Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№3332 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Е.М.“
ЕООД, ЕИК .......с адрес ***-6, срещу С.Р.С., ЕГН **********
с адрес ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от
2000лв.
- главница, представляваща частично парично задължение от общ размер от 5997.47лв. по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта Р...от 19.12.2014г., сключен
между „БНП ППФ“ ЕАД и длъжника, като задължението е прехвърлено в полза на „Е.М.”
ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.08.2016г.; сумата от 1000лв., представляваща частично задължение от общ размер от 4972.26лв. за договорна лихва
върху главницата, за периода от 19.12.2014г. до 12.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №10150/12.12.2017г. по
ч.гр.д. № 18761/2017г. по описа на Варненски районен съд, 17 състав.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че между цедента и С.С. е сключен посоченият договор за кредит,
който е отпуснат. Поради просрочие в плащанията, целият кредитен лимит, ведно с
натрупаните лихви, е станал изискуем. На 12.08.2016г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с който ищецът е придобил вземанията спрямо
ответника, за което длъжникът е уведомен. Поради липса на изпълнение от негова
страна, се моли за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.С. не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно
заседание не изразява становище.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №18761 по описа за 2017г. на ВРС, XVII състав, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на
чл.47 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Р...от
19.12.2014 г., сключен между „БНП ППФ“ ЕАД и ответника,
ведно с погасителен план към него /л.5-12/.
Приет е Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., сключен между „БНП
ППФ“ ЕАД, като цедент, и „Е.М.“ ЕООД, като цесионер /л.14-38/,
както и Анекс 1А към Протокол №15/12.08.2016г. към рамков договор за цедиране
на задължения, подписан на 02.06.2015г., в който са описани конкретните
прехвърлени вземания, като на л.41 фигурира ответникът С.Р.С..
С уведомление, изпратено от ищеца на 11.07.2017г., е
отправено изявление до ответника, че вземането към него е закупено от
дружеството – ищец, както и че новият кредитор упражнява правото си да направи
кредита предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по него.
Уведомлението е изпратено на адреса на ответника, посочен в договора, като се е
върнало с отбелязване в разписката, че адресатът е отказал да получи пратката.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор,
включително прехвърляне на вземането в полза на ищеца от заемодателя, включващ
твърдяните клаузи за дължимост на главница и договорна лихва, по силата на
който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение
да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирания размер.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати
претендираните суми.
От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника,
описани във фактическата обстановка писмени доказателства, се достига до
обоснован извод за възникването на валидна облигационна връзка между „БНП
ППФ“ ЕАД и С.С. по силата на договор за потребителски кредит и за
издаване и ползване на кредитна карта от 19.12.2008г. и усвояване на претендираната
сума от ответника, което обуславя изправността на стария кредитор. Установява
се сключването на договор за цесия с предмет конкретно посочени в приложението
вземания, включително и това към ответника в размер на исковата сума между „БНП
ППФ“ ЕАД и ищеца „ЕОС Матрикс” ООД, като по силата на
упълномощаване от цедента, цесионерът е съобщил на длъжника за прехвърлянето на
вземането съобразно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. При това положение, следва
да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане.
От друга страна, ответникът в срока за отговор на
исковата молба и до приключване на устните състезания не е оспорил исковете
нито по основание, нито по размер, който се установява и от представения
погасителен план.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми
предпоставки, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени в заявените частични размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.12.2017г., до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса в размер от 60лв. Ответникът следва
да заплати на ищеца и сторените в исковото производство разноски в размер от 70лв.
за заплатена държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът С.Р.С., ЕГН ********** с
адрес *** дължи на ищеца „Е.М.“
ЕООД, ЕИК .......с адрес ***-6 следните суми: сумата от 2000лв. /две хиляди лева/ - главница, представляваща частично парично задължение от общ
размер от 5997.47лв. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Р...от
19.12.2014 г., сключен между „БНП ППФ“ ЕАД и ответника, като задължението е
прехвърлено в полза на „Е.М.” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 12.08.2016г.; сумата от
1000лв. /хиляда лева/, представляваща частично задължение от общ размер от
4972.26лв. за договорна лихва върху
главницата, за периода от 19.12.2014г. до 12.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №10150/12.12.2017г. по ч.гр.д. № 18761/2017г.
по описа на Варненски районен съд, 17 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН
********** с адрес *** да заплати „Е.М.“
ЕООД, ЕИК .......с адрес ***-6 сумата от 60лв. /шестдесет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 18761/2017г. по описа на Варненски
районен съд, 17 състав разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН
********** с адрес *** заплати „Е.М.“
ЕООД, ЕИК .......с адрес ***-6 сумата от 70лв. /седемдесет лева/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: