№ 5920
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110168031 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу А. Ц. А.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********, с абон. № 135429,
а именно: 2 040.78 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до
м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното плащане; 455.54
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г.; 35.44 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното плащане; 9.57 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46887/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*********“ ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който
ответницата оспорва предявените искове. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия
при твърдения, че в имота не се живее и уредите в него са свалени. Моли за отхвърляне на
исковете.
1
Във възражението по чл. 414 ГПК А. твърди, че понякога ползва имота като
адвокатска кантора, но същият се отоплява по друг начин, защото в него няма радиатори и
топлинни уреди.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „*********“ ЕООД не изразява
становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46887/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в
срок възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период,
размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 5825/03.02.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот.
Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Ответникът оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че през
исковия период в имота не е имало радиатори и топлинни уреди. Относими към този въпрос
са представените от третото лице – помагач главни отчети. Те съдържат подписи срещу
констатациите за апартамент № 14, които не са оспорени от ответницата. В главния отчет от
08.05.2022 г. е отразено, че в имота има радиатор с уред № 8255, който е угаснал, и радиатор
с уред № 25014 без достъп, а в главния отчет от 06.05.2023 г. не е отразено наличието на
радиатори в имота. При това положение съдът намира за установено по делото, че през
първия отчетен период, включен в исковия, в имота е имало отоплителни уреди – радиатори.
Не следва различен извод от представения от ответницата Протокол от 28.08.2022 г. На
първо място, по делото липсват доказателства за това той да е бил представен пред третото
лице – помагач, както твърди ответницата, а още по-малко – за датата на представянето му.
Освен това протоколът единствено обективира нейни твърдения за изгодни за нея факти – че
2
радиаторите в имота са демонтирани и затапени, които твърдения обаче подлежат на
доказване по общия ред, а такова доказване в случая не е проведено. На последно място,
дори и да се приеме, че този протокол е бил представен пред фирмата за дялово
разпределение и че отразеното в него отговаря на действителността, то напълно корелира
/предвид датата на съставяне на протокола/ с констатациите в главните отчети, от които е
видно, че радиатори в имота не е имало само през втория отчетен период. Предвид
изложеното съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и
начисляване на топлинна енергия за отопление на процесния апартамент за първия отчетен
период не на база реален отчет, какъвто е принципът, а по реда на чл. 144, ал. 6 ЗЕ вр. чл. 70,
ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени
писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна
енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. В съответствие с изричните указания на съда вещото лице е проверило всички
намиращи се както при ищеца, така и при третото лице – помагач, документи, относими към
поставените му задачи. Същевременно ответницата не представя по делото, нито сочи като
намиращи се при трето лице, други документи, чиято проверка да е необходима на вещото
лице за отговор на задачите. Ето защо съдът счита, че заключението е изготвено въз основа
на всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на
специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му
задачи. От заключението се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в
абонатната станция до 21.09.2021 г. е бил без установена метрологична изправност, което в
случая е без значение, защото периодът от началото на исковия период до посочената дата е
летен, а абонатът не ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради
което за този период не са му начислявани никакви суми. След това е монтиран нов
топломер, който освен това е преминал метрологични проверки със заключение за
съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение
„*********“ ЕООД. За процесния период е осигурен достъп до имота за проверка и отчет.
Според главните отчети и изравнителните сметки за периода 2021 г./2022 г. в имота има 1 бр.
радиатор с ИРРО № 8255 с изгаснал дисплей, 1 бр. радиатор с ИРРО № 25014, до който няма
достъп, и 1 бр. радиатор без ИРРО, като за всички отоплителни тела е начислявана служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата като за отоплителни тела
без уреди, а изчисленията са правилно извършени. За периода 2022 г./2023 г. всички
3
отоплителни тела в имота са демонтирани, като абонатът не ползва топлинна енергия за
отопление на имот. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота не се
ползва, а има монтиран електрически бойлер. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е
разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. дава
заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби.
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, което корелира
напълно с представените от фирмата за дялово разпределение писмени доказателства, съдът
намира за доказано, че в процесния имот е доставяна през първия отчетен период топлинна
енергия за отопление на имота, а наред с това се дължи и заплащане за целия исков период
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно ответницата дължи
на ищеца заплащане на цената на доставената през процесния период в имота й топлинна
енергия, формирана от два компонента – от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и от топлинната енергия за отопление на имот. Нейната обща стойност се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от
2 106.17 лв., която надхвърля претендираната с исковата молба сума.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за
цената на доставената топлинна енергия е изцяло основателен, като върху главницата тя
дължи и законната лихва за периода от 31.07.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за
изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е
изпаднала в забава в плащането на задължението предвид липсата на извършено плащане в
уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021
г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй
4
като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. Размера на
дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г. съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза на сумата от 686.16 лв., която надвишава претендирания с исковата молба размер на
вземането, поради което произнасянето на съда следва да се ограничи до него. Следователно
искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия е изцяло
основателен.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства на л. 25 – 28 от делото се установява, че
клиентите в сградата – етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се
извършва от „*********“ ООД /със сегашно наименование „*********“ ЕООД/, като не се
твърди и не се установява след изтичане на срока на сключения Договор № 603-1/31.10.2007
г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия /топлинно
счетоводство/ клиентите да са избрали друго дружество, с което да са сключили договор. В
случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази
дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
5
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за имот с абон. № 135429.
Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на
извършената от „*********“ ЕООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-74/09.06.2020 г., сключен между
„**********“ ЕАД и третото лице – помагач, възложителят заплаща извършената услуга
съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът за цената на услугата дялово разпределение е
доказан по основание, но липсват убедителни доказателства за размера на вземането за
исковия период. Същевременно размерът не може да се установи чрез заключение на вещо
лице, защото за установяването му не са необходими специални знания, доколкото се касае
за писмено уговорена между ищеца и третото лице – помагач цена на извършваната от
последното услуга. При това положение размерът на вземането следва да бъде определен по
преценка на съда, като в случая съдът счита, че той възлиза на претендирания размер от
35.44 лв., върху която сума ответницата дължи и законната лихва, считано от 31.07.2024 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
Независимо от неоснователността на иска за мораторна лихва върху главницата за
6
цената на услугата дялово разпределение, доколкото цената му от математическа гледна
точка е пренебрежимо малка част от общата цена на исковете /под 1 % от цената им/, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят всички
сторени от него разноски за заповедното и за исковото производства, както следва: за
заповедното производство – разноски в общ размер на 100.83 лв. /50.83 лв. – държавна
такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/; за исковото производство – разноски в
общ размер на 450.82 лв. /50.82 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
А. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ********* дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ********, с абон. № 135429, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 2 040.78 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 455.54 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
35.44 лв. – цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
46887/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 9.57 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.
върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ********* да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 450.82 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 100.83 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „*********“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7