Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 107, ал. 3, вр. чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба от "Емадел груп" ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. П., чрез адв. Т., против Акт №МД-АУ-6656-1/21.09.2023 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2021 г., 2022 г., в размер на 3000.26 лв. главница, и 517.13 лева лихви, изчислени към 21.09.2023 г. Акта за установяване на задължения е потвърден с Решение № МД-РШ-106/11.12.2023 г. от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2021 г., 2022 г., само в частта, с която са установени задължения за имот с площ от 214.44 кв.м.

Жалбоподателят твърди, че макар Акта за установява на задължения да е отменен в частта, с която са начислени задължения за имот с площ над 214.14 кв.м., то в потвърдената част същия е незаконосъобразен. Сочи, че дружеството не е уведомено за текущи задължения, управителят е отсъствал от страната и не познава размерите и сроковете за погасяване на местните налози на имота, не е имал възможност да подаде коригираща декларация и да възрази против извършените начисления. Имотът е празен и не се използва, поради което не следва да се начислява такса смет. В оспорения акт не е определен принципа на определяне промилите за такса смет за съответния имот и дали същите са съобразени с данъчната му оценка, местоположение, категория и др. Моли да се отмени оспорения акт и установените с него задължения, както и да се присъдят сторените по делото разноски. За с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. ю. к. В., оспорва жалбата като неоснователна. В хода по същество моли за потвърждаване на издадения АУЗД. Счита, че дружеството се легитимира като собственик на недвижим имот, поради което имотът подлежи на облагане. В случая облагането е извършено в съответствие с разпоредбите на чл. 19 и чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъкът е определен върху по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната му оценка. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно [нотариален акт], том **, рег. № ***, дело ***** г. жалбоподателят е закупил ПИ с [идентификатор], с площ от 859 кв.м., находящ се в [населено място], район "***", СО ******".

На 20.02.2020 г. е депозирана декларация по чл. 14 от ЗМДТ от "Емадел груп" ЕООД, за имот земя, находяща се в [населено място], район "*****", СО "*******". В нея е посочено, че собственик на имота е дружеството в имота няма електрификация, водопровод, канализация, ТЕЦ, имотът не граници с пътна мрежа. Отбелязано е, че площта на имота е 859 кв.м. В Част ІІІ от декларацията е посочено, че отчетната стойност на имота [рег. номер].90 лв.

От представена справка от Служба по вписванията е установено, че дружеството е прехвърлило на 7.08.2020 г. 645.56 кв.м. ид.ч. от имота на "Строй инвест Билдинг БГ".

В хода на проверката е установено, че извършената продажба на ид.ч. от ПИ не е деклариране. Изготвено е съобщение до дружеството като е дадена възможност в 14-дневен срок да депозира коригираща декларация по чл. 14 от ЗВДТ за ид.ч. от имота, които са собственост на дружеството, да посочи актуална отчетна стойност за имота. По делото е приложено пълномощно, по силата на което управителя на "Емадел груп" ЕООД е упълномощил П. И. и Д. Н. да представляват дружеството пред нотариус, Служба вписвания, АГКК, общински, данъчни и други органи във връзка с процесния поземлен имот. На П. И. е връчено съобщение П. И. е изплатено съобщение, с указания да се подаде коригираща декларация. Такава не е подадена.

Издаден е АУЗ №МД-АУ-6656-1/21.09.2023 г. от К. Г., инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с него са определени задължения за ДНИ и ТБО на дружеството за земя 859 кв. м., находяща се в [населено място], район "******", СО "*****", ПИ с идентификатор ******, в размер на 3000.26 лв. главница, и 517.13 лева лихви.

На жалбоподателят е изпратен съобщение за издадения акт за установяване на задължения, който е връчен на бащата на управителя - П. И. на 25.09.2023 г.

На 9.10.2023 г. е депозирана жалба от дружеството, чрез адв. Т., с която е оспорени издадения акт за установяване на задължения.

На 11.12.2023 г. е издадено Решение № МД-РШ-106, с което Директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна е приел, че жалбата е частично основателна. Преценил е, че от справка в Служба по вписванията е установено, че ид.ч. от [ПИ] е прехвърлен, но липсва предеклариране на обстоятелства от ДЗЛ. Посочено е, че на дружеството следва да бъдат преизчислени задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 214.44 кв.м. ид.ч. от имота, тъй като с останалата част дружеството се е разпоредило. По изложените доводи Акта за установяване на задължения е отменен за горницата над действително притежаваните 214.44 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор], като в останалата част е потвърден.

Решението е връчено на адв. Т., процесуален представител на "Емадел Груп" ЕТООД на 19.12.2023 г.

Във връзка с наведените доводи от жалбоподателят от ответника е изискана справка за методиката на изчисляване на размера на данъка върху недвижимия имот и таксата битови отпадъци. Представена е справка, видно от която отчетната стойност за целия имот е 254 257.90 лв., т.е. за 213.44 кв.м. отчетната стойност възлиза на 63 176.72 лв., данъчната оценка за 213.44 кв.м. от имота е 4498.44 лв. Дължимите задължения са изчислени съгласно чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, като данъчната основа за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. В случая изчисленията на дължимите данъци и такси е направена върху отчетната стойност, декларирана от дружеството. При тези уточнения е посочено, че данък недвижими имоти за 2021 г. и 2022 г. възлизат на по 126.35 лв. за всяка една година, а такса битови отпадъци възлизат на по 246.39 лв. за всяка една година, т.е. общо задълженията за данъци и такси е 745.48 лв. и съответната лихва.

В хода на съдебното производство са приобщени заповед № 3689/15.10.2020 г. издадена на осн. чл. 44, ал.1, т.5 и 8 от ЗМСМА и чл. 62, чл. 63, чл. 71 от ЗМДТ, с която са определени границите на районите, в които през 2021 г. община Варна организира услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Представена е и заповед № 3446/15.10.2021 г. издадена на осн. чл. 44, ал.1, т.5 и 8 от ЗМСМА и чл. 62, чл. 63, чл. 71 от ЗМДТ, с която са определени границите на районите, в които през 2022 г. община Варна организира услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От ответника са приложени отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна на "Депо за опасни отпадъци", [населено място], ведно с калкулации и протоколи за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и за периода от 1.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Представени са обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане на чистотата, в район "*****, между Община Варна, "Варна 1" ДЗЗД и "ЗМБГ" АД, за периодите от м.01.2021 г. до м.12.2021 г., и от м.01.2022 г. до м.12.2022 г., ведно с протоколи и актове за установяване на извършените и подлежащите на заплащане видове рабите за същите периоди.

По делото е представено писмо от директора на дирекция "УЧРАС", съгласно което К. Г. е назначена на 8.02.2017 г., като инспектор "КРД", като на 1.02.2021 г. е преназначена на длъжност главен инспектор "КРД", в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране", която заема и към настоящия момент.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 22.12.2023 г., т. е. в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна, по следните съображения:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, публични общински вземания са и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – Г., главен инспектор "КРД", издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т. 2. 4 от Заповед № 2888/15.07.2019 г. на заместник кмета на Община Варна в съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. В условията на заместване на 15.07.2019 г., предвид Заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна, зам. кметът на Община Варна е издал Заповед № 2888/15.07.2019 г. за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна.

При така разписаната процедура оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган - служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед.

АУЗ в оспорената част, съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

От представените по делото доказателства се установи, че действително дружеството се е разпоредило с част от ПИ с [идентификатор], като е останало собственик на 213.44 кв.м. ид.ч. от същия, този факт не се оспорва от жалбоподателя.

С решение № МД-РШ-106/11.12.2023 г. АУЗ е отменен за установените задължения за горницата над действително притежаваните 214.44 кв.м. Процесуалния представител на ответника в с.з. заяви, че в решението от 11.12.2023 г. е допусната техническа грешка, като е изписано за горницата над 214.44 кв.м. В решението неколкократно е посочено, че жалбоподателя е собственик на 214.44 кв.м. и доколкото ответника не е посочил размера на дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, след като е преценил, че дружеството се е разпоредило с част от имота, съдът приема, че не е налице техническа грешка, защото волята на органа, че потвърждава акта за установяване на задължения, за имот от 213.44 кв.ч. не може да бъде извлечена от мотивите му-

Според чл. 107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, тъй като дружеството не е заплатило задълженията си за ДНИ и ТБО за 2021-2022 г. за притежаван от дружеството недвижим имот на територията на Община Варна. В хода на производството не се представиха доказателства, че дружеството е заплатило дължимите задължения, предмет на АУЗД, преди издаването му.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно липсата на мотиви в процесния АУЗ. Решаващият орган, макар и пестеливо е посочил вида, размера и периода на дължимите местни данъци и такси от жалбоподателя, посочил е каква база е използвал за определяне на дължимите данъци и такси – подадена деклараця от управителя на дружеството по чл. 14 от ЗМДТ за имота.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателят, че не е запознат със сроковете за погасяване на задълженията за местни данъци и такси, както и че не е могъл да подаде коригираща декларация. Непознаването на закона, не е основание за отпадане на установените задължения за местни данъци и такси. Факта, че управителя на дружеството е в чужбина не води до освобождаването му от дължимите задължения, как той ще организира дейността на дружеството е изцяло в негова преценка.

По делото се установи, че жалбоподателят е собственик на на 213.44 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор], за който дължи заплащането на местни данъци и такси.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на Община Варна се определени с решение Общински съвет - Варна.

Нормата на чл.22 от ЗМДТ, сочи, че Общинският съвет определя с наредба размера на ДНИ за периода 2021 г., 2022 г. върху данъчната оценка на имота. Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна размерът е 2,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за периода 2021 г. - 2022 г. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ ДНИ се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Ответника е определил данъчната оценка, като е взел предвид нормите на чл.13, ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ, данъчната оценка на земите в строителни граници се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: ДО=БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС - базисна данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; Км - коефициент за местоположение съгласно табл.№3 Ки - коефициент за инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона; Кз - коефициент за застроеност; ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв.м.; ДП - данъчна стойност на подобренията.

