Решение по дело №533/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Царевец 56“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Е. Н. от АК – Стара Загора, срещу Решение № 246 от 30.05.2024 г. по НАХД № 247 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № Р-002941/ 23.06.2023 г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 28/ 13.01.2023 г. на председателя на КЗП, с което на „Царевец 56“ ЕООД – [населено място], за извършено административно нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, и на основание чл. 210а от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500,00 лева.

Касаторът счита решението на районния съд за неправилно, поради постановяването му в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Намира, че в обжалваното решение не са обсъдени представените доказателства, като съдът се е произнесъл при неправилно тълкуване на установените факти и без да бъде установено в кой обект всъщност е извършена проверка от представителите на КЗП. Изтъква и че районният съд неправилно е оставил без внимание ненадлежното връчване на наказващия орган, представляващо съществено процесуално нарушение. По същество твърди, че не е извършено претендираното от АНО деяние, като нито на интернет сайта на търговския обект, нито в рекламни материали е отразено, че същият предлага водни атракции и басейн. Намира за немотивиран и размерът на наложената имуществена санкция, като не е взето предвид, че нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредоносни последици. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на ВТРС и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от от член на КЗП. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото адв. Н., поддържа жалбата с направените искания.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпръща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото ст. юрисконсулт Д. Ц. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Твърди правилност на оспорваното решение, като постановено при съблюдаване на приложимите процесуални правила и правилно установена фактическа обстановка, подробно анализирана от съда. Намира за неоснователни развитите от касатора оплаквания за незаконосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление, а по същество за безспорно доказано извършването на санкционираното деяние, като същото не представлява маловажен случай, обуславящ приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 150,00 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от асатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда за доказаност на санкционираното нарушение и правилно определени размер на наказанието. Счита за ирелевантни оплакванията за допуснато нарушение при връчването на наказателното постановление, при положение че санкционираното лице е упражнило правото си на съдебно обжалване. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка: Между страните не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че „Царевец 56“ ЕООД – [населено място] стопанисва туристически обект - семеен хотел „Царевец Делукс“, находящ се гр. В. Търново, административен адрес гр. велико Търново, [улица]. Във връзка с подадена на 24.01.2023 г. жалба от потребител, че в обекта не й е била предоставена предварително заплатена СПА процедура, на 30.01.2023 г. от служител и сътрудник в КЗП е била извършена проверка, при която са били установени следните туристически обекти находящи се в една сграда на адрес [населено място], [улица], с обща рецепция: 1. „Семеен хотел Царевец Делукс“, стопанисван от „Царевец 56“ ЕООД, утвърдена категория „три звезди“, капацитет 16 стаи с 33 легла, Удостоверение за категоризация № 2934/ 01.10.2019 г.; 2. „Семеен хотел Царевец“, стопанисвано от „Царевец Апартмантс“ ООД, утвърдена категория „една звезда“, капацитет 7 стаи с 14 легла, Удостоверение за категоризация № 2933/ 01.10.2019 г.; 3. Кафе-аперитив „Царевец“ стопанисвано от „Царевец 56“ ЕООД, утвърдена категория „две звезди“, капацитет 50 места, Удостоверение за категоризация № 2952/ 23.10.2019 година. Установно също, че на входа на семейния хотел има поставена рекламна табела с надпис на чужд език: „BOUTIQUE HOTEL & SPA TSAREVETS“, както и че на територията на Семеен хотел „Царевец Делукс“ има зона за почивка и релакс на втори етаж, която по време иа проверката не е работела. От проверяващите са съставени Констативен протокол № 2733248/ 30.01.2023 г. и Констативен протокол № 2733248/ 30.01.2023 г., подписани от тях и от управителя на „Царевец 56“ ЕООД, в които са отразени горните обстоятелства.

