№ 4015
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100108572 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Б.П.А.
против П. на Р.Б..
С разпореждане № 3720 от 27.09.2021 г., редовно връчено на ищеца на
14.10.2021 г. на посочения в исковата молба адрес за призоваване, съдът е дал
указания за отстраняване на нередовност по подадената искова молба,
включително и за внасяне на дължимата държавна така, като е указал на
ищеца, че при неизпълнение в определения едноседмичен срок,
производството по делото ще бъде прекратено.
Указал е на ищеца и за възможността да ползва правна помощ, както и
неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.
Разпореждането на съда от 27.09.2021 г. е редовно връчено на ищеца на
14.10.2021 г.
В законоустановения срок, на 18.10.2021 г. ищецът подава уточнителна
молба, в която изпълнява част от указанията на съда. Не изпълнява
указанията за внасяне на дължимата държавна такса с твърдението, че такава
не се дължи. Твърди, че с това порочно действие съдът унищожава
договорната закрила на чуждестранните инвестиции на граждани на САЩ,
която е пълна, безусловна и постоянна. Твърди, че разпореждането на съда
представлява отказ от правосъдие.
В молбата си ищецът изрично заявява, че указанията на съда дадени с
разпореждане № 3720 от 27.09.2021 г. са изпълнени.
Предвид горното и предвид не внасянето на дължимата държавна такса,
1
настоящият съдебен състав приема, че не са изпълнени указанията на съда, за
което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба ще следва да бъде
върната.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и на уточнителна
молба вх.№ 21993/18.10.2021 г. ищецът предявява иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД. Правната квалификация се определя от съда въз основа на
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а не от ищеца.
С Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че на основание чл. 7 от
Конституцията на Р.Б., държавата отговаря пряко за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато
тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за
вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД.
При тези искове ищецът дължи внасяне на държавна такса в размер на
4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
На конституционно ниво уредбата на държавните такси се съдържа в
чл. 60, ал. 1 КРБ, според който: „Гражданите са длъжни да плащат данъци и
такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“ След
като са законоустановени, то те са и задължителни за адресатите на правните
норми, с които биват въведени в българското право.
Държавна такса не се дължи, само ако в закон изрично това е посочено
от законодателя (пример: чл.75, ал.2 от Закон за защита от дискриминация),
или в хипотезите на чл.83 от ГПК.
В Договора между Р.Б. и Съединените американски щати за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите, никъде не е посочено, че при
спорове между страните във връзка с договора не се събират държавни такси.
Безспорно правото на правосъдие намира израз и в международни актове,
които по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ са част от вътрешното законодателство на
Р.Б. и имат предимство пред текущото законодателство. В тези актове обаче,
включително и в цитирания по-горе Договор, не се съдържат условия за
неговото упражняване.
2
Или всичко което следва от гореизложеното е, че таксите, събирани от
съдилищата, се заплащат за предоставянето на услугата „съдействие за
упражняването на правото на правосъдие“, което право е конституционно
установено и неговото упражняване не е поставено в зависимост от
изпълнението на каквито и да било условия.
Въпреки изрично дадените му указания за възможност да ползва правна
помощ, ищецът не се е възползвал от тази възможност, не е поискал
предоставянето му на правна помощ, считайки, че е компетентен да упражни
правото си на правосъдие сам, поради което следва да понесе и
неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда, за които
изрично е предупреден.
Така мотивиран и на основание чл.129, ал.3 от ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Б.П.А. против П. на Р.Б. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 8572/2021 г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3