РЕШЕНИЕ
№ 260067/04.02.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Четвърти граждански състав,
на двадесет и първи
януари, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов,
секретар: Галя Ангелова,
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 2520 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо
производство“.
Образувано
по е по искова молба от Д.Б.Д. срещу „Петрол“ АД, с която са предявени искове: за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
РД-15-8-179/02.09.2020 г. на работодатреля, за незаконно и за отмяната му (чл.344, ал.1, т.1 от КТ); за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето,
през което е останала без работа - от 02.09.2020г. до датата
на съдебното решение, но не повече от 6 месеца (чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ); и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 512,14
лева – трудово възнаграждение за месец август 2020г. (чл. 128, т.2 от КТ), като
се претендира и законна лихва върху присъдените суми от датата на исковата
молба – до пълното им изплащане.
Ищцата
твърди, че след като е подала Заявление с вх. № МН-8-42/02.09.2020г. по описа
на „Петрол“ АД – за прекратяване на трудовото правоотношение с посочения
работодател - по взаимно съгласие, а при липса на такова – на основание чл.
326, ал.1 от КТ, бланковото заявление е било подправено, като в него е заличено
маркираното от ищцата, че желае да отработи периода на предизвестие, като е
отбелязано, че не желае това. Поддържа се, че на база незаконосъобразно
подправеното по описания начин заявление работодателят е издал Заповед №
РД-15-8-179 от 02.09.2020г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, като
такова уволнение е незаконно поради неправилно посочване в заповедта на
правното основание за прекратяването. Твърди се още, че като последица от
подправянето на заявлението – работодателят е извършил прихващане на сумата
дължима на ищцата като трудово възнаграждение за месец август 2020г. – като
задължение, произтичащо от неспазване срока на предизвестие. Предвид изложеното
се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № РД-15-8-179 от 02.09.2020г. на работодателя за
незаконно и за отмяна на заповедта; да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата: обезщетение
в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа - от 02.09.2020г. до датата на съдебното решение, но не повече от 6 месеца,
както и сумата от 512,14 лева – трудово възнаграждение за месец август 2020г.,
ведно със законните лихви върху присъдените суми от датата на исковата молба –
до пълното им изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
счита предявените
искове за допустими, но
неоснователни. Твърди, че между ищцата и
„Петрол“ АД е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание
Трудов договор № РД-15-8-101/18.06.2019г. за длъжността „продавач-консултант в
бензиностанция“, но това правоотношение не е прекратено от работодателя с
негова Заповед № РД-15-8-179 от 02.09.2020г., а едностранно от ищцата – с
писменото й заявление с вх. № МН-8-42/02.09.2020г. Оспорва твърдението на
ищцата да е посочила в това заявление, че ще отработва срока на предизвестие.
Излага съображения, че волята на ищцата трудовото правоотношение между страните
да бъде прекратено, считано от 02.09.2020г., е обективирана не само в самото
заявление, а и чрез неявяване на работника на работа след тази дата. Сочи, че
Заповед № РД-15-8-179 от 02.09.2020г. на работодателя е издадена в изпълнение
на чл. 128а, ал.1 от КТ и има само констативно значение, поради което с нея не
е извършено уволнение, което да бъде отменяно. Поддържа се, че предвид
съдържанието на подаденото от ищцата заявление - прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено без да се отработва срока на дължимо предизвестие; а
с оглед отбелязаното в самото заявление и в трудовия договор съгласие на Д.Д.
да се извършва прихващане/удържане на дължими на дружеството суми от трудовото
й възнаграждение – сума от 512,14 лева е законосъобразно удържана от
работодателя като обезщетение за неспазеното предизвестие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа
страна следното:
От
приложения по делото трудов договор (№ РД-15-8-101/18.06.2019г.) се установява,
че от 24.06.2019г. страните са се намирали в трудово правоотношение.
От
показанията на свидетеля Х.В. – регионален мениджър при ответника, се
установява, че по повод констатирани при проверка злоупотреби от страна на
ищцата и нейни колеги с карти за отстъпки – тя е била приканена да възстанови
неправомерно присвоени суми от отстъпки, предназначени за клиенти, което се
превърнало в повод ищцата да подаде заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид невъзстановяване на сумите – регионалният мениджър
отбелязал на заявлението личното си несъгласие,
и че счита за нужно да се удържат сумите от злоупотреба с чуждите карти, а след
консултация с отдел ТРЗ заличил с коректор част от текста.
От
заявление (№ МН-8-42/02.09.2020г.) се установява, че ищцата е отправила до
ответника предложение за прекратяване на трудовото им правоотношение - по
взаимно съгласие (чл. 325, ал.1, т.1 от КТ), считано от 02.09.2020г., като в
случай на неприемане на това предложение - заявлението има характера на
предизвестие по чл. 326, ал.1 от КТ.
При
противоречивите твърдения на страните относно обстоятелството - дали в
заявлението ищцата е отбелязала, че ще отработва срок на предизвестие от 30 дни
или не – от изготвената по делото експертиза се установява, че в съответния
документ е заличено с коректор направено отбелязване със знак „Х“ срещу опцията
„Ще отработя…“, а направеното отбелязване с (друг знак) -
двойно „V” срещу опцията „Няма да отработя…“ е изпълнено с
химикална паста и натиск – различни от тези, с които е попълнена останалата
част от заявлението, но в същото време - сходни на тези, с които са нанесени в
горния край на листа номерата на заявлението и на последвалата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Логично – тези номера са генерирани:
по опис на работодателя; след подаване на заявлението; и фигурират в документа
само с оглед негови нужди. При тези обстоятелства настоящият състав намира за
установено в достатъчно убедителна степен, че при подаване на документа
обективираното в него волеизявление на ищцата е било – че ще отработи периода
на предизвестие, като впоследствие то е било променено от друго лице. В същия
смисъл са и показанията на видялата първа попълненото заявление свидетелка -
Йорданка Димова, които съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК (с
оглед евентуална колегиална солидарност между нея и ищцата), кредитира в частта
относно описания от нея първоначален вид на документа - след попълването му от
ищцата.
От
съдържанието на Заповед (№ РД- РД-15-8-179/02.09.2020г.) на
ответника-работодател - за прекратяване на трудовото правоотношение, се
установява, че уволнението(в широк смисъл) е извършено – считано от
02.09.2020г., и – на посоченото при условията на евентуалност от ищцата
основание – по чл. 326, ал.1 от КТ - поради отправено от нея със заявлението до
работодателя писмено предизвестие.
От
представения от ответника месечен график и извлечение от присъствена книга се
установява, че въпреки възложени й през всяка седмица от месец септември 2020г.
работни смени - последният ден, в който ищцата се е явила на работа е бил
02.09.2020г.
От
приетото като доказателство заверено копие на карта от Дирекция „Бюро по труда“
се установява, че ищцата е била регистрирана като безработна на дата
14.09.2020г., като регистрацията й е потвърдена към дата 14.10.2020г.
От
приложената с исковата молба служебна бележка Изх. № 8-128/15.10.2020г. по
описа на „Петрол“ АД и от представения с отговора на исковата молба фиш за
работната заплата на ищцата се установява 512,14 лева - размер на нетното й
трудово възнаграждение за месец август 2020г., което, с оглед идентичните
твърдения на страните, съдът прие за безспорно, че е удържано от ответника –
като обезщетение за считано неспазено предизвестие.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими - предявени са от
и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за
това съд.
По иска с правна квалификация – чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ:
По делото няма спор, че със заявлението
ищцата предлага на ответника-работодател прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, а при липса на такова съгласие - отправя до
него писмено предизвестие. Няма и твърдения или доказателства работодателят да
е приел, в определените от закона (чл. 325, ал.1, т.1 от КТ) писмена форма и
7-дневен срок, предложението на ищцата. Следователно подаденото заявление е
останало само със същност на писмено предизвестие по чл. 326, ал.1 от КТ.
С тази разпоредба е предвидено субективно преобразуващо
право за „едностранно“ прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работника. Едностранно - защото самото прекратяване не зависи от волята на
работодателя, и съгласно чл. 335, ал.2, т.1 и т.2 от КТ - то настъпва с изтичане срока на предизвестието или на част от този срок, а
издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само
констативен характер (така - Решение № 4 от 21.02.2012 г. по
гр. д. № 278/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС). С упражняването на правата по чл. 220,
ал.1 и ал.2 от КТ може да се намали (включително до нула) размера на този срок, но
не се променя обстоятелството на прекратяване на правоотношението - с
изтичането му (или цялостното му приравняване на изтекъл - чрез задължаване за
компенсирането му). Ето защо не се променя и констативния характер на
заповедта. С нея работодателят не извършва същинско прекратяване на
правоотношението, а констатира упражненото от работника право по чл. 326, ал.1
от КТ да го прекрати по силата на закона. Материалноправното основание за
такова „уволнение“ (в широк смисъл) е чл. 326, ал.1 от КТ, а възможностите по
чл. 220 от КТ не са елемент от това основание – „Неспазването
на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на
обезщетението за неспазен срок за предизвестие.“ (Решение № 413 по гр.д. № 1804/2009 г. на ІV ГО, Решение № 873 от
18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о. на ВКС).
От изложеното следва,
че със заповедта си ответникът-работодател правомерно е констатирал
инициираното от ответника - на законово регламентирано и изцяло осъществило се
материалноправно основание (чл. 326, ал.1 от КТ), прекратяване на трудовото
правоотношение. Ето защо това прекратяване не е незаконно и искът по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ подлежи на отхвърляне.
Само с оглед пълнота и по повод погрешно отбелязаните в
заповедта несъществуващи „т.1 и т.2“ на чл. 326, ал.1 от КТ – следва да се
посочи,
че - когато
работодателят направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или
дори несъществуващ текст на закона, това не опорочава заповедта за уволнение,
тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е
длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното
материално право, предмет на делото. (Решение № 99/05.04.2011 по д. №380/2009 на ВКС,
ГК, IV г.о.)
По
иска с правна квалификация – чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ:
Предвид липсата на
незаконно уволнение, като основен елемент, обуславящ претендираното право по
чл. 225, ал.1 от КТ - и този иск следва да бъде отхвърлен. Доказаната по делото
фактическа обстановка предполага друг вид обезщетение, каквото обаче не е
претендирано.
По
иска с правна квалификация – чл. 128, т.2 от КТ:
Между страните няма
противоречия, че по трудовия договор ищцата е престирала работната си сила през
месец август 2020г., за което й се полага съответното трудово възнаграждение в
размер на 512,14 лева. Съображенията на работодателя да удържи това
възнаграждение са, че тя не е спазила срока на предизвестието по чл. 326, ал.1
от КТ, а със заявлението (и в договора) е декларирала принципното си съгласие
по чл. 272 от КТ - за подобен тип удържане.
С оглед гореобосновано
приетото за установено – че със заявлението ищцата е посочила, че ще отработва
30-дневния срок на предизвестието, подробното обсъждане на хипотезата на чл.
220, ал.1 от КТ е безпредметно, като следва само да се отбележи, че в контекста
на чл. 154 ГПК - работодателят не доказа възражението си – ищцата да е заявила,
че няма да отработва предизвестие.
По съображенията на
работодателя за неспазване от ищцата на предизвестието - поради неявяването й
на работа през този срок настоящият състав намира следното:
Точно както ако
работодателят даде предизвестие на работника, но не изплаща в срока му
трудовото възнаграждение, няма да е налице неспазен срок на предизвестието (а
неизпълнение на основно трудово задължение) – точно така и непрестирането на
работната сила от работника в срока на отправено от него самия предизвестие не
е неспазване срока на това предизвестие.
След получаване на предизвестието, всяка от страните
по трудовото правоотношение може (чл. 220 КТ) да „форсира“ прекратяването на
договора с едностранно писмено волеизявление, а не с конклудентни действия.
В идентичен смисъл е посоченото и в Решение № 193/28.11.2019 г. по гр. д.
№767/2019 г. III г.о. на ВКС - „По принцип никой не може да черпи права от
недобросъвестно поведение, но в случая неявяването на работа през дните след
подаване на молбата няма връзка с приетото от работодателя, че ищцата
прекратява договора с конклудентни действия. Нарушението на трудовата
дисциплина (след получаване на предизвестие, трудовото правоотношение се
запазва и страните разполагат с всички права и задължения по трудовия договор)
е предпоставка за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно
уволнение, но такова право не е упражнено от работодателя.“
Предвид изложеното полагащото се на ищцата трудовото
възнаграждение за месец август 2020г. е неоснователно удържано от работодателя,
и искът й по чл. 128, т.2 от КТ следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищцата не дължи
държавни такси и разноски за предявените от нея искове, произтичащи от трудови
правоотношения.
С оглед уважаването на иска по чл. 128, т.2 от КТ –
на основание
чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да плати в полза на съда дължимата държавна
такса по този иск, която съгласно чл. 1 от ТДТ по ГПК възлиза на 50 лв.
В контекста на изложените от съда правни съображения
по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – обстоятелството дали в отправеното от
ищцата предизвестие е било или не е било отбелязано, че ще се възползва от
правото си по чл. 220, ал.2 от КТ, е ирелевантно за крайния резултат по първите
два иска (по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ).
Изготвената по делото експертиза касае и обосновава единствено резултата от
иска с правна квалификация – чл. 128, т.2 от КТ, затова направените във връзка
с нея разноски следва да бъдат възложени съобразно този резултат – в тежест на
ответника, отново на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Разноски по делото са поискани само от страна на
ищцата, затова принципно такива би следвало да се присъдят само на нея
съобразно изхода по всеки от исковете. С оглед уважаването на един от
предявените три иска – настоящият състав намира, че пропорционално полагащи се
са 200 лева от претендираните като платено адвокатско възнаграждение - 600
лева. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на
ОСГТК: „Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.“ В представения от ищцата договор за правна защита и съдействие №
55/27.10.2020г. е ясно посочено, че е договорено възнаграждение от 600 лева,
като в бланката срещу „начин и срок на плащане:“ е ръкописно отбелязано „в брой“, а в непосредствено следващата
графа е вписано, че е „платена сума“ 600 лева. Следователно договорът съдържа
изрично изискваните според тълкувателното решение елементи, за да се счита за
разписка за реално платена сума – разноски. Предвид това възражението на ответната
страна за недоказаност на действителното извършване на претендираните от
ищцовата страна разноски е неоснователно и такива следва да се присъдят на ищцата,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в гореобоснования съразмерен на уважената част
от претенциите размер.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Д. с ЕГН **********,
против „Петрол“ АД с ЕИК ********* искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ - за признаване
уволнението й, извършено със Заповед № РД-15-8-179/02.09.2020г. на „Петрол“ АД,
за незаконно и отмяната му, и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа вследствие на уволнението, ведно със законната
лихва върху това обезщетение от подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ,
„Петрол“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Ловеч, хотел
„Ловеч“, ул. „Търговска“ №12 да заплати на Д.Б.Д. с ЕГН ********** сумата от 512,14
лева – дължимо трудово възнаграждение за месец август 2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума - от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Петрол“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Ловеч, хотел „Ловеч“,
ул. „Търговска“ №12 да заплати на Д.Б.Д. с ЕГН ********** сумата от 200 лева
– съразмерна на уважените претенции част от направени от ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Петрол“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление – гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ №12
да заплати по сметка на РС- Хасково сумата от 340 лева – деловодни разноски,
от които – 50 лева държавна такса и 290 лева – възнаграждение на вещо лице по
изготвена по делото експертиза.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
04.02.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.