РЕШЕНИЕ
№ 8334
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110117472
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу С. Д. Ц., Е.
Ц. Ц. и С. Ц. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на
„фирма“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 2656,13 лв., от
които: 2191,19 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода 05.2019 г. до 04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 416,14 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., 39,15 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 9,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г., при следните
квоти:
С. Д. Ц. – 1/3 част, а именно: сумата от 730,39 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 138,71 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 11,77 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 3,21 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16. 05. 2020 г.
до 21.03.2023 г.;
Е. Ц. Ц. – 1/3 част, а именно: сумата от 730,39 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
1
ведно със законна лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 138,71 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 11,77 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 3,21 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16. 05. 2020 г.
до 21.03.2023 г.;
С. Ц. Д. - 1/3 част, а именно: сумата от 730,39 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 138,71 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 11,77 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 3,21 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16. 05. 2020 г.
до 21.03.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и Ц. Т. Ц. – наследодател на ответниците, е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ. „***“,
ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, като с оглед настъпилата смърт на длъжника Ц. Т. Ц., исковата
претенция е насочена срещу неговите наследници, които в качеството им на собственици на
процесния имот, имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите
условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата
молба, подадени от назначения от съда особен представител на ответниците - адв. Г., с които
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че
ответниците не са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот, както и
че не са наследници на лице/лица, които са били собственици или ползватели на имота. По
делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна
връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Оспорва се обема на доставената
топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорват се и исковете за заплащане на
услугата дялово разпределение, тъй като по делото няма доказателства как е извършено
дяловото разпределение в отделните обекти от етажната собственост. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
2
да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадане на длъжниците в забава.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез
които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства
кому принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на
ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор /напр. молба-декларация за откриване на партида/ между страните. Ангажираните
от ищеца писмени доказателства – списък за броя на живущите по апартаменти в сграда в
бл. ***, вх. *** и ***, ул. „***“ (идентичен с бл. ***, вх. *** и *** в ж.к. „***“), в който под
№ *** са вписани имената на наследодателя на ответниците Ц. Т. Ц. и е положен подпис,
протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост от адрес в гр. ***,
ж.к. „***“, бл.***, вх. *** и ***, на което е взето решение да се сключи договор с „***“
ЕООД за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от
3
етажната собственост, в който фигурира наследодателят на ответниците Ц. Т. Ц., документи
за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр
на партидата е записано лицето Ц. Т. Ц., не установяват наличието на договорно
правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците, с предмет доставка на
топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание
претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито
съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на
потребителя.
С определение № 7719/19.02.2024 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е
разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал
на ищеца, че негова е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия
период на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот. Със същото във връзка с доказателственото искане на ищеца по
реда на чл. 186 ГПК е изискал от ***, район „***“ и ***, направление „***“ да предоставят
документ за собственост на процесния недвижим имот. В отговор с писмо, вх. № ***/*** г.
от ***, район „***“ и с писмо, вх. № ***/*** г. от ***, направление „***“, същите са
посочили, че не разполагат с документ за собственост на недвижим имот, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***.
От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия
доказателствената тежест, не са ангажирани други доказателства и не с направени
доказателствени искания за установяване на твърденията му, че наследодателят на
ответниците е имал качеството клиент на топлинна енергия през исковия период.
По изложените съображения, съдът намира, че ответниците не са материално
легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове с оглед заявеното от ищеца
фактическо основание на същите – в качеството им на наследници на Ц. Т. Ц., доколкото по
делото не са ангажирани доказателства, че последният е бил собственик на процесния
топлоснабден имот.
Следователно предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и за
цена на услуга за дялово разпределение са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите за
присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава върху главниците в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 право на разноски имат
ответниците, но до приключване на устните състезания, същите не са ангажирали
доказателства такива да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу С. Д. Ц., ЕГН **********, Е. Ц. Ц., ЕГН
**********, и С. Ц. Д., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“
ЕАД в условията на разделна отговорност (по 1/3 част), сумата в общ размер на 2656,13 лв.,
от които: 2191,19 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
през периода 05.2019 г. до 04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в
гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 416,14 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., 39,15 лв. –
4
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
03.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и 9,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „фирма“ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5