О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 392
гр. Пловдив, 20.09.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа
докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 478/
2018 г. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2
от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 22523/23.07.2018
г. от К.Г.Б. *** против разпореждане №
5087/14.06.2018 г. на П.ски окръжен съд ,постановено по гр.д. 2120/2017 г. по
описа на същия съд ,с което е върната
касационна жалба вх.№ 8410/ 19.0.3.2018 г. ,подадена от К.Г.Б. против
решение ,постановено по същото дело.По съображения ,изложени в жалбата ,моли обжалваното разпореждане да
бъде отменено и делото върнато за произнасяне по допускането до касационна
обжалване.
Ответниците по частната жалба „К.3.“ЕООД
и А.П.Ф. не вземат становище.
П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като съобрази
данните по делото намира за установено следното :
За да постанови обжалваното
разпореждане ПОС е приел ,че доколкото цената на всеки един от предявените
искове ,по които е постановено въззивното решение ,предмет на касационно
обжалване , е под 20 000 лв. и тъй като се касае за вземания ,произтичащи
от търговска сделка ,то същото е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване ,поради което е върнал депозирана касационна жалба на основание
чл.286 ал.1 т.3 от ГПК.
Недоволен от така постановеното
разпореждане е останал частния жалбоподател К.Г.Б. ,който счита разпореждането
за неправилно ,необосновано ,немотивирано ,постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила.
Предмет на разглеждане по в.гр.д.
2122/2017 г. по описа на ПОС е въззивна жалба от К.Г.Б. против решение № 965
/28.0.3.2017 г. и решение № 2311/10.07.2017 г.,постановени по гр.д. 6448 / 2016 г. по описа на ПРС ,с
което са отхвърлени исковете на К.Б. против „К.3.“ЕООД за заплащане на сумата
от 8003,47 лв. и 5 885 лв.
,представляваща половината от недоизплатената печалба ,реализирана по сключен
договор за съвместна стопанска дейност
от 18.05.2011 г. между К.Г.Б. ,А.П.Ф. и „К.3.“ЕООД ,както и иска на
същото лице против А.П.Ф. за заплащане на сумата от 8 500 лв-. ,представляваща половината от
заплатената от страна на първия сума в общ размер от 17 000лв. по сключен
между страните договор за съвместна стопанска дейност от 18.05.2011 г. С
решение № 85 /24.01.2018 г. П.ски окръжен съд е потвърдил посочените решения
,против който акт на въззивния съд е
постъпила касационна жалба.След администриране и изпращане на същата във ВКС е
постановено разпореждане на Председателя на второ отделение при Гражданска
колегия на ВКДС № 130/ 12.06.2018 г.,с което цялата преписка е върната на ПОС
за проверка допустимостта на касационната жалба
предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК , в изпълнение на което и
приемайки ,че се касае за търговски спор ,съдът е постановил обжалваното
разпореждане.
Предмет
на делото са искове за вземания на ищеца ,произтичащи от договор за съвместна стопанска дейност
,сключен между него ,“К.3.“ЕООД и А.П.Ф. ,с който страните обединяват усилията
за осъществяване на съвместна дейност в областта на продажбата на хляб и хлебни
изделия в магазини „Е.“ и извършване на
други ,позволени от закона дейности ,конкретизирани с допълнителни
споразумения.Безспорно е качеството на търговец в лицето на една страните по
този договор, а именно „К.3.“ЕООД ,а видно от справка в електронния сайт на АВ
– ТР производството и продажбата на хляб и хлебни изделия е част от предмета на
дейност на този търговец.Съобразно разпоредбата
на чл.286 ал.1 от ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното
от него занятие, а разпоредбата на чл.287 от ТЗ предвижда ,че разпоредбите за
търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях
сделката е търговска и не следва друго от този закон.
С
оглед казаното и предвид цитираната нормативна уредба е безспорно ,че договорът за съвместна стопанска дейност ,насочен към продажбата на хляб и хлебни
изделия като пряко свързан с вписания предмет на дейност на „К.3.“ЕООД представлява търговска сделка
за същия и следователно правилата за търговските сделки ,доколкото друго не
следва от ТЗ ,са приложими и за другите страни по този договор ,независимо от
това ,че същите не са търговци.
В
светлината на казаното се налага извода ,че въззивното решение ,постановено по
в.гр.д. 2122/2017 г. ,с което са потвърдени решения на РС – П. ,с които са отхвърлени
искове на К.Б. за присъждане на парични суми ,произтичащи от обсъждания договор
за съвместна стопанска дейност ,е постановено по търговско дело и доколкото цената
всеки един от обективно съединените исковете
е под 20 000 лв. то на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК това
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
С
оглед на това се налага извода ,че обжалваното
разпореждане,с което е върната касационната жалба на К.Г.Б. против
решение на ПОС по горепосоченото дело е правилно ,обосновано и законосъобразно
,поради което частната жалба против него се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение .
Ето
защо съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№
22523/23.07.2018 г. от К.Г.Б. *** ,чрез
пълномощника му адв.Е.К. и съдебен адрес
*** кантора *** против разпореждане № 5087/14.06.2018 г. на П. окръжен съд
,постановено по гр.д. 2120/2017 г. по описа на същия съд ,с което е
върната касационна жалба вх.№ 8410/
19.0.3.2018 г. ,подадена от К.Г.Б. против решение ,постановено по същото дело.
Определението е обжалваемо в 1 седмичен
срок от съобщението с касационна частна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.