№ 148
гр. Русе, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200343 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. против Наказателно постановление № 38-
0009768/12.12.2024 г., издадено от издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна
администрация“, град Русе, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП му налага
административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева за осъществено нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част I, т.1.2.1, б. „а“, изр.
2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразността, неправилността
и необосноваността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е
издадено в нарушение на материалния закон. Ангажират се твърдения за несправедливост на
наложеното наказание и несъобразяване с обстоятелствата, относими към преценката по чл.
28 от ЗАНН. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил наказателното постановление на
31.01.2025 г., а жалбата е подадена на 13.02.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да
1
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 26.11.2024 г., около 12:48 часа в гр. Русе, ПП I-2, КПП „Русофили“, в посока на
движение вход гр. Русе, жалбоподателят управлявал МПС МАН ТГА 18.440 4Х2 БЛС ТС с
рег. № СА2605ХК от категория N3, с прикачено към него полуремарке КРОНЕ СДП 27 с рег.
№ СВ7280ЕВ, от категория О4 като извършвал обществен превоз на товари на територията
на Република България по маршрут гр. Разград – гр. Русе. При извършена проверката на
МПС-то от М. Н. и Д. Д., служители на ОО „АА“ гр. Русе било установено, че превозното
средство е без товар, както и че е с опасна техническа неизправност – на първата ос от лява
страна липсва спирачно усилие – ръждясал спирачен диск. Проверяващият оценил
неизправността като опасна след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.2.1,
причина за неизправност буква "а", изр. 2 оценка графа 6 от Приложение 5 към чл. 31 ал. 1 от
Наредба Н- 32 от 16.12.2011 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. Н. приел, че с поведението си
жалбоподателят Д. Д. Д. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 101 ал. 4, вр. Приложение 5, Част 1, т. 1.2.1, буква "а", изр. 2 от Наредба № Н- 32 от
16.12.2011 г., като в тази насока съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 04527/26.11.2024 г. Последният бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ - Русе, в качеството му на административнонаказващ орган /АНО/, издал
оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а,
като за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с. чл. 101, ал. 4, вр. с
Приложение 5, Част I, т.1.2.1, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на
основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, въз основа
на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно НП № 38-
0009768/12.12.2024 г., копие на удостоверение за техническа изправност на ППС, копие на
плик, копие на заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., копие на АУАН № 04527/26.11.2024 г.,
копие на пътен лист № 686978/25.11.2024 г., копие на товарителница № 581609, копия на два
броя снимки, копие на удостоверение за техническа изправност на ППС, справка за
нарушител, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля М. М. Н.
(актосъставител).
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
2
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за движещите се по
пътната мрежа ППС да бъдат технически изправни. Законодателят е предвидил в
санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП наказание за водач, който управлява
технически неизправно моторно превозно средство - глоба в размер на 500 лева при
констатирани опасни неизправности. Такава опасна неизправност несъмнено би
представлявала констатираната по надлежен ред липса на спирачно усилие на първата ос на
превозното средство отляво (ръждясал спирачен диск), съгласно Приложение № 5, част I, т.
1.2.1, б. "а", изр. 2 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съгласно
приложение № 5, част I, т. 1.2.1, б. "а", изр. 2 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, изправността на "полезно действие на работната спирачна уредба",
по-конкретно "липсата на спирачно усилие на едно или повече колела" се оценява чрез
посочените в наредбата методи на проверка. Констатираната неизправност, попадаща в
обхвата на възможните неизправности по Приложение № 5, част I, т. 1.2.114, б. "а", изр. 2
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, се изразява в това, че
"липсва спирачно усилие на едно или повече колела" и се оценява именно като "опасна". В
случая, с оглед приобщения към делото снимков материал и показанията на разпитания
актосъставител, несъмнено се установява ръждясал спирачен диск на първа управляема ос
отляво.
Легални дефиниции на понятията "незначителни неизправности", "значителни
неизправности" и "опасни неизправности" са дадени съответно в разпоредбите на § 6, т. 71 -
т. 73 от ДР на ЗДвП. "Незначителни неизправности", включително при укрепването на
товара, това са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни
последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия. "Значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съответно, "Опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, това са откритите по време на
проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността
на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Безспорно
констатираната неизправност попада в обхвата на това понятие, тъй като липсата на
спирачно усилие на първа управляема ос отляво, вследствие на „ръждата“ по спирачния
диск се установява от показанията на актосъставителя и приобщените по делото снимки и
създава реална и постоянна опасност от настъпване на ПТП и засягане живота и здравето не
само на водача, но и на другите участници в движението, в резултат на евентуалната
невъзможност от задействане на спирачната уредба на товарния автомобил.
По отношение компетентността на служителите с контролни функции в ИА
"Автомобилна администрация" да извършват проверки на пътя за установяване
техническото състояние на превозните средства, както и досежно реда и начина на
извършване на тези проверки е приложима Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИСТ за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка, издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвПр. Именно тази наредба, а не
сочената в наказателното постановление Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, урежда
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя,
осъществявани от служителите на ИА "Автомобилна администрация". Това е така, тъй като
случаят касае именно извършване на такава крайпътна техническа проверка, при която
компетентният контролен орган - служител на ОО „АА“ град Русе констатира неизправност
на МПС, управлявано от жалбоподателя.
3
Настоящият състав счита, че непосочването на приложимата наредба не
представлява неправилно приложение на материалния закон, нито съществено нарушение на
процесуалните правила - чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Това е така, защото за определяне на вида
неизправност и степента на опасност на тази неизправност в разпоредбата на чл. 14в, ал. 1
от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. се препраща именно към Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г., която е посочена в НП. Цитираната разпоредба на чл. 14в, ал. 1 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г. гласи, че за всеки подлежащ на проверка елемент от т. 17 в приложение № 1
към чл. 14, ал. 1 по време на крайпътната техническа проверка се използва списъкът с
възможни неизправности и тяхната степен на сериозност, посочени в част I от приложение
№ 5 към Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Ал. 2 на същата норма сочи, че неизправностите,
открити по време на крайпътни технически проверки, се категоризират в една от групите,
посочени в част I от приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Разпоредбата на § 25 от ДР на ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.)
гласи, че този закон въвежда изискванията на Директива 2014/45/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна
на Директива 2009/40/ЕО (ОВ, L 127/51 от 29 април 2014 г.) и на Директива 2014/47/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа
проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията
на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.). В § 2 от
ДР от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства също е посочено, че наредбата
въвежда изисквания на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива № 2009/40/ЕО
(ОВ, L 127,29.04.2014 г.). Съображение 3-то от преамбюла на Директива 2014/45/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните
ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО гласи, че прегледите за проверка на
техническата изправност са част от по-широк режим, замислен така, че да гарантира, че
превозните средства се поддържат в безопасно и приемливо спрямо околната среда
състояние по време на използването им. Този режим следва да обхваща периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства и крайпътните
технически проверки на превозните средства, използвани за автомобилни превози с
търговска цел, както и да предвиди процедури за регистрация на превозните средства,
даващи възможност за временно прекратяване на разрешението превозното средство да се
използва за движение по пътищата, когато превозното средство представлява непосредствен
риск за пътната безопасност. Периодичните прегледи следва да бъдат основният инструмент
за гарантиране на техническата изправност. Крайпътните технически проверки на
търговските превозни средства следва само да допълват периодичните прегледи.
Съгласно нормата на чл. 10 от Директива № 2014/47/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 3 април 2014 година относно крайпътната техническа проверка на
изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и
за отмяна на Директива 2000/30/ЕО 1. държавите-членки гарантират, че избраните съгласно
чл. 9 превозни средства се подлагат на първоначална крайпътна техническа проверка. При
всяка първоначална крайпътна техническа проверка на превозно средство проверяващият: а)
проверява последното удостоверение за техническа изправност и доклада от крайпътната
техническа проверка, ако има такива, които се съхраняват в превозното средство, или
4
електронно доказателство за тях, съгласно чл. 7, § 1; б) извършва визуална оценка на
техническото състояние на превозното средство; в) може да извърши визуална оценка на
обезопасяването на товара на превозното средство в съответствие с чл. 13; г) може да
извърши технически проверки по всеки метод, сметнат за подходящ. Тези технически
проверки могат да се извършват единствено с цел да се обоснове решение за подлагане на
превозното средство на по-подробна крайпътна техническа проверка или да се отправи
искане за незабавно отстраняване на неизправностите в съответствие с чл. 14, § 1.