На 02.02.2023 г. от длъжностни лица на Регионална дирекция – Русе към КЗП, звено Велико Търново, е извършена проверка на интернет сайт: [интернет адрес]. Установено е, че при отварянето на посочения сайт, в горна лява част на страницата е обявен адрес на обекта и до него има лого „BOUTIQUE HOTEL & SPA TSAREVETS“. На начална страница са появява сменяема реклама с текст: „Бутик хотел и СПА Царевец. П. С. Х. във Велико Търново. Само на 50 метра от крепостта „Царевец“ и „Почивка и релакс. СПА и КОМФОРТ във В. Търново - басейн, солна сауна, парна баня, релакс зона и масажи“. При избиране на меню „СПА процедури и масаж“ се появява надпис „Насладете се на модерния СПА център“. На началната страница е посочено, че „Бутик хотел и С. Ц. разполага с отопляем басейн и СПА център с многобройни варианти за релакс през цялата година“. При отваряне на менюто „Ресторант стил и изисканост“ се появява описание на обекти „Ресторант“ и „Лоби бар“ - част от уюта на „Бутик хотел и Спа Царевец“. След отваряне на Общи условия на сайта [интернет адрес] е установено, че в раздел е упомена информация за търговеца стопанисващ сайта, а именно „Царевец 56“ ЕООД. След извършена справка от длъжностните лица в Националния туристически регистър за категоризирани заведения за хранене и развлечение е установено, че на адреса на проверения обект в гр. В. Търново, [улица]няма издадени удостоверения за категоризация за туристически обекти ресторант и лоби бар, които се рекламират на посочения интернет сайт. Изброените констатации са били описани в Констативен протокол № 2738555/ 02.02.2023 година. В преписката се съдържа и становище от управителя на „Царевец 56“ ЕООД с вх. № Р-03-112/ 14.02.2023 г. на КЗП, РД – Русе, в което е посочено, че независимо от недължимостта на обезщетение на подалия жалбата потребител, на същия е възстановена цялата платена от него сума.

При така установеното е било преценено, че търговецът „Царевец 56“ ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация на интернет сайта [интернет адрес] и на място в туристическия обект семеен хотел „Царевец Делукс“ - относно вида на туристическия обект, както и на интернет сайта [интернет адрес] - относно наличието на територията на семеен хотел „Царевец Делукс“ на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма /СПА център/ и по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма /ресторант и лоби бар/. До управителя на дружеството била изпратена покана за явяването му или на упълномощено от него лице на дата 27.04.2023 г. в КЗП, РД - Русе, звено Велико Търново, за съставяне на АУАН. Поканата е получена от дружеството на 24.04.2023 г., на посочената в нея дата не се е явил представител на дружеството, поради което по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели, от участвал в проверката служител на КЗП, на „Царевец 56“ ЕООД е съставен АУАН № 002941/ 28.04.2023 г., за извършено на 30.01.2023 г. нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. с 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Актът е бил връчен на дружеството на 17.05.2023 г. по реда на чл. 233, ал. 4 от ЗЗП - на лице в трудово правоотношение с „Царевец 56“ ЕООД. В същия не са вписани възражения, писмени такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Последвало е издаване от член на КЗП, упълномощен със Заповед № 28/ 13.01.2023 г. на председателя на КЗП, на Наказателно постановление № Р-002941/ 23.06.2023 г., с което на „Царевец 56“ ЕООД – [населено място], за извършено административно нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, и на основание чл. 210а от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500,00 лева. Няма данни наказателното постановление да е било надлежно връчено на санкционираното лице, на дата 30.21.2023 г. същото е подало до АС – Русе искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на същото. Тъй като наказателното постановление не е млязло в сила, искането е било изпратено по компетентност на ВТРС, за разглеждането му като жалба по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства /документите, посочени по-горе и заповедите за оправомощаване на актосъставителя и АНО/, и показанията на свидетелите Т. Н. /актосъставител/, Ц. Ц. /участвал в проверката/, Ж. К.-С. и Д. Г.. В производството пред въззивната инстанция санкционираното лице е навело твърдения за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, аналогични на тези, развити в касационната жалба, които са приети от решаващия състав за неоснователни. С обжалваното решение Районен съд – Велико Търново, е приел, че е осъществен състава на нарушение по 68в, вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 68г, ал. 4, от ЗЗП, което подлежи на наказание по смисъла на чл. 210а от същия закон. Той е формирал извод за валидност на АУАН и НП, законосъобразност на проведената процедура по издаването им, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Така постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, с оплакванията, формулирани в нея, е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, а независимо от твърденията му в обратната насока, в производството пред ВТРС касаторът не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Настоящата инстанция споделя изводите ВТРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, Заповед № 353ЛС/ 22.04.2015 г. и Заповед № 28/ 13.01.2023 г. на председателя на КЗП. АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. посочване датата и мястото на извършване на нарушението. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът е редовно връчен на „Царевец 56“ ЕООД, а обстоятелството, че НП не е било редовно връчено на дружеството е без значение за законосъобразността на процедурата, при надлежно упражненото право на неговото обжалване. Не са налице нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност.

 

Неоснователни са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. С чл. 68в от ЗП е въведена забрана за нелоялните търговски практики, като съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗП, такива са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗП. От своя страна чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП определя като „заблуждаваща“ търговска практика, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В разглеждания случай в хода на административнонаказателното производство е било безспорно установено, че „Царевец 56“ ЕООД предоставя в сайта си и на място в обекта, информация за наличието на територията на Семеен хотел „Царевец Делукс“ на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма /ЗТ/ - СПА център и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - ресторант и лоби бар. По делото не е доказано, а и не се твърди стопанисваният от дружеството обект да разполага със сграда или помещение, получило сертификат за „СПА център“ в съответствие с изискването на чл. 138, ал. 4 от ЗТ, съответно отговарящо на изискванията за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 04-14/ 09.10.2019 г. на МТ и МЗ, а съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗТ, право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА“ или да предоставят услуги, обединени под наименованията "балнеолечебни" или „СПА/уелнес услуги“, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили такъв сертификат. Не е спорно също така, че обектът Семеен хотел „Царевец Делукс“ не разполага с ресторант и лоби-бар - туристически обект по чл. 3, ал. 2 от ЗТ. В тази връзка предоставянето на сайта му, а и на място хотела /чрез табелата над входа/, информация за такъв вид туристически обекти и/или услуги, несъмнено е заблуждаваща по смисъла на цитираната по-горе норма на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Що се отнася до обстоятелството, че посочването на тази невярна информация е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, се установява по безспорен начин от подадената на 24.01.2023 г. жалба до КЗК, от потребител който не е получил рекламираните СПА услуги.

Налице е било и е установено по предвидения за това ред нарушаване от търговеца на забраната по чл. 68в от ЗЗП - деяние осъществяващо фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 210а от ЗЗП и представляващо основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба, като от АНО е извършена правилна квалификация на деянието. Съгласно цитираната санкционна разпоредба, за извършено нарушение на чл. 68в от ЗЗП, на виновните лица се налага глоба в размер [рег. номер] 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер [рег. номер] 50 000 лева. В случая определеният от АНО размер на имуществената санкция 7 500,00 лв., т.е. под предвидения от закона среден размер за нарушения от този вид. Предвид изложеното по-горе в настоящото решение, поведението на касатора сочи най-малкото на упорство в опитите за заобикаляне на установените задължителни правила за поведение, а нарушението по самия си характер е такова, че води до сериозно засягане на основни права на потребителите, установени в чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗП. Съобразно това, определеният в наказателното постановление размер на административното наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и установените отегчаващи и смегчаващи обстоятелства /последните изразяващи се в липса на други установени нарушения на ЗЗП/. До същите изводи е достигнал и въззивният съд, като настоящата инстанция не намира неговата преценка да е извършена в противоречие с установените по делото факти или в нарушение на логическите правила.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото частично основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на потребителите, като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 246 от 30.05.2024 г., постановено по НАХД № 247 от 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

Осъжда „Царевец 56“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите с адрес [населено място], [улица], разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

 

 

Решението е окончателно.