Не е спорно, че жалбоподателят е депозирал декларация по чл.14 от ЗМДТ за незастроен, нежилищен имот. Предвид декларираните от дружеството данни данъчна оценка за целия [имот номер] 103.40 лв., а за 213.44 кв.м. 4498.44 лв.

Съдът приема, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, като за данъчна основа е приета по-високата между декларираната от дружеството отчетна стойност на актива и данъчната му оценка.

Видно от приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ "Емадел груп" ЕООД е декларирало отчетната стойност за целия [имот номер] 257.90 лв., т.е. за 213.44 кв.м. отчетната стойност възлиза на 63 176.72 лв. При тези установявания задълженията на дружеството следва да се изчислят върху отчетната стойност от 63 176.72 лв. Задълженията за данък недвижими имоти е в размер на два промила върху отчетната стойност, т.е. 126.35 лв. за всяка една от годините.

По отношение задълженията за такса битови отпадъци, съдът прецени следното:

Съгласно чл.69, ал.1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Нормата на чл.14 от НОАМТЦУТОВ, сочи, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. За имоти намиращи се извън тези граници, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, която се определя, както следва: за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия - пропорционално върху данъчната оценка на имота, съгласно приложение II към ЗМДТ, а за нежилищни имоти на предприятия - пропорционално върху отчетната стойност на имота.

Съгласно Заповед №3689/15.10.2020 г. Заповед №3446/15.10.2021 г. на кмета на Община - Варна, имотите попадат в границите на районите, в които през периода от 2021 г. до 2022 г. вкл. Община Варна организира услуги по: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Съгласно решения на Общински съвет-Варна, такса битови отпадъци за периода от 2021 г.- 2022 г. се определя пропорционално върху данъчната оценка 3.90 на хиляда за имоти на предприятия. По видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 0,35 на хиляда за жилищни и 2,20 на хиляда за нежилищни, за обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,35 на хиляда за жилищни и 0,55 на хиляда за нежилищни, за почистване на територии за обществено ползване - 0,28 на хиляда за жилищни и 1,15 на хиляда за нежилищни имоти.

Съгласно чл.69 ал.1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

Нормата на чл.66, ал. З от ЗМДТ, предвижда, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на действащия размер към 31 декември на предходната година.

Съгласно чл.20 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна /НОАМТЦУТОВ/ таксата се заплаща на две равни вноски в сроковете, в които се заплаща и данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл.4, ал. 2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

От събраните по делото писмени доказателства: констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на район "Младост", актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видови работи, отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане на територията на община Варна от "Депо за опасни отпадъци" [населено място], за периода от 2021 г. до 2022 г. се установява, че трите услуги се предоставят от общината.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че имота е празен, поради което не следва да се начислява такса битови отпадъци. Съгласно чл. 71, т.2 от ЗМДТ не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая по делото не са ангажирани доказателства, че дружеството е подало такава декларация, поради което дължи заплащане на такса за услугата.

При декларирана от дружеството отчетната стойност от 63 176.72 лв., за притежаваните 213.44 кв.м. ид.ч. от ПИ, дължимата такса за битови отпадъци е в размер на 3.9 промила, т.е. по 246.39 лв. за всяка една от двете години.

Върху така установените задължения за данък недвижими имоти в размер на 126.35 за 2021 г., в размер на 126.35 за 2022 г. и такса битови отпадъци в размер на 246.39 лв., дружеството дължи лихва на осн. чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ до датата на установяване на задълженията – 21.09.2023 г.

По изложените съображения жалбата е частично основателна и АУЗ следва да се отмени в частта за горницата над притежаваните 213.44 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор]. В останалата част жалбата на дружеството следва да се отхвърли като неоснователна.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, по делото са представени доказателства за заплатена д.т. в размер на 50 лв. Ответника е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед изхода на спора на ответника по компенсация следва да се присъдят разноски в размер на 390 лв.

На осн. чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно.

Водим от гореизложеното, Административен съд – Варна, двадесест и втори състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на "Емадел груп" ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. П. Акт №МД-АУ-6656-1/21.09.2023 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-106/11.12.2023 г. от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2021 г., 2022 г., за имот с площ над 213.44 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от "Емадел груп" ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. П., чрез адв. Т., против Акт №МД-АУ-6656-1/21.09.2023 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-106/11.12.2023 г. от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за имот с площ от 213.44 кв.м., определен данък недвижими имоти: за 2021 г. главница в размер на 126.35 лв., за 2022 г. главница в размер на 126.35 лв., такса битови отпадъци: за 2021 г. главница в размер на 246.39 лв., за 2022 г. главница в размер на 246.39 лв. и съответните лихви.

ОСЪЖДА "Емадел груп" ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. П. да заплати на Община Варна сумата от 390 /триста и деветдесет/ лева сторени по делото разноски.

Решението е окончателно.