РЕШЕНИЕ
№136
27.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия : Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова.............................................................................................. и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 1154 по описа за 2022 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.А. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3231 от 20.11.2022г. издадена от Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (К. З. К.).
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и издаването й в несъответствие с целта на закона и от некомпетентен орган. Описаната в нея фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Твърдяното нарушение на било извършено. Липсвали мотиви за издаване на заповедта.
По изложените съображения, се иска отмяна на оспорения административен акт.
В представена по делото молба-становище жалбата се поддържа, като подробно се развиват изложените нея съображения. Счита се, че в случая принудителна административна мярка не следвало да се прилага, тъй като не се налагало осигуряване на безопасността на движението. Не било нужно при всички установени нарушения да се налага такава мярка. Липсвала конкретизация и индивидуализация на конкретния случай и не било ясно защо мярката била наложена. Излагат се съображения в подкрепа на твърдения за нарушение на чл.6, чл.26, чл.34 и чл.35 АПК в административното производство. Претендират се разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 във вр. с чл.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково (К.З.К.)в писмен вид изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли, в случай на претендирани адвокатски разноски над нормативно установения минимум, същите да бъдат редуцирани поради прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2022г. мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (К.З.К.)съставил по отношение на И.А.А. АУАН, сер. GA, с бл. №736121, за това че на 20.11.2022г. в 00.50ч., в гр.Свиленград, по ул.***до казино „***“, управлявал собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№* **** **, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0,93 промила. Употребата била установена с техническо средство Алкотест Дрегер с фабр.№ ARBA 0065. В АУАН е обективирано, че е издаден талон за изследване с номер 110690. Прието е, че с деянието си лицето виновно е нарушило чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.
АУАН е бил предявен и връчен на адресата си на 20.11.2022г.
В деня на нарушението – 20.11.2022г., е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3231 от 20.11.2022г., с която на основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДВП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС Х 8586 ВТ за срок от 6 (шест) месеца.
Заповедта е връчена на адресата си на 20.11.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана до съда на 01.12.2022г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. доказателства, потвърждаващи изложеното в АУАН и доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №1253з-21
от 14.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Хасково, за оправомощаване на
определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни
административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които в т. 9 са посочени и
държавните служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, полицейски
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Издателят на акта изпълнява длъжността мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Съгласно
Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, в приложимата към датата на издаване на оспорената заповед
редакция, длъжността „Младши автоконтрольор“ в ОДМВР попада в раздел „Б“ на
същия класификатор, предвидена е за заемане по служебно правоотношение, т. е.
изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и
полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно, към датата на
издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с
необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид, а изложеното в
жалбата твърдение за нищожност на ЗППАМ, поради некомпетентност на издателя ѝ
е неоснователно.
Заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа както
правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва
да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Направеното в заповедта описание от
фактическа страна е достатъчно да обоснове прилагане на ПАМ спрямо собственика
на управлявания лек автомобил и изцяло кореспондира с посоченото правно основание,
като в тази връзка не се споделя наведеното в възражение, че заповедта е
издадена в нарушение на чл.59, ал.1 от АПК.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващи основание за отмяната му.
С оглед преустановителния характер на принудителната
административна мярка както и
предвид спецификите на мерките по чл.171 от ЗДвП, не е предвиден срок за
уведомяване на заинтересованите граждани и организации за започване на
административното производство по издаване заповедта за прилагането ѝ,
поради което хипотезата на чл.26 от АПК е неприложима в случая.
Издаването на заповед за принудителна административна
мярка по съществото си е правен акт, който не търпи отлагане, предвид, че целта
на същата е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения, което налага административният
орган да действа незабавно при установяване признаци на поведение попадащи под
някоя от хипотезите посочени в чл.171, т.1 - т.8 от ЗДвП. Освен това по делото
не са събрани никакви доказателства, а и не се твърди, че преди издаване на
оспорената заповед жалбоподателят е поискал, но му е било отказано да се
запознае с материалите по преписката (напротив – установява се че е запознат с
АУАН и с талона за медицинско изследване) или пък че е препятствано по някакъв
начин правото му да даде становище по събраните доказателства или да ангажира
искания във връзка с тях. Предвид това възраженията за нарушение на чл.34 от АПК са изцяло неоснователни
Не се констатира и нарушение на чл.35 от АПК, във
връзка с твърденията на оспорващия. За установяването на управление на МПС след
употреба на алкохол административният орган се е позовал на издадения АУАН, в
който посоченото обстоятелство е описано от актосъставителя. Като извърши
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав приема за безспорно доказано визираното акта обстоятелство, а
именно, че на 20.11.2022г. в 00.50 часа жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,93 промила. Предвид така
установеното, неизвършването на допълнителна проверка по случая за изясняване
на факти и обстоятелства не би променило правния извод на органа и не може да
се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствени
правила.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, предвиждаща прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Предпоставките за правилното прилагане на
ПАМ в тази хипотеза са три – заповедта да има за адресат собственика на МПС,
същия да е управлявал превозното си средство и да е установено, че управлението
се осъществява след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Не спорно между страните, а и е видно от
приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че на 20.11.2022г. в гр.Свиленград
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство марка “Рено Лагуна“ с рег. №* ****
**. Следователно същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно
средство.
От същия акт, а и от представената по
делото Справка за собственост на лек автомобил с описаните по-горе
индивидуализиращи белези, се установява, че така управляваното м.п.с. е
собственост на жалбоподателя.
Установява се от АУАН, а и не се спори, че
оспорващият е управлявал след употреба на алкохол.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че в настоящото съдебно производство АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от
страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, на цитирания АУАН, същият
обвързва съда да приеме за доказани удостоверени в него и лично възприети от
актосъставителя, а именно че на 20.11.2022г., в гр.Свиленград оспорващият е бил
водач на описаното в АУАН м.п.с., и че е управлявал същото с концентрация на
алкохол в кръвта 0.93 на хиляда, т.е. над 0.5 на хиляда.
Предвид всичко изложено съдът приема, че административният орган е
доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически
основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по
несъмнен начин.
При наличие на предпоставките на чл.171,
т.2а, б. ”б”, от ЗДвП административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в
настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Въпрос на преценка на административния
орган е при наличие на установените в чл.171, т.2а от ЗДвП обстоятелства, за
какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в
рамките на законоустановения такъв – от 6 месеца до 1 година. В конкретния
случай, в заповедта е посочено, че мярката се прилага за срок от 6 месеца.
Посоченият срок попада в
изрично предвидените от нормата на чл.171, т.2а ЗДвП рамки, поради което се
явява законосъобразно приложен.
Наложената с процесната заповед принудителна
административна мярка е съответна и на целта, която преследва закона с
постановяването на актове от вида на процесния. По делото липсват каквито и да
било данни същата да е наложена за цел, различна от установената в закона, а
съдът приема, че с мярката не се нарушава и принципът на съразмерност,
установен в чл.6 от АПК. Както вече беше посочено като обстоятелство, релевантно към
налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП законът предвижда управление
на м.п.с. от собственика му след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда. Визираните обстоятелства в случая са установени по надлежния ред и не
са спорни, а и по делото не се твърди и установява от оспорващия наличието на
други обективни обстоятелства, които да изключат възможността спрямо него да
бъде приложена ПАМ, в конкретния случай.
По изложените съображения оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
съществените административнопроизводствени правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, се явява законосъобразна, а
жалбата срещу нея – неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора за жалбоподателя
не се следват разноски. Такива се полагат на ответника, но доколкото не се
претендират, съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.А. ***, подадена чрез
процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №272з-3231 от 20.11.2022г. издадена от Младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (К., З. К.).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: