№ 182
гр. Враца, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200472 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Транс Груп Интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:с.*****, представлявано от управителя *****, чрез
процесуален представител адв.Й. Л. от АК-*****, против Електронен фиш №
**********/20.09.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София за
нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП №
CD4648361ED93A21E053011F160A6FA5/ 20.09.2021г., с който ЕФ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на
чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.ал.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Законодателят бил предвидил възможност за санкциониране с фиш на
нарушения по чл.179 ал.3,но не и на нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП/, и
първата разпоредбата касаела „водач“ на ППС,а втората – „собственик“. Процедурата за
налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е ЗДвП и тя не
предвиждала издаване на фиш, а само на акт и НП.
Поддържа се , че за издавене на обжалвания ЕФ били изтекли давностните срокове по
чл.34 ЗАНН. Поддържа се също , че в ЕФ липсват задължителни реквизити,съгл.чл.189ж
ал.1 изр.2 ЗДвП.Липсвали данни относно органа,издал ЕФ,и точното място на извършване
на нарушението.Последното обуславяло и друг порок на ЕФ – издаден от некомпетентен
орган,при невъзможност за установяване на точното място на извършване на
1
нарушението.Съществувала неяснота при описание на нарушението. Липсвало словесно
описание на нарушението и изпълнителното деяние било неуточнено. Техническото
средство,с което е установено нарушението не било идентифицирано и
сертифицирано,липсвали доказателства относно техническата му годност. Словесното
описание на нарушението не отговаряло на посочената правна норма за същото.Според
жалбоподателя той бил изпълнил задълженията си по чл.102 ал.2 ЗДвП,при което нарушение
няма.Не било ясно от обстоятелствената част на ЕФ в какво конкретно се изразява
нарушението.Ако такова все пак е налице,то било извършено от лицето,което подава тол
декларации. АНО не бил взел предвид,че процесното ППС било снабдено с бордово
устройство, което е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на ТОЛ
таксуването, а ако такова не било отчетено, то причината евентуално била техническа
неизправност, или липса на обхват,за които жалбоподателят не носи отговорност.
Жалбоподателят имал сключен договор с дружество,предоставящо услуга за ел.събиране на
такса за изминато разстояние,върху което тежала отговорността за дейността по
предоставяне на услуга по ел.събиране на такса за изминато разстояние.
Не била изяснена достатъчно ясно фактическата обстановка,при която е извършено
нарушението.ЕФ бил издаден в разрез с европейското законодателство. Сочи се,че АНО не
бил взел предвид изменението на чл.10б ЗП ,в сила от 01.01.2024г.и конкретно въведената
нова алинея 8, която била приложима в конкретния случай,тъй като била по-благоприятна за
жалбоподателя съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН.Излага се,че АНО не бил взел предвид
разпоредбите на Р/ЕО/2020/2004,които давали възможност за предеклариране на
данни.Разпоредбите на цитирания Регламент имали директно приложение и не бил спазен
чл.2 пар.7 за уведомяване на жалбоподателя за евентуалната неизправност на бордовото
устройство,с който било синхронизирано изменението на чл.10б ЗП/ .Не бил спазен
принципа за съразмерност-чл.179 ал.3б ЗДвП противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на
ЕП и С. Предвиденото наказание по българското право несъответствало на принципа на
пропорционалност, който не допускал фиксирана глоба за всички нарушения,независимо от
характера и тежестта им.В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения
били задължителни за българските съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази
насока.
Липсвали според жалбоподателя и доказателства за изминатото разстояние,
дължимата пътна такса,както и за начина на установяване на нарушението. Не било видно
по какъв начин са установени параметрите на процесното ППС/вр.чл.167 ал.3 ЗДвП/. Не
били изпълнени разп.на чл.186 ал.4 ЗДвП.Излага се също ,че процесният ЕФ бил издаден
след изтичане на законоустановените срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН.Изпълнението на
наложеното наказание било погасено по давност. Не било обсъдено и приложението на чл.28
ЗАНН.
Прави се искане за отмяна на фиша.Излагат се подробни доводи и съображения.
Претендират се разноски.
При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.
2
Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София оспорва
жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на жалбоподателя. Претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от
лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт – ел.фиш от категорията на
обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От изложеното в ел.фиш се установява, че на 20.09.2021 г., в 16:58 часа, е установено
нарушение № РВ4648361ED93A21E053011F160A6FA5 с ППС *****, регистрационен номер
*****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 40000, в община Враца, за движение по път 1-1 км 8+849, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса за ППС по чл.10 ал.1 т.2 ЗП. След извършена
проверка от контролните органи е установено, че същото попада в категорията на ППС, за
която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй
като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Нарушението е засечено с контролно устройство 20562
(АПИ),представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път I-1 км.8+849 с посока намаляващ километър, община
Враца. Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя.
Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.
Отразено е, че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП, и ,че за
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със
съответен номер на нарушението.
Като резултат от тази фактическа обстановка. е издаден процесния ел.фиш, който е
надлежно връчен на нарушителя, като последният го е подписал на 10.042025г.без
възражения, видно от представената обратна разписка/известие/-стр.51/, и не е правил
искане за анулирането му. При извършената проверка, както се посочи, е установено, че за
процесното ППС, за дата 20.09.2021 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и
не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката , на която е отчетено
нарушението чрез контролното устройство с № 20562/АПИ/.
Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр.ал.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
3
събраните по делото доказателства,вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП.
По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш №
**********;обратна разписка-известие за получаване на ЕФ,протокол № 28765/21 от
заседание на УС на ответника, заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,образец на ел.фиш,
извлечение от ел.система за процесното нарушение, статично изображение във вид на
снимков материал на пътно превозно средство с рег. № ***** - 2 бр. снимки; доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в - извлечение; писмо на ответника изх.№ 11-
0069/29.05.2025г.,заповед № РД-11-4/23.01.2021г.,разрешение за строеж от 14.06.2019г. с
приложение №1,протокол от 09.08.2019г.,местоположение-заснемане на СКТ 20562 ;
,справка за собственост на МПС, Договор за предоставена услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с последващо плащане с приложения,пълномощни.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен
срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява
процесуално допустима .
Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и
заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП начин. Спазена е предвидената от закона
писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя
са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно
изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП.Не са налице формални пороци от външна страна,които
да водят до неговата незаконосъобразност.
Електронният Фиш, предмет на настоящото производство е издаден от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси,поради което
настоящият състав намира за неоснователни доводите,че ЕФ бил издаден от некомпетентен
и неоправомощен орган.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е
електронно изявление , записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН,
4
са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които
процесният фиш формално съдържа.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с
оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил съставен след повече от шест
месеца след извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР
№1/2014 г. на ВАС, електронният фиш като своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие, но не и по, съдържание, форма реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в
това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на
едно автоматизирано техническо средство, то електронният фиш се счита издаден тогава,
когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими, доколкото същите визират срок за
съставяне на АУАН и издаване на НП, и не са приложими за ЕФ. За административно-
наказателната отговорност при издаване на ЕФ,конкр.въпросите за погасителната давност
предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които
абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към
датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6 месеца/-чл.81 ал.2 НК.
Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на
ЕФ,настоящият състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:
При съставянето и издаването на ел.фиш ,според настоящия състав,обаче, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които
водят до опорочаване на санкционната процедура и са основания за отмяна на фиша.
Процесното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са
описани достатъчно пълно и ясно. Словесното описание на нарушението не отговаря на
посочената за нарушена правна норма,налице е разминаване между двете. При отразяване и
посочване на относимата правна норма, на основание на която е наложено
административното наказание е допуснато също съществено процесуално нарушение, което
е самостоятелно основание за отмяна на ел.фиш.
Според изложеното в ЕФ жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102 ал.2
ЗДвП,който гласи:“ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.“
5
В ел.фиш е отразено словесно,че нарушението се изразява в това,че пътното
превозно средство от посочената категория по чл.10а, ал.1 от ЗП е засечено да се движи по
път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима,но не е заплатена такса
по чл.10 ал.1 т.2 ЗП.
От словесното описание на вмененото нарушение и съдържанието на правната
норма,която е посочена за нарушена не може по категоричен начин да се направи извод в
какво конкретно нарушение е обвивен жалбоподателя– че се движи по платената пътна
мрежа без да е платена дължимата пътна такса,или,че е допуснал движение на процесното
ППС по платената пътна мрежа без да е платена дължимата пътна тол такса.Налице е
противоречие и несъответствие между словесното описание на нарушението в ЕФ и
посочената за нарушена правна норма,което представлява съществено процесуално
нарушение
Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегментни такси.Таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.Ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е
правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на правонарушителите.Именно токова нарушение е отразено в ЕФ според
словестното му описание:движение на МПС по платената пътна мрежа без предварително да
е заплатена определената от закона такса, но административно-наказателната отговорност в
този случай се носи от представляващия юридическото лице,доколкото не е установено и
липсват данни МПС да е било управлявано от друго лице,различно от представляващия
ЕООД-чл.188 ал.2 ЗДвП. Осъществяване на посоченото/описаното/ нарушение - Управление
на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона
такса е нарушение ,което,обаче, осъществява състава на чл.139 ал.7 ЗДвП.В ЕФ е посочено,
че е нарушен чл.102 ал.2 ЗДвП което представлява процесуално нарушение.Противоречието
между словесното описание на извършеното нарушение и посочения текст от закона,който е
нарушен в ЕФ е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ЕФ,обуславящо
неговата отмяна.
Посочено е в ЕФ,че нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП е наказуемо по чл.179, ал.3б
ЗДвП, която разпоредба гласи: „ Собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
6
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Според настоящия съдебен състав,приемайки,че според словесното описание на
допуснатото от жалбоподателя нарушение в ЕФ е по чл.139 ал.7 ЗДвП,то това нарушение се
подвежда под нормата на чл.179 ал.3а ЗДвП,която санкционира водач,който управлява ППС
по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени задълженията
за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта,каквото
норма обаче не е отразено в административно-наказателната преписка. Като е посочил друга
правна норма административно-наказващият орган е допуснал друго грубо процесуално
нарушение,при което правото на защита на жалбоподателя е накърнено и злепоставено.ЕФ
се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.Дори да се
приеме,че санкционирането на извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл.179 ал.3б
ЗДвП,то ЕФ отново се явява незаконосъобразен,тъй като чл.189ж ал.1 ЗДвП,актуална
редакция към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за
нарушение по чл.179 ал.3 ЗДвП,но не и за нарушения по чл.179 ал.3б или чл.179 ал.3а
ЗДвП.Текстът е допълнен с д.в.бр.13/2024г.,в сила от 14.02.2024г.,от която дата могат да се
издават ЕФ и за нарушения по чл.179 ал.3б/или 3а/.Като е издал ЕФ и наложил санкция на
посоченото основание,без то да съществува в правния мир ответникът е допуснал
процесуално нарушение.Действително, в други свои текстове,като чл.189ж ал.7,чл.167а
ал.3,чл.187а и др. ЗДвП уреждайки реда за издаване на ЕФ включва в кръга на
нарушенията,за които може да се издава ЕФ и тези по чл.179 ал.3б ЗДвП,но в конкретния
случай предвид липсата в закона на правната норма,посочена в ЕФ,и факта на допълването и
с д.в.бр.13/2024г. не дава основание на настоящия състав да приеме нещо различно от
изложеното до тук.
В подкрепа на направения извод за незаконосъобразност на ЕФ се явяват и
измененията в чл.10б ал.7-9 ЗП,в сила от 01.01.2024г.,които не са приложени от АНО в
конкретния случай,предвид безспорния факт,че жалбоподателят има действащ сключен
договор с доставчик на услуга по ел.събиране на такса за изминато разстояние.
Основателни се явяват и доводите на жалбоподателя,чрез процесуалния му
представител за незаконосъобразност на ЕФ,като издаден при неизяснена фактическа
обстановка и конкретно,че мястото на нарушението е неясно и не фигурира в нормативен
акт,определящ за кои пътища се заплащат тол такси. .По делото от наказващият орган се
твърди за безспорно установено, че на сочените в ЕФ дата и час, процесният влекач се е
движил по път I-1, км 8+849, както и че конкретният пътен участък попада в обхвата на
платената мрежа, поради което за същия се дължи такса за ползване на платената пътна
мрежа - тол такса, която не е платена.
От решение на МС № 101 от 20.02.2020г., обн. в ДВ бр. 16/ 24.02.2020г., ведно с
приложението към него се установява, че път I-1, е част от списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
В табличен вид са посочени двадесет сегмента с различни наименования и номера на
7
тол сегмента, но кой от тях е именно относимият по настоящия казус сегмент е неясно, тъй
като в изготвеният ЕФ и доказателствата към него е отразена само рамката с № 20562.
От направеното описание на нарушението не става ясно, че устройство № 20562,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси е разположено
в тол сегмента - в които е регистрирано твърдяното нарушение, и ,че същото е съответно на
соченото за място на извършване на нарушението отразено в ЕФ - в „Община Враца, за
движение по път I-1, км 8+849 в посока намаляващ километър“.
С оглед изложеното, съдът счита, че в хода на административно- наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо на
самостоятелно основание отмяната на санкционния акт.
Републикански път I-1 е първокласен път от републиканската пътна мрежа на
България с общо направление север-юг, свързващ град Видин с граничния пункт ГКПП
Кулата - Промахон. Общата му дължина е 453.8 км и неговото километрично измерване
започва от гр.Видин към ГКПП Кулата- Промахон. Същият, предвид дължината си, се
свързва и отклонява в редица първокласни, второкласни и третокласни пътища, като при
около км. 144+300 същият преминава в ”Обходен път гр.Враца”, представляващ отсечка от
път 1-1/Е79/.
При тази конкретизация е видно, че в ЕФ наказващият орган е допуснал неправилно
отразяване на мястото на извършване на нарушението, за което жалбоподателят е обвинен,
следвало е да бъде отразено че жалбоподателят е допуснал извършване на нарушението на
път: „обход Враца път I-1, отсечка 8+849 км“, част от което чисто километрично се явява в
участъка след км.144 от път I-1.
Отделно от това участъкът от пътя отразен като описание цифрово в атакуваният ЕФ,
в който се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушението, а именно по път I-1, км.
8+849 - заснето с устройство № 20562 - отговоря на координати, намиращи се в община
*****.Т.е.от направеното описание не става ясно, какво се претендира от наказващият орган
- дали нарушението е извършено в районна на гр.Враца или в районна на гр.Видин.
При това положение съдът намира, че между действителното мястото на
нарушението и това отразено в ЕФ е налице пълно разминаване. Неправилното посочване на
мястото на нарушението и/или посочването на различни места на нарушението е съществено
процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на санкционния
акт в цялост.
. В съдебното производство по обжалване на процесният на електронен фиш за
налагане на административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
В конкретния случай предвид изложеното,настоящият състав споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя,че не е уточнено изпълнителното деяние на
вмененото нарушение,и не е установено и авторството,като не е отчетен факта,че
8
задължение за подаване на тол декларации към АПИ има националния доставчик на
услугата,който обработва получените тол данни от бордовите устройства,монтирани в ПС,с
каквото устройство било снабдено и процесното ПС,при липса на доказателства в обратна
насока.Бордово устройство е устройство,монтирано в ППС по чл.10б ал.3 ЗП и се състои от
необходимите хардуерни и софтуерни компоненти,подходящи за събиране,съхраняване
,обработка и предаване на тол данни,като условията и правилата за това са визирани в Н-
бата за условията,правилата и реда за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различни категории ППСна база време и на база изминато разстояние.Според
чл.13 ал.2 от Наредбата данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства се
използват за отчитане на навлизането на ,движението по или напускане на платената пътна
мрежа от ползвателя,като същите се обработват от лицето,предоставящо услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние,и се предават на АПИ.
От доказателствата по делото не се доказва и установява по безспорен начин, че на
посочената дата и час превозното средство собственост на жалбоподателят не е имало
изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Настоящият състав намира за основателни и доводите,свързани с нарушаване на
европейското законодателство.
Според чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г., доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.
Тази разпоредба задължава доставчиците по представения договор и АПИ, като събиращи
пътни такси, преди да бъде започнато административнонаказателно производство да
изпълни процедурата по цитираната по-горе разпоредба от регламента. Съгласно чл. 288 от
ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави членки. Административнонаказващият орган е следвало
да спази разпоредбите на регламента преди да санкционира жалбоподателя. От изложеното
следва, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол - данни и заплащане на тол - такси и по - конкретно текстовете на чл.
102 ал. 2 ЗДвП, чл. 179 ал. 3б, чл. 179 ал. 3а ЗДвП и чл. 10б и чл.10 ЗП (в редакцията преди
изменението от 01.01.2024 г.), не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право, какъвто е регламентът. Незаплащането на
таксата по чл. 10, ал. 1 и 2 ЗП не дерогира приложението на чл. 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28 ноември 2019 година. Необходимо е да бъде
9
съобразено и обстоятелството, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за
пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) в текста на чл. 10б ЗП са добавени три нови алинеи – 7
- 9, в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 10б, ал. 7 ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично
или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно
средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.
8. При заплащане на таксата в срока по по предходното изречение не се образува
административнонаказателно производство. Според чл. 10б, ал. 8 ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023
г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.) в тридневен срок от
установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване
уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за
което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените
тол такси. Цитираните норми са в съответствие с чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на комисията от 28 ноември 2019 година. Нормите на чл. 10б ЗП са в сила от
01.01.2024 г. Към настоящия момент същите са част от действащото вътрешно право, поради
което са по-благоприятен за жалбоподателя закон ,който следва да бъде приложен на
основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по - благоприятна за нарушителя. Основателна е тезата на жалбоподателя и за
непропорционалност на наложената административна санкция. Съобразно текста на чл. 179,
ал. 3а и ал.3б ЗДвП съдът намира, че определеното от българския законодател наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“във фиксиран размер независимо от характера и
тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/EО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО), която разпоредба въвежда задължение за държавите - членки установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
този смисъл е и произнасянето на СЕС по дело С – 61/23, според което посоченото в член 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Т. е. санкционните норми на чл. 179 ал. 3а и 3б ЗДвП, предвиждащи
10
наказание в абсолютен размер за водач или собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по ЗП, следва да останат неприложени като несъобразени с
интензитета на санкцията в контекста на конкретните обстоятелства по делото.
С оглед наведените с жалбата доводи липсват каквито и да са доказателства и
относно техническаата изправност на техническите средства,заснели нарушението,при което
основателни се явяват доводите,че за да се ползват с доказателствена сила докладите и
снимковия материал следва съответните технически средства да са сертифицирани и
преминали проверка – първоначална и последваща по ЗИ.
Предвид изложеното ЕФ следва да се отмени.Жалбата против него се явява
основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по водене на делото в размер на 550 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********/20.09.2021г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София за нарушение,установено от ел.система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 ЗП № CD4648361ED93A21E053011F160A6FA5/ 20.09.2021г., с който ЕФ
на "Транс Груп Интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:с.*****, представлявано от управителя ***** е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от
ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.ал.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на "Транс Груп
Интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:с.*****,
представлявано от управителя ***** разноски по делото в размер на 550 лв.- адвокатско
възанаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11