Проверяващият проверява дали неизправности, посочени в доклада от предишната
крайпътна техническа проверка, са отстранени. 2. въз основа на резултата от първоначалната
проверка проверяващият преценява дали превозното средство или ремаркето му следва да
бъдат подложени на по-подробна крайпътна проверка. 3. по-подробната крайпътна
техническа проверка обхваща тези елементи, изброени в приложение II, които се считат за
необходими и от значение, като взема предвид по-специално безопасността на спирачките,
гумите, колелата, шасито и вредното въздействие, както и препоръчителните методи,
приложими за проверка на тези елементи. 4. когато удостоверението за техническа
изправност или докладът от крайпътна проверка показват, че на един от изброените в
приложение II елементи е извършена проверка в течение на предходните три месеца,
проверяващият не проверява този елемент, освен ако такава проверка е оправдана поради
очевидна неизправност.
Съгласно приложение II "Обхват на крайпътната техническа проверка" към
Директива № 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година, 1.
"спирачно оборудване", 1.2. "показатели и ефективност на работната спирачка", елемент по
1.2.1 "показател" се установява по буква а), изр. 2 причина за неизправност - „липсващо
спирачно усилие по едно или повече колела“ като този вид неизправност е оценена като
„опасна“, а съгласно т. 2 от визираното приложение соченият елемент може да бъде
проверен само „чрез използване на оборудване“, но не и чрез приложим метод "визуална
проверка".
Според чл. 14а, ал. 1 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., проверките на елементи 1
(спирачно оборудване) и 8, определени в т. 17 (техническо състояние) от приложение № 1
към чл. 14, ал. 1, се извършват по правилата на приложение № 1а. Съответно ал. 2 гласи, че
проверките на останалите елементи, извън посочените в ал. 1, определени в т. 17 от
приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, се извършват в съответствие с изискванията на
приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Така, съгласно
приложение № 1а "Правила за преглед или проверка на спирачното оборудване и вредно
въздействие по време на крайпътна техническа проверка" към чл. 14а, ал. 1 от Наредба № Н-
14 от 27.08.2009 г., техническото състояние на елемента по т. 1.2.1. "полезно действие на
работната спирачна уредба" се установява „само чрез използване на оборудване“.
Следователно описаната по-горе приложима национална законодателна уредба
напълно съответства на духа и буквата на съюзното законодателство.
В случая като неизправност е посочен недостатък, който обективно не е възможно да
бъде установен при визуална проверка.
В заключение следва да се обобщи, че компетентни да извършват контролни
проверки на пътя досежно техническото състояние на превозните средства се явяват именно
служители на ИА „Автомобилна администрация“ с вменени контролни функции.
Проверката на спирачното оборудване и в частност на наличието на спирачно усилие се
извършва по правилата на приложение № 1а към чл. 14а, ал. 1 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г., т. е. чрез използване на регламентирания метод на проверка (използване на
оборудване), който не е използван и в настоящия случай.
Поради изложено, въззивната инстанция формира извод, че в хода на
5
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на данни за извършена проверка на
изложените обстоятелства (твърдяна неизправност - липса на спирачно усилие на първата ос
на превозното средство отляво (ръждясал спирачен диск) без контролните органи да са
използвали надлежно оборудване), с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН.
За пълнота на изложението и във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения за
несъобразяване с обстоятелствата, относими към преценката по чл. 28 от ЗАНН съдът
намира за удачно да подчертае, че нормата на чл. 189з от ЗДвП изрично е предвидила, че за
нарушения по Закона за движение по пътищата не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. Посочените две разпоредби от двата
нормативни акта са в отношение на обща към специална разпоредба, като тази на чл. 189з от
Закона за движение по пътищата се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН и има приоритет пред нея. Настоящият извод никога не е бил спорен за
съдебната теория и практика. Поради тази причина настоящият състав не изследва и не
обсъжда дали процесното нарушение разкрива белезите на маловажен случай съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2, вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 38-0009768 от 12.12.2024 г.,
издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, град Русе, с което
на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на Д. Д. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева за осъществено нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част I, т.1.2.1, б. „а“, изр.
2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6