Р Е
Ш Е Н
И Е
№…260123…/29.03.2021г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №834 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 260182 постановено на
28.10.2020г. по гр.дело № 3191 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,
с което Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г.
,с адрес гр.София , бул.Витоша.“№2 е осъдена да заплати на Н.Л.П., с
ЕГН ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на
1 500лв- представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване
за престъпление по чл.313, ал.2 във вр. с ал.1 от НК по досъдебно
производство №166/2016г по описа на ОД на МВР-Пазарджик и прокурорска преписка
№1137/2016г по описа на РП-Пазарджик прекратено с постановление от
10.03.2017г. на прокурор при РП-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.03.2017г. до окончателното й изплащане като за разликата от
1 500 лв. до претендираните 5 000лв. искът като неоснователен е отхвърлен.
Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.1
от ГПК въззивника Прокуратурата на РБ, чрез РП Пазарджик твърди,че решението, в
частта, с която искът за сумата в размер на 1500,00 лева е уважен е
неправилно,тъй като искът е недоказан. Посочено е,че с постановление на РП
Пазарджик от 10.03.2017г., наказателното производство е прекратено при
условията на чл.243,ал.1т.2 от НПК. За да прекрати производството наблюдаващия
прокурор е приел,че въпреки провеждането
на всички възможни действия по разследването не били събрани доказателства,
които да аргументират по несъмнен начин виновността на Н.П. в извършеното
престъпление и да подкрепят повдигнатото срещу него обвинение. В подкрепа обаче
на твърденията,че докато е траело наказателното производство Н.П. е живял в
непрекъснат стрес и притеснения, не са ангажирани доказателства. Ищецът не е
ангажирал доказателства, които да установяват по несъмнен начин,че всички
претендирани от него вреди са се дължали на воденото срещу него наказателно
преследване.Дори гласните доказателства не установяват ,че наказателното производство
срещу него е добило такава гласност сред
приятелите и близки на семейството му, и съответно е повлияло негативно
върху психологическото му състояние. Въззивникът твърди,че противоречи на
логиката на закона ,на всяка цена и при всички случаи да се приема, след като
спрямо едно лице е започнало наказателно производство и впоследствие е било
прекратено,и то в най-кратки срокове, че лицето е търпяло вреди. Такава
презумпция не е била залегнала в закона, и именно поради това всички вреди е
следвало да бъдат доказани в гражданския процес, каквото доказване в настоящия
процес не било проведено. На следващо място, въззивникът твърди,че
постановлението ва прекратяване на наказателното производство е издадено на
10.03.2017г.,връчено е на ищеца на 28.03.2017г., и поради необжалването му в
седемдневния срок е влязло в законна сила на 05.04.2017г., т.е при евентуално
присъждане на обезщетение, то законната лихва върху него следва да тече,
считано от 05.04.2017г., а не както неправилно е приел първоинстанционният съд
считано от 10.03.2017г. Искането е решението -в обжалваната част да бъде
отменено, а искът -като недоказан да бъде отхвърлен от въззивната инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 ал.1от ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
Окръжен съд
Пазарджик , съобразявайки се с разпоредбата на чл.269 ГПК, направи
следните изводи:
Атакуваният
съдебен акт е постановен от Пазарджишкият районен съд по предявен иск по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.Видно от представените по делото доказателства, въззиваемата
страна претендира обезщетение за вреди от незаконно повдигнато обвинение и
образуване на наказателно производство срещу нея от Прокуратурата на Република
България. По делото са приложени постановление за образуване на досъдебно
производство от 25.07.2016г.,постановление за привличане като обвиняем от
11.10.2016г.,постановление за прекратяване на наказателно производство от
10.03.2017г.От изложеното следва, че към момента на предявяване на иска пред първоинстанционния
съд са съществували всички положителни процесуални предпоставки за надлежно
упражняване правото на иск от въззиваемата страна, поради което и искът се
явява допустим.
Въззивната
инстанция в настоящият си съдебен състав ,приема за установено следното:
Ищецът Н.П.
претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 5 000,00 лв.,произтичащи от незаконно повдигнатото му обвинение ,по
образуваното ДП№166/2016г.,ведно със законната лихва, дължима от момента на
прекратяването на наказателното производство до изплащането й.С атакуваното
решение първоинстанционният съд е приел,че искът с правно основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен. Приел ,че вредите са доказани до размера
от 1 500,00 лева и е уважил претенцията за тяхното обезщетяване в този
размер, а за разликатата до 5 000,0 лева е отхвърлил иска като недоказан.
По делото
безспорни са фактите относно повдигане
на обвинение по отношение на ищеца, развитието на досъдебното производство и прекратяване
на същото.С решение №35 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр.д. №5215/2015
год., IIIг.о., ГК, е прието, че съгласно задължителната практика на ВКС
„съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението; основанието за
прекратяване съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по
чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, а именно, че деянието не е извършено от лицето“/т.7 ТР
3/05 г. ОСГК на ВКС/В този смисъл са и редица други решения на ВКС, поради
което следва да се приеме,че с прекратяването на наказателното производство
образувано спрямо Н.П. поради това,че деянието не е извършено от лицето , са
налице предпоставките за търсене на отговорност за действия на правозащитните
органи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и следва да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата на Република България на посоченото основание. В
този смисъл развитите във въззивната жалба възражения са изцяло несъстоятелни.
Спорен по делото е
въпроса за размера на претърпените неимущестевини вреди. Първоинстанционния съд
е приел,че претенцията е доказана до размера от 1 500,00 лева. Приел е,че
съобразно / решение №281/30.11.2018г на ВКС по гр.д.№582/2018г, решение
№5709.02.2016г на ВКС по гр.д.№4641/2015г, решение №709/15.11.2010г на ВКС по
гр.д.№178/2010г , решение №358/06.01.2015г на ВКС по гр.д.№2026/2014г, решение
№232/25.07.2011г на ВКС по гр.д.№1318/2010г. и др. обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.Приел е ,че повдигането
на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като
засяга неговия личен живот, авторитет, чест , достойнство и добро име в
обществото, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени.Съдът ,съобразно практиката на ВКС е приел,че се касае
за настъпване на така наречените обичайни неимуществени вреди като
емоционални и психически терзания на личността, изразяващи се в
чувство на неудобство, унизеност, притеснение,несигурност,страх като не е
необходимо същите да бъдат подробно описани в исковата молба като в тези случаи
не са нужни формални , външни доказателства за установяването им.
Въпреки това от събраните по делото гласни доказателства,първоинстанционният
съд е установил,че в резултат на незаконното обвинение емоционалното
състояние на ищеца е било засегнато, той е изпитвал притеснение, страх, че ще
бъде несправедливо наказан, уронени са честта и достойнството му,
които както се посочи по-горе са обичайна / закономерна/ последица
от повдигане на обвинение.Тъй като,срещу ищеца никога не е водено
друго наказателно производство, това състояние се е отразило неблагоприятно
както на неговата личност така и на неговия социален статус. За времето от
11.10.2016г до 10.03.2017г е търпял и процесуална принуда чрез наложената му
мярка за неотклонение „подписка“, който факт също се е отразил неблагоприятно
върху психиката му.След приключване на наказателното производство ищецът е
продължил да има физически и психически дискомфорт.Предвид всичко така
установено, и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел,че справедливото
обезщетение , което би репарирало претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 1 500,00 лева. Съдът е приел,че касае за вреди , които всеки
човек при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Така определеното
обезщетение,съдът е приел,че се дължи , считано от 10.03.2017г до окончателното
изплащане на сумата, като за началния момент на дължимост на обезщетението е
изложил пространни съображения, които въззивният съдебен състав изцяло споделя
и не следва да преповтаря.
Размерът на
обезщетението за претърпените от въззиваемата страна неимуществени вреди
правилно е определен от първоинстанционния съд ,съобразно критериите на чл.52
от ЗЗД и съобразно практиката на ВКС. При
определяне на наимуществените вреди първоинстанционният съд е извършил
преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане
на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика
на ВС в т.II на ППВС № 4/1968 г. Първоинстанционният съд не е нарушил
постановките на соченото постановление, тъй като при определяне размера на
неимуществените вреди е взел под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди и в мотивите си е посочил конкретните такива, имащи значение за
размера на неимуществените вреди.
При постановяване на решението си първоинстанционният
съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е
правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат ,тъй като такива не са
претендирани.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260182 постановено
на 28.10.2020г. по гр.дело № 3191 по описа на Пазарджишкия районен съд за
2019г.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК
Председател:
членове: 1.
2.