№ 84
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900820 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
против Д. ЯН. Д. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 339427,28лв,
представляваща изплатени застр.обезщетения в полза на А.Х.В. Ц.К.В. и Х.К.В., за
понесени от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
12.12.19г., виновно причинено от Д. ЯН. Д. като водач на л.а.Фолксваген, модел
Транспортер, рег.№ ********.
В исковата молба твърди, че на 12.12.19г. отв.Д.Д., управлявайки
л.а.Фолксваген, модел Транспортер, рег.№ ********, по пътя от гробищен парк Тополи в
посока с.Тополи, загубил контрол над автомобила поради движение с несъобразена скорост,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил правомерно движещия се там л.а.
Ситроен, модел ЗХ, рег.№********, управляван от К.Ц.В. Вследствие на ПТП последният
починал. Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №265/20г. на ВОС Д. ЯН. Д. е
признат за виновен в причиняване по непредпазливост на смъртта на К.В., като деянието
било извършено в пияно състояние. Излага, че към датата на ПТП л.а.Фолксваген, модел
Транспортер, рег.№ ******** е имал действащ договор за застраховка ГО с ищеца по
застр.полица №BG/23/119002846120/08.10.19г., валидна до 08.10.20г. Излага, че вследствие
на ПТП л.а. Ситроен, модел ЗХ, рег.№********, бил сериозно увреден, като по предявена от
Х.В., като наследник на К.В., претенция за заплащане на застр.обезщетение била образувана
щета №0410-090-0228-2019 и било изплатено застр.обезщетение в общ размер на 1368,68лв
на наследниците на К.В. както следва- на Ат.Х.В.а-912,46лв и на Ц.К.В. и Х.К.В.- по
228,11лв. Сочи, че посочените наследници предявили и съдебни претенции за изплащане на
обезщетение за неимущ.вреди, претърпени вследствие смъртта на своя родственик, по които
1
били образувани т.д.№1258/20г., т.д.№1261/20г. и т.д.№1262/20г. на ВОС. Съдебните
производства приключили с одобрени съдебни спогодби, съгласно които ищецът изплатил
общо сумата от 338058,60лв, както следва: на Ат.Х.В.а-112889,92лв /включваща 100000лв
обезщетение за неимущ.вреди, ведно със законната лихва от 19.12.19г. до изплащане на
обезщетението/ и на Ц.К.В. и Х.К.В.- по 112584,34лв /включваща 100000лв обезщетение за
неимущ.вреди, ведно със законната лихва от 19.12.19г. до изплащане на обезщетението/.
Сочи, че тъй като в нак.производство е установено, че водачът Д.Д. е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, а именно с 2,61 на хиляда /според дрегер
тест/ или 2,39 на хиляда /според кръвна проба/, то за застрахователя възникнало правото на
регресна претенция срещу ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. ЯН. Д. от гр.Варна е депозирал
писмен отговор, с който заявява, че не оспорва вината си и предявената сума с иска. В
съдебно заседание, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, признава
иска и моли същият да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна :
По делото няма спор, че с присъда №28/03.06.20г. по НОХД №265/20г. на
ВРС е признат Д. ЯН. Д. за виновен в това, че на 12.12.19г. в с.Тополи, в пияно състояние,
при управление на МПС л.а.Фолксваген Транспортер с рег.№********, нарушил правилата
за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.15, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на К.Ц.В. поради което на осн. чл.343, ал.3, пр.1, б.Б, пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода.
Няма спор, че управлявания от ответника л.а.Фолксваген Транспортер с рег.
№******** към датата на ПТП е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№1863/16.12.19г. от
общ.Варна, законни наследници на К.Ц.В. поч. на 12.12.19г., се явяват съпругата А.В. В.а и
синовете Ц.К.В. и Х.К.В..
Не се оспорва факта, че по подадено уведомление за щета до застрахователя е
образувана щета №0410-090-0228-2019, по която е начислено обезщетение за вреди по МПС
в общ размер на 1368,68лв, която сума е изплатена на горепосочените наследници, видно от
приложените по делото платежни нареждания от 07.08.20г., както следва- на Ат.Х.В.а-
912,46лв и на Ц.К.В. и Х.К.В.- по 228,11лв.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на постигнати по т.д.
№1258/20г., т.д.№1261/20г. и т.д.№1262/20г., всички по описа на ВОС, съдебни спогодби
между наследниците и застрахователя, последният е изплатил обезщетения за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на К.В., както следва: на Ат.Х.В.а-
112889,92лв /съгласно платежно нареждане от 26.03.21г./; на Х.К.В. - 112584,34лв / съгласно
платежно нареждане от 15.03.21г. / и на Ц.К.В. – 113278,84лв / съгласно платежно
2
нареждане от 09.04.21г. /.
Приложена е и регресна покана, отправена от ищеца до отв.Д.Д. за
възстановяване на изплатеното застр.обезщетение, връчена на 07.05.21г.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на иска, което се
поддържа и в с.з. чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Съдът като взе
предвид, че ответникът Д. ЯН. Д. е направил изрично изявление, с което е признал иска, и с
оглед направеното от ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД искане за постановяване на решение съобразно направеното
признание, намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от
ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение,
основано единствено на направеното от ответника признание, с което предявеният иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по
реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството разноски. Видно от
приложен списък по чл.80 ГПК ищецът претендира адв.възнаграждение за
обезп.производство в размер на 7200лв, а в исковото производство- в размер на 10200лв. В
тази връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
В конкр.случай цената на иска възлиза на 339427,28лв, поради което и
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо за исковото производство, е 8318,55лв без ДДС, или 9982,26лв с ДДС. Съгласно
представените доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение за
исковото производство е 10200лв с ДДС, т.е. в близък до предвидения с Наредбата
минимален размер. При тези данни съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение
не се явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Що се касае до претендираното адвокатското възнаграждение, дължимо за
обезп. производство, то съгласно чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.5 от наредбата, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, дължимо за обезп.производство, е 4924,27лв без ДДС, или
5909,12лв с ДДС. Съгласно представените доказателства по делото договореният размер на
адв.възнаграждение за обезп.производство е 7200лв с ДДС, като отчитайки фактическата и
правна сложност на обезп.производство, съдът намира, че така договореното
адв.възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера от 5910лв.
3
С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държ.такса за обезпечително и исково производство в общ размер на 13617,09лв. и за
адв.възнаграждение за обезпечително и исково производство в общ размер на 16110лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на осн. чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ЯН. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Тролейна №6-
Варненски затвор, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Света София №7, ет.5, СУМАТА от 339427,28лв / триста тридесет и девет
хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 28ст./, представляваща изплатени
застр.обезщетения в полза на А.Х.В. Ц.К.В. и Х.К.В., за понесени от тях имуществени и
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 12.12.19г., виновно причинено от
Д. ЯН. Д. като водач на л.а.Фолксваген, модел Транспортер, рег.№ ********, на осн. чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Д. ЯН. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Тролейна №6-
Варненски затвор, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Света София №7, ет.5, СУМАТА от 29727,09лв / двадесет и девет хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и 9ст/, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4