О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1021
гр. Сливен, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 135 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, на Й.Й.П., подадена чрез п. С.Р. ***, против Разрешение за строеж, издадено в полза на П.С.Д.,***, относно поземлен имот УПИ XIII-98 в кв. 14 по плана на ***, ***. В жалбата се твърди, че жалбоподателката притежава в цитирания поземлен имот сграда, за която в резултат от предприети действия по събаряне покрива на стопанката постройка, разбрала, че на името на П.С.Д. е издадено разрешение за строеж. Същата твърди, че е с. с. на описания плевник, построен в УПИ XIII-98, в кв. 14, по плана на ***, ***, позовавайки се на приложени към жалбата съдебни решения, поради което тя се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и счита, че издаденото разрешение за строеж е следвало да бъде съобщено от главния архитект и на нея, в качеството й на заинтересовано лице. Тъй като такова разрешение за строеж не е било съобщено, счита че за нея е налице правен интерес да подаде настоящата жалба, по която е образувано и производството. Моли жалбата да бъде уважена. Към жалбата са приложени: Решение № 260034/21.10.2021 г., постановено по гр. дело № 19/2020 г. по описа на РС – К., с което се отхвърля иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.С.Д.,*** срещу Й.Й.П., ЕГН **********,***, да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е с. на стопанска постройка – плевник, със застроен обем 70 куб.м, построен в североизточната част на УПИ ХІІІ-98, кв.14 по плана на ***, одобрен със заповед № 693/14.03.1933г., и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца в. върху постройката; Решение № 15 от 21.01.2022 г. постановено по въззивно гражданско дело № 20212200500554/2021 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение № 260034/21.10.2021 г., по гр. дело № 19/2020 г. на Районен съд К. и Определение № 50393/04.10.2022 г., постановено по гр. дело № 1352/2022 г. по описа на ВКС на РБ, гражданска колегия, второ отделение, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 15/21.01.2022 г. по в.гр.д. № 554/2021 г. на ОС – Сливен, 1-ви въззивен граждански състав.
В изпълнение разпореждането на съда по делото от страна на Гл. архитект на Община К. е представено копие на административната преписка по издаването на Разрешение за строеж № АГ-06-8 от 31.01.2023 г., с което се разрешава на П.С.Д., В. по силата на Нотариален акт № 33, том I, дело № 22/2010 г. вх. Рег. № 51/09.02.2010 на Служба по Вписванията - К., на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 147, ал.1, т. 14 и на ал. 2 от ЗУТ да изгради фотоволтаична централа 29.7 kW в УПИ XIII-98, кв. 14 по ПУП на *** *** одобрен със заповед № 693/11.03.1933 г. и изменен със заповед № 119/18.09.1968 г. на Кмета на Община К. и Виза за проектиране от 20.07.2022 г. на гл. арх. на Община К., в съответствие с инвестиционен проект съдържащ Електро и Конструктивно становище на основание чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, одобрен на 31.01.2023 г. от гл. архитект на Община К. и „Становище № 4528279/18.11.2022 г. за условията и реда за присъединяване на ел. централа към мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД Пловдив".
От гл. архитект на Община К. е изразено становище, че издаденото разрешение за строеж е издадено въз основа на Заявление вх. № 94-00-413/27.01.2023 г. от П.С.Д. за изграждане на „Фотоволтаична централа 29.7 kW" в УПИ XIII-98 кв. 14 по плана на *** ***. Строежът отговаря на чл. 147, ал.1, т. 14 от ЗУТ, който позволява изграждането на обекти без одобряването на инвестиционни проекти, а именно монтаж на инсталации за производство на ел, енергия с обща инсталирана мощност до 1 MW включително, към съществуващи сгради и постройки в т.ч. по покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. Към заявлението е приложен Нотариален акт № 33, том I, дело № 22/2010 г. вх. Рег. № 51/09.10.2010 на Служба по Вписванията - К., в който са описани дворно място 1041 кв.м. и съществуващо застрояване - масивна жилищна сграда и стопанска сграда. Информация за други носители на вещни права в УПИ XIII-98 кв. 14 по плана на *** *** не са постъпвали. Местоположението на фотоволтаичните панели може да бъде поискано от В. и променено на основание чл. 154, ал. 5, във връзка с ал.2, т. 7 от ЗУТ със заповед за допълване на разрешението за строеж издадено от гл. архитект на Община К..
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р. с пълномощно по делото. Заявява, че жалбата е подадена именно срещу представеното от главен архитект Разрешение за строеж № АГ-06-8/31.01.2023 г. За изясняване на делото от фактическа страна прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси. По отношение на правата на жалбоподателката върху процесната сграда, се позовава на мотивите на приложеното по делото съдебно решение, а именно, че за да отхвърли иска на заинтересованата страна, в настоящото производство от гражданските съдилища е прието, че същата е с. на този имот по давност, т.е. уважено е възражение за изтекла в нейна полза п. давност. Това е п. основание, годно да я направи с. и я е направило с. Посочва, че това което съдът е установил от фактическа страна в мотивите на решението си, е задължително между страната и третото лице-помагач, поради което на още по-голямо основание същото е задължително и между страните по делото.
Ответникът главен архитект на Община К. се явява лично и заявява, че поддържа писменото становище, което е изразил.
Заинтересованата страна П.С.Д. се явява лично и се представлява от адв. Д.О. ***, който поддържа отговора, в който е аргументирал недопустимост на жалбата, алтернативно са изложени съображения за неоснователност. Претендират се разноски, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази приложените писмени доказателства, както и събраните в хода на производството, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Главният архитект на Община К. е издал Разрешение за строеж № АГ-06-8 от 31.01.2023 г., с което се разрешава на П.С.Д., В. по силата на Нотариален акт № 33, том I, дело № 22/2010 г. вх. Рег. № 51/09.02.2010 на Служба по Вписванията - К., на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 147, ал.1, т. 14 и на ал. 2 от ЗУТ да изгради фотоволтаична централа 29.7 kW в УПИ XIII-98, кв. 14 по ПУП на *** *** одобрен със заповед № 693/11.03.1933 г. и изменен със заповед № 119/18.09.1968 г. на Кмета на Община К. и Виза за проектиране от 20.07.2022 г.на гл. арх. на Община К., в съответствие с инвестиционен проект съдържащ Електро и Конструктивно становище на основание чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, одобрен на 31.01.2023 г. от гл. архитект на Община К. и „Становище № 4528279/18.11.2022 г. за условията и реда за присъединяване на ел. централа към мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД Пловдив".
Обжалваното разрешение за строеж е издадено въз основа Заявление вх. № 94-00-413/27.01.2023 г. от П.С.Д., към което са приложени : д. за с. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21 том I, peг, № 157, дело № 22/2010 г. издаден от Районен съд К. акт № 33, том I, дело № 22/2010 вх. Рег. № 51/09.02.2010 на Служба по Вписванията – К., л. П.С.Д. за с. на недвижим имот представляващ дворно място с площ от 1041 кв.м. съставляващо УПИ XIII-98, кв. 14 с неуредени сметки по регулация за 546 кв.м. по устройствения план на *** *** одобрен със заповед № 693/14.03.1933 г., ведно с построените в него масивна жилищна сграда застроена върху 68 кв.м. и една стопанска сграда със застроен обем 70 куб.м.; Скица № 323/14.07.2022 г. издадена от Обшина К. /Виза за проектиране от 20.07.2022 г. (лист № 46 от делото) представляваща извадка от действащия ПУП за УПИ XIII-98, кв. 14 *** ***, одобрен със заповед № 693/11.03.1933 г. и заповед № 119/18.09.1968 г.; Становище № 4528279/18.11.2022 г. за условията и реда за присъединяване на ел. централа към мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД Пловдив" за електроцентрала в УПИ XII-98 кв. 14 в землището на *** ***; Технически проект за обект „Фотоволтаична инсталация за производство на ел. енергия с мощност до 29.7 kW" в УПИ XIII-98 кв. 14 по плана на *** ***" приложен по делото, в част „Електрическа" - становище съдържащо текстова част състояща се от челен лист, обяснителна записка и количествена сметка и графична част от три чертежа - 1. Ситуация разположение на PV модулите, 2. Кабелна линия НН, 3. Еднолинейна схема и част „СК" - Конструктивно становище с указания за изпълнение състоящо се от обяснителна записка и и графична част от чертеж - Стоманена рамка.
С оглед дадените указания на жалбоподателя П. да представи доказателства, у. п. на с. върху сградата, построена в УПИ XIII-98, в кв. 14, по Подробния устройствен план на ***, по искане на пълномощникът й е изискано за прилагане по настоящото дело гр. дело № 19/2020 г. по описа на РС – К..
Видно от приложените по цитираното гр. дело - Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден на основание писмени доказателства № 67 том I. дело № 108/1988 г. на Районен съд К. и Удостоверение за н. изх. № 141/18.09.2020 г. жалбоподателят П. се л. като с. по н. на недвижим имот находящ се в чертите на ***, *** представляващ дворно място с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна сграда и лятна кухня, съставляващо парцел Х-98 кв. 14 по плана на *** и състоящо се общо от 474 кв.м. застроена и незастроена площ. Не се установи наличието на доказателства, у. п. на с. на П. върху сградата, построена в имота УПИ XIII-98, в кв. 14, по Подробния устройствен план на ***.
С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация за оспорване на РС съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е заинтересувано лице, поради което липсва правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:
Процесното РС е издадено в полза на в. П.С.Д., по силата на Нотариален акт № 33, том I, дело № 22/2010 г. вх. Рег. № 51/09.02.2010 на Служба по Вписванията - К., на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 147, ал.1, т. 14 и на ал. 2 от ЗУТ да изгради фотоволтаична централа 29.7 kW в УПИ XIII-98, кв. 14 по ПУП на *** *** одобрен със заповед № 693/11.03.1933 г. и изменен със заповед № 119/18.09.1968 г. на Кмета на Община К. и Виза за проектиране от 20.07.2022 г.на гл. арх. на Община К., в съответствие с инвестиционен проект съдържащ Електро и Конструктивно становище на основание чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, одобрен на 31.01.2023 г. от гл. архитект на Община К. и „Становище № 4528279/17.11.2022 г. за условията и реда за присъединяване на ел. централа към мрежата на „Електроразпределение Юг" ЕАД Пловдив".
Специалната правна регламентация на чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ определя като заинтересувани лица от оспорване на РС възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. Посочената норма има предвид лицата с посочените в нея правни връзки с поземления имот, в който е разрешено новото строителство. Жалбоподателката като с. на с. и., представляващ УПИ Х-98 кв. 14 по Подробния устройствен план на *** не е измежду заинтересуваните лица, поради което същата няма активна процесуална легитимация да обжалва РС. По делото отсъстват хипотезите на разрешено строителство по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.
Позоваването на мотивите на приложените по делото съдебни решения - че жалбоподателката е с. на стопанска постройка – плевник, със застроен обем 70 куб.м, построен в североизточната част на УПИ ХІІІ-98, кв.14 по плана на ***, одобрен със заповед № 693/14.03.1933г. по давност, поради което се явява заинтересувано лице да оспори процесното РС, съдът намира за неоснователно, поради следното :
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила (арг. от чл. 97, ал. 3, чл. 118 и чл. 221, ал. 1 ГПК). Становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
С оглед изложеното изводът е, че мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. И след като със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на решението, а видно от диспозитива на влязлото в сила решение № 260034/21.10.2021 г., постановено по гр. дело № 19/2020 г. по описа на РС – К., се отхвърля иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.С.Д.,*** срещу Й.Й.П., ЕГН **********,***, да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е с. на стопанска постройка – плевник, със застроен обем 70 куб.м, построен в североизточната част на УПИ ХІІІ-98, кв.14 по плана на ***, одобрен със заповед № 693/14.03.1933г., и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца в. върху постройката, и в него не се съдържа произнасяне досежно правото на собственост върху процесната стопанска постройка – плевник, а мотивите нямат задължителната сила на решението, то те не обвързват нито страните, нито съда с изложеното в тях.
По делото не са налице никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че жалбоподателят п. п. на с. или о. в. п. или е и. или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния УПИ XIII-98, кв. 14 по ПУП на *** *** одобрен със заповед № 693/11.03.1933 г. и изменен със заповед № 119/18.09.1968 г. на Кмета на Община К.. В този смисъл жалбоподателят не притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, имащо правен интерес да обжалва издаденото разрешение за строеж. Предвид изложеното оспорването се явява процесуално недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на съдебно оспорване, която обуславя надлежността на страната в съдебното производство и допустимостта му. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен интерес от оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – подлежи на прекратяване.
При този изход на спора, в полза на заинтересованото лице следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1250 лева платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Сливен
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Разрешение за строеж № АГ-06-8 от 31.01.2023 г., издадено от Главния архитект на Община К..
ОСЪЖДА Й.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.С.Д.,***, направените по делото разноски в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет / лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 135/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.3 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :