№ 4006
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110108293 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. С. М.,
ЕГН ********** от село И., община А. срещу „ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от
13 289,69 лева, от които 10 244,84 лева – главница по договор за кредит за
текущо потребление ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна
лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса
закъснение за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г. както и сумата в размер на
751,52 лева разноски по делото, за които суми е образувано изпълнително
дело № 20117120400429 по описа на частен съдебен изпълнител И. С. с район
на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, на осн.
чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
1
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, Й.М.Р.
е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД процесната сума. По молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД на 22.06.2011г. е образувано изпълнително дело
№ 429/2011г. по описа на ЧСИ И. С.а. По това изп. дело № 23.01.2013г. е
депозирана молба от ответника, с която съдебния изпълнител бива уведомен,
че дружеството е придобило вземането по договор за цесия, поради което с
разпореждане на 24.01.2013г. ответникът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. В исковата молба се излагат твърдения, че правото на
принудително изпълнение на задълженията, които произтичат от издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС е
погасено по давност. Посочва, че на 08.07.2011г. по молба на първоначалния
взискател е наложен запор върху притежаваното от ищеца МПС. След тази
дата твърди, че не са извършвани никакви изпълнителни действия за период
от две години, като следващо изпълнително действие е осъществено едва през
2018г. При тези твърдения се позовава на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК, като намира, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
на 08.07.2013г.Твърди, че в хипотеза на прекратено изпълнително
производствено и след изтичане на още три години, а именно до 08.07.2016г.,
е погасена по давност възможността на ответното дружество за събира
вземането си по принудителен ред. Счита, че доколкото в изпълнителния
процес не може да се позове на института на погасителната давност, то
упражнява това си право с предявяване на настоящата искова молба.
Претендира разноски сторени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
която предявения иск се оспорва.
Излагат се възражения, като излага че ответникът има качество на
поръчител по отпуснат от „Банка ДСК“ кредит с титуляр И.Д., което му
качество произтича от нарочен договор за поръчителство с кредитора. Поради
неизпълнение на задължения за погасяване на кредита, кредиторът е
предприел действия по снабдяване със заповед за изпълнение на парично
задължение, което му искане е удовлетворено, като в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС и
изпълнителен лист.
2
Образувано е изпълнително дело на 17.06.2011г. № 429/2011г. по описа
на ЧСИ И.С.. В изпълнителното производство посочва, че е връчена ПДИ
ведно със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като
възражение срещу последната не е депозирано, при което посочва, че същата
е влязла в сила на 21.07.2011г. При тези съображения посочва, че поначало
правото на принудително изпълнение би се погасило по давност на
21.07.2016г., освен ако давността не е била прекъсвана.
Не се оспорва, че по силата на договор за цесия от 17.09.2012г.
сключен между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е придобито от последния.
На 23.01.2013г. цесионерът и ответник в производството по делото е
конституиран в качеството му взискател по изпълнително дело № 429/2011г.
на ЧСИ С.. Намира, че към момента на образуване на изпълнителното дело
приложение намира даденото задължително тълкуване в ППВС
№3/18.11.1980г., при което давността спира да тече. Намира, че за периода до
отмяна на ППВС/1980г. с решение по тълкувателно дело №2/26.06.2015г.
намира приложение приетото по ППВС, при което и доколкото е приложим
последния ред, то до 26.06.2015г. срокът за погасителната давност за
процесните вземания е спрян. Намира, че считано от 26.06.2015г. е започнала
да тече нова давност. Оспорва твърденията изложени в исковата молба, като
намира, че за периода от образуване на изпълнителното производство до
24.10.2016г., взискателят не е бездействал, при което изп. производство не
следва да се счита, че е прекратено по силата на закона.
В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че изп.
производство е прекратено по силата на закона на 12.07.2013г., то счита, че от
този момент започва да тече нова погасителна давност, която би произвела
ефект на 12.07.2018г., ако не е била прекъсвана за този период. При тези
възражения излага, че на 25.01.2018г. в качеството му на взискател по
изпълнителното дело е релевирано искане до съдебния изпълнител за
налагане на запор на банковата сметка на ответника, който запор е наложен на
30.01.2018г. Отделно от това излага, че на 25.01.2019г. е отправено искане до
съдебния изпълнител за опис на движими вещи в домът на ищца, както и
искане за налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот в село
И..За описът насрочен за 06.03.2019г. ищецът е уведомен на 14.02.2019г., на
3
осн. чл. 44, ал.1 ГПК.На 12.02.2019г. е вписана възбрана върху недвижимия
имот на ищеца. Излага възражения, като посочва, че считано от вписване на
възбраната до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл 5 годишния
давностен период. Желае отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 11610/15.12.2010г., както и издаден
въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2021г., по силата на който
ищецът Д. С. М. солидарно е осъден с останалите посочени в заповедта
длъжници да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата от 10244,84 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление ведно със законната
лихва считано от 13.12.2010г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 1665,05 лева договорна лихва за периода 08.07.2010г. –
13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса закъснение за периода 08.07.2010г.
– 13.12.2010г. както и сумата в размер на 751,52 лева разноски по делото.
Представена е молба от 17.06.2011г. от кредитора „Банка ДСК“ АД за
образуване на изпълнително дело, въз основа на която и видно от
разпореждане от 22.06.2011г. е образувано под №429/2011г. изпълнително
производство по описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС.
Представена по делото е покана за доброволно изпълнение по изп. дело
№ 429/2011г., с която на длъжника Д. С. М. на 07.07.2011г. се връчва заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Въз основа на молба от 23.01.2013г. ответникът е конституиран като
взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело
№429/2011г., поради придобиване на вземането от кредитора по договор за
кредит от 20.07.2007г.
С молба от 25.01.2018г. ответникът е релевирал искане до съдебния
изпълнител по изп. дело № 429/2011г. да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на главния длъжник,както и да наложи запор върху
банковите сметки на всички задължени лица в Банка ДСК ЕАД.
4
Представено е по делото уведомление от Банка ДСК ЕАД, в което се
посочва, че длъжникът Д. С. М. има открита разплащателна сметка в Банка
ДСК ЕАД.
С молба от 25.01.2019г. по изп. дело № 429/2011г. е релевирал искане за
извършване на възбрана върху собствен на длъжника Д. С. М. недвижим имот
намиращ се в село И..
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК ищецът мотивира от
една страна, с настъпване на перемцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а от друга- с
погасяване на вземането поради изтичане на давност.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
вземането срещу ищеца произтича от заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 11610/15.12.2010г.,
издадена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, по силата на която в условията
на солидарност, ищецът, е осъден с останалите посочени в заповедта
длъжници да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата от 10244,84 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление ведно със законната
лихва считано от 13.12.2010г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 1665,05 лева договорна лихва за периода 08.07.2010г. –
13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса закъснение за периода 08.07.2010г.
– 13.12.2010г. както и сумата в размер на 751,52 лева разноски по делото. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който на 22.06.2011г. по искане на
кредитора е образувано изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ И.
С. с район на действие ВОС. В рамките на така образуваното изпълнително
производство на ищеца в качеството му на солидарен длъжник е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която същия е получил на 07.07.2011г.,
към която е и приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК. По делото няма данни, че срещу издадената заповед за изпълнение
в уредения към този момент двуседмичен срок да е депозирано възражение по
чл. 414 ГПК, поради което следва да бъде прието, че същата е влязла в сила
на 22.07.2011г. Така издадената заповед има всички последици на съдебно
решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от
5
обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. При така
изложеното с установените с влязла в сила заповед за изпълнение парични
вземания приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД,
която урежда петгодишния срок за погасяване по давност на съдебно
установени вземания. Предвид стабилитета на заповедта и приложимостта на
цитираната разпоредба 5 годишния давностен срок в случая започва да тече
от 22.07.2011г. и би настъпил на 22.07.2016г. ако бъде допуснато бездействие
от страна на кредитора след снабдяването му със заповедта и изпълнителния
лист за процесното вземане. Бездействие от страна на кредитора след
снабдяване със заповед за изпълнение не се установява по делото.
След получаване на изпълнителния лист издаден по ч.гр. дело
№19871/2010г. на ВРС, първоначалния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, със
своя молба от 17.6.2011г. е представила същия пред съдебния изпълнител,
който с разпореждане от 22.06.2011г. е образувал изпълнително дело №
429/2011г. Приложимо към момента на образуване на изп. дело №429/2011г.е
задължителното тълкуване, което е дадено с ППВС от 1980г., което посочва,
че по време на изпълнителното производство давността спира да тече. В
последствие с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС се приема нов подход по
отношение на давността в изпълнителния процес, като разликата е във връзка
и с момента, от който започва да тече новата погасителна давност.Съобразно
новото ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че това е датата, на която
е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, а от
ППВС №3/1980г. може да се приема, че това е дата на прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, т.е. с настъпване
фактическият състав на чл. 433, л.1, т.8 ГПК.
И преди приемането на новото ТР №2/2013г., в хипотезите, когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнително действие в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпване на т.нар. „перемпция“. Това
прекратяване е по силата на закона, при което е без значение обстоятелството
дали съдебния изпълнител е издал постановление за прекратяване или не,
доколкото това постановление има единствено конститутивно действие.
В настоящата хипотеза след образуване на 22.06.2011г. производството
по изп. дело №429/2011г. по описа на ЧСИ И. С., с постановление от
6
21.01.2013г. настоящият ответник е конституиран в качеството му на
взискател, като носител на вземането, което вземане е придобил по договор за
цесия от 17.09.2012г. Съдът намира, че конституирането на нов взискател,
който заменя стария такъв, в хода на изпълнителното производство не може
да бъде разглеждано, като извършено изпълнително действие, което да
обоснове неприложимост на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Налице е
замяна на взискателя, който встъпва в правата на досегашния такъв, който нов
взискател може да извършва всички действия, които и досегашния е могъл да
извършва в изпълнителното производство. Бездействието на стария взискател
не може да бъде преодоляно посредством конституирането на нов по реда на
замяната. При така възприетото следва да бъде посочено, че от
доказателствата по делото не се установява изпълнително действие, което да
е осъществено било то от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД, било
то от новия такъв – ответното търговско дружество след неговото
конституиране на 24.01.2013г., при което съдът приема, че реализираното
бездействие в продължение на 2 години считано от образуване на
изпълнителното производство (22.06.2011г.) е обусловило прекратяване на
същото по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, което обстоятелство във времето е
осъществено на 22.06.2013г.
Прекратяването на изпълнителното производство, за което е образувано
изп. дело № 429/2011г. на 22.06.2013г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК се явява
заварено на действието на задължителното тълкуване дадено с ППВС от
1980г. По смисъла на последното нова давност на задължението започва да
тече с прекратяване на самото изпълнително производство без значение дали
съдебният изпълнител е постановил или не нарочно постановление за
прекратяване. Доколкото процесното вземане в случая е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и съобразно приложимото ППВС
от 1980г., то нова 5 – годишна давност започва да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство, като същата би настъпила на
22.06.2018г. Към момента, в който обаче фактическия състав на
погасителната давност във връзка със задължителното тълкуване на закона
при действието на старото ППВС от 1980г. е следвало да настъпи, бива
прието (на 26.06.2015г.) ново ТР №2/2013г. на ОСКТК на ВКС. С него се
изоставя виждането, че давността в изпълнителното производство не тече.
Новият подход, който се застъпва с посоченото тълкувателно решение, е, че
7
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността (Решение №37/24.02.2021г.,
постановено по гр. дело № 1747/2020г. на ВКС,ІV г.о.). В случая преди да
изтече погасителната давност на процесното вземане по реда на чл. 117, ал.2
ГПК, която е започнала да тече на 22.06.2013г., е постановено на 26.06.2015г.
ТР 2/2013г. на ОСКТК на ВКС, което свързва погасяването по давност с
надлежно извършено изпълнително действие. От наличните по делото
писмени доказателства се установява, че такова действие е осъществено с
молба от 25.01.2018г., с която новият на изпълнителното дело взискател
(ответното дружество) е поискал налагане на запор на банковите сметки на
задължените лица в „Банка ДСК“ ЕАД, сред които е и ищецът. По делото е
представена справка от 12.02.2018г. от „Банка ДСК“ ЕАД, в която се посочва,
че ищецът има открита разплащателна сметка в банката. Поисканото от
взискателя изпълнително действие е годно за изпълнителния процес такова,
от което се обосновава извода, че по отношение на това действие се явява
приложимо вече даденото ново тълкуване. Доколкото валидното
изпълнително действие е осъществено преди настъпване на погасителната
давност (преди 22.06.2018г.), то от момента на неговото извършване –
25.01.2018г., следва да бъде прието, че започва да тече нова 5-годишна
давност на вземането установено с посочената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. От този момент (25.01.2018г.), до
депозиране на исковата молба в съда (28.06.2022г.) не е изтекъл визирания в
разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД срок, за да бъде прието, че вземането е
погасено по давност.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че предявения иск от Д. С.
М., ЕГН ********** от село И., община А. срещу „ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от
13289,69 лева, от които 10244,84 лева – главница по договор за кредит за
текущо потребление ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна
лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса
закъснение за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г. както и сумата в размер на
751,52 лева разноски по делото, за които суми е образувано изпълнително
8
дело № 20117120400429 по описа на частен съдебен изпълнител И. С. с район
на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, на осн.
чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски под формата на определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева, на
осн.чл.25, ал.1 НЗПП, като намира че не следва да прилага разпоредбата на
чл. 25, ал.2 ГПК, доколкото производството по делото приключи в едно
единствено съдебно заседание, в което единствените процесуални действия,
които се осъществиха са по приемане на допуснатите писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. С. М., ЕГН ********** от село И.,
община А., ул.“Х.А.“ № 19 срещу „ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.“А.Д.“ № 19, ет.2 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от
13 289,69 лева/тринадесет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 69ст./ ,
от които 10 244,84 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление, ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 1665,05 лева договорна
лихва за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г., сумата от 628,28 лева – такса
закъснение за периода 08.07.2010г. – 13.12.2010г. както и сумата в размер на
751,52 лева разноски по делото, за които суми е образувано изпълнително
дело № 20117120400429 по описа на частен съдебен изпълнител И. С. с район
на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
11610/15.12.2010г., постановена по ч.гр. дело № 19871/2010г. на ВРС, на осн.
чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
9
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН ********** от село И., община А., ул.“Х.А.“
№ 19 ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Ф.Б. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. А.Д. №19, ет.2 сумата от 360 (трита и
шейсет) лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр. чл. 78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10