РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 63 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 56 от 27.03.2023 г., постановено по НАХД № 1005/2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-000893 от 06.10.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с което на А.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал А.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. М.И. от ЛАК, със служебен адрес: ***, е подал касационна жалба, в която твърди наличието на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излага се, че районният съд в постановеното от него решение не е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, касаещи допуснати от страна на съставителя на АУАН и административнонаказващия орган /АНО/ нарушения на процедурата по чл. 43 от ЗАНН. В касационната жалба се сочи още, че кредитираните от съда свидетелски показания не кореспондират с изложеното в АУАН относно описанието на нарушението, както и че по делото липсват доказателства за наличието на умисъл при извършването на нарушението. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС.
В съдебно заседание касаторът не се явява, а се представлява от адв. И. от ЛАК, който поддържа касационната жалба и излага подробни аргументи по същество. Счита, че не става ясно на базата на какви доводи е постановено атакуваното съдебно решение на РС – Ловеч.
Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч се представлява от упълномощен юрисконсулт – гл. юрисконсулт Р., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното решение на РС Ловеч за правилно и законосъобразно. Развива аргументи по съществото на спора, като сочи, че не е било нарушено правото на защита на наказаното лице.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-000893 от 06.10.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с което на А.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, както и за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на двамата – свидетели, очевидци И.Б.и Ц.С., които са възприели непосредствено административното нарушение на касатора непосредствено, т.к. във въпросния ден изпълнявали функциите по контрол на пътното движение в гр. Ловеч и в момента, когато забелязали действията на Д., преминавали със служебния автомобил по Транспортен мост в гр. Ловеч, с посока към ул. „Търговска“. Свидетелите са се намирали непосредствено до кръстовището, идвали са срещу автомобила на Д., между тях и жалбоподателя не е имало други автомобили така, че не е имало пречка ясно да възприемат тези обстоятелства. Показанията на сочените двама свидетели-очевидци, длъжностни лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, се потвърждават и от писмените доказателства, в т.ч. и предоставената справка от Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ/ - л. 46 от първоинстанционното дело, от която се установява, че периодът между 23:30 ч. до 00:30 ч. на 24.09.2021 г. се е характеризирал с тихо време, с температура на въздуха 9,90, вятърът е бил предимно слаб, без намалена видимост и други опасни явления, а в часовете преди периода не са били регистрирани валежи. Поради което, видно от всички доказателства е установено административното нарушение и неговото авторство.
В чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е регламентирано, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и глоба в размер на три хиляди лева водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая, от анализа на събраните доказателства се установява, че касаторът на посочената в АУАН дата е управлявал процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по предназначение, като извършва резки рискови маневри, като подава рядко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол.
Касационният състав намира за обоснован изводът на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е безспорно доказано. Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност.
Правилно районният съд е посочил, че случилото се е било в късните часове на денонощието, когато и уличното движение не е било интензивно и натоварено, като тези данни категорично навеждат на извода, че завъртането на автомобила в кръстовището не е било случайно, а умишлено предизвикано от касатора.
Ето защо изцяло правилна е дадената квалификация на тези факти от страна на наказващият орган, като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране именно на основание визираната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба доводи по въпроса за субективната страна, според касационната инстанция, нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като действията му свидетелстват, че той е извършил сочените резки рискови маневри. Като, както се спомена и по-горе, видно и от предоставената метеорологична справка от НИМХ, в посочения период не е имало намалена видимост, нито други опасни явления, нито са били регистрирани валежи, които евентуално да допринесат за поднасяне на автомобила.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител, независимо от младата си възраст, до момента касаторът е наказан с два електронни фиша за други нарушения на ЗДвП, поради което не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно РС е приел, че от свидетелските показания безпротиворечиво се установява, че Д. е отказал да подпише съставения му АУАН, което е наложило служителите на МВР да потърсят съдействие от колегите си от РУ на МВР Ловеч. Отказът на касатора да подпише АУАН се потвърждава и от показанията на св. Ф., който е пристигнал на място. Видно от представения по делото АУАН № 458933 /л. 6 от първоинстанционното дело/, действително срещу нарушител и по-надолу в разписката за получаване на акта липсва подпис на Д., но в случая и двата му отказа са били оформени по надлежния ред с посочване на трите имена и подпис на свидетеля Ф., поради което процедурите по чл. 43, ал. 2 и ал. 5 /последната преди допълнението с ДВ, бр.109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН са били спазени и не са нарушени.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 27.03.2023 г., постановено по НАХД № 1005/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: