О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№
05.07.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на пети юли 2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 201 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на Е.И.П. с ЕГН ********** чрез особения й представител адв. Д.П. от ЯАК с адрес ***, кантора 211 против Решение №336
от 13.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3628/2019 г.
по описа на ЯРС, с което първоинстанционният
съд е приел за установено спрямо ответното дружество "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, че ответницата му дължи
следните суми, предмет на Заповед за изпълнение №1513 от 26.06.2018 г.,
издадена на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2516/2018 год. на ЯРС, а именно: 336, 16 лв. – главница по договор за паричен заем №
*********; сумата от 37, 11 лв. – договорна лихва за периода
20.05.2015 – 04.06.2015 год; сумата от 20,
88 лв. – лихва за забава за периода 20.05.2015 – 31.05.2018 год; сумата от 184,36 лв. - такси за периода от
20.05.2015 г. до 04.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2018 г. до изплащане на вземанията.
С въззивната
жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като необосновано и неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът твърди, че по заповедното производство е приложена от цедента бланка-възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, която не е попълнена с изискуеми писмени реквизити за
подадено и подписано възражение от длъжника. Счита за неправилен изводът на
съда, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор
за цесия, надлежно съобщен на длъжника. Намира, че цесията не е породила действие спрямо въззивницата,
щом съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е извършено от цесионера,
т.е. подадената искова молба за
присъждане на прехвърленото вземане не представлявала уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма последица действие на цесията спрямо длъжника.
Допълва, че в развилото се производство пред ЯРС е
направено от ищеца възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111,
б."б" и б."в" ЗЗД, което е следвало да бъде уважено, тъй
като заемът се връщал на погасителни вноски, което превръщало договора в такъв за периодични плащания,
поради което приложим бил тригодишния давностен
срок. На последно място намира за прекомерно претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Моли за отмяна на
решението на ЯРС и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Не са направени доказателствени искания.
Въззиваемото дружество
е уведомено за постъпилата въззивна жалба на 14.06.2019
г., като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от него.
Относно възнаграждението на особения
представител на въззивника: Съгласно разясненията,
дадени с т. 6 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС,
възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, независимо от
изхода на спора, като същото може да бъде възмездено като разноски при
определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно
указаното в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като
задължено лице за възнаграждението на особения представител, независимо от изхода на спора. Или на посоченото
основание и с оглед редовното и законосъобразно протичане на процеса,
разноските за особения представител на ответницата, въззивник
в настоящото въззивно производство, следва да бъдат
възложени на въззиваемото дружество "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Размерът на тези разноски ЯОС определя на 300
лв., с аргумент от разпоредбата на чл. 9 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2
ГПК, който депозит следва да бъде внесен от въззиваемото
дружество по сметка на ЯОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
насрочване на настоящото производство, след безрезултатното изтичане на който, следва
да бъде наложена глоба по чл. 89, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в
закрито заседание въззивният съд следва да извърши
проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК,
да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да
насрочи делото за разглеждане в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията
на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за
допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на
изискванията на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл.
267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.09.2019 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемото дружество "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да удостовери пред
съда внасянето на депозита в размер на 300 лв. за особен представител, като в
случай на неизпълнение на последното в срок, въззиваемата
страна следва да бъде глобена на основание чл. 89, т. 2 от ГПК.
Приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.