РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание шести април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17267 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.45 ал.1 и чл.48 ал.1 от ЗЗД ведно с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Ц.В.Г. *** твърди, че на 05.01.2014г. в гр.София, в близост до
МОЛ Парадайс, бил нападнат от група младежи. Те
започнали да го ритат и блъскат, като един от тях го ударил с юмрук в областта
на челюстта, били му избити 1-ви и 2-ри горни зъби, потекла кръв от устата му.
Посочва, че органите на МВР установили, че извършител на това престъпление бил
ответника В.П.В., който впоследствие бил признат за виновен за това деяние по
НОХД № 5009/14г. на СРС, НО, 17 с-в. Ищецът посочва, че след инцидента му била
указана спешна медицинска помощ. Било установено, че освен избитите зъби имал и
липсващ алвеоларен ръб на горната челюст в същата област. Всичко това му
причинило силни болки, затруднение при дъвчене, хранене, говорене за месеци
напред. След като зараснали раните , на мястото на зъбите били поставени
временни протези. През 2016г. му било присъдено костно вещество и мембрана, а
през 2018г. , след като навършил пълнолетие, на мястото на избитите зъби, му
били постановени импланти. Общо разходите за лечение
на ищеца възлизат на 5816лв. Ищецът посочва, че освен търпените от него болки и
неудобство при хранене и говорене, този инцидент му повлиял негативно и
психически. Станал затворен, необщителен, боязлив. Започнал да се чувства
самотен, напрегнат и притеснен. През 2017г. ищецът бил хоспитализиран с
диагноза параноидна шизофрения. Счита, че появата на
това психично заболяване , което и в момента лекува, е провокирано от
сериозната травма, причинена му от ответника. Посочва, че към момента на
извършване на виновното и противоправно деяние
ответникът В.В. е бил непълнолетен. Предявява срещу
него иск по чл.45 от ЗЗД, а срещу неговите родители П.В.В.
и А.Д.В., иск по чл.48 ал.1 от ЗЗД за заплащане на солидарно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането 5.01.2014г. до окончателното изплащане и
за солидарно заплащане на причинените му имуществени вреди в размер на
5 816лв. , разходи за лечение. Претендира за разноските по делото, вкл. и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответниците
В.П.В., П.В.В. и А.Д.В., със съдебен адрес ***,
оспорват предявените срещу тях искове и молят съда да ги отхвърли. Оспорват
твърденията, изложени в исковата молба. Посочват, че ищецът е провокирал
ответника, като е обидил и напсувал майка му. И в тази връзка правят възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Оспорват твърдението, че психичното заболяване на ищеца е свързано с
инцидента. Твърдят, че ищецът е злоупотребявал с марихуана преди инцидента, и в
резултат на злоупотреба с това вещество е получил психичното заболяване.
Оспорват размера на предявения иск за неимуществени вреди като силно завишен. Оспорват
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като оспорват твърдението
за направени разходи за лечение, както и твърдението, че тези разходи са били
наложителни и необходими. Повдигат възражение и за изтекла 3г. погасителна
давност по отношение претенцията за лихва за забава. Ответниците
П.В.В. и А.Д.В. оспорват предявения срещу тях иск като
се позовават на хипотезата на чл.48 ал.3 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С определение от 13.03.2014г. по
НОХД № 5009/2014г. на СРС, НО, 17 с-в е одобрено споразумение, с което
ответникът В.П.В., тогава на 15г., се е признал за виновен в това, че на 05.01.2014г.
около 17,30ч. в гр.София, на ул.“Рилски езера“ зад №15, като непълнолетен, но можещ
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,
нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на Ц.В.Г., следствие на което му
избил 1-ви и 2-ри горни зъби от дясно, като по този начин е причинил на Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в избити 1-ви и 2-ри горни зъби от дясно,
без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129 ал.2
пр.3, вр.ал.1, вр. чл.63
ал.1 т.3 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване
е отложено за изпитателен срок.
Към момента на престъплението
пострадалият Ц.Г. е бил на 14г.
Във връзка с установяване на
търпените от ищеца болки и страдания, съдът допусна до разпит св. В.Г., баща на
ищеца. Същият установява, че в първата неделя на 2014г. му се обадил началника
на охраната на МОЛ Парадайз и го уведомил, че синът му е в безпомощно
състояние, да отиде да си го прибере. Намерил сина си целия в кръв. Били му
избити два зъба и имал обилно кръвотечение. Синът му бил леко отнесен и
повтарял „Избиха ми зъбите, избиха ми зъбите“. Пристигналата на место линейка
откарала сина му в „Пирогов“. Там му направили снимка на челюстта и му зашили
венците. След като се прибрал от болницата Ц. отсъствал от училище 3-4 седмици,
хранел се с течна храна, имал силно главоболие, бил на болкоуспокояващи
средства, спял много. След като му свалили конците, започнал да се храни
по-нормално. Останалите му зъби се разкривили, тъй като липсвали два зъба. На
ищеца било проведено ортодонтско лечение. Носел
протеза и брекети. Импланти
сложили на ищеца едва след като навършил 18г., по препоръка на лекарите.
Отделно от това, в областта на избитите зъби костта се била стопила и на два
пъти правили опити да присъдят на ищеца костно вещество. Спомня си, че децата
подигравали сина му, заради липсата на зъбите. Той започнал да се чувства
некомфортно в училище, взел да страни от приятелите си, сменил кръга приятели.
Работел с психоложката на училището, в което учел. Посетил и психиатър, който
му направил изследвания, но не се установила нужда от психиатрично лечение. Впоследствие
обаче синът му станал агресивен, раздразнителен и се наложило отново да посетят
психиатър. Преди инцидента посочва, че синът му бил добро дете, емпат, възпитан, културен, весел, обичал игрите, сбирките с
приятели. След инцидента започнал да не внимава в училище, оценките му се
понижили, подигравали му се, бил изолиран от средата си. Бил притеснен от по-
големите момчета, дали няма да се повтори случката. Започнал да тренира.
Във връзка с изясняване телесните
увреждания на ищецът, съдът допусна и изслуша СМЕ с вещо лице д-р Д.,
лицево-челюстен хирург. След запознаване с материалите по делото и след личен
преглед на ищеца, вещото лице установява, че ищецът Ц.Г. е получил избиване на
2бр. зъби – 11 и 12 номер, разкъсно-контузна рана на
долната устна в дясно, контузия и подкожно кръвонасядане
в областта на главата в ляво. Проведено му е лечение в УМБАЛСМ Пирогов –
хирургично са обработени нараняванията на лицето – шев на раната на устата и му
е назначено антибиотично лечение и разтвори за
плакнене на устата. Извършено е и лечение за временно заместване на зъбите, на
стойност 660лв. Поставена му е изкуствена кост и мембрана , на стойност 685лв.,
чиято цел е да задържи последващо имплантологично
лечение на липсващите зъби. Последвало е и имплантологично
лечение , на стойност 4360лв., с което е постигнала рехабилитация и възстановяване на захапката и на липсващите
зъби. Вещото лице посочва, че от момента на избиване на зъбите, до момента на
тяхното дефинитивно възстановяване с импланти, ищецът
е имал затруднение в храненето и говора и нарушение на преморбидната
естетика. Видно от представената по делото фактура от 8.11.2018г. за сумата
4360лв. съдът приема, че в близост до тази дата са поставени имплантите на мястото на липсващите два зъба на ищеца. Във
връзка с търпените от ищеца болки и тяхното времетраене, вещото лице пояснява,
че от момента на травмата до зарастването на раните, или за около 10-15 дни,
ищецът е изпитвал болка и страдание. Към момента на прегледа, 25.01.2021г.
ищецът е с изцяло възстановени лицево-челюстни взаимоотношения, липсват
отклонения в захапката, възстановени са храненето и говора и той е със
задоволителна естетика, като не се очакват неблагоприятни последици за здравето
му в бъдеще. Вещото лице е категорично, че всички направени разходи по приложените по делото фактури са относими към лечението на получените травми.
Ищецът е представил: ф-ра
№ 3587/6.01.2014г. за сумата 21лв. , стойността на панорамна снимка, ф-ра № **********/8.03.2016г. за сумата 685лв., стойността
на дентално лечение за присаждане на костно вещество
и мембрана в областта на 11 и 12 зъби след експулсия, ф-ра
№48/27.04.2016г. за сумата 660лв. , вноска по ортодонтско
лечение, ф-ра № 01000000318811.10.2018г. за сумата
90лв. , стойността на 3 D
изследване на сегмент, ф-ра от 8.11.2018г. за сумата
4360лв. за поставяне на импланти. Общата сума,
платена от ищеца по представените фактури, е в размер на 5 816лв.
Във връзка с твърдяното психиатрично
увреждане и представената медицинска документация за установена при ищеца параноидна шизофрения с дебют 2017г., съдът назначи и
изслуша съдебна психиатрична експертиза. Д-р В. счита, че може да се приеме, че
ищецът страда от шизофрения, параноидна
форма, параноидно-халюцинаторен синдром, вероятно
непрекъснато протичане, но без изразени затруднения в социалното му функциониране.
Вещото лице посочва, че причините за шизофренията могат да са различни –
значение имат генетичните предпоставки, шизофренията има и автоимунната същност,
може да се дължи на нарушения в развитието на мозъка, на неблагоприятни влияния
на различни вещества в организма, на неправилно функциониране на мозъчните клетки и връзките между тях. Интензивен
стрес, вкл. интензивни психични травми в ранното детство, също биха могли да се
обсъждат като вероятен фактор. Вещото лице посочва, че канабис, кокаин и амфетамини (и по-модерните екстази, метамфетамин)
могат да увеличат риска от възникване на заболяването. Алкохолът също би могъл
да бъде съобразяван предвид възможността изобщо да предизвиква психози. Някои
„хапчета” (анаболи) също би следвало да се имат
предвид. В конкретния случай на ищеца вещото лице счита, че травмата, получена
от Ц.Г. при инцидента на 05.01.2014 г. е твърде отдалечена от реалните болестни
шизофрении прояви, описвани малко по-рано от 18 г. му възраст и регистрирани
през октомври 2017 г., за да бъде обсъждана като съществен фактор. Евентуални
прояви на стрес или посттравматично стресово разстройство, които хипотетично
биха могли да са малко по-близо до механизмите на заболяването, са представени
съвсем бегло и остават изолирани в предходните етапи от живота му. Употребата
на канабис остава като по-вероятно условие за възникване на заболяването. Вещото
лице посочва обаче, че преобладаващото мнение на специалистите е, че канабисът
най-вече е допринасящ, а не причинен фактор за възникване на шизофрения. Динамичните
зависимости между заболяването и веществото биха могли да се представят в
няколко възможни варианта. Единият е, че веществото пряко причинява
заболяването. Предвид ендогенната същност на шизофренията този вариант е
вероятен, но не единствен. Втората възможност е канабисът да е улеснил
възникването на заболяването, да е бил онзи фактор, който с наличието и
влиянията си е активирал тлеещи ендогенни процеси, т.е. да е имал отключваща
роля. Третата възможност представлява едновременното наличие на въздействията
от веществото и възникването на заболяването, без да има някакви съществени
взаимоотношения между двете разстройства. Кой е най-вероятният механизъм при ищеца
вещото лице посочва, че е трудно да бъде конкретизирано.
От октомври 2017г. на ищеца е било
провеждано специфично антишизофренно лечение. Като се
вземат предвид данните относно инцидента и последващите
периоди от живота на Ц.Г., вещото лице счита, че може да се предположи, че той
се е намирал в дискомфорт непосредствено след
инцидента и в последвалите периоди на възстановяване и лечение, а също и от
2017г. предвид вече нововъзникналото психично
заболяване, също съпроводено от дискомфорт.
Според вещото лице д-р В. в делото няма
конкретни данни относно повлияването на психичното здраве на ищеца вследствие
на инцидента. Според експерта може да се допусне, че е преживявал дискомфорт поради болковите
усещания, поради промяната на фациеса, поради
необходимостта да се подлага на различни лечебни процедури. Дали заболяването параноидна шизофрения, появило се повече от три години след
инцидента, е причинено от инцидента, може да се отговори само условно, в смисъл
че подобен тип инциденти е малко вероятно да доведат до душевна болест предвид
твърде сложната патогенеза на болестта и при
наличието в конкретния случай и на други много по-вероятни и по-реални фактори.
За изясняване на въпроса, дали
извършеното спрямо ищеца противоправно поведение от
първия ответник, е довело до увреждане на психичното му здраве, съдът допусна и
назначи съдебна психологическа експертиза. Вещото лице Д.З., клиничен психолог,
е извършила личен разговор с ищеца и с неговия баща на 9.03.2021г. След
психологически анализ на събраната информация вещото лице дава следното
заключение: По време на инцидента ищецът е преживял остър емоционален стрес.
Изпитал е силни негативни емоции на изненада и страх от нанесения му побой.
Особено стресиращо за него е било осакатяването му с избиване на двата предни
зъба, което за дете в пубертетна възраст е изключително значимо, понесъл е
силни болки от направените му манипулации. В отговор на
травматичното събитие ищецът е развил продължителна адаптационна реакция с
прояви на напрежение, безпокойство, страх, тъга, безсъние, депресивитет,
елементи на посттравматичен стрес с оживяване на спомена за преживяното.
Нарушен е бил обичайния му житейски стереотип, преустановил е за около месец посещението
на учебните занимания, впоследствие е изпитвал срам от липсата на зъби и
унижение от подигравателното отношението на другите деца към него, развалил си
успеха, затворил се в себе си, страхувал се да излиза навън. Към момента на
изследването при ищеца е налице травматичен спомен за инцидента, който
предизвиква в него гняв, негодувание и чувство за понесена незаслужена
несправедливост. В заключение вещото лице посочва, че претърпения от ищеца
инцидент с физическо насилие на 13 годишна възраст, представлява тежко
травматично обстоятелство в живота му, нарушило за продължителен период от
време психологичното му благополучие и довело до промяна на усещането му за
света и поведението му като цяло, с неблагоприятни последици за по-нататъшното
му развитие като личност.
Съдът кредитира изцяло заключенията на трите
вещи лица. Същите обективно и компетентно дават отговори на поставените
въпроси, и у съда не възниква съмнение относно тяхната правилност.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно общото правило на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отделно
от тази обща норма , съгласно чл.48 ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите ,
които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Задължителната съдебна практика
приема, че при деликтна отговорност увреденото лице
може да търси обезщетение за вреди както от прекия непълнолетен причинител на
вредата на основание чл. 45 ЗЗД, така и от родителите му, на основание чл. 48 ЗЗД, като отговорността на тези
субекти е солидарна и произтича от закона /така Решение № 407 от 15.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК и цитираната в него друга
практика/.
За да е налице деликтна
отговорност е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпилото противоправно поведение на
прекия причинител на вредата, претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и деликтното
спрямо него поведение на прекия причинител на вредата.
Досежно
отговорността на родителите на непълнолетен делинквент
е формирана задължителна практика на ВКС. В Решение № 270 от 10.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК е дадено следното разрешение на
отговорността по чл.48 от ЗЗД: „Родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят по чл.48 ЗЗД за
уврежданията от противоправното деяние, които те
лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна -
вместо непълнолетното дете - деликвент. Родителите и
осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за
поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават
да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл.
48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно
възпитание на детето. Съгласно чл. 48,
ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от
родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по
обективни причини) на детето - извършител на деликта.
Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят
да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието
на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, който е
инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието,
контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви
добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и
имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия“.
Определението
за
одобряване на споразумение по НОХД № 5009/2014г. на СРС, НО, 17
с-в безспорно установява извършеното от ответника В.В.
престъпно деяние, в резултат на което той е причинил на ищеца Ц.Г., тогава на
14г., средна телесна повреда – нанесъл му удар с юмрук в областта на челюстта,
следствие на което му избил 1-ви и 2-ри горни зъби от дясно, без които се
затруднява дъвченето и говоренето. Определението на съда има силата на влязла в
сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Телесните увреди, противоправно
причинени от ответника В.В. на ищеца Ц.Г. ***, в
близост до МОЛ Парадайз, са установени от
наказателния съд. Същите са извършени от дееца виновно. Тъй като наказателният съд не разглежда противоправно поведение на пострадалия, възражението за съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде
установено пред гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
престъпното деяние. Тежестта на доказване е за ответниците.
Въпреки твърденията, изложени в отговора
на исковата молба, ответниците не
установиха противоправно поведение от страна на
пострадалия ищец – да е обидил ответника В.В.
и с това да е предизвикал нанесения му силен удар. Възражението за съпричиняване е неоснователно и следва да се отхвърли.
Освен
причинената на ищеца телесна увреда с избиване на два
предни горни зъба, установена от наказателния съд, в резултат на побоя ищецът е
получил и разкъсно-контузна
рана на долната устна в дясно, контузия и подкожно кръвонасядане
в областта на главата в ляво. Като по-леки /представляващи лека телесна
повреда/, тези телесни увреждания не са съставомерни
по чл.129 от НК, поради което не са установени от наказателния съд и не са
включени в споразумението, одобрено от съда. Те обаче са установени от приетата
по делото СМЕ, изготвена от д-р Д., въз основа на представената по делото
медицинска документация, поради което съдът приема, че разкъсно-контузната
рана на долната устна в дясно, както и контузията и подкожното кръвонасядане в областта на главата в ляво са получени от
ищеца в резултат на нанесения му от ответника В.В.
удар. Тези увреждания кореспондират с начина, по който е нанесен удара на ищеца
– в областта на челюстта и устата, който удар е бил толкова силен, че е избил
два предни зъба, засегнал е алвеоларния ръб на горната челюст, разкъсал е
долната устна в ляво, като от удара ищецът е паднал на земята, като при
съприкосновението с нея е получил и контузиите в областта на главата. Няма
пречка в гражданското производство да се установят увреждания, които не са били
установени от наказателния съд.
Причинените на ищеца от ответника В.В. телесни увреди са причинили на ищеца множество болки,
страдания и неудобства. В първите две седмици след деянието, ищецът е изпитвал
силни болки в областта на липсващите зъби, челюстта и главата. Не е могъл да се
храни, приемал е течни храни, не е посещавал училище за около месец. Възстановителният
период във връзка с избитите зъби е продължил дълго. На ищец са извършени
няколко манипулации – след първичната обработка на датата на инцидента
5.01.2014г., през м.март 2016г. на ищеца е поставена изкуствена кост и мембрана
с цел да увеличат обема на костта, през м.април 2016г. на ищеца са поставени ортодонти, които временно да заместят липсващите зъби, и в
края на 2018г. на ищеца са поставени импланти. Към
настоящия момент ищецът се е възстановил от тази физическа травма –
възстановени са храненето и говора, а лицето му е със задоволителна естетика,
според вещото лице д-р Д., като не се очакват неблагоприятни последици за
здравето му в бъдеще. При тези събрани доказателства, съдът приема, че възстановителният
период за ищеца от физическата увреда е продължил
около 5 години, когато са възстановени дъвкателната,
говорната и естетичната функция на челюстта.
Освен физическата травма, на ищеца е
била причинена и психическа травма. По време на инцидента е преживял остър
емоционален стрес – изненада и страх от нанесения побой /така психологическата експертиза/.
Особено стресираща е била загубата на зъбите – били са накърнени говора и
естетическия вид на ищеца. Непосредствено след инцидента ищецът повтарял пред
баща си „Избиха ми зъбите, избиха ми зъбите“. Безспорно е голямото значение на
естетическия вид за всеки подрастващ. Ищецът при инцидента е бил на 14г. Установи
се, че съучениците му започнали да го подиграват за липсващите зъби. Ищецът изпитвал
унижение, започнал да се чувства некомфортно в училище, странял от приятелите
си, затворил се, успеваемостта му в училище намаляла.
Сменил кръга от приятели, започнал да спортува, за да стане по-силен, изпитвал
страх да не се повтори отново случката. Променил се в отношението си към
хората. Станал агресивен, започнал да пуши трева /канабис/. Провеждал
психологически консултации. И сега, вече 7 години след инцидента ищецът изпитва
гняв, негодуване и чувство за понесена незаслужена несправедливост. Според
вещото лице психолог случилото е с неблагоприятни последици за по-нататъшното
развитие на ищеца като личност.
Не се установи твърдението на ищеца, че
установеното му през 2017г. психично заболяване параноидна
шизофрения е свързано пряко с нанесения му от ответника В.В.
побой. Вещото лице д-р В. изключва такава връзка, предимно поради времевата
отдалеченост между побоя на 5.01.2014г. и регистрираните шизофренни
прояви при ищеца през м.октомври 2017г., както и поради липсата на причинност
между двете събития. Вещото лице не може да определи кой е най-вероятния
механизъм за възникване на психическото заболяване при ищеца, като дори
изразява съмнение в точността на поставената на ищеца диагноза – шизофрения.
При липсата на категорични доказателства за пряка причинно следствена връзка
между физическата травма и установеното психическо заболяване на ищеца, съдът
не приема, че заболяването на ищеца шизофрения е причинено от телесната увреда, нанесена му от ответника В.В..
Установи се от СМЕ, че ищецът е направил
разходи за лечение и възстановяване от причинените от ответника В. травми в
размер на 5816лв.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника В.В. като
пряк причинител на претърпените от ищцата вреди, имуществени и неимуществени. Фактът, че той е бил непълнолетен към момента
на извършване на противоправното деяние, няма
значение за неговата гражданска отговорност, но този факт ангажира и отговорността
на неговите родители, ответниците П.В. и А.В.. Същите
са упражнявали родителските права по отношение на ответника В.В. към момента на
извършеното от него противоправно деяние и той е
живеел при тях /не са представени доказателства за противното/. Не са налице предпоставките на чл.48 ал.3 от ЗЗД, които да изключват отговорността на родителите. Не се установи ответниците П.В. и А.В. да са били в обективна невъзможност
да предотвратят настъпването на вредите. Двамата родители следва да носят отговорност,
тъй като не са успели да научат непълнолетния си син В., тогава на 15г., да не
причинява лошо, да уважава личността, живота и здравето на другите членове на
обществото, да не им вреди, да спазва правилата в обществото, да зачита
моралните норми.
Техния син и пострадалия не са се
познавали и не са имали отношения преди инцидента. Нанасянето на безпричинен удар
на по-малко по възраст дете сочи на хулигански подбуди - нарушаване на
общественият ред и явно неуважение към обществото. Деянието е извършено
умишлено, публично и със значителна жестокост.
Отговорността на тримата ответника е
солидарна, тъй като всеки от тях, съобразно описания принос, е допринесъл за
причинените на ищеца вреди. Както непълнолетният пряк извършител, така и
неговите родители следва да бъдат осъдени да обезщетят причинените на ищеца
вреди, както имуществените, така и неимуществените.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия
случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания – причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два предни зъба и лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на долната устна и кръвонасядания в областта на
главата. Леките телесни повреди са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Средната телесна повреда му е причинила трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по - дълъг от 30 дни, като възстановителният
период на дъвкателната,
говорната и естетичната функция на челюстта е продължил пет години, което е
значителен период. За това увреждане ищецът е търпяла болки, които са били
интензивни за срок от около 2 седмици, търпял е неудобство от невъзможността да
се храни нормално за продължителен период от време. Към настоящия момент е
налице пълно възстановяване от търпяната физическа травма. Съдът също
съобразява възрастта на пострадалия, подрастващ на 14г., при когото отражението
от упражнено насилие има по-силен и дълготраен психологически ефект. Съдът взе
предвид и установените последици от телесните увреждания – стрес, неудобство,
страх, унижение, нарушаване на психологическото благосъстояние. Ищецът е претърпял
негативните емоционални и психически преживявания като пострадал от физическо
насилие. И ако се приеме, че ищецът се е възстановил от физическата травма, тъй
като дъвкателната, говорната и естетичната функция на
челюстта се е възстановила, то от психологична гледна точка възстановяване не е
възможно – при ищеца е настъпила невъзвратима промяна на усещането му за света,
на поведението му, неблагоприятни са последиците за по-нататъшното му развитие
като личност. В насока, обуславяща присъждане на по-голям размер обезщетение,
са обстоятелствата, при които е извършено увреждането - то не е предизвикано от
пострадалия, а се дължи изцяло на неоправданата агресия на ответника В.В., който е действал умишлено. С оглед тези обстоятелства и
вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и
конкретната икономическа обстановка в страната /минималната работна заплата за
2014г. е 340лв./, съдът намира, че обезщетение в размер 20 000 лв. е адекватно
на търпените от ищеца вреди.
За разликата до пълния претендиран
размер от 100 000 лева искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли .
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница, която, предвид нормата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД,
се следва от датата на деликта 5.01.2014г. Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност върху претенцията
за лихва по см. на чл.111 б.в от ЗЗД. Възражението е основателно. Ответниците дължат лихва за забава върху присъдената
главница в период 3 години преди завеждане на исковата молба или от 28.12.2015г.
Ответниците
дължат възстановяване и на направените от ищеца разходи във връзка с лечението
и възстановяване на функциите на зъбите, в размер на 5816лв.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на
държавни такси и разноски. Процесуалният
му представител претендира заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответниците
претендират разноски. Представят списък /л.111/, съгласно който претендират
150лв. депозит за експертиза и 2730лв. за адвокатски хонорар, или общо 2880лв. Възражение
по този списък ищецът не е направил.
От бюджета на съда са изплатени 580,50лв. за
възнаграждение на вещи лица.
На ищеца не се следват разноски, тъй
като не е направил такива. На адв.М.И. следва да се
заплати от ответниците възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 12.12.2018г.
тя е представлявала ищеца безплатно, като материално затруднено лице. На
основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждение, чл.7 ал.2 т.4, на адв.И. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1304лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват разноски съобразно отхвърлената част
от иска 2304 лв.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят по сметката на СГС държавна
такса в размер на 1032,64 лв. и разноски в размер на 116,10лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.45 от ЗЗД, П.В.В., ЕГН ********** , със същия адрес, и А.Д.В., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.48 от ЗЗД солидарно да заплатят на Ц.В.Г., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 20 000лв., ведно
с лихвата за забава от 28.12.2015г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, причинени виновно на 5.01.2014г. в гр.София, както и сумата
5816лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за
зъболечение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 100
000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху
присъдената сума за периода от 05.01.2014г. до 27.12.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
В.П.В., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В.,
ЕГН **********, да заплатят на адв.М.Г.И., ЕГН **********,
САК на основание чл.38 от ЗАдв. разноски по делото в
размер на 1304лв.
ОСЪЖДА
Ц.В.Г., ЕГН ********** да заплати на В.П.В., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН ********** на основание
чл.78 ал.3 от ГПК по 768лв. на всеки от тях
разноски по делото.
ОСЪЖДА
В.П.В., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В.,
ЕГН ********** да заплатят на Софийски градски съд държавна такса и разноски в
размер по 382,92лв. всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: