квалифицирания признак по т.6 към инкриминираното
деяние по чл. 195 от НК, както и по отношение на да е извършил кражба чрез
използване на моторно превозно средство – мотокар, марка „НМТ 20“ . От
обективна страна при така установената фактическа обстановка се установи, че
подсъдимият К.К., в
период от неустановена дата в края на месец ноември 2014 г. до неустановена
дата в началото на месец декември на 2014 г. в град София, ул. „*****в
условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, с които е
осъществил състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, чрез използване на моторни превозни средства – микробус марка
„Деу“, модел „Дамаз“ с рег. № *****бял на цвят и товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****бордови,
бял на цвят, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 9561 /девет хиляди петстотин шестдесет и
един/
лева, собственост на търговско дружество „М.- МТ“ ООД д бустат *****,
представлявано от М.Г.К.и Г.М.К.и от владението на Б.Д.Б.– МОЛ на склад за
„Хънтър Дъглас“ машини в търговско дружество „М.- МТ“ ООД с Булстат *****, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Като
за съставомерността на престъплението се установи, че годен предмет на
инкриминираното деяние са чужди движими вещи представляващи сто килограма алуминиеви отпадъчни материали
с определена парична стойност от 180 /сто и осемдесет/ лева и три броя алуминиеви ролки, от които два броя
алуминиеви ленти, навити на рула с артикулен код 340300.0181 „Luxaion Al
Strip 375x0,7mm“ с дължина по 500 метра всяка или общо 1000 метра на обща
стойност 7390, 00 /седем
хиляди триста и деветдесет/ лева, и един брой алуминиева лента, навита на руло с
артикулен код 300038.7080 „Luxaion Al Strip 272x0,7 mm“ с дължина 375 метра на стойност 1991, 25 /хиляда деветстотин деветдесет и един
лева и двадесет и пет стотинки/ лв., на обща стойност 9561 /девет хиляди петстотин шестдесет и
един/
лева, съгласно
експертната оценка по изготвените оценителни експертизи, собственост на търговско дружество „М.- МТ“ ООД с
Булстат *****. От
обективна страна се доказа и квалифицираният признак на престъплението, а
именно използване на моторно превозно средство при осъществяване на
престъплението от показанията на свидетелите И., З., С. и Б.. Като подсъдимият К. чрез действията
си е отнел чуждите движими вещи, използвайки на първата инкриминирана дата
моторно превозно средство - микробус марка „Деу“, модел „Дамаз“ с рег. № *******,
а по време на второто инкриминирано деяние
чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******.
Несъмнено се установи и че престъпното посегателство е
извършено в условията на продължавано престъпление, предвид това, че са
осъществени две изпълнителни деяния, които отговарят на законовите изисквания
на чл. 26 НК. Деянието
се доказа и от субективна страна, като е извършено под форма на вината пряк
умисъл от страна на подсъдимия К.. Същият е съзнавал, че става въпрос за чужди
движими вещи с определена стойност и че чрез действията си прекратява
фактическата власт на собственика върху вещите и установява своя такава. Относно индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия: За престъплението по чл. 195, ал.1,
т. 4, пр. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10
години, поради което съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 36 от НК следва
да определи наказанието в тези рамки. Настоящата инстанция се присъединява към
изведените от предходната инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че
правилно са отчетени наличието на предпоставките по чл. 66 от НК. В заключение, съобразявайки относителната
тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдебният
състав счете, че районният съд е определил справедливо и съответстващо на
обществената опасност на подсъдимия наказание за извършеното от него деяние. Предходната
инстанция правилно е отсъдила, че предвид изхода на наказателното производство
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски следва да бъдат поети
от подсъдимия К.К. . С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с
правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 26.09.2019 г. по НОХД 3249/2017 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 101 –
ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.