№ 193
гр. София , 20.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело
№ 20201000504157 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал. 1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „Напоителни системи“ ЕАД
срещу определение от 28.09.2020 г., постановено по гр. д. № 4142/2020 г. на
СГС, І ГО, 21 състав, с което производството е прекратено и исковата молба -
върната поради недопустимост.
При релевирани подробни доводи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, жалбоподателят моли за неговата отмяна.
Ответната страна „Еликон“ ООД оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване преграждащ развитието на процеса съдебен акт,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество –
неоснователна.
От ищцовото „Напоителни системи“ ЕАД срещу ответното „Еликон“
ООД са предявени два обективно съединени иска: 1.) за обявяване
недействителността на публичната продан по изпълнително дело №
20168390400325 на ЧСИ М. К., приключила с постановление от 18.09.2019 г.
за възлагане на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
14831.6553.2732, находящ се в с. ***, с площ от 710 кв. м., заедно с
1
двуетажната жилищна сграда в него с идентификатор 14831.6553.2732.1,
който имот съгласно АДС № 9406 от 30.09.1980 г. представлява
неурегулирано дворно място с площ от 1500 кв. м., заедно с масивна вилна
сграда на два етажа със застроена площ 90 кв. м., и 2.) за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на така описания имот на
основание на това, че публичната продан, с която е бил продаден, е
недействителна.
За да прекрати производството първоинстанционният съд е съобразил
направеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за
недопустимост на иска с правно основание чл.496, ал.3 ГПК поради
своевременно обжалване от страна на ищеца на постановлението за възлагане
по реда на чл.435 ал.3 от ГПК и произнасянето на съда по този ред с
представеното решение № 8116 от 28.11.2019 г. по ч. гр. дело № 14866/2019 г.
на СГС. Като е приел, че обжалването на възлагането е процесуална пречка за
оспорването на действителността на продажбата по исков ред,
първоинстанционният съд е счел, че това обуславя недопустимост и на
съединения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от ГПК
допуска атакуване по исков ред на постановлението за възлагане само „ако
възлагането не бъде обжалвано“. Самото обжалване на постановлението за
възлагане е уредено в чл. 435, ал. 3 от ГПК, където лимитивно са посочени
лицата с право на жалба и основанията, на които то може да бъде отменено.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че до оспорване на
постановлението за възлагане по исков ред на основание чл. 496, ал. 3 ГПК
може да се стигне само когато такова оспорване не се е състояло по реда на
чл. 435, ал. 3 ГПК. Съответно, това означава, че бъде ли обжалвано
постановлението за възлагане по чл. 435, ал. 3 ат ГПК, исковата защита по чл.
496, ал. 3 от ГПК е изключена – искът, заведен на това основание, е
процесуално недопустим. На следващо място, недопустимостта на иска
произтича и от основанието, което е посочил ищецът, а именно – късното
плащане на цената от купувача, което не попада в хипотезата на чл. 496, ал. 3
от ГПК. От съображения за правна сигурност недействителността на
проданта може да бъде релевирана по този ред само на две основания –
участие в нея на лице, което е нямало право да наддава, или невнасяне на
2
цената (но не късното й внасяне). Следователно, искът е недопустим, когато
ищецът се домогва да установи недействителност на проданта на други,
непосочени в чл. 496, ал. 3 ГПК основания.
По отношение на установителния иск за собственост недопустимостта
на производството следва от вида на съединяването на исковете и
подчинеността му спрямо иска за недействителност на проданта. В случая е
налице първоначално обективно съединяване по почин на ищеца от вида на
евентуалното такова, при което съдът дължи произнасяне по евентуалния иск
само ако уважи главния. Видно от обстоятелствената част на исковата молба
и формулирания въз основа на изложените твърдения петитум, ищецът като
собственик на продадения по реда на индивидуалното принудително
изпълнение имот, е поискал установяване на собствеността си в отношенията
с ответника като купувач на публичната продан, само доколкото тази продан
се обяви за недействителна. Съдебната практика, както и правната теория
еднозначно приемат, че критерият за определяне на вида на съединяването на
исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат
да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно
правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Обикновено
разглеждането на евентуалния иск се обуславя от отхвърлянето на главния, но
това не винаги е така – от значение е дали разглеждането на евентуалния иск
се обуславя от изхода на делото по главния иск (С., Ж., Българско Гражданско
процесуално право, С., 2000, с. 421-422). В конкретния случай самият ищец е
поставил иска си за собственост на имотите, които е притежавал и които са
били продадени по изп. д. № 325/2016 г. на ЧСИ М. К., под
вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния иск (за
недействителност на проданта). При евентуалното съединяване на искове
съдът се произнася по всеки един от тях в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание, като съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи
разглеждането му (в случая - уважаването на главния иск). Ето защо, предвид
прекратяването на производството по главния иск по чл.496, ал.3 ГПК,
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по
чл.124, ал.1 ГПК не може да настъпи, от където следва, че производството и
по последния също следва да се прекрати. Позоваването от страна на
3
жалбоподателя на Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК не
налага друг извод: в т.3 от същото е прието, че недействителността на
проданта може да се релевира както чрез предявяване на нарочен
установителен иск, така и чрез възражение в производство по предявен иск за
собственост върху имота, обект на проданта, но само в две хипотези: ако
имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, или ако не е
внесена цената.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.09.2020 г., постановено по гр. д. № 4142/2020 г. на
СГС, І ГО, 21 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването с
частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4