Решение по дело №1319/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство е образувано по жалба на „ДАКО АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул. „Гълъбец“ № 15, представлявано от управителя Й.Р.П., чрез адв. Г.Г., против решение с рег. № 317000-7361 от 18.04.2023 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с което е счетено, че декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, представена от жалбоподателя не представлява основание да бъде анулиран Електронен фиш (ЕФ) серия Г №0027690/2021 г. и да бъде издаден нов на физическото лице Ц.В.Б..

Според дружеството-жалбоподател оспорваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика. Твърди се, че е налице отказ за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт - Разпореждане № 2841/26.04.2021г. по АНД № 2865/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да задължи ОД на МВР Пловдив да изпълни разпореждането на районния съд, като анулира електронния фиш и да издаде нов на лицето Ц.В.Б., за което се сочи, че е извършило процесното нарушение. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ОД на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Б., в писмено становище /л. 3/ сочи жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Излага съображения, че административният орган не е отказал да изпълни разпореждането на ПРС по АНД 2865/21г. като е извършил проверки и е дал становища, но е отказал да анулира процесния ЕФ, поради незаконосъобразността на такава процедура и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП към нарушение по реда на Кодекса за застраховане /КЗ/. Отправя се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото не са представени доказателства за връчване на оспорваното решение на дружеството-жалбоподател и не са направени изрични възражения на страните в тази връзка, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок и от страна притежаваща правен интерес от оспорването, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Съставен е ЕФ /л. 34/ за налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г, № 0027690, издаден от ОД МВР Пловдив, на „ДАКО АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, затова че на 08.02.2021 г. в 10:55 часа на Републикански път II-64, км.50.0 в посока от с.Труд към гр.Пловдив, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26/60 км/ч, заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, е установено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

С Разпореждане № 2841/26.04.2021 г. по АНД 20215330202865 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 г. е разпоредено прекратяване на съдебното производство по делото и изпращане на материалите към административнонаказателната преписка на ОД МВР Пловдив „за продължаване на процедурата по чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата“. В мотивите на разпореждането съдът е изложил, че санкционираният собственик на МПС е ЮЛ, поради което ЕФ е издаден на името на неговия управител, който от своя страна е депозирал възражение срещу ЕФ пред началника на сектор Пътна полиция при ОД МВР Пловдив. Към възражението са представени декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /л. 49/ и договор за отдаване на МПС под наем от 02.09.2020 г. /л. 46/, като е посочено лицето Ц.В.Б., на което е предоставено ползването на собственото на дружеството МПС. Според ПРС в този случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която в 14-дневен срок от получаване на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС, като в този случай ЕФ се издава и изпраща на лицето посочено в декларацията, а първоначално издаденият ЕФ се анулира.

„ДАКО АУТО“ ЕООД е депозирало молба № 000-2982/15.02.2023 г. /л. 30/ и жалба № 000-6510/04.04.2023 г. /л. 36/ до директора на ОД на МВР Пловдив с искане за изпълнение на разпореждането на ПРС от 26.04.2021г.

От ВПД Началник на РУ Труд е дадено становище УРИ 6207-00-2216/09.03.2023г. /л. 28/ по молбата на дружеството от 15.02.2023г., в което е обективирано, че чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е неприложим при установяване на нарушения по реда на КЗ и РУ Труд не може да извърши действия, свързани с издадения на дружеството ЕФ.

По жалбата на дружеството от 04.04.2023 г. директорът на ОД на МВР Пловдив се е произнесъл с оспорваното в настоящото производство решение с рег. № 317000-7361 от 18.04.2023 г. В същото са изложени мотиви, че представената от собственика на МПС декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не променя установената първоначално фактическа обстановка и не е основание за освобождаването му от задължението по реда на КЗ за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и не е налице основание за анулиране на издадения ЕФ.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор.

По делото няма данни, а и жалбоподателят не представи сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или застраховка валидна за територията на Република България и за времето и след установяване на нарушението. Дружеството-жалбоподател не отрича това обстоятелство, както и не оспорва фактът, че МПС - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** е негова собственост. Следователно на посочените в ЕФ дата и място, при заснемане с АТСС, действително е налице управление на собствено на „ДАКО АУТО“ ЕООД МПС без задължителната, съгласно КЗ, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществена санкция по чл. 638, ал. 1 от КЗ. Следователно правилно с ЕФ е наложена имуществена санкция във фиксирания от закона размер от 2000 лв. – чл. 638, ал. 1 т. 2 от КЗ.

Съдържанието на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ повелява, че: „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“.

След като с автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното МПС, за което не е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, законосъобразно на дружеството-собственик на автомобила е наложена имуществена санкция по реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ, поради което е законосъобразен отказът на административния орган да се анулира електронният фиш. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: Наказаният субект да е собственик на МПС; За конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП. В случая не е налице спор относно собствеността на процесното МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". Нарушението по чл. 638, ал. 1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност", предвидено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ и същото се изразява в бездействие. В случая се касае за особен ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като предпоставка за прилагането му е установено управление на моторно превозно средство с АТСС.

За липсата на административнонаказателна отговорност дружеството се позовава на сключен договор за отдаване под наем на лек автомобил от 02.09.2020 г. с трето лице – Ц.В.Б.. От представения по делото договор /л.15 и сл./ е видно, че няма уговорена наемна цена по договора нито месечна, нито обща цена за времето, през което е ползван автомобила. Единствено е посочено авансово плащане от 800 лв. Видно е също от сключения договор, че наемодателят „Дако ауто“ ЕООД има задължението да предостави, ведно с посочения автомобил, и задължителните документи към него, в т.ч. застраховка „Гражданска отговорност“. В договора нито има уговорено задължение за наемателя задължение да следи за изтичането на годишния преглед или за срока на застраховката, нито да извършва действия по представяне на автомобила на годишен технически преглед или задължение за заплащане на застраховка. Дори и да бяха уговорени такива, тези задължения по закон са на собственика на автомобила, съответно отговорността е на собственика за неспазването им.

Поради този причина, законодателят изрично е изключил от приложното поле на Кодекса за застраховането нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, макар същият да препраща към тях. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложимост на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след като КЗ изрично изключва прилагането на тази разпоредба. При наличие на конкретна правна норма в КЗ изключваща приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, мотивите в обратния смисъл, изложени в разпореждането на ПРС не обвързват ответния административен орган да приложи посочената разпоредба, още повече да извърши действия по анулиране на издадения ЕФ. Същото се отнася и за цитираната в жалбата съдебна практика на ПРС.

Посочените в жалбата съдебни решения, постановени от ЕСПЧ, касаят произнасянето му по искове за реституционни претенции и не са релевантни към разглеждания в настоящото съдебно производство казус.

Съдът не намира основания да се съгласи и с твърденията, изложени в жалбата, че е налице неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. В диспозитива на Разпореждане № 2841/26.04.2021 г. по АНД 2865/21г. ПРС е разпоредил изпращане на материалите по административнонаказателната преписка до компетентния орган „за продължаване на процедурата по чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата“. Видно от приложените по делото писмени доказателства, след като материалите по преписката са върнати на ответния административен орган, са извършени действия по процедирането на преписката – дадено е становище от ВПД Началник на РУ Труд и е издадено оспорваното решение на директора на ОД МВР Пловдив. В този смисъл не е налице твърдяното от дружеството – жалбоподател неизпълнение на разпоредителния съдебенакт.

При произнасянето си с оспорваното решение ответният компетентен административен орган е спазил законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила е съобразил приложимия закон и правилно е приел, че декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е основание да бъде анулиран издадения на дружеството-жалбоподател ЕФ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба, следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, съдът намира, че следва да присъди в полза на ОД МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Пловдивският административен съд, I отд., ХIV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДАКО АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул. „Гълъбец“ № 15, представлявано от управителя Й.Р.П., чрез адв. Г.Г., против решение с рег. № 317000-7361 от 18.04.2023 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив.

ОСЪЖДА „ДАКО АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул. „Гълъбец“ № 15, представлявано от управителя Й.Р.П. да заплати на ОД МВР Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия: