№ 101
гр. Варна, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101164 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. Д. срещу „Н.Т.“ ООД,
ЕИК ******, гр. Варна, иск с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 26 639,
44 лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. идеални
части от реална част с площ от 350 кв. от ПИ с № ****.***.*** по КККР, одобрени със
заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, ул.“2 – ра“ № 32, местност „С.Н.“ за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.,
заключена между следните граници: от юг: ограда на ресторант, започваща западно от
сграда с идентификатор № ****.***.***.6 и завършваща източно до границата на ПИ с
идентификатор № ****.***.***; от северозапад: сграда с идентификатор № ****.***.***.6;
от североизток – означена в жълто полоса, заключена между входа на закупеното от
ответника заведение /ресторант/, ограда с имота от север и входа на същото заведение
откъм улицата; от изток – източна граница на имота /път от „Д.Т.“ до „Г.Т.“/, целият с площ
от 2 587 кв.м. при граници на целия имот: ПИ № ***.**.***, № ***.***.**, № ***.***.**, №
***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**.
В исковата и уточняващата молба, ищецът И. Д. твърди, че е бил изключителен
собственик на ПИ с идентификатор № ****.***.***, находящ се в гр. Варна, ул.“2 – ра“ №
32, местност „С.Н.“ и след извършени разпоредителни сделки, е останал носител на правото
на собственост върху 965 кв.м. идеални части от дворното място.
Твърди се още, че ответното дружество „Н.Т.“ ООД е придобило на 24.03.2022г.
правото на собственост върху бистро, намиращо се в сграда № 6 с идентификатор №
****.***.***.6.7 в гр. Варна, ул.“2 – ра“ № 32, вх. В, ет. 1, обект 1 с площ от 94, 60 кв.м.,
както и 100 кв.м. идеални части от дворното място.
Дружеството, както и неговият праводател „Ю.“ ООД, са ползвали една полоса от
100 кв.м., заключена между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/, ограда
с имота от север и входа на същото заведение откъм улицата по отношение на която ищецът
не заявява претенции.
Поддържа се още, че в периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., „Н.Т.“ ООД е ползвал
без основание спорната реална част с площ от 350 кв.м. върху която е поставил маси и
столове във връзка с осъществяване на търговската си дейност и ползването на обекта като
бистро.
Въпреки отправената покана, връчена на 02.06.2022г., ответникът не е заплатил
1
претендираното обезщетение за ползването на реалната част, което обуславя и правния
интерес на ищеца да заяви осъдителна претенция за времето от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Н.Т.“ ООД, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск по основание и размер.
Поддържа се и недопустимост на производството, тъй като ищецът претендира
„реална собственост върху идеална част от дворното място.“
Признава се, че на 24.03.2022г. дружеството е придобило освен собствеността върху
бистро и 100 кв.м. идеални части от дворното място, от който момент между страните по
делото възникнали и добри лични взаимоотношения и по повод поддържане на поземления
имот. В по-късен момент, ищецът заявил, че се счита за изключителен собственик на
спорната реална част, тъй като притежава 935 кв.м. идеални части, която е обособена като
открита градина към жилищната сграда, включваща насаждения.
Твърди се, че притежаването на идеални части от дворното място позволява на
всички съсобственици да ползват цялото дворно място, доколкото ползването на дворното
място не е разпределено.
Дружеството ползва площ от 70 кв. м., от която само 20 кв. м. попадат в спорната
реална част, а останалите 50 кв. м. попадат в 100 кв. м. по отношение, на които ищецът няма
претенции.
Отделно се посочва, че 4 броя градински пейки се намират в спорната част. Те не са
поставени от ответника и не се ползват от него. Те са реновирани от ответника с оглед
„естетична цялостна визия“ на дворното място.
Оспорват се твърденията, че търговецът използва дворното място и процесната
реална част в обем, надхвърлящ притежаваните идеални части от него в посочения период,
поради което настоява за отхвърлянето му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, като успешното му провеждане
изисква ищецът, чиято е и доказателствената тежест, да установи при условията на пълно и
главно доказване, че страните са съсобственици на спорната реална част от дворно място,
която се ползва еднолично от ответника, който е поканен да заплаща обезщетение за
едноличното й ползване.
В производството по гр.д. № 2650/1992г. на Районен съд - Варна, е одобрена съдебна
спогодба, обективирана в протокол от 30.04.1993г., въз основа на която в дял на И. Д., е
възложен следния недвижим имот, както следва: дворно място с пространство 2 130 кв.м.,
находящо се в землището на гр. Варна, местност “Т.”, обособено в дял от бившия имот №
1480 по кадастралния план на местността от 1977г. при граници: асфалтов път Т. - В., дял II
на Ю.К., С.В., ведно със паянтова жилищна сграда, изградена П - образно към
североизточната граница на имота и допълнително пристроени към нея тухлени помещения
- антрета, баня, пазарната оценка на който дял възлиза на 155 137 лв.
С така одобрената спогодба, ищецът е придобил в изключителна собственост
процесното дворно място с площ от 2 130 кв.м., ведно с паянтовата жилищна сграда и
допълнително пристроени към нея тухлени помещения.
На 20.06.2005г. И. Д. е прехвърлила на “А.” ООД правото на собственост само върху
1/2 идеална част от придобитото в делбеното производство дворно място, за която сделка е
съставен НА № 17, том III, рег. № 3218, дело № 340/2005г.
С договор от 03.08.2005г., инкорпориран в НА № 189, том III, рег. № 4366, дело №
491/2005г., И. Д. и “А.” ООД, в качеството им на съсобственици на същото дворно място,
взаимно са си учредили право на строеж, по силата на който И. Д. е придобила ограничено
вещно право за изграждането на магазин с площ от 27 кв.м., кафе - аператив с площ от 67, 60
кв.м., 4 броя апартаменти и две ателиета /тавани/, всички в жилищна сграда във вх. В, а за
търговското дружество други, изрично посочени в акта обекти.
2
Със същия акт, съсобствениците на терена са учредили на трето за съсобствеността
лице правото на строеж за изграждане на 4 ателиета /тавани/ в жилищна сграда във вх. А и
Б.
На 15.12.2005г. И. П. е отчуждила с договор за покупко-продажба, за който е
съставен НА № 133, том VI, рег. № 7555, дело № 864/2005г. в полза на “И.” ООД 100 кв.м.
идеални части от дворно място, цялото с площ от 2 130 кв.м. в гр. Варна, местност “Т.”,
съставляващо ПИ № *** по плана на гр. Варна, кв. “С.Н.”, ведно с правото на строеж за
следния обект, находящ се предвидената за изграждане сграда, а именно: кафе - аператив на
партерен етаж в жилищна сграда вх. В, със застроена площ от 67, 60 кв.м., заедно с 2,
2731629 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, както и правото да ползва 100 кв.м. пред кафе - аператива като прилежаща
площ.
Със сделката от 15.12.2005г., продавачът И. П. е отчуждил право на строеж за
изграждане на обект и 100 кв.м. идеални чати от терена и е учредил право на ползване върху
100 кв.м. прилежаща площ пред кафе - аператива в предстоящата за изграждане сграда.
С изграждане на сградата до етап груб строеж, следва да се приеме, че правото на
строеж се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелните обекти в
сградата.
С последващ договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.2007г., за който е
съставен НА № 179, том I, рег. № 1220, дело № 152/2007г., И. П., легитимираща се като
собственик на самостоятелен обект в новострояща се жилищна сграда на етап груб строеж, е
отчуждила собствеността върху магазин с площ от 27 кв.м. в жилищна сграда вх. В.
След сключване на възмездната сделка, двете жилищни сгради, изградени в
процесното дворно място с 31 апартамента, 6 ателиета, бистро и 10 броя гаражи, са
въведени в експлоатация, съгласно удостоверение № 218/20.09.2017г.
На 29.05.2014г., “И.” ООД е продал на “Ю.” ООД бистро, намиращо се в сграда № 6,
разположена в процесното дворно място с идентификатор № ****.***.***.6.7 с площ 94, 60
кв.м., който обект е образуван от обединението на магазин със застроена площ от 27 кв.м. и
кафе - аператив с площ от 67, 60 кв.м., както и 100 кв.м. идеални части от ПИ с
идентификатор № ****.***.***.
На 24.03.2022г. “Ю.” ООД е продало на търговско дружество „Н.Т.“ ООД процесния
обект, ведно със 100 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ****.***.*** с договор,
сключен в изискуемата от закона форма на нотариален акт.
Въз основа на така извършените сделки, ищецът И. Д. се легитимира като
собственик, както на самостоятелни обекти в една от изградените сгради с идентификатор
№ ****.***.***.6, така и на 965 кв.м. идеални части от дворното място, а ответното
дружество „Н.Т.“ ООД на бистро в същата сграда, както и на 100 кв.м. идеални части от
дворното място.
Следователно ищецът притежава 965/2130 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № ****.***.***, а ответникът 100/2130 кв.м. идеални части от същия имот.
Идентични са правата на страните и в спорната реална част от дворното място.
Като носители на правото на собственост на идеални части, всяка една от страните
по делото има правомощието да ползва дворното място, съобразно предназначението му без
вреда за останалите съсобственици. Делът в съсобствеността е от значение за упражняване
на правата на съсобственика относно - ползите, тежестите, управлението на общата вещ,
което се осъществява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината.
Страните не спорят, че ответното дружество е собственик на бистро, което използва
за ресторант с наименование “Ж.Б..” Ползва реална част с площ от 100 кв.м. от дворното
3
място, така, както е индивидуализирана от ищеца, която площ е ползвал и праводателят му
и по отношение, на която ищецът И. Д. не претендира обезщетение за лишаване от ползване.
Съгласно заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда, изготвена от експерти - геодезист и оценител, след извършен оглед, незастроената
част от дворното място, е заключена между четириетажната сграда, подпорна стена от
северозапад, масивна ограда от север, изток, юг и подпорна стена от югозапад, е 64 кв.м. и в
нея се включват следните подобрения: пергола, представляваща декоративен градински
елемент, закрит от всички страни, под която са разположени маси и столове; алеи и
плочници; детска площадка; 14 броя лампи; 6 броя дървета; шатра, разположена върху
плочник и закрепена на пода с метални планки; една шахта за септична яма и една
водомерна шахта и една маса, които са отразени в Приложение № 1, неразделна част от
заключението.
Предвиденото благоустрояване и озеленяване в имота не е реализирано, извод,
направен от комбинирания цифров модел между одобрения инвестиционен проект и
геодезическата снимка на подобренията.
Площта по отношение ползването на която страните не спорят, представлява полоса
при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ № ***.***.** по КК и входа
откъм улицата, която площ е отразена с червен щрих на Приложение № 8, неразделна част
от заключението.
В нея попадат пергола с площ от 54 кв.м., представляваща декоративен градински
елемент, закрит от всички страни, ползващ се целогодишно под която са разположени маси
и столове; зелени площи; водомерна шахта; 6 броя лампи; 2 броя дървета и една пейка.
Площта, която ищецът твърди, че търговското дружество ползва еднолично, е 222
кв.м. и тя е при граници: четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на
сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, показана в
Приложение № 8.
В тази площ попадат детска площадка; септична шахта; зелени площи; алеи;
плочници; шатра, разположена върху плочник и закрепена на пода с метални планки,
представляваща градински елемент с декоративни метални елементи; 8 броя лампи; 4 броя
дървета; 1 брой септична шахта, достъпът до която е осигурен от входа към улицата от
изток, през дворното място, както и 3 броя пейки и 1 брой маса, показани в Приложение №
8.
И. Д. твърди, че в останалата част от незастроеното дворно място с площ от 350 кв.м.
в периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., „Н.Т.“ ООД, е разположил маси и столове, с което
пречи на ищеца да полза спорната реална част.
В съдебно заседание, ищецът признава, че в периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г е
разполагал с достъп до водомерните шахти и септичната яма, която се намира в спорната
част, допускала е и на служители на В и К оператора при необходимост. Търговецът не е
възпрепятствал достъпа и до тях.
Счита, че е изключителен собственик на спорната реална част и изразява съжаление,
че при закупуване на бистрото от “Н.Т.” ООД никой не я е уведомил предварително.
Дружеството заявява, че ползва площ от 70 кв. м., от която само 20 кв. м. попадат в
спорната реална част, а останалите 50 кв. м. попадат в 100 кв. м. по отношение, на които
ищецът няма претенции.
Ползваните от ответника площи, така както са посочени от него обхващат
съществуващата пергола с прилежащи градинки с площ от 64 кв.м., която попада в площта
по отношение, на която ищецът не заявява претенции, една шатра с площ от 8 кв.м., 1 брой
маса с площ от 2 кв.м. и прилежаща площ от 4 кв.м.; 1 брой маса с площ от 1 кв.м. и
прилежаща площ от 3 кв.м., които попадат в спорната реална част /Приложение № 8 и 9/.
4
Процесните 20 кв.м., които ответникът твърди, че ползва действително попадат в
спорната част, а останалите в площта по отношение на ползването на която между страните
не съществува спор.
За установяване твърденията за лично ползване на спорната реална част от дворното
място са събрани главни доказателства, чрез разпита на Е.Х. и К.И..
Показанията на Е.Х. установяват, че в периода след Великденските празници през
2022г. до месец ноември 2023г., свидетелят е извършвал огледи на апартаменти в местност
“С.Н.”, ул.”2-ра” № 32. При първото си посещение останала очарована от ресторант “Ж.Б.” и
прекрасната градина пред него. В цялата градина били разположени маси за хранене с пейки
и столове, чиито брой свидетелят не си спомня, както и една шатра, под която също била
поставена една маса, които г-жа Х. обозначава със знак “x” и 4 броя маси върху скица
Приложение № 2, неразделна част от заключението на СТЕ. При следващото й посещение,
при по-топло време отново видяла разположени в двора маси. През зимата също имало
маси. Към настоящия момент, такива не са разположени в двора. Пейките в двора се ползват
от клиенти на заведението, които са разположени от едната страна на масите за хранене, а от
другата са столовете.
От показанията на К.И., собственик на имот в непосредствена близост до ресторанта,
се установява, че в периода от месец юни 2022г. до месец юни 2023г., свидетелят е
преминавал, разхождайки домашния си любимец ежедневно покрай процесното дворно
място - около 10.00 ч сутринта и между 18.00 ч. и 20.00 ч. вечерта. През същия период е бил
клиент на ресторанта само веднъж, но е влизал в двора около 3-4 пъти.
Понякога е забелязвал, че в двора са разположени 3-4 маси с пейки и столове, в други
дни около 6, а понякога - 12, единични и двойни. Изградена е метална конструкция - шатра с
воали от страни. Към настоящия момент в двора са разположени само пейки. Те и масите се
местят в двора. Когато вали, масите се струпват на едно място.
За установяване, че дружеството ползва само 20 кв.м. от спорната реална част, върху
която са разположени маса, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на М. Д.а,
управител на ресторанта, считано от месец март 2022г. До настоящия момент и Н.А., клиент
на заведението.
В периода от месец юни 2022г. до месец юни 2023г., в дворното място са били
разположени 4 броя маси, означени от свидетеля със знак “ ” върху Приложение № 2 към
изготвеното заключение от месец май до началото на месец септември от всяка година. През
останалото време приоритетно се използва площта под перголата. Три от масите са
разположени срещу трите пейки в спорната реална част, а четвъртата е под шатрата в двора,
предназначена за 8 клиенти на заведението. Пейките в двора не принадлежат на ответното
дружество и те се ползват от собствениците на обекти в сградите, но не и от клиенти на
заведението, които са използвали столовете към масите за хранене.
През зимата, в двора е разположена една маса под шатрата, тъй като таванът й е
покрит с найлон, който след последната буря в гр. Варна, е разкъсан, както и една маса в
близост до септичната яма, предназначена за четирима души, която през зимата се покрива,
за да не се похаби. Останалите маси и столове се прибират в склад през зимата.
Свидетелските показания на Н.А. установяват, че посещава ресторанта от година и
половина, по-често през лятото и по-рядко през зимата. Влизайки в двора през вратата в
посока входа на заведението, в дясно е разположена маса под една шатра, а в ляво са
разположени други две маси, а преди входа отново е имало още една или две маси. През
зимата масите се събирали на едно място и покривали с найлон.
Спорният по делото въпрос е дали ответникът е упражнявал фактическата власт
върху спорната реална част от двора по начин, препятстващ достъпа на друг съсобственик с
поставянето на маси и столове за клиенти на заведението, лишавайки ищеца от полезните
5
свойства на общата вещ, съобразно предназначението й.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си
служи с вещта – чрез непосредствени действия, чрез действия осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. /ТР № 7 от 02.11.2012г. по тълк. дело №
7/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените и от двете страни
свидетели, установяват, че в периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., ответникът е
разполагал маси и столове в площта от 222 кв.м., чиито брой е бил различен и е зависил,
както от сезона, така и от метрологичната обстановка. Клиентите на заведението са
използвали и пейките в двора, факт, установен от показанията на К.И., плод на преки и
непосредствени впечатления от ежедневното му преминаване покрай дворното място.
Съдът не кредитира показанията на М. Д.а, в частта, в която свидетелят заявява, че
пейки не са използвани от клиенти на заведението, тъй като тя е заинтересована от изхода
на спора, в качеството й на служител на дружеството.
Фактическото разполагане на маси и столове в спорната част от дворното място с
площ от 222 кв.м., която е обща част за сградите, за осъществяване дейността на търговеца,
не може да се окачестви като “лично ползване” с общата вещ, извън обема на правата, с
които ответникът разполага, тъй като ищецът И. Д. не е бил лишен от възможността да
полза същата реална част, достъпа до която не е препятстван от съсобственика “Н.Т.” ООД,
независимо от броя на разположените маси и столове, факт, който тя признава в първото
съдебно заседание, вкл. и, че е имала достъп и е ползвала септичната яма разположена в
двора. Фактът, че ищецът не е бил възпрепятстван да ползва процесната реална част от
дворното място, се подкрепя от всички събрани гласни доказателства.
Въз основа на изложеното, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена, в който случай не е необходимо да се обсъждат останалите
предпоставки на предявения иск и събраните във връзка с тях доказателства.
По разноските
При този изход на спора, с право на разноски разполага “Н.Т.” ООД, чиито размер,
според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за тяхното
заплащане, възлиза на 5 820 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”А.М.Й.” № **,
вх. *, ет. *, ап. ** срещу “Н.Т.” ООД, ЕИК ******, гр. Варна, иск за заплащане на сумата от
26 639, 44 лв. /двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и девет лева и четиридесет
и четири ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м.
идеални части от реална част с площ от 350 кв. от ПИ с № ****.***.*** по КККР, одобрени
със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Варна, ул.“2 – ра“ № 32, местност „С.Н.“ за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.,
заключена между следните граници: от юг: ограда на ресторант, започваща западно от
сграда с идентификатор № ****.***.***.6 и завършваща източно до границата на ПИ с
идентификатор № ****.***.***; от северозапад: сграда с идентификатор № ****.***.***.6;
от североизток – означена в жълто полоса, заключена между входа на закупеното от
ответника заведение /ресторант/, ограда с имота от север и входа на същото заведение
откъм улицата; от изток – източна граница на имота /път от „Д.Т.“ до „Г.Т.“/, целият с площ
от 2 587 кв.м. при граници на целия имот: ПИ № ***.**.***, № ***.***.**, № ***.***.**, №
***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, а съобразно скица
6
Приложение № 8, изготвена от инж. С. К. към заключение към СТЕ, изготвено от инж. С. К.
и Д. К., която приподписана от съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с площ
от 222 кв.м., означена със син щрих, при граници: четириетажна масивна жилищна сграда;
стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м.
от север, означена с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ
№ ***.***.** по КК и входа откъм улицата, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”А.М.Й.” № **, вх. *, ет. *, ап. **
ДА ЗАПЛАТИ на “Н.Т.” ООД, ЕИК ******, гр. Варна сумата от 5 820 лв. /пет хиляди
осемстотин и двадесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7