Р Е Ш Е Н И
Е
№812
гр.
Перник, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 09070 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Ю.Ч.Н. срещу „Апс Бета България“ ООД, с която
се иска постановяване на съдебен акт за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: 896,60 лева – главница по договор за целево
финансиране от 16.05.2008 г.; 323,58 лева – лихва за забава за периода от
15.06.2008 г. до 17.02.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 09.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125
лева – разноски, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 951 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.
В
исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е образувано
изпълнително дело № 1541/2018 г. по описа на ЧСИ А.В.. Излага се довод, че процесните вземания са
погасени по давност.
Ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба. В хода на процеса е постъпила
молба от ответната страна, с която се оспорват исковете.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, че е издадена заповед от
09.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00951 по описа
за 2012 г. на Пернишки районен съд, която е в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
срещу
Ю.Ч.Н., като се отнася за следните
вземания: 896,60 лева – главница по договор за целево финансиране от 16.05.2008
г.; 323,58 лева – лихва за забава за периода от 15.06.2008 г. до 17.02.2012 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева – разноски.
Обсъжданата
заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което същата е
влезнала в сила на 24.08.2012 г., а впоследствие е издаден изпълнителен лист от
10.09.2012 г. за посочените по – горе суми.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист (л.
6) се установява, че върху гърба му е отразена датата 01.11.2012 г. на последно
образувано изпълнително действие. Отразено е още, че с постановление е
прекратено изп. д. № 2362 по описа за 2012 г., като не е пояснено кой съдебен
изпълнител е постановил този акт.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение
до ищцовата страна. От съдържанието на този документ става ясно, че е
образувано друго изп. д. № 01541 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.В., с рег. № 813,
по което страни са следните лица: „Апс
Бета България“ ООД (взискател) и и длъжник Ю.Ч.Н.. От документа става ясно, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 00951 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.
Приложено
е още запорно съобщение изх. № 25766/07.12.2018 г. по изп. д. № 01541 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.В., с което
наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя
„Сигма – ИС“ АД.
С оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства исковете са основателни въз
основа на посочените по – долу правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като се твърди, че не се дължат парични суми,
които са предмет на производство по принудително
изпълнение по изп. д. № 01541 по описа за 2018 г. на ЧСИ А.В..
Ищцовата
страна твърди, че не дължи процесните вземания, като се
позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищцата може да се
позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и
законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде
депозирано в срок възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и
твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение
се преклудират. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради
което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 03870 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно
или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013
г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед
за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5 - годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този
смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018
година на Окръжен съд – гр. Перник.
В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила
на 24.08.2012 г., от която дата тече петгодишния давностен срок. Същата е
прекъсната на 01.11.2012 г., тъй като в изпълнителния лист е удостоверено, че
на тази дата е извършено последното изпълнително действие. Предприемането на изпълнително действие прекъсва
давността и започва да тече нова – ар. Чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Това означава, че
петгодишният давностен срок е изтекъл на 01.11.2017 г. По делото не се
представиха доказателства, че в този период са извършени изпълнителни действия.
Изпращането на запорно съобщение изх. № 25766/07.12.2018 г. по
новообразуваното изпълнително дело, е извършено след изтичане на петгодишния
давностен срок, поради което не може да породи действие по прекъсване на
давността, доколкото същата е вече изтекла.
Горното
налага исковата претенция да се уважи като основателна, доколкото процесните
вземания, са погасени по давност.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски при уважаване на исковите претенции, които са в
размер на 350 лева за адвокатски хонорар и 53,81 лева – държавна такса.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Ю.Ч.Н., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на “Апс Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “България” № 81В, ап. 3 сумата от 896,60 лева – главница по договор за
целево финансиране № ********** от 16.05.2008 г.; 323,58 лева – лихва за забава за периода от 15.06.2008 г. до
17.02.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2012
г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева – разноски, за
които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 00951 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Апс Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.
“България” № 81В, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ
на Ю.Ч.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 403,81 лева, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 00951 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд да
бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В..А.