Р Е Ш Е Н И Е
№
1197
гр.Перник,
19.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 3968
по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415,ал.1 ГПК.
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД
иск за установяване, че Д.П.С. дължи на ищеца сумата от 1490,29лв.
представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ***от 18.09.2013 г.,
ведно със законната лихва
върху главница от 1490,29 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането за които
суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. ***. по описа на ПРС. Твърди се в
исковата молба, че процесният договор за кредит е сключен между Н.С.С.и „Профи
кредит България“ЕООД, а ответницата поела задължение по договора като солидарен
длъжник. Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжниците
същият е прекратен на 04.10.2016г. като до длъжниците е изпратено уведомително
писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Пристъпено е към подаване
на заявление по чл.410 ГПК спрямо длъжниците. Въз основа на подаденото
заявление е образувано ч.гр.д ***., като Н.С.не е възразила срещу издадената
заповед. При условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК е предявен настоящият иск срещу
ответницата Д.С.. Претендира се да бъде установено, че същата дължи процесната
сума солидарно с Н.С., както и направените разноски.
Ответницата
Д.С., чрез назначеният й от съда особен представител, оспорва предявения иск.
Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Оспорва се обстоятелството, че по отношение на част от взмането по
процесния договор за кредит не е настъпила предсрочна изискуемост.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответницата
Д.С. се представлява от назначеният от
съда особен представител, който оспорва
предявения иск, като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си-
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС , от
което се установява, че на 26.12.2017 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против Н.С.С.и ответницата С. за процесните
суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника - длъжник в заповедното
производство, поради и което е указано на ищеца - заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете,
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване
на дължимост на сумите за главница и лихва. По отношение на ответницата Н.С. издадената ЗИПЗ е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
С оглед допустимостта на производството следва да се
обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
Ищецът основава вземането си срещу ответницата на
представения по делото Договор за револвиращ заем № ***., погасителен план и ОУ
към него, видно от които дружеството-заемодател предоставило на Н.С.асумата от
1500лв. срещу задължението на последната
да я върне на четиредесет и осем месечни погасителни вноски, всяка в размер на 101,25
лв., с падеж 10-то число на месеца. Уговорен е ГПР -103,64лв., годишен лихвен процент от 76,69%.
В договора е уговорена сума на ремолвинга от 1165,99лв.,
като съгласно т.5 от общите условия правото на револвинг се поражда при
определени условия – когато кредитополучателя определен брой вноски, като
предвид срока на заема решаваща вноска
за отупскане на револвинга е 36-тата.
Не се оспорва между страните, че сумата от 1500 лв. е преведена на кредитополучателя.
Солидарна отговорност за изпълнение на договорните задължения на Н.С. е поела
ответницата Д.С., като не се оспорва обстоятелството, че тя е подписала договора
за кредит.
Установява се от приложените по делото Общи условия на
ищцовото дружество, че същите не са от кредитополучателя или от ответницата -
солидарен длъжници. В чл.2 от същия е разписан начина на сключване на договора
и отпускане на зема. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт
представя на клиента попълнена бланка на проектодоговор за револвиращ заем,
като с помощта на експерта клиентът е длъжен да допълни и провери всички
съществени клаузи и данни, с изключение на анните, които се попълват от
кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно
да подпише проектодоговора и да го предаде чрез кредитния експерт на кредитора.
Подписването от клиента на проектодоговора и предаването му на кредитора
представлява същевременно молба за отпускане на заема. Кредиторът допълва
договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът се съгласява
изрично и изпраща на последния екземпляр на договора, ведно с известие за
одобрение на заема, съдържащо изрично посочената информация в чл.2.5 от ОУ.
Подписаният от клиента проеуктодоговор влиза в сила от моментаа на подписването
му от страна на кредитора, която дата е датата на сключване на договора.
Уговорено е правото на клиента да се откаже от договора по реда и при условията
на 2.4 - най-късно до 14 работни дни от връчването на известието за одобрение
на заема въз основа на връчено писмено известие до адреса на кредитора. В чл.5
от ОУ е посочено, че в случай на изплащане на уговорените вноски по заема и
след допълнителна преценка и одобрение от страна на кредитора, като за
отпуснатата сума по револвинга се
съставя нов погасителен план. В чл.10.4 и 10.5 от същите ОУ е посочено, че след
прекратяване на договора в случаите на чл.13.3, включително и при просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 дни, за което кредиторът е длъжен да уведоми
клиента с писмо, остава задължението на клиента, съответно на солидарните
длъжници, да заплатят всички дъжими суми, като в този случай върху целия заем
се начислява неустойка в размер на 50 %.
Установява се от приложеното по делото преводно нареждане
от 23.09.2013г., че сумата от 1500 лв. е
преведена на Н.С. С.. По делото като писмено доказателство е приет Анекс №1 към процесния договор
за кредит, с уговорка за безплатно
отлагане на три вноски, като по делто е приложен коригиран погасителен план в
съответствие с уговореното отлагане.
Видно от приложено по делото извлечение по сметка от
процесния договор за потребителски кредит се установява, че в погашение на вземането е внесена сумата от
3910лв., като неплатеният остатък възлиза в размер на сумата от 1490,29лв.
Прието като писмено доказеталество е уведомително писмо
изпратено до ответницата, без данни за получаване на същото от 15.10.2016г., с
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти.
Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за
недействителност на отделни клаузи.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по - голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
При наведените от процесуалния представител на ответника, а
и доколкото съдът следи служебно за нищожни клаузи в ДПК съдът намира, че
клаузите включени в поле VI „Параметри на одобрения револвиращ кредит” са
нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. В
Общите условия е предвидено, че това поле се попълва не в присъствието на
кредитополучателя, като самото поле 6
от бланката включва лихвените проценти на ден и ГЛП, както и
ГПР по договора.
Гореизложеното
води до безспорния извод, че клиентът с оглед полетата от проектодоговора и
начинът им на попълване и сключване на договора не е имал възможност да изрази
воля и съгласие по отношение на
възнаградителната лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния процент на
разходите, годишния лихвен процент и общо
дължимата в края на периода сума за връщане.
Съгласно чл.11 от ЗПК /Обн. в ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г./действаща към момента на сключване на
договора задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски договор е ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, по
които параметри потребителят следва да е изразил съгласието си и да са му предоставени и той да е запознат преди сключването на
договора /т.нар. информирано съгласие/.
Видно от начина на
сключване на договора, при който той се счита сключен при попълване от кредитора на полетата за ГПР,
ГЛП и общо дължимата сума в края на периода е
очевидно, че от една страна потребителят не бил е информиран за тях предварително, от друга е налице липса на съгласие от страна на потребителя
за размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, защото липсва
изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Следва да се отележи, че
по делото липсват доказателства, за това, че са настъпили условията на
револвиране на кредита предвид изискванията на чл.5 от Общите условия т.е. не
се установява по делото дали изобщо на кредитополучателката са превеждани
средства, касаещи револвинга. Уважаване на иск за претендираната сума, без да
са налице доказателства, че първо са настъпили условията за револвиране на
кредита, както и че парична сума касаеща револвинга е предоставена на Н. С. би
довело до неоснователното обогатяване на ищцовата страна.
С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане
единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е
в размер от 1500 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 3910,63
лв., то съдът приема, че главницата е погасена преди предявяване на иска за
признаване на установено, че същата се дължи, поради и което искът за главница
следва да се отхвърли на това основание.
От изложеното по горе може да се направи извод, че въпреки,
че предявеният иск за главница следва да се отхвърли поради погасяване чрез
плащане, доколкото същото е настъпило преди образуване на производството, то не
може да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане
на делото.
На основание гореизложеното съдът счита, че предявените
искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, като при този
изход на делото на ищцоватна страна не се дължат разноски за производството.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" №
49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника против Д.П.С., ЕГН: **********, с адрес ***
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца в качеството си на солидарен длъжник по Договор за потребителски
кредит №***. сумата от 1490,29лв. представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***от 18.09.2013 г.,
ведно със законната лихва
върху главница от 1490,29 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането за които
суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. ***. по описа на ПРС, като
погасен чрез плащане.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № ***. